Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 17.09.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во ГО, 7 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и петнадесета година, в състав: 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

 

при участието на секретаря Ю. Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1163 по описа за 2014 г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

С искова молба, подадена от Н.Д.В. срещу „Н. – НТ“ ООД, са предявени обективно съединени искове за установяване съществуването на вземането на ищеца за следните суми, за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 888 от 28.02.2013 г. по ч. гр. д. № 1080/2013 г. по описа на РС – Бургас и изпълнителен лист: сумата от 35400 лв., предоставена по сключен между Н.Д.В. като заемодател и „Н. – НТ“ ООД като заемател договор за заем от 19.08.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 14.02.2013 г., до окончателното плащане; сумата от 1908 лв., представляваща направени в заповедното производство разноски /вж. уточнение на исковата претенция в о. с. з. на 28.10.2014 г./. Твърди се в исковата молба, че на горепосочената дата между страните бил сключен договор за заем, по силата на който ищцата предоставила на ответника заемна сума в размер на 35400 лв., която следвало да бъде върната до 19.10.2010 г. Вземането на ищцата по договора било обезпечено с договорна ипотека, учредена с нотариален акт от 19.08.2010 г. Ответникът не изпълнил задължението си, поради което ищцата подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за незабавно изпълнение, но с оглед постъпило от ответника възражение се предявяват настоящите искове. Претендират се и разноските в настоящото производство.   

Исковете са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.

Ответникът оспорва исковете с твърдението, че е изпълнил задължението си по договора за заем, като е върнал цялата заемна сума заедно с уговорените лихви.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Установителните искове досежно съществуването на вземането за сумата по договора за заем, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение са процесуално допустими, а разгледани по същество – основателни и следва да бъдат уважени по следните съображения:

 

Установява се от представените писмени доказателства, че на 19.08.2010 г.  между ищцата като заемодател и ответника като заемател е сключен договор за заем за сумата от 35400 лева /чл. 1 от договора/, която съгласно чл. 3 от договора следва да бъде върната от заемателя в срок от два месеца от подписване на договора.

 Вземането на заемодателя по договора е обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на ответника, учредена с нотариален акт № 92/19.08.2010 г. на нотариус при СРС.   

Съгласно чл. 2 от договора за заем заемната сума се предава от заемодателя на заемателя при подписване на нотариалния акт за учредяване на ипотеката, който служи за разписка относно предаването на сумата.

Видно от съдържанието на нотариалния акт, в него е отразено, че ищцата дава в заем на ответника сумата от 35400 лв., която ответникът се задължава да й върне до 19.10.2010 г. В нотариалния акт не е отразено изрично, че сумата е предадена, но доколкото ответникът не оспорва предаването на сумата – неговата защита по делото се основава на твърдението, че е изпълнил в цялост задълженията си по договора за заем /т. е. признава получаването на сумата/, съдът приема, че е доказано по делото изпълнението на задължението на заемодателя по договора.  

Ответникът не ангажира никакви доказателства за твърдението си, че е върнал заемната сума, съответно исковете следва да бъдат уважени. 

Предявен е и установителен иск досежно разноските в заповедното производство /съобразно направеното в о. с. з. на 28.10.2014 г. уточнение на петитума ищецът претендира установяване съществуването на всички негови вземания, описани в исковата молба, т. е. и разноските в заповедното производство, в този смисъл е и волята му, изложена в депозираната по делото писмена защита/. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив относно дължимостта на разноските в заповедното производство, а съгласно дадените задължителни указания в т. 10в от същото ТР, присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск. В случая претенцията на ищеца досежно разноските в заповедното производство е заявена като предмет на установителен иск, който е недопустим съобразно гореизложеното и производството по него следва да бъде прекратено, а съобразно диспозитивното начало в процеса и доколкото не е заявено искане за осъждане на ответника да заплати и разноските в заповедното производство, съдът не следва да се произнася с осъдителен диспозитив. 

С оглед изхода на делото съдът намира следното по исканията на страните за присъждане на разноски в настоящото производство:

Искането на ищеца за присъждане на разноски е основателно. Ищецът е направил разноски по делото в размер на 2188 лв. съобразно доказателствата по делото за това и представения списък по чл. 80 ГПК, съответно следва да му се присъдят тези разноски.

Искането на ответника за присъждане на разноски е несвоевременно направено /едва в депозираните по делото писмени бележки/, но дори да беше направено в срок същото е неоснователно с оглед изхода на делото.

            Воден от горното, съдът

 

                                                           Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Н. – НТ“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, комплекс „********“, бл. ***, вх. *, партер, ап. **, представлявано от управителя Н.Л., съществуването на следното вземане на Н.Д.В. с ЕГН ********** ***, за което са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 888 от 28.02.2013 г. по ч. гр. д. № 1080/2013 г. по описа на РС – Бургас и изпълнителен лист: за сумата от 35400 /тридесет и пет хиляди и четиристотин/ лева, дължима по сключен между Н.Д.В. като заемодател и „Н. – НТ“ ООД като заемател договор за заем от 19.08.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 14.02.2013 г., до окончателното плащане.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1163/2014 г. по описа на СГС в частта по предявения от Н.Д.В. с ЕГН ********** *** срещу на „Н. – НТ“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, комплекс „********“, бл. ***, вх. *, партер, ап. **, представлявано от управителя Н.Л., установителен иск досежно сумата от 1908 /хиляда деветстотин и осем/ лева, представляваща направени в заповедното производство – ч. гр. д. № 1080/2013 г. по описа на РС – Бургас, разноски.

ОСЪЖДА „Н. – НТ“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, комплекс „********“, бл. ***, вх. *, партер, ап. **, представлявано от управителя Н.Л., да заплати на Н.Д.В. с ЕГН ********** ***, сумата от 2188 /две хиляди сто осемдесет и осем/ лева, представляваща направени в настоящото производство разноски.

РЕШЕНИЕТО в прекратителната част подлежи на обжалване в едноседмичен срок, а в останалата част - в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: