РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Перник, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500451 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ”, чл.
258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба подадена
ОТ: Л. Р. И., ЕГН: **********, от ***
ЧРЕЗ процесуалния си представител адв. Б.Б.
ПРОТИВ: Решение № 260602 от 26.05.2021 г., постановено по
гр. дело № 1234 /2021 г. по описа на Районен съд - Перник.
С жалбата първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно,
необосновано и некореспондиращо със събраните по делото доказателства, като се моли да
бъде постановено решение, с което да бъдат уважени исковите претенции изцяло.
В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че постановеното по делото
решение е неправилно и необосновано, поради произнасянето на първоинстанционния съд в
противоречие със събраните по делото доказателства. Въззивникът счита, че неправилно
първоинстанционният съд не е взел предвид фактът, че след образуване на процесното
изпълнително дело № 622/2014 г. по описа на ЧСИ С Д, рег.№ *** при ПОС, е изминал
период от повече от две години преди да бъде получено запорно съобщение от третото
задължено лице „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД. Твърди още, че липсват данни
ответното дружество да е заплатило нужните разноски за извършване на изпълнителни
1
действия. Въззивникът прави искане за присъждане на разноски и за двете съдебни
инстанции.
В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна не е подала отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, подържа
така депозираната въззивна жалба, като моли да бъде отменено първоинстанционното
решение по съображенията изложени във въззивната жалба.
Моли присъждане на направените разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител
оспорва въззивната жалбата, моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на
първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Моли за присъждане направените разноски, представени с отговора на въззивната
жалба. Възразява срещу размера на юрисконсултското възнаграждение с оглед материални
интерес и сложността на делото.
Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
С Решение № 260602 от 26.05.2021 г., постановено по гр. дело № 1234/2021 г. по
описа на Районен съд – Перник, с което съдът е отхвърлил като неоснователни исковете,
предявени от Л. Р. И., ЕГН:**********, от *** чрез адв. Б. срещу „Топлофикация –
Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с които ищецът иска
да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1432, 78 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2011 г.- 30.04.2013
г., сумата от 296,29 лв.. представляваща обезщетение за забава за периода 30.06.2011 г.-
24.06.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.07.2014 г. до
окончателното изплащане на сумата, 134,58 лв., представляваща съдебни разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№4504/2014 г. на ПРС, въз основа на който е
образувано изп.дело № 622/2014 г. по описа на ЧСИ С. Д., поради изтекла погасителна
давност.
Районният съд не е уважил така предявения иск, като е приел същият за
неоснователен, тъй като по ч.гр.д. №4504/2014 г. на ПРС била издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист от *** г., с които ищецът бил осъден да заплати на
ответника сумата от 1432, 78 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия
за периода 01.05.2011 г.- 30.04.2013г.; сумата от 296,29 лв.. представляваща обезщетение за
забава за периода 30.06.2011 г.- 24.06.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.07.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, 134,58 лв., представляваща
съдебни разноски. Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника от
27.11.2014 г. било образувано изп.д.№622/2014 г. по описа на ЧСИ С. Д., като в молбата са
2
посочени конкретни способи за пристъпване към принудително изпълнение. По
изпълнителното дело първите изпълнителни действия били извършени на *** г., с налагане
на запора върху банкови сметки на длъжника в „ОББ“ АД, „ Уникредит Булбанк“ АД и „
ДСК“ АД. В следствие на *** г. бил наложен запор и върху банкова сметка на длъжника в
„Интернешънъл Асет Банк“. Тъй като с всяко едно от предприетите изпълнителни действия
е прекъсвало давността и е започвала да тече нова три годишна давност, която не била
изтекла и към настоящия момент.
От приложеното по делото копие на изп. дело 20137520400384 по описа за 2013 г. на
ЧСИ С. Д., с рег. №***, се установява, че е било образувано изпълнително производство въз
основа на молба от 27.11.2014г. от кредитора „Топлофикация Перник“ АД срещу длъжника
Л. Р. И.. В молбата са посочени и конкретни изпълнителни способи за пристъпване към
принудително изпълнение. Последното изпълнително действие, извършено в хода на
производството по принудително изпълнение е от *** г., когато е наложен запор върху
вземане на длъжника. По изпълнителното дело няма събрани суми.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда
на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и
събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори, чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията
му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество
искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да
установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува
или че изпълняемостта му не е настъпила. Поради което разгледания от
първоинстанционния иск е допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес
за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на
правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва
изпълнението.
Предявеният пред първоинстанционния съд иск е основан на твърдения, че ищецът
не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в
сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, с което е признато вземането му, а
именно погасяването на вземанията, поради изтекла погасителна давност. По аргумент от
разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и влизане в
сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и
оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и
3
преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до
невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с материалното
право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати
от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка, поради
което настоящият състав намира, че не следва да ги обсъжда.
В настоящото производство подлежат на преценка единствено фактите, настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г.
постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г. е
предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните
предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр.275 от
1950г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал
заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване
заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че
молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.
156г ЗГС). Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
(арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното
със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните
способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т.
1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск
по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила
решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Същевременно вземането за
периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след
подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-
годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна
давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила,
това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да
зависи от процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по реда
на чл. 290 ГПК Решение №37/24.02.2021 по дело №1747/2020 на ВКС, ГК, IV г.о., съгласно
което „По делото не е отчетено също, кога е влязла в сила заповедта за изпълнение, тъй като
от изтичането на срока за възражение, когато влиза в сила на заповедта за изпълнение,
започва да тече 5-годишната давност за вземанията, установени със сила на пресъдено
нещо“ както и Определение № 214 от 15.05.2018г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г.
о., съгласно което „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо
и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение.“. В същия смисъл са и Определение № 480
от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от
16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от
19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК.
4
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната
давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл.117, ал. 2 ЗЗД, който е
приложим и в настоящия случай.
В мотивите на задължителното за съобразяване и прилагане ТР № 2/2013г. на ОСГТК
е посочено, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането се прекъсва
еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Исковото
производство започва с предявяването на иска и завършва със съдебно решение, като съдът
е длъжен служебно да движи производството до постановяването на решение, независимо от
това извършва ли ищецът други процесуални действия. Изпълнителният процес обаче не
може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото, чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В този смисъл, ищецът
няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои
действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ, както и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на
нови изпълнителни способи. В гражданското право давността е правна последица на
бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, тогава давност не
тече. Ако кредиторът не предприема действия, въпреки че има правна възможност да го
стори, давността тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.
С разрешението по т. 10 от цитираното тълкувателно решение се прие, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
респ. чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК - отм. Прекратяването на изпълнителното производство
поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и
кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност
започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, всички
предприети по него изпълнителни действия се обезсилват по право /с изключение на
изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на
които трети лица са придобили права и редовността на извършените от трети задължени
лица плащания, както и ако взискателя е поискал, извършването на изпълнителни действия,
които възстановяват висящността на производството, независимо дали е образувано ново
такова и прекъсват давността, съобразно последните разяснения, дадени в решение № 37 от
24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о., което не противоречи на постановеното
ТР, а дава отговор на въпроси, които не са поставени в последното/.
Предвид изложеното за да се произнесе съдът по направеното възражение за
настъпила погасителна давност по смисъла на чл. 111 от ЗЗД, взе предвид следното: Въз
основа на посочения изпълнителен лист ответникът с молба от 27.11.2014г. е инициирал
образуването на изп. дело № 622/2014 г. по описа на ЧСИ С. Д.. Съгласно действащото към
този момент Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, с образуването на
изпълнителното производство давността за процесните вземания е прекъсната на основание
чл. 116, б. “В“ от ЗЗД. По силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. тълкуване давността
е спряла да тече през за времето от 27.11.2014г. до 26.06.2015 г., когато с постановяване на
ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е обявено за загубило
сила Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС.
5
Освен исканията с молбата за образуване на изпълнителното дело от 27.11.2014г., в
продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършването на други
изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело е перемирано към 27.11.2016 г.
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона, въпреки липсата на нарочно
постановление за прекратяване (в този смисъл и ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Всички изпълнителни действия след тази дата са били
недопустими, а исканията на взискателя след тази дата за прилагане на изпълнителен способ
по перемираното изпълнително дело не са направени. Преди прекратяване на
изпълнителното производство на 27.11.2016г. с постановяване на ТР № 2/2013г. от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС с което е обявено за загубило сила
Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС от 26.06.2015г. е започнала да тече
давностния срок. Ето защо при липса на валидни изпълнителни действия след 27.11.2016г. и
липса на други юридически факти, прекъсващи давността за вземането, настоящият състав
на съда намира, че петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, е започнала да тече от
26.06.2015г. За определяне изтичането на петгодишния срок, следва да бъде взето предвид,
че съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл.
доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) в сила от 13.03.2020 г. – чл. 3 (изм. - ДВ,
бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат по т.2 давностните срокове, с изтичането на които
се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 18. от
Заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г. влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен
вестник", с изключение на § 13. (1) Сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно "други срокове" в
досегашната редакция и по отменената т.3, спрени от обявяването на извънредното
положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7
дни от обнародването му в "Държавен вестник" , а именно бр.44 от 13 Май 2020г. т.е. от 20
май 2020г. С оглед определяния начален момент, от който е започнала да тече давностния
петгодишен срокът по чл. 110 от ЗЗД и спирането на давностните срокове със
ЗМДВИПОРНС, касателно настоящия случай същия изтича на 20.06.2020г., преди датата на
подаване на исковата молба от 16.03.2021г.
По изложените съображения въззивният съд намира, че предявените отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 във вр. с чл.124 от ГПК се явяват
основателни и следва да се уважат изцяло. Тъй като районния съд е приел противното в
обжалваното решение, то следва да бъде отменено изцяло и да бъде постановено ново, с
което да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не
му дължи сумата от 1432,78лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2011г.- 30.04.2013г., и сумата от 296,29лв. представляваща обезщетение за
забава за периода 30.06.2011г.- 24.06.2014г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 07.07.2014г. до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 134,58лв.,
представляваща съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.
№4504 / 2014г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№ 622 / 2014г. по описа на
ЧСИ С. Д., поради изтекла погасителна давност
По отношение на претенцията за присъждане на разноски по производството,
съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят претендира и доказва разноски по въззивното производство общо в
размер на 37.28лв., представляваща заплатена такса за обжалване пред въззивната
инстанция за която е представен и списък по чл. 80 ГПК пред въззивната инстанция.
По първоинстанционно производство претендира и доказва разноски в общ размер на
498.55 лв., от които 74.44 лв. – заплатена държавна такса за предявяване на иск, 400.00 лв. –
6
заплатено адв. възнаграждение, заплатено по договор за защита и правно съдействие от
***г., 3 и 24.00 лв. – такса за издаване на копие от изпълнителното дело, за които са
представени доказателства и списък по чл.80 ГПК пред първоинстанционния съд.
С оглед резултата от обжалването и уважаването на въззивната жалба на осн. чл. 273,
във вр. с чл.78 от ГПК на жалбоподателя се дължат, както направените в хода на въззивното
производства, така и направените в хода първоинстанционното производства разноски, а
именно в общ размер на сумата от 535.83 лв./Петстотин тридесет и пет лв. и 83 ст./
С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК
Водим от изложеното СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260602 от 26.05.2021 г., постановено по гр.д.№1234 / 2021 г.
по описа на Районен съд Перник, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 във връзка с чл.124, ал. 1
ГПК, по отношение на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: ***, че Л. Р. И., с ЕГН:********** и съдебен адрес: ***
НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация – Перник“ АД изпълнение за сумата от 1432,78лв., / хиляда
четиристотин тридесет и два лева и 78ст./ представляваща главница за доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2011г.- 30.04.2013г., и сумата от 296,29лв. / двеста деветдесет и
шест лева и 29ст./ представляваща обезщетение за забава за периода 30.06.2011г.-
24.06.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.07.2014г. до
окончателното изплащане на сумата, и сумата от 134,58лв. /сто тридесет и четири лева/,
представляваща съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д.№
4504 / 2014г. на ПРС, въз основа на който е образувано изп.д.№ 622 / 2014г. по описа на
ЧСИ С. Д., поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Л. Р. И., с ЕГН:********** и съдебен адрес:
*** сумата в размер на 535.83лв. /Петстотин тридесет и пет лв. и 83 ст. / представляващ
направени съдебно – деловодни разноски в хода на въззивното и първоинстанционното
производства.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 69,
ал. 1, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7