№ 1343
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502082 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.294 вр. чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 19.07.2019г по гр.д. № 9148/2018г, поправено с решение от
30.06.2021г, Софийски градски съд, ГО, І-26 състав, е осъдил В. Т. Д. да заплати на
УниКредит Булбанк АД на осн. чл. 430 и чл.432 от ТЗ следните суми по договор за
банков кредит от 24.04.2007г- 614.67евро- падежирала главница за 4 бр. вноски с
настъпил падеж в периода от 05.12.2016г до 05.03.2017г, сумата от 48941.21евро-
предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва считано от 06.07.2018г,
сумата от 1173.03евро- просрочена възнаградителна лихва, сумата от 3891.47евро-
лихва за забава върху главницата от 48 491.21евро и 12.91евро- наказателна лихва.
Съдът с решението си е отхвърлил предявените искове за сумата до 55082.32евро-
главница, за лихва за забава за сумата до 34717.29евро и за периода от 05.09.2013г до
05.12.2016г, за наказателна лихва за сумата от 4946.28евро и за периода от 05.06.2013г
до 05.07.2018г , както и изцяло е отхвърлил иска за присъждане на договорна лихва. С
решението си съдът е възложил разноските по делото съобразно изхода от спора.
Решението на СГС се обжалва с две въззивни жалби.
Възивникът ответник В. Д. обжалва решението на СГС с оплакване за
1
неправилност. Моли решението на СГС да бъде отменено. Евентуално моли да се
приеме, че предсрочната изискуемост по делото настъпва с исковата млоба. Поддържа
възражения, че банката като кредитор е била в забава, като поддържа, че е бил
възпрепятстван от банката да погасява вноски. Сочи,че банката е запорирала
вземанията му при себе си и това прави невъзможно погасяването на кредитните
вноски. Възразява още, че към 3.03.2017г има непогасени само 4 вноски в размер на
614.67евро, докато неплатеният остатък от главницата е в размер на 48 941.21евро, т.е.
неизпълнението му е било пренебрежимо малко. Счита, че неизпълнението е било
малко и към момента на предявяване на исковата молба. Моли решението на СГДС да
бъде отменено , а предявените искове – отхвърлени.
На свой ред „Уникредит Булбанк” АД депозира насрещна въззивна жалба, против
решението на СГС в частта, с която се приема нищожност поради неравноправие на
договорни клаузи. Моли решението на СГС да бъде отменено в отхвърлителната част и
предявените искове да бъдат уважени.
Образувано е гр.д. № 23/2020г по описа на САС, по което с решение от
06.11.2020г САС е потвърдил изцяло решението на СГС.
Решението на САС е обжалвано и от двете страни в процеса с касационни жалби.
С определение от 04.03.2022г по т.д. № 871/2021г ВКС е допуснал до касация
решението на САС, само в частта, с която е потвърдено решението на СГС в
осъдителната му част и само по въпроса за задължението на съда да следи служебно за
неравноправни клаузи в потребителските договори и за значението на неизпълнението
като предпоставка за обявяване на предсрочна изискуемост на вземането по договор за
банков кредит, при преценка за евентуално неравноправен характер на клауза в общите
условия. В частта, с която е потвърдено решението на СГС в неговата отхвърлителна
част решението на САС не е допуснато до касация и се явява влязло в сила.
С решение от 07.07.20922г по посоченото т.д. № 871/2021г ВКС отменя
решението на СГС в посочената част- с която е потвърдено решението на СГС за
осъждането на ответника да изпълни договорни задължения – и делото е върнато с
указания на въззивната инстанция да провери за евентуална нищожност поради
неравноправие клаузата от общите условия, относима към обявяване предсрочна
изискуемост на вземането на банката по процесния договор за банков кредит .
С оглед изложеното настоящият въззивен съдебен състав е сезиран с разглеждане
на въззивната жалба на ответника по делото против решението на СГС в неговата
осъдителна част, като съдът следва да се произнесе включително и по възражението на
ответника за нищожност поради неравноправие на основанието за обявяване на
вземането на банката по договор за банков кредит от 24.04.2007г за предсрочно
изискуемо.
В о.с.з. въззивникът- ответник В. Д. се представляват от адв. Е., която поддържа
2
въззивната жалба. Моли по съображения в жалбата , в становище от 08.10.2020г и от
12.10.2022г решението на СГС да бъде отменено. Претендира разноски по делото ,
съобразно списък по чл.80 от ГПК , които представя. Моли, ако жалбата бъде
отхвърлена да не се присъжда адвокатско възнаграждение на банката, евентуално
същото да бъде намалено като прекомерно.
Въззиваемияет ищец моли решението на СГС да бъде потвърдено в обжалваната
част. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната
страна
Въззиваемата банка депозира писмени бележки по делото, с които моли
решението на СГС да бъде потвърдено. Поддържа, че банката не е в збава като
кредитор на ответника, както и че клаузата на т.16 от процесния договор не е
неравнопрвана. Поддържа, че клаузата на т.16 е индивидуално договорена, не е част от
общите условия, че не е уговорена във вреда на потребителя и отговаря на
изискванията на добросъвестността.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл е задължителното тълкуване на закона дадено с ТР №1/2013г по т.д. №1/2013г
на ОСГТК на ВКС- т.т.1 и 4.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо . Като краен резултат, първоинстанционното решение е частично
неправилно по съображения изложени във въззивната жалба на ответника.
С оглед развитите въззивни съображения съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове за реално изпълнение на договорни задължения от ответника
, породени от договор за банков кредит, сключен между страните на 24.04.2007г-
искове с правно основание чл.430 от ТЗ вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД. В ИМ ищецът е
заявил твърдение , че страните са обвързани от договор за банков кредит, че кредитът е
усвоен, но поради неизпълнение на задължението на ответника да погасява кредита на
вноски кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 05.12.2013г, за което ответникът е
уведомен с нотариална покана , връчена на 31.03.2017г.
3
Ответникът по делото възразява, че посочени договорни клаузи са нищожни
поради неравноправие, поддържа, че е надплатил суми по кредита, поддържа
възражения за липса на основание за обявяване на вземането на банката за предсрочно
изискуемо поради незначителност на неизпълнението, поддържа възражение за забава
на банката като кредитор , както и възражения за прихващане и за погасяване по
давност на цялото или част от вземането на банката.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже валиден договор за
банков кредит , получаването на кредита от кредитополучателите, а ответниците
следва да доказват заплащане на кредитните вноски или друг способ за погасяване на
задължението му.
Между страните не се спори, че страните са обвързани са в договорни отношения,
породени от сключен договор за банков кредит от 24.04.2007, съгласно който
/чл.4.1.а/ за усвоения кредит ответникът се е задължил да заплаща годишен
лихвен процент /ГЛП/, формиран като сбор от плаващ лихвен процент, наречен
Базов лихвен процент /БЛП/ по т.10.3 и 10.4 от Условията по кредити на
физически лица, определен съгласно т.11.1.1 при подписването на договора –
едномесечен EURIBOR и надбавка към него във фиксиран размер на 2, 886 %. В
договора е посочено , че към датата на подписването му, общият размер на ГЛП е
6. 75 %. В договора е посочен размер на договорена лихва за забава/т.4.2/,
такси/т.5/. Договорен е краен срок за погасяване на кредита- 05.05.2032г, посочена
е сметка , по която длъжникът да превежда вноските/т.7/. Договорено е
учредяване на обезпечение на банката – ипотека върху посочен апартамент. С
клаузата на чл.11.1.1 е уговорено, че приложимият към съответния период
годишен лихвен процент се определя от УС на банката или оторизирани лица,
възоснова на конкретно посочения индекс в Условията, които са неразделна част
от договора, с които кредитополучателят е запознат. Уговорено е, че банката
уведомява кредитополучателя за приложимия БЛП и за промяната му чрез
публикация в интернет страницата, изрично посочване в извлечението и
изпращане по пощата на посочения от него адрес в заявлението за кредит
/чл.11.1.1 и 11.1.2./. С разпоредбата на чл.11.1.3 от Договора, страните са се
съгласили, че при кредити, платими на анюитетни вноски, ГЛП за кредита се
фиксира в лихвения план и не се променя, освен когато пазарните условия водят
до необходимост от увеличаването му с най-малко един пункт и възможност
банката да може едностранно да променя размера на годишния лихвен процент,
без да е необходимо предварително съгласие на кредитополучателя, за което
банката го уведомява в едноседмичен срок. Съгласно т.16 от договора банката
има право да превърне вземането си в предсрочно изискуемо ако
4
кредитополучателят е нарушил което и да е условие по договора, при просрочие
на анюитетна вноска или не погаси в срок други свои задължения към банката.
Договорът е двустранно подписан, подписите не са оспорени.
По делото е представена нотариална покана от 10.02.2017г от банката до
длъжника, в която покана е посочен конкретния договор за банков кредит, размера на
задължението и изявление, че кредитът поради неизпълнение на задълженията от
страна на ответника е обявен за изцяло и предсрочно изискуем. Поканата е връчена
при условията на чл.47,ал.1 от ГПК на 31.03.2017г .
Исковата молба по делото е депозирана на 06.07.2018г и към нея е приложена и
нотариалната покана до В. Д..
По делото пред първата съдебна инстанция са изслушани основна и допълнителна
ССчЕ, изготвени от в.л.С., което дава заключение за размера на задълженията на
ответника съобразно погасителен план, съобразно документацията на банката и към
различни моменти. Според вещоно лице се констатира надплащане от страна на
кредитополучателя на сумата от 6018.47евро при изчисления на неговите задължения
само съобразно погасителния план към договора от 24.04.2007г.
По делото е представена водена кореспонденция между страните като от писмо
на банката от 24.02.2017г се установява, че въз основа на запорно съобщение на ЧСИ е
наложен запор на на вземания от сметки на ответника с №№ BG62 и BG15.
Установява се от същото писмо,че кредитополучателя е погасявал вноски по кредита
по сметки с №№ BG15, BG38 и BG60.
Останалите събрани по делото доказателства не са необходими за изясняване на
фактите, относими към спора, предмет на делото.
С оглед изложеното съдебният състав приема, че страните – банката и ответника
са били в договорни отношения, породени от договор за банков кредит , сключен на
24.04.2007г , по силата на който банката е отпуснала на ответника банков кредит в
евро. Не се спори между страните, че кредитът е отпуснат от банката и усвоен от
ответника.
В случая въззивната инстанция намира за безпротиворечиво установено, че
страните по договора за банков кредит от 24.04.2007г- банката и физическото лице са
търговец и потребител по смисъла на пар.13 , т.т.1 и 2 от ДР на ЗЗП. Съгласно
дефиницията на пар. 13, т. 1 ДРЗЗП потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по
договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална
дейност. Съдът намира, че при първоначалното подписване на договора за кредит на
24.04.2007г кредитополучателят В. Д. е посочен като физическо лице, а кредитът-
получен за лични цели-покупка и ремонт на имот. Към този момент , а и впоследствие
5
няма данни ответникът да е действал в рамките на своя търговска, стопанска или
професионална дейност. Ето защо, според настоящата съдебна инстанция
кредитополучателят има правата на потребител, влизайки в договорните си отношения
с банката –ищец, доколкото действа непрофесионално и за собствени нужди.
Следователно регламентацията по ЗЗП е приложима в отношенията между страните.
Основен въпрос по делото е дали е настъпила твърдяната от банката предсрочна
изискуемост на вземането й породено от договора за банков кредит от 24.04.2007г. В
исковата молба банката- ищец е навела твърдение, че вземането й е станало
предсрочно изискуемо на осн. чл. 16.1 от договора , поради допуснато просрочие.
В отговора на ИМ , уточнено с молба от 08.10.2020г , ответникът навежда
възражение за нищожност поради неравноправие на клаузата на т.16.1.2 от Общите
условия.
Съгласно действаща към момента на сключване на договорите за банков кредит
нормативна уредба- чл. 143 от ЗЗП неравноправна е клаузата в договор, сключван с
потребител, ако е уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Съгласно чл.146 от ЗЗП неравноправните клаузи са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като е в тежест на търговеца да
установи, че клауза от договора или ОУ , която го ползва , е индивидуално уговорена.
Законодателят е предоставил неизчерпателен списък с видове неравноправни клаузи в
чл.143 от ЗЗП. Съгласно чл. 147 и чл.145, ал.2 от ЗЗП неравноправна е клаузата , която
не е съставена на ясен и разбираем език и не касае определянето на основния предмет
на договора, както и съответствието между цената или възнаграждението от една
страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна
В разпоредбата на чл. 144 от ЗЗП са установени хипотези, при които не се
прилагат правилата на чл.143 от ЗЗП за неравноправни клаузи.
Преценката дали една договорна клауза е неравноправна и съответно нищожна ,
изисква да се прецени дали към момента на сключване на сделката клаузата отговаря
на изискванията на добросъвестността, дали не противоречи на императивни
материалноправни разпоредби или на добрите нрави. Съгласно разясненията , дадени с
ТР № 1/2009г на ОСТК на ВКС, т. 3, приложими и към разглеждания случай,
преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора.
Според настоящия съдебен състав договорената възможност длъжникът да загуби
предимствата на срока и от него кредиторът да иска предсрочно пълно изпълнение не е
нищожна. Предсрочната изискуемост е възможност предвидена в закона- чл.71 от
ЗЗД, както и специално за договорите за банков кредит – в разпоредбата на чл. 432 от
ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.432 от ТЗ страните имат право да уговорят в договора
6
за банков кредит условия за настъпване на предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 60,
ал.2 от ЗКИ кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем при неплащане на
една или повече вноски, в какъвто смисъл е и клаузата на т.16.т.1 от договора от
24.04.2007 г. От изложеното следва , че законът допуска при договорени условия
длъжникът да изгуби преимуществата на срока, които са му предоставени
първоначално с договора.
С оглед изложеното следва да се приеме, че с клаузата на т.16.1 от договора от
24.04.2007г страните са упражнили едно свое предоставено от закона право. Те са
постигнали съгласие, че при посочени условия банката придобива правото да търси
предсрочно своето вземане от кредитополучателя и да го лиши от предимството на
договореното разсрочено плащане. Така , както е формулирана хипотезата на т.16.1.2
не може да се приеме, че към момента на сключването на договора банката е
постигнала изгодна само за нея и недобросъвестна договорка, във вреда на по-слабата
страна-длъжника, която да противоречи на закона или да го заобикаля. Постигната е
договорка при неизпълнение на едно от съществените задължения на договора за
банков кредит- непогасяване на кредитните вноски- банката да има право да обяви
вземането си за изцяло предсрочно изискуемо. Въпрос не на валидност и равноправие
на договорната клауза, а на добросъвестно и точно изпълнение на договоринте
задължения е как банката ще упражни предоставеното й от т.16.1.2 право. Във всяка
отделна хипотеза следва да се прецени дали банката добросъвестно е упражнила
предоставено й право да търси вземането си от кредитополучателя изцяло и
предсрочно в зависимост от това дали неизпълнението на договорните задължения е
съществено, трайно и показващо продължително нежелание на длъжника да изпълнява
точно своите задължения по сключения договор. Преценката за наличие на
съразмерност на упражненото право от страна на банката да превърне вземането си в
предсрочно изискуемо /да лиши длъжника от преимуществото на договорения срок/ и
неизпълненото задължение от страна на длъжника не може да се изведе от самото
формулиране на договорната клауза за предсрочна изискуемост. Тази преценка е
конкретна и зависи от размера на задължението на ответника , от размера на
договорените погасителни вноски , а не само от техния брой, от договореното какво
погасяват тези вноски – само главница, само лихви или и двете в някакво съотношение
и т.н.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира за валидно и допустимо страните да
договорят право на банката да превърне вземането си по договор за банков кредит в
изцяло предсрочно изискуемо и да лиши длъжника от възможността да плаща
разсрочено своето задължение. Това право обаче следва да се упражнява от банката
добросъвество, тъй като засяга сериозно имуществени права на длъжника. Следва
неизпълнението на договорените задължения да е достатъчно сериозно, за да оправдае
реализацията на такова право от страна на банката, сериозно засягащо имуществената
7
сфера на длъжника. В същото време възможността банката да не упражни основателно
и добросъвество това свое право не води до извод за изначална недействителност на
договорната клауза за предсрочна изискуемост на вземането на банката.
Недобросъвестното упражняване на права от техния носител няма за последица
нищожност на нормите или клаузите, уреждащи тези права. Договаряйки възможност
за обявяване на вземането на банката за предсрочно изискуемо не е договорка във
вреда на потребител , която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на банката и длъжника.
Правата на потребителя – длъжник могат да се засегнат не от съществуването на
подобна договорна клауза, а от необоснованото , недобросъвестно упражняване на
предоставеното право от страна на банката.
С оглед изложеното съдебният състав приема, че клаузата на т.16.1.т.1 и т.2 не е
неравноправна и нищожна. Същата предвижда възможност на банката при неточно
изпълнение на съществено задължение от страна на длъжника да има право да обяви
вземането си по договора за предсрочно изсикуемо. Така постигнатата договорка не е
неравноправна и нищожна. Клаузата съответства на националното законодателство и
не противоречи на общностните норми за валидност на договорните клаузи,
включително и на тези защитаващи правата на потребителя, като по-слаба страна в
договорните отношения. Националното право предвижда подходящи и ефективни
средства, позволяващи на потребителя, заплашен от приложението на такава клауза,
да осуети или да преустанови приложението на посочената клауза за предсрочна
изискуемост на кредита. Страните могат по пътя на предоговаряне на договорните
клаузи да защитят взаимно своите права или интереси. При съдебно позоваване на
предсрочната изискумост защитата на слабата страна в отношенията се гарантира от
служебната проверка за валидността и приложението на договорни клаузи, засягащи
едностранно правното положение на длъжнтика. С оглед така дадените разяснения,
при преценката на неравноправието на клаузата за предсрочна изискуемост,
обективирана в т.16.1.т.1 и т.2от договора от 24.04.2007г, съдът приема, че същата не е
неравноправна и нищожна, а поражда права, чието упражняване може да бъде
обосновано, точно и добросъвестно или не.
На следващо място ответникът поддържа възражение за неравноправие и
нищожност на договорните клаузи , уреждащи правото на банката да изменя
едностранно размера на лихвата по договора от 24.04.2007г. По делото решаващите
съдебни състави са приели, че тези клаузи –т.4,т.11 са неравноправни и нищожни и
тези изводи на съда не са дали основание при касационната проверка решението по
делото да бъде допуснато до касация. За пълнота настоящият съдебен състав приема, че
договорните клаузи, уреждащи правото на банката да променя лихвения процент
едностранно, като по този начин едностранно променя размера и на наказателната
лихва и на анюитетната вноска са неравноправни. Уговорките, които определят
8
основния предмет на договора и не са индивидуално договорени, не могат да бъдат
преценени като неравноправни, но само ако са ясни и разбираеми – чл. 145, ал. 2 от
ЗЗП. Договорената възнаградителна лихва е съществен елемент на договора за кредит
и тази клауза, за да бъде ясна и разбираема, следва да е посочена не само като размер,
но и като методика на сформиране, така че средният потребител, относително
осведомен и разумен, да е наясно с икономическите последици от сключването на
договора, с цената на сделката. Методът на изчисляване на съответния лихвен процент
трябва да съдържа ясна и конкретно разписана процедура на определяне размера на
лихвата и евентуално- нейното изменение. Когато потребителят не е получил
предварително достатъчно конкретна информация за начина, по който кредитодателят
може едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, банката не
може да се счита за добросъвестна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и по отношение на нея
не може да се прилага защитата по чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП. Така посочените клаузи в
договора от 24.04.2007 г са с непълно и неясно съдържание в противоречие с
разпоредбата на чл. 147 от ЗЗП. В договора и условията към които препраща не е
посочено на основание какви обстоятелства банката може да вземе решение за промяна
на лихвения процент, не е посочено как посочените обстоятелства влияят на размера
на лихвата, как и коя тяхна промяна води до промяна на лихвения процент и в какво
съотношение. Ето защо, съдебният състав приема, че клаузите, предоставящи на
банката възможност при неуточнени в договора условия да променя лихвения процент,
оттам размера на анюитетната вноска и на наказателната лихва накърняват правата на
икономически по-слабата страна по договора- кредитополучателя и са неравноправни.
В този смисъл е и практиката по сходни казуси обективирана в решение № 77/2015 г по
гр. дело № 4452/2014 г на IIIГО, решение № 424/2015 г по гр. дело № 1899/2015 г. на
IVГО, решение № 51/2016 г по т. д. № 504/2015 г на IIТО, решение № 95/2016 г по т. д.
№ 240/2015 г на ВКС. На следващо място съдебният състав следва да посочи, че
приетата в договора за банков кредит от 24.04.2007 г възможност за едностранно и
обвързващо изменение на размера на лихвения процент и съответно на дължимата
вноска не е индивидуално уговорена. Тези договорки са част от съдържанието на
сключения между страните по спора договор за кредит, но представляват изготвени
условия, за които няма твърдения и доказателства да са били предмет на индивидуално
договаряне, както и няма доказателства кредитополучателят да е имал възможност да
влияе върху тези договорни клаузи.
Съдебният състав приема още, че гореобсъдените договорни клаузи не попадат
под защита на 144, ал. 2, т. 1 и ал. 3,т.1 от ЗЗП/ в първоначалната им редакцията /.
Както беше посочено по-горе по делото не се установява да е договорена възможност
за промяна на лихвения процент при основателна причина и уведомяване на
кредитополучателя. В този смисъл и по сходен казус е постановено решение №
168/2021 г по т. д. 2184/2019 г по описа на ВКС, ТО и др.
9
По изложените съображения се налага извода, че клаузите за едностранна
промяна на лихвения процент и размера на кредитната вноска от договора от
24.04.2007 г не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и са във вреда
на потребителя. Разглежданите договорни клаузи противоречат на добросъвестността
и отговарят на условията на общата разпоредба на чл. 143 от ЗЗП за неравноправна
клауза.
С оглед изложеното съдът следва да приеме, че на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл.
143 от ЗЗП разгледаните договорни клаузи в частите касаещи възможност за
ездностранна промяна на договорените лихви и размера на вноската /т.4, т.11.1.3/са
неравноправни и нищожни.
Нищожността на тези клаузи не налага извод за нищожност на целия договор.
Напротив, договорът за банков кредит е сключен при договорени условия, които
обвързват страните и следва да се съобразяват, без към тях да се прилагат впоследствие
направени изменения на договорното съдържание, едностранно и без ясна методика.
При съобразяване на първоначално договорените условия за погасяване на
кредитните задължения от страна на ответника и с така възприетия по-горе извод за
валидността и приложението на клаузата за предсрочна изискуемост на съдът приема,
че към 31.03.2017г , когато се твърди ответникът да е получил по реда на чл.47,ал.5 от
ГПК нотариалната покана за обявяване на предсрочната изискуемост на вземането на
банката по договор от 24.04.2007г, банката не е имала основание да обявява
предсрочна изискуемост на своето вземане. Към този момент , видно от приетата по
делото ССчЕ, непогасеното в сроковете по договора за банков кредит задължение на
ответника възлиза на 4 вноски в общ размер от 614.67евро, а цялото остатъчно
задължение за заплащане на главница по договора от 24.04.2007г възлиза на
48941.21евро. Неизпълнението от страна на длъжника е на основно негово задължение,
но несъществено с оглед пълния размер на вземането на банката и необосноваващо
упражняването на правото на банката да лиши длъжника от преимуществото на
договореното разсрочено плащане на кредита.
Ето защо, съдебният състав приема, че към 31.03.2017г банката не е имала право
да превръща вземането си по договора от 24.04.2007г в предсрочно изискуемо, към
този момент нейното изявление няма свое правно основание. Липсва една от
предпоставките за обявяване на едно вземане за предсрочно изискуемо- а именно
съществено неизпълнение на договорните задължения от страна на длъжника.
Не така стоят нещата към момента на депозиране на исковата молба по делото-
06.07.2018г. В исковата молба ищецът се позовава на настъпила предсрочна
изискуемост и представя към нея, като приложение, поканата- изявление до длъжника
за обявяване на кредита за предксрочно изискуем. Позоваването на настъпила
10
предсрочна изискуемост и предявяване на претенция, основана на изискуемост на
целия непогасен остатък по кредита, задължава съдът да прецени дали изявлението на
ищеца– кредитор в исковата молба не представлява обявяване на
предсрочна изискуемост, последиците на която ще настъпят след връчване на препис
от исковата молба на ответниците. Съобразно дадените разяснения с ТР № 8/2017г на
ОСГТК на ВКС и решение № 10/2020 г по т. д. № 16/2019 г на ІІ ТО на ВКС е без
значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, ако изявлението на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата
молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба,
изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с
приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в
договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита
за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен
факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в
рамките на претендираните суми.
Към момента на предявяване на исковата молба- 06.07.2018г продължава
неизпълнението на задължението на ответника да погасява кредитните си вноски-
непогасени са 20 вноски на стойност от 3216.05евро, съгласно изслушаната ССчЕ
/л.292 от делото на СГС/ .Според настоящия съдебен състав това неизпълнение на
основното договорно задължение на ответника- да погасява кредитните си вноски- е
сериозно. За възприемане на този извод съдът преценява не просто съотношението
между просрочените вноски и остатъчната част от
главницата/3216.05евро/46339.84евро/, но преценява продължителния период на липса
на каквото и да е било изпълнение, дори и частично, на задълженията от страна на
длъжника. Продължителният период на пълно неизпълнение на поетите задължения
навежда на извод за сериозно възприето поведение на нежелание или субективна
невъзможност за изпълнение на задълженията и дава право на банката да упражни
правомерно и обосновано правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем и да
защити собствените си права на кредитор.
От изложеното следва,че към момента на предявяване на исковата молба е
налице сериозно и продължително неизпълнение на договорните задължения от страна
на кредитополучателя и с исковата молба- изявление на кредитора за обявяване на
вземането му за предсрочно изискуемо. Поради наличието на тези предпоставки следва
да се приеме,че предсрочната изискуемост по настоящото дело е обявена с исковата
молба.
Към посочения момент, съобразно заключението на в.л. С./ л.292/ просрочената
главница по договора от 24.04.2007г възлиза на сумата от 3216.05евро за периода от
05.12.2016г, неплатеният остатък от главницата 46339.84евро/ общо дължимата
главница е в размер на 49555.89евро/, просрочената възнаградителна лихва
11
5231.15евро, считано от 05.12.2016г, неплатената лихва върху просрочената главница
295.53евро за периода от 28.12.2016г. Това са сумите за главница и лихви,съобразно
претендираното в исковата молба, до които исковите претенции се явяват доказани.
Съдът в настоящият случай е ограничен от влязлото в сила решение по делото, в
частта, с която са отхвърлени исковите претенции над посочени суми. Възприетите за
основателни размери на предявените искове от настоящия съства са за главницата
равни по размер- 49 555.89евро, а за лихвите- по-високи от размерите, за които е
отменено решението на САС по предходното разглеждане на делото. За тези размери,
над които решението на САС е отменено е налична сила на пресъдено нещо, че сумите
не се дължат от ответника. Ето защо и с оглед изложеното съдебният състав следва да
потвърди в тези части решението на СГС, за размерите на исковете за които е
постановено.
По отношение на иска за заплащане на лихва за забава върпу редовната главница,
за периода, за който искът не е отхвърлен и не е сформирана СПН- 31.03.2017г –
05.07.2018г – съдът приема, че този иск, се явява неоснователен. За посочения момент
се дължи възнаградителна лихва съобразно договора между страните, каквато
претенция пред настоящия съдебен състав няма заявена.
Неоснователни за поддържаните възражения от ответника в отговора на ИМ и
депозираната въззивна жалба.
По делото не се установява забава на кредитора, която да освободи длъжника от
последиците на неговата забава. Установява се действително, че банката по
законоустановения ред е наложила запори на вземания от банкови сметки на
длъжника- ответник. Запорирането на сметки е препятствие за длъжника да тегли суми
от тях, но не и да внася такива. Още повече , че по делото от горепосочените писма ,
разменени между страните, се установява, че не всички сметки, по които длъжникът е
имал възможност да погасява задълженията си са били запорирани. И на последно
място дори и да беше установена забава на банката следва да се посочи, че длъжникът
не доказва да е ползвал възможността предвидена в закона за изпълнение при твърдяна
забава на кредитора- депозиране на паричните суми в банка по местоизпълнението.
Неоснователни са възраженията за прихващане на суми, поддържани от ответника
в отговора на ИМ. Всички суми, които са фактически надплатени от ответника са
прихванати с негови задължения, възникнали в периода преди 05.12.2016г, поради
което и липсва негово вземане, което да бъде прихванато с настоящото съдебно
решение.
Неоснователно е възражението в отговора на ИМ за погасяване на вземанията на
банката по давност. Исковата молба, по която е образувано производството , е
депозирана на 06.07.2018г и следователно погасени по давност могат да бъдат вноски
по кредита за погасяване на главница за периода преди 06.07.2013г и вноски за лихва –
12
за периода преди 06.07.2015г. Такива вземания по делото на банката не се установяват,
поради което и възражението за изтекла погасителна давност на вземания на банката се
явява неоснователно.
Изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат. Постановено решение следва
да бъде отменено в частта, с която е уважен иска за заплащане на сумата от 3891.47
евро-лихва за забава върху главница от 48941.21евро за периода от 31.03.2017г до
05.07.2018г и така предявения иск следва да бъде отхвърлен. В останалата обжалваема
част решението на СГС следва да бъде потвърдено .
По отношение на разноските:
Поради променения изход от спора решението на СГС следва да бъде изменено в
частта за разноските.
Страните не са инициирали производство по чл.248 от ГПК против решението на
СГС в частта за разноските, поради което настоящият съдебен състав може единствено
да измени размера на възложените разноски, съобразно изхода от спора.
Съобразно изхода от спора на ищеца се дължат разноски от 7798лв, над която
сума решението на СГС следва да бъде отменено.
На ответника се дължат разноски, направени пред първата съдебна инстанция в
размер на още 192.52лв.
На страните се дължат разноски за производствата пред САС и това пред ВКС.
Ищецът претендира разноски и доказва направени такива в размер на 1655.57лв-
за производството пред САС. От така направените разноски с оглед изхода от
спора/ешението е потвърдено за 50741.82евро/ на ищеца се дължат разноски от
1537.63лв.
Ответникът доказва направени разноски пред САС и ВКС в размер на 13 355.64лв/
7198лв пред САС и 6157.64лв- пред ВКС, заплатени за адвокатски хонорар и държавни
такси/. Неоснователно е възражението на банката за прекомерност на разноските за
адсвокатско възнаграждение. При преценка на справедливото адвокатско
възнаграждение съдът следва да съобрази не само минимума на възнаграждението за
съответния материален интерес, но и фактическата и правна сложност на спора,
проведените съдебни заседания и труда, вложен от съответния адвокат. Ето защо, като
съобрази изложените критерии съдебният състав приема, че възнагражденията
заплатени от ответника не са прекомерни.
С оглед изхода от спора/жалбата на ответника е уважена за 3891.47евро/ на
ответника се дължат разноски от 951.42лв, която сума следва да се възложи върху
ищеца.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
13
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5565 от 19.07.2019г по гр.д. № 9148/2018г, поправено с
решение от 30.06.2021г и двете постановени от Софийски градски съд, ГО, І-26 състав
състав в частта, с която В. Т. Д. е осъден да заплати на Уникредит Булбанк АД сумата
от 3891.47евро- лихва за забава и в частта, с която В. Т. Д. е осъден да заплати разноски
за сумата над 7798лв и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от УниКредит Булбанк АД с ЕИК ********* против
В. Т. Д. с ЕГН ********** за заплащане на сумата от 3891.47евро- лихва за забава за
периода от 31.03.2017г до 05.07.2018г , като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5565 от 19.07.2019г по гр.д. № 9148/2018г,
поправено с решение от 30.06.2021г и двете постановени от Софийски градски съд,
ГО, І-26 състав в останалата обжалваема част.
ОСЪЖДА УниКредит Булбанк АД с ЕИК ********* да заплати на В. Т. Д. с ЕГН
********** сумата от 1143.94лв- направени разноски по делото пред СГС, САС и ВКС
, на осн. чл.81 вр. чл.78,ал.3 и чл. 294,ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Т. Д. с ЕГН ********** да заплати на УниКредит Булбанк АД с
ЕИК ********* сумата от 1537.63лв- разноски по делото , направени пред САС, на
осн. чл.81 вр. чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на на осн. чл.280, ал.1 и
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14