О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ …………………/
……………...........
Гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Втори състав, в закрито заседание
на дванадесети юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдия Чолакова административно дело № 2371 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл.248 ГПК вр. чл.144 от АПК.
Постъпила е
молба от адвокат Т.С. – ВАК , процесуален представител на ищеца П.И.И., с която
се претендира изменение на Решение № 489/19.04.2021 г.
постановено по адм. дело № 2371/2020 г. по описа на Административен съд-Варна,
в частта на разноските. Моли да се присъди адвокатско възнаграждение при
условията на чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, с включен ДДС съобразно
чл.38,ал.1,т.2 и ал.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с чл.8,ал.1,т.1 и
пар.2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 360,00 лв.
В
срока за изразяване на становище съгласно чл.248,ал.2 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез старши
юрисконсулт С. депозира писмен отговор,
в който изразява становище за неоснователност на искането. Прави искане за
изменение на решението в частта на разноските, като се присъди юрисконсултско
възнаграждение съобразно отхвърлената част на исковата претенция. По това
искане и съобразно дадената възможност, ищецът изразява становище за
неоснователност.
По така
предявените искания, съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.248 ал.1 ГПК, вр. с чл.144 от АПК в срока за обжалване, а
ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът
по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в
частта му за разноските. Молбите са подадени в срока по чл.248 ал.1 от ГПК, поради
което са
допустими за
разглеждане.
1.
По молбата на адв. Т.С., процесуален представител на ищеца П.И.:
Съгласно
§ 2 а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото възнаграждение. Посочената разпоредба регламентира ясно и
недвусмислено начина, по който се формира адвокатското възнаграждение в
хипотезата, когато оказалият правната помощ адвокат е регистриран субект по
ЗДДС, без да провежда разграничение дали адвокатското възнаграждение е
определено по договор между адвоката и клиента или е присъдено от съда по реда
на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В този случай върху дължимото адвокатско възнаграждение
с оглед изхода на делото и защитения материален интерес следва да се прибави и
ДДС в размер на 20%. При присъждането на адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по реда на чл. 38 ЗАдв. съдът е длъжен да съобрази
начисляването на ДДС върху същото, тъй като не се касае за свободно договаряне
между страните по правоотношението, а за служебно определяне на
възнаграждението от съда. С посочване на размера на възнаграждението, без
уточнение досежно включен ДДС, не се презумира включването му в посочения
размер, съгласно чл. 67, ал. 2 ЗДДС, поради което същото обстоятелството следва
да се посочва изрично /сумата на възнаграждението " с включен ДДС"/
или самостоятелно да се посочи сумата, начислима за ДДС върху определеното
възнаграждение – в този смисъл и определение № 521/25.10.2017 г. по ч. т. д. №
1225/2017 на ВКС, I т. о. Правните услуги, предмет на представения по делото
договор, съставляват облагаема безвъзмездна доставка, като за изискването за
начисляване на ДДС, съобразно § 2 а от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения е без правно значение дали
възнаграждението за процесуалното представителство е предварително заплатено от
страната, или е определено по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В този смисъл е
и константната практика на ВКС – определение № 306/17 г. на ВКС, ІІ т. о.,
определение № 490/17 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 676/17 г. на ВКС, ІІ т.
о. и др.
Адвокат
С. е ангажирала своевременно
доказателства, че е регистриран по ЗДДС субект /л. 107 от дело/, поради което и
с оглед изхода от делото на нея като пълномощник на ищеца следва да бъде
присъдена допълнително сумата от 5 лева , представляваща ДДС върху определеното
в условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ в размер на 25,00 лв. /без включено ДДС/, съобразно уважената част на
иска.
2.
По молбата на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ :
По отношение
на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от
юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се дължи, тъй като производството
по делото е водено по специалния ред по чл. 284 ЗИНЗС,
а в ал. 2
от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал.
2 и ал. 3 ЗИНЗС,
тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите
разпоредби на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ и чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК
и чл. 143 АПК.
Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за
заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично
отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Искането на
ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Решение № 489/19.04.2021 г.
постановено по адм. дело № 2371/2020 г. по описа на Административен съд-Варна в
частта на разноските, като
ОСЪЖДА Главна
Дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, да заплати в полза на
адвокат Т.С. ***, със съдебен адрес *** сумата от 30,00 /тридесет/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение
за процесуалното представителство по реда на чл.38,ал.2 от Закона за
адвокатурата с включен ДДС.
ОТХВЪРЛЯ
молбата на адвокат Т.С. *** в останалата й част.
ОТХВЪРЛЯ
молбата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, подадена чрез старши
юрисконсулт С., за изменение на Решение № 489/19.04.2021 г. постановено по адм.
дело № 2371/2020 г. по описа на Административен съд-Варна в частта на
разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд гр. Варна в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: