Решение по дело №862/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 118, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 145 и следв. от АПК.

Образувано е по жалбата на Й. Н. К., [ЕГН], с посочен в жалбата адрес: с. Граф Игнатиево, общ. Марица, ул. „Неофит Рилски“ № 1, чрез пълномощника адв. К., със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 48, ет. 2, офис 208, против Решение № 2153-15-100 от 05.04.2024г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на К. против Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-104 от 30.01.2024г. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, съдържащо отказ от отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО. Жалбоподателят в жалбата си до съда, както и в съдебно заседание, чрез пълномощника си адв. К., моли за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно. Твърди се, че макар и в обжалваното решение да е прието, че жалбоподателят е взел пряко участие в поддръжката и ремонта на авиационна техника от военната авиация, то неправилно административният орган е приел, че не е налице хипотезата по т. 53б от ПКТП и не е категоризирал този труд като такъв от втора категория. Сочи се, че е нарушен чл. 7, чл. 8, чл. 9, чл. 36 и 49 от АПК, както и чл. 69б от КСО и т. 53б от ПКТП. На следващо място се твърди, че са налице установени части от фактическия състав на други предложения от ПКТП /отм./, а именно т. 6л, т. 65а, т. 66б и т. 67от ПКТП /отм./. В тази връзка се сочи, че за процесните периоди на полаган труд от жалбоподателя на длъжност „авиомеханик“ следва трудът да се категоризира като първа, или втора категория, но в никакъв случай като трета категория, както го е категоризирал административният орган. Претендира се присъждане на деловодни разноски и възнаграждение за адвокат.

Ответната по жалбата страна Директор на ТП на НОИ – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като в съдебно заседание, както и с подробно писмено становище, моли за отхвърляне на същата като неоснователна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е и изрично възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. В становището се излагат съображения относно липса на основания за категоризиране труда на лицето по т. 53б от ПКТП /отм./, положен на длъжността авиомеханик в поделение № 32660 и в поделение № 28000 в системата на МНО.

Окръжна прокуратура - Пловдив, надлежно уведомена за възможността да встъпи в производството, не е изпратила представител в съдебно заседание и не е взела становище по жалбата.

Жалбата е подадена от лице, за което оспореният акт е неблагоприятен, доколкото на практика потвърждава постановен отказ за отпускане на пенсия по негово заявление и поради това с правен интерес от обжалването му. Същата е депозирана в законоустановения срок, както и срещу акт, който подлежи на съдебно обжалване. Предвид това и жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна.

От фактическа страна от събраните по делото доказателства се установява следното:

Със заявление вх. № 2113-15-5155 от 22.11.2023г. жалбоподателят К. е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б от КСО, като към заявлението е приложил трудова книжка № 560/04.08.1980г. и трудова книжка № 65/01.03.2006г. Към датата на подаване на заявлението К. имал навършена възраст 62 години 09 месеца и 25 дни. С Разпореждане № ********** по Протокол № 2140-15-104/30.01.2024г. на Ръководител на „Пенсионното осигуряване“ в ТП на НОИ – гр. Пловдив, въз основа на събраните по административната преписка документи, на лицето било отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО. Изложени са аргументи, че на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за 2023г. мъжете придобиват, ако са работили 15 години при условията на втора категория труд, имат навършена възраст 59 години, не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО или когато са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО и имат сбор от продължителност на осигурителен стаж към трета категория и възраст 100.

По отношение на признатия осигурителен стаж на жалбоподателя за периода от 12.05.1983г. до 04.08.2003г., положен на длъжността „майстор по авиовъоръжението“ и „авиомеханик“ в поделение № 32660 Граф Игнатиево и за периода от 01.07.2008г. до 21.11.2023г., положен на длъжността „авиомеханик“ в поделение 28000 Граф Игнатиево в системата на МНО, удостоверен в трудовата книжка и удостоверения, издадени от дирекция „ДВА“ Велико Търново и от Оперативен архив на Българската армия, е посочено, че се зачита за положен по условията на трета категория като цивилен служител в посочените поделения. В тази връзка, няма основание за зачитане на труда по т. 53б от ПКТП /отм./, тъй като тази разпоредба се прилага за персонала, пряко участващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства от селскостопанската, гражданската и специализираната авиация. Поради това и не е изпълнено условието по чл. 69б от КСО за наличие на 15 години осигурителен стаж от втора категория.

Недоволен от това разпореждане жалбоподателят го обжалвал по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, като е представил множество доказателства за работа с въоръжение и боеприпаси, при условията на високочестотни и радиоактивни облъчвания, вредни химически вещества за измиване и поддръжка на възли и детайли и високи нива на прах и шум /опис на л. 41/. Горестоящият административен орган се е произнесъл с оспореното в настоящото съдебно производство решение № 2153/15-100 от 05.04.2024г., с което е оставил без уважение жалбата на К.. В решението са намерени за правилни изводите на административния орган, издал оспорваното разпореждане, че в двата периода, съответно от 12.05.1983г. до 04.08.2003г. и от 01.07.2008г. до 21.11.2023г. К. е полагал труд на длъжностите „майстор по авиовъоръжението“ и „авиомеханик“ като цивилен служител във военни поделения. Същевременно посочил, че не са налице основанията за зачитане на този труд от втора категория по т. 53б от ПКТП /отм./, доколкото посочената норма се прилага за гражданската, селскостопанската и специализираната авиация. При анализ на допълнително представените документи е посочил, че представените с жалбата документи не включват периода от 12.05.1983г. до 31.12.1999г., а стажът от 01.01.2000г. до 21.11.2023г. с прекъсване се зачита от трета категория труд, тъй като длъжността „авиомеханик“ на попада в обхвата на НКТП, в сила от 01.01.2000г.

В хода на съдебното обжалване е прието заключение по назначената съдебно – техническа експертиза /СТЕ/, изготвено от вещото лице Ю. М. К., с направено възражение от процесуалния представител на ответника за необоснованост по отношение на дадените отговори на въпроси №№ 3 и 11. След анализ на данните в представените по делото доказателства, вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи: военно формирование 28000 от момента на създаването си представлява структура от специалисти от авиационен инженерно – технически състав, която се ръководи от началник и заместник началник и включва началници на групи, старши техници – офицери, сержанти и войници – авиомеханици/механици военни и цивилни служители. Основните задачи, които се изпълняват са ремонтни работи и прегледи, войскови ремонт – малък и текущ, профилактични мероприятия на реактивните самолети, двигателите по всички специалности, доработки, поддържане на КПА и КИА, автомобилната техника, стационарна и полева работа на АТ, поддържане на работните места в лабораториите. С идването на самолети от второ и трето поколение се въвеждат 50, 100, 200-часови регламенти работи /РР/, а с въвеждането в експлоатация на самолет МиГ 29 се въвежда периодично обслужване и регламентни работи по наработка в часове. РР са с пълно разглобяване на самолета, разстиковка на планера и двигателя и демонтаж на всички блокове, стойки, агрегати, прибори и въоръжение, поставяне на самолета на силова установка.

Основното място на работа е в хангар с големи размери и лаборатории, които са неотоплени. Извършва се съвместна работа от механик/авиомеханик и контролиращ началник група или старши техник с другите специалисти, като при технологичното източване на самолет и оттичане на керосин и масла от системите целият ремонтен състав е подложен на въздействие от изпаренията на керосин и масла и на въздействие от другите физически фактори на работната среда – осветление, химични агенти, електромагнитни полета, шум, вибрации и ИЙЛ. Ремонтите при експлоатацията на самолетите от частите на ВВС могат условно да се разделят на малки и текущи, които се изпълняват от авиационния инженерно – технически състав на поделенията/формированията /АИТС/. Като „малки“ могат да се класифицират тези ремонти, които изискват частично разглобяване на детайли и агрегати с цел възстановяване боеготовността на самолета, претърпял повреда на планера или на оборудването. Като „текущи“ могат да се класифицират тези ремонти, при които се налага подмяна на блокове, захранващи елементи, чийто ресурс изтича във времето преди настъпване на регламентираните работи и изпълнение на доработките по самолета за отделни или няколко специалности.

В заключението подробно е описано мястото на полагане на труд на жалбоподателя, естеството на изпълняваните от него трудови функции, както и предмета на дейност на военните поделения, в които е бил назначен като цивилен служител. Конкретните изпълнявани от К. задължения са посочени в представени длъжностни характеристики, като в тях се включват функции при пряко поддържане на въздухоплавателни средства, които се изпълняват при вредни въздействия на работната среда, надлежно документирани с работни карти за рисковете, живота и здравето, които рискове не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Може да се направи експертен извод, също така, че длъжността „авиомеханик“ е такава за инженерно – технически работник, като К. е извършвал изпитания на детайли, възли, агрегати и друго оборудване на реактивни самолети, както в разглобено, така и в сглобено състояние. Несъмнено се касае за поддръжка на въздухоплавателни средства, по-конкретно бойни дозвукови самолети МиГ 17 и бойни свръхзвукови самолети МиГ 19, 21, 23 и 29.

В заключението е направен експертен извод, че военната авиация е специализирана и профилирана по своето назначение, с основна задача да осигурява въздушния суверенитет на държавата. Според задачите си тя може условно да се раздели на изтребителна, разузнавателна, изтребително – бомбардировъчна, щурмова, вертолетна, транспортна, учебна, бойна и противолодъчна, която има своите рубежи на действие. Самолетите и вертолетите имат бойно предназначение и техните системи, оборудване и въоръжение са различни. Според поколението на самолетната техника основните системи на самолета са двойно и тройно осигурени.

Транспортната авиация в състава на ВВС решава въпроси на десантиране на войски, техника, специални мисии /включително медицински/ в страната и извън нея. Характеризира се със значителни ниски стойности на факторите на работната среда, спрямо тези от бойната. В бойната авиация се работи целогодишно на открито/нецелогодишно за АИТС, при високи нива на шум, вибрации, различни химични агенти, електромагнитни полета, йонизиращи лъчения и при изключително голям риск.

Военната авиация попада във вида въоръжени сили – ВВС. Има структура на подчиненост и формирования, които експлоатират АТ – летателен състав, АИТС, логистичен състав, свързочен състав и органи за контрол. Военната авиация използва такива горива, масла и консумативи, които са със специално назначение и със завишени параметри, на които да отговарят. Електрониката и авиониката се модернизират постоянно и дават големи възможности за въздействия към целите от големи разстояния.

Гражданската авиация е обвързана с решаване на въпросите, свързани с пренасяне на хора, товари и специализирани мисии по доставка на определени стоки и материали. При необходимост могат да се ползват по второто назначение – за карго дейности и за прехвърляне на войски. Различията между военната и гражданската авиация са много – по отношение на екипажи, скорости, таван на полет, вредни въздействия, вибрации и др., но и основните им системи също са обезпечени двойно и тройно.

За селскостопанската авиация, освен основното си назначение за работа с приоритет в отрасъла, за който е назначена, има и възможност да десантира хора и да извършва карго операции. Основните системи работят в понижени условия и параметри спрямо военната и гражданската авиация, което означава, че ремонтът е значително опростен и не много скъп. Селскостопанската авиация може да се разглежда като подвид на гражданската авиация и е на подчинение на министъра на икономиката /частично/ и на министъра на земеделието /частично/. Други специфични дейности, за които се използва селскостопанската авиация, са пръскане на посевите с торове, пестициди и други химически вещества. Това са основните фактори на работната среда за обслужващия персонал.

В разпита си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице К. е пояснил, че използваната абревиатура на документ „НИАС 80“ се дешифрира като „Наставления за инженерно – авиационната служба“, които са утвърдени с „министерска заповед“ /най-вероятно се има предвид заповед на министъра на отбраната/ и към момента на изготвяне на заключението тази заповед е в сила. В посочения документ са описани всички задължения на длъжностните лица във ВВС от авиомеханик до старши инженер „и нагоре“. Самият той е проверил този документ и там фигурират задълженията по длъжностните характеристики на жалбоподателя.

Наред с това, във функционалните задължения преди 2008г., които се утвърждават от работодателя – командира на военното формирование, „са влизали данни“, които показват в чие разпореждане се намира авиомеханикът и какви са му отговорностите и задълженията. Експертът е запознат с документа НИАС 80 в качеството си на офицер от българската армия, който е служил във ВВС. Пояснява, че тези документи имат срок на съхранение 5 години и отдавна са бракувани и унищожени поради изтекъл срок на съхранение. За част от службата си във ВВС е бил инженер и е контролирал дейността на авиомеханиците, заемал е и други длъжности - от старши техник, през началник група до командир на ескадрила.

В съдебното заседание на 20.09.2024г. са разпитани свидетелите И. П. С. и М. К. Н., работили заедно с жалбоподателя К. във военно формирование № 28000 Граф Игнатиево.

Съгласно показанията на С., той се познава с Й. К. от 1985г., когато започнал служба в поделение № 28000 в Граф Игнатиево след завършване на военното училище. Свидетелят бил назначен като млад офицер в ескадрилата за ТЕЧ – за обслужване на авиационна техника и авиационното оборудване. Служил заедно с жалбоподателя от 1985г. до 2003г., когато К. бил съкратен поради реорганизация на дейността в авиобазата, което довело до съкращаване на част от щатните бройки.

Според свидетелските показания, Й. К. е бил „военен служител“, заемащ длъжност „механик по авиационните въоръжения на авиационната техника“. Работното място на жалбоподателя е лаборатория по авиационно въоръжение и хангар за авиационна техника. Във връзка с работата си е работил по авиационните въоръжения и е имал контакт с авиационни боеприпаси, авиационни управляеми ракети, авиационни бомби, като някои от тях са с радиоактивно излъчване. Обслужвал е стрелковото въоръжение, по-конкретно оръдието на самолетите, което включва измиване със смазочни материали – бензин Б 70 и други смазки, които налага технологията. Работата в хангара е в неотопляема среда целогодишно и в контакт с керосин и масла от всякакъв характер, с които се зарежда авиационната техника. При работата си в тази среда несъмнено лицето е изложено на вредни въздействия с определена степен на вредност, тъй като средата не е изолирана, поради работата на всички звена по т.нар. поточен метод, т.е. последователно едно след друго, след приключване на съответната работа. Средата е силово – агресивна, особено през лятото с високи температури, когато има силни изпарения на горива и смазочни материали. Средата е обект на непрекъснати лабораторни изследвания, които оценяват условията на труд и дават оценка на тези условия на труд. На базата на резултатите от тези изследвания всички работници в такава среда, включително жалбоподателят, са получавали безплатна храна и почивка във военно – почивния санаториум, но са подлежали и на задължителни профилактични прегледи. Според свидетеля, към трудовото си възнаграждение К. е получавал допълнителни плащания за вредни условия на труд, които не се получават от други работещи във военното формирование.

Съгласно показанията на свидетеля Н., той се познава с жалбоподателя К. от 2008г., когато е бил възстановен на работа в поделение № 28000 в Граф Игнатиево като цивилен служител. К. е упражнявал дейността си в група „Газово – електронно оборудване“, която включва в себе си и подгрупа „Радиолокационен – прицелен комплекс“. По-конкретно, жалбоподателят е механик в групата, занимава се с радара на самолетите МиГ 21 и МиГ 29, което е свързано с излагане на йонизиращи лъчения с висока плътност, химични алергени като циатим 201, бензин Б 70 и други смазочни масла. Изпълнява функциите си в хале, което не се отоплява през зимата и във високошумна среда.

Тъй като двамата работят на едно и също място, свидетелят може да каже, че във връзка с работната среда им се полагат безплатна храна, предпазни облекла, маски и ръкавици, допълнителен отпуск в размер между 8 и 10 дни и същевременно задължителни годишни профилактични прегледи във ВМА.

Като доказателства за работата на свидетелите във военно формирование № 28000 са представени писмени доказателства: служебна бележка рег. № 3-3351/03.07.2024г., издадена на М. Н. от началника на военно формирование № 28000 /л. 336/ и военна книжка № 030413, издадена на И. С. /л. 337 – 337 гръб/.

Въз основа на установеното от фактическа страна, от правна такава съдът намери следното:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 2, б. “а“ от КСО и в предвидената в закона форма, като съдържа правни и фактически основания за издаването му. При издаването на обжалваното решение според съда обаче е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, довело до необоснованост на акта, независимо от изложените в него мотиви и разгледано по същество, съдът счита, че решението е постановено в несъответствие с материалния закон. За тези си изводи съдът взе предвид съвкупността от всички доказателства, съдържащи се в административната преписка, както и събраните такива в хода на съдебното дирене. Съдът, в тази връзка, кредитира като цяло свидетелските показания на разпитаните по делото двама свидетели, от които се установяват конкретни данни за периода и точното място на полагане на труда от страна на жалбоподателя и конкретно на длъжността му „авиомеханик“ касателно двата последователни периода от време, както и спецификите на ежедневно извършваната работа на тази длъжност и съответните специфични условия на работната среда, включително и източниците на различни вредни въздействия. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 10 от КСО категорията на труд не може да се доказва със свидетелски показания. С такива, обаче, могат да се доказват мястото, естеството на изпълняваната работа, условията на полагане на труда и всякакви други обстоятелства, от които вече би могъл да се направи правен извод относно категорията на полагания труд /в подобен смисъл е трайната практика на ВАС по въпроса, обективирана в Решение № 15517/2014г. по адм. дело № 8391/2014г., Решение № 12526/2015г. по адм. дело № 4754/2015г. и др./. В тази насока и съдът намира за неоснователно направеното в съдебното заседание на 05.06.2024г. възражение от процесуалния представител на ответника относно недопустимост на свидетелски показания в конкретния случай, още повече, че в събраните писмени доказателства, съответно в част от документите по чл. 40, ал. 1 от НПОС, като напр. трудовата книжка, не е налице вписване на категорията на труда по удостоверения осигурителен стаж. Освен това, както е посочено и в цитираното Решение № 12526/2015г. по адм. дело № 4754/2015г. на ВАС, специфичните условия, при които лицето е извършвало трудова дейност и които характеризират осигурителния му стаж като такъв от съответна категория, не са част от съдържанието на документите, доказващи осигурителния стаж и затова е допустимо те да се установят със свидетелски показания.

Кредитира се и заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която е изготвена от вещо лице с необходимите професионални знания и опит, след извършена задълбочена проверка на относимата документация и поради това и според съда заключението на същата е компетентно и незаинтересовано. Последното дава отговори на конкретни въпроси относно спецификите и вредностите при извършване на трудовата дейност на процесната длъжност „авиомеханик“, заемана от жалбоподателя и свързана с конкретно място на полагането на труда, както и конкретните дейности, включени в съдържанието на длъжността, задълженията и отговорностите на същата, които обстоятелства също са пряко относими към извършване оценка относно категорията на полагания труд.

В конкретния случай, със заявлението си жалбоподателят е поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б от КСО, без да конкретизира конкретната разпоредба на тази правна норма. Прави впечатление, че както ръководителят на ПО в ТП на НОИ – гр. Пловдив, така и Директорът на ТП на НОИ – гр. Пловдив са разгледали и обсъдили единствено хипотезата по чл. 69б, ал. 2 от КСО, но не и тази по чл. 69б, ал. 1 от КСО. Следва да се има предвид, че действително, както е посочено в разпореждането за отказ, правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО за 2023г. мъжете придобиват, ако са работили 15 години при условията на втора категория, имат навършена възраст от 59 години, не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО или когато са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО и имат сбор от продължителност на осигурителен стаж към трета категория и възраст 100. Съгласно нормата на чл. 69б, ал. 1 от КСО, през 2023г. мъжете придобиват право на пенсия при най-малко 10 години осигурителен стаж положен при условията на първа категория труд и навършена възраст 54 години, при условие, че сборът от осигурителният стаж и навършената възраст е не по-малък от 100 и не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО, или са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО. Следва да се има предвид, че основанията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и по чл. 69б, ал. 1 от КСО, и по чл. 69б, ал. 2 от КСО са дадени кумулативно и поради това при липсата на което и да било от посочените условия, на заявителят не следва да се отпуска пенсия.

В конкретния случай изобщо няма спор между страните относно общия придобит осигурителен стаж от страна на жалбоподателя К., който е установен с представените и приети писмени доказателства. В тази насока и категорично е установено от всички писмени доказателства, а това се потвърждава и от събраните свидетелски показания и заключението на СТЕ, че жалбоподателят е полагал труд конкретно на длъжността „авиомеханик“ в два последователни периода от 12.05.1983г. до 04.08.2003г. и от 01.07.2008г. до 31.11.2023г., като мястото на полагане на труда е била войскова авиоремонтна работилница, която е била на подчинение на военни поделения от състава на ВВС в с. Граф Игнатиево, като мястото на полагане на труда е било на територията на военни поделения от състава на ВВС с № 32660 и с № 28000 в с. Граф Игнатиево. Правилно, с оглед на посочения период, за който се следва категоризиране на труда, с оглед преценка правото на пенсия от пенсионните органи е отчетено, че се прилага ПКТП /отм./, който е приложим по отношение на периодите на полаган труд до 31.12.1999г.

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски - с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Следва в тази насока да се има предвид и че Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно с характера и особените условия на труд, като в тази връзка категорията на положения труд до 31.12.1999г. се преценява съобразно с разпоредбите на ПКТП, а след това поред Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /НКТП/. Конкретната преценка, обаче, за наличието или липсата на основание трудът да бъде зачетен за една или друга категория, в административното производство се прави от длъжностните лица при НОИ въз основа на относимите правни норми и при съобразяване на представените от съответното лице оригинални документи за осигурителен /трудов/ стаж, като осигурителят прави само предложение за категорията на труда, което не е обвързващо за административния орган /в този см. са Решение № 7390/2018г. по адм. дело № 7941/2017г., Решение № 4567/2020г. по адм. дело 1961/2019г. на ВАС и др./. Посоченото произтича и от разпоредбата на т. 70 от ПКТП /отм./, съобразно с който осигурителите следва при издаването на документи /трудова книжка или удостоверения за трудов стаж/, които се издават въз основа на първична отчетна документация, доказваща работа при определени условия и на определени обекти, или работни места, да посочват съответната точка и буква от Правилника, по която предлагат да се зачете трудът. Ето защо и административният орган не следва задължително да се съобрази с направеното предложение за категоризиране на труда от осигурителите, доколкото преценката за това е предоставена в правомощията на съответните длъжностни лица в ТП на НОИ, които следва да извършат и задължително проверка, освен дали въпросният стаж е действителен, за което в случая не е формиран спор между страните, така също и дали са налице доказателства трудът да е положен на точно определена длъжност, какъв е характерът, спецификата и особените условия на полагане на труда и в тази връзка дали направеното предложение от осигурителя относно категоризирането на труда е съответно на приложимите нормативни актове, респективно ако няма направено предложение – към коя категория труд следва да се причисли установеният такъв.

В случая, въз основа на събраните доказателства настоящата съдебна инстанция намира, че изводите на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, потвърждаващи тези на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – гр. Пловдив, са несъобразени с действителните факти и приложимата нормативна уредба, като административните органи не са положили необходимите усилия за проверка на всички обстоятелства, относими към категоризиране на труда, както и тези от значение за това дали и коя от хипотезите на чл. 69 от КСО е изпълнена по отношение на жалбоподателя – заявител. С оглед преценката правото на пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО, каквато единствено е била направена в хода на административното производство, от значение е било действително проверката за установяване наличен осигурителен стаж от втора категория. В тази насока по отношение на оценката на условията по т. 53б от ПКТП /отм./, която жалбоподателят сочи да не е била правилна, като се позовава и на съдебна практика на ВАС, съдът намира за нужно да посочи следното: Категорично, както от писмените доказателства, така и от гласните такива, а това е потвърдено изцяло и от заключението на техническата експертиза и впрочем, по него не се и спори между страните, осигурителят, при който е положен осигурителният стаж, е военно поделение от системата на МО в състава на Военно-въздушните сили на страната – войскова авиоремонтна работилница, в която се е извършвало обслужване /регламентен преглед/, малък и текущ ремонт на авиационна военна техника на въоръжение във ВВС на Република България. В посочената т. 53б от ПКТП /отм./ изрично е отразено, че се отнася до труда на инженерно - технически състав по ремонт на въздухоплавателни средства, но от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация. Действително, в заключението на приетата по делото СТЕ е посочено в отговор на поставения от жалбоподателя въпрос, че военната авиация е специализирана и профилирана по отношение на гражданската и съответно селскостопанската авиация, доколкото има специално назначение и задача, а именно да осигурява въздушния суверенитет на държавата, в която връзка и тя е профилирана по отношение на поставените към нея задачи като изтребителна, разузнавателна и изтребително-бомбардировъчна. В заключението е направена и принципната обща разлика между задачите и назначенията на военната, гражданската и селскостопанската авиация, съответно и изрично е посочено, че предприятията не правят паралелен ремонт на бойната и на гражданската авиационна техника, именно предвид особените разлики при вида и експлоатацията на използваната авиационна техника.

В тази насока, независимо, че съдът кредитира заключението на техническата експертиза, включително и в тази ѝ част, то не намира, че посочената от вещото специализация на военната спрямо другите два вида авиация, следва да се тълкува именно по смисъла, вложен в нормата на т. 53б от ПКТП /отм./, като се приеме, че военната авиация е т.нар. от посочената разпоредба „специализирана авиация“, доколкото това не е така. Вещото лице не е и посочило подобно нещо, а единствено е отразило в заключението си, че военната авиация е различна от другите два вида и действително е специализирана, но спрямо тях, в смисъл на профилирана такава, с конкретни коренно различни цели и задачи. Какво се включва в понятието специализирана авиация, посочено в цитираната разпоредба обаче, може да се прецени на базата на действалата към момента на действие на ПКТП, а и действащата понастоящем нормативна база, която в тази насока не е претърпяла съществено изменение и в която се съдържа конкретика относно съдържанието на посоченото понятие. Специализирана авиация по смисъла на т. 53б от ПКТП /отм./ е вид гражданска авиация, осъществяваща полети на авиацията с общо предназначение, съгласно Закона за гражданското въздухоплаване, която обаче, има по-специфично назначение от тази по превоз на пътници и товари. В тази насока съдът взема предвид съдържанието например на Наредба № 24/2000г. за издаване на свидетелства на авиационните оператори, извършващи специализирани авиационни работи /понастоящем отменена с последвалата я обаче Наредба № 37/2016г. за авиационните оператори, издадена на основание ЗГВ/, в която изрично са посочени специализираните авиационни работи и те включват например борба с пожари, авиохимически работи /разпръскване на вещества от въздуха/, полети за скокове с парашути, полети, свързани с контрол върху диви животни, геофизични изследвания и картиране от въздуха и пр. специализирани авиационни дейности, съставляващи предмет на работа на специализираната авиация. В тази връзка е и сега действащата нормативна база, стъпила върху ЗГВ, който е въвел и няколко европейски регламента, включително и Регламент /ЕС/ № 965/2012 на Комисията касателно регулацията на различни въздушни операции, даващ определение за „специализирана операция“ /осъществявана съответно от специализирана авиация/, като всяка операция, различна от търговски въздушен транспорт, при която въздухоплавателното средство се ползва за специализирани дейности, като строителство, фотография, картографиране, наблюдение и патрулиране и пр. и изрично от регламентацията са изключени военни, митнически или полицейски дейности, за които се използва т.нар. „държавно въздухоплавателно средство“ по смисъла на § 3, т. 9 от Закона за гражданското въздухоплаване. От изложеното следва да се направи и категоричен извод, че военната авиация, като такава, ползваща въздухоплавателни средства за военни цели /държавни въздухоплавателни средства по смисъла на ЗГВ/ е вид авиация, различна от тази, ползвана за специализирани операции, пак по смисъла на посочения закон, или т.нар. специализирана авиация. В тази насока категорично аргумент за това, че разпоредбата на т. 53б от ПКТП /отм./ е неприложима по отношение на инженерно-технически състав по ремонт на въздухоплавателни средства във военната авиация е и последното предложение на разпоредбата, указващо, че конкретните професии се определят по списък, утвърден от Министерството на труда и социалните грижи и Министерството на транспорта, като не е посочено Министерство на отбрана, в рамките на което е управлението на военната авиация, както например по отношение на други дейности, свързани с военна промишленост, същото е изрично посочено, например в т. 6л, или т. 39 от ПКТП /отм./. Ето защо и съдът намира, че в случая не е била действително изобщо приложима нормата на т. 53б от ПКТП /отм./ по отношение на категоризиране дейността на жалбоподателя като авиомеханик във военното формирование в с. Граф Игнатиево, доколкото това е специален военен обект за обслужване, както и за извършване на малък и текущ ремонт на военно - авиационна техника, а дейности, свързани с военната авиация, не са изрично включени в посочената разпоредба от Правилника.

Същевременно обаче, както се каза, изобщо не е била направена оценка от страна на административните органи досежно категоризиране на труда на жалбоподателя като такъв от първа категория с оглед на нормата на чл. 69б, ал. 1 от КСО, която също дава възможност за по-ранно пенсиониране при минимум 10 години стаж по условията на първа категория. В тази връзка и не стават въобще ясни причините, поради които и ръководителят на ПО в ТП на НОИ – гр. Пловдив, и Директорът на ТП на НОИ – гр. Пловдив не са проверили изобщо наличието на основания за прилагане на чл. 69б, ал. 1 от КСО, така, както са направили проверка и са обсъдили приложимостта на разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 от КСО, като се има предвид, че жалбоподателят не е посочил изрично само ал. 2 на чл. 69б от КСО по заявлението си, а общо нормата на чл. 69б от КСО. Видно е, че задължената да се произнесе по заявлението му администрация изобщо не е положила усилия за установяване на обстоятелствата, които са от значение за извършване на анализ относно приложимостта на някоя друга от хипотезите, описани в ПКТП, освен тази на т. 53б от ПКТП /отм./.

Според съда, в конкретния случай, налице са доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които дават основание за извод за неправилното процедиране на пенсионните органи, предвид установяващите се категорично условия за категоризиране на труда на жалбоподателя на длъжността авиомеханик от категория, различна от трета.

Действително, с оглед характера на трудовата дейност, изяснен по настоящото дело от свидетелските показания и изводите на СТЕ, не е основателно искането на жалбоподателя за съотнасяне на труда му към този, посочен в т. 6л от ПКТП /отм./. Съгласно тази разпоредба от първа категория е трудът на работници и инженерно - технически работници до началник на цех включително, заети в производството на пиротехнически средства, димки, димни смеси, димни гранати, взривни вещества, барути и при производството, ремонта и унищожаването на бойни припаси и техни елементи. Инспектор (контрольор) по качеството, представител на заявителя, с постоянно работно място в посочените цехове. Монтьор и ел. монтьор - регулировчици, изпитател, организатор по производството и контрольор по качеството на радиолокационната апаратура от системата на Министерството на народната отбрана. От заключението на СТЕ в тази насока, както и показанията на свидетелите, се установява, че жалбоподателят, като авиомеханик, е бил част от авиационно - техническия състав на войсковата авиоремонтна работилница в група авиооборудване /АО/ и като такъв е участвал в изпълнението на регламентните прегледи, извършвани след определения за конкретния тип военен самолет нальот, като регламентните работи са включвали разглобяване на самолета, разстиковка на планер и двигател, демонтаж на всички блокове, стойки, агрегати, прибори и въоръжение за извършване на проверка на състоянието на електродвигателите, извършване ремонтни дейности по смяна на неизправни или с изтекъл ресурс агрегати, блокове, елементи от системи, двигатели и т.н., без пълното им разглобяване и без ремонт на елементи, схеми, платки от блокове, което се извършвало единствено в авиоремонтния завод в гр. Пловдив. Установява се, че при работата си авиомеханикът в група АО е извършвал дейности по монтаж и демонтаж по специалността /в случая конкретно и основно по електрооборудване/, работа по дефектация на агрегати, блокове, прибори и системи от обзавеждането, почистване и измиване на възли, възстановяване на блокове и пр., ремонт на електро, височинно, кислородно и приборно оборудване, извършване на проверки на специални установки, съответно на регулировки и юстировки, а след извършването на ремонтните работи е вземал и участие в мероприятията по подготовка на летателния апарат за полети, включително и при изпълнение на горещи проби на специализирана форсажна стоянка. В тази връзка и с оглед на спецификите на мястото на работа и на конкретните дейности, включени в обема на тези за длъжността авиомеханик, според съда не е основателно и твърдението на жалбоподателя, че трудът му следва да се категоризира като този на работниците, визирани в т. 65а от ПКТП /отм./, доколкото, с оглед съдържанието на тази норма, независимо от факта, че касае работещи, заети с изпитания на реактивни самолети на земята, каквито безспорно, съгласно изводите и на СТЕ, са били част от обслужваните във ВАРР-1 летателни апарати, то въпросната разпоредба е видно, че е относима конкретно към работещите в авиоремонтния завод в гр. Пловдив, където се е извършвал основен /капитално - възстановителен/ ремонт на летателната техника. В случая, мястото на работа на жалбоподателя е било в специализирана авиоремонтна работилница, където се и извършвало обслужване /регламентни прегледи/, малък текущ ремонт с последващи изпитания на техниката.

Същевременно, обаче, съдът намира, че в случая с оглед на описаните конкретни характеристики на длъжността, която е била заета от жалбоподателя, изцяло приложима е разпоредбата на т. 66б от ПКТП /отм./. Посочената разпоредба касае трудът на работници по измиване на авиационни детайли, монтьори по ремонт и изпитване на авиационна техника, монтьори по ремонт на радиоелектронно оборудване със свръхвисоки честоти, бояджия и тапицер - лепач на авиационна техника, монтьор по облитане на авиационна техника. Видно е, че цитираната норма обхваща всякакъв вид авиационна техника, поради което и според съда е относима изцяло и към труда на работниците по ремонт и изпитване на военна авиационна техника. Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж от 1 януари 2000г. трудовият стаж, положен до 31 декември 1999г. при специфичните условия на т. 66а - 66к по отменения с чл. 1 от Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране, се счита за осигурителен стаж, както следва: 1. по т. 66а, 66б, 66в, 66д, 66ж и 66к - от първа категория. Касателно установения период на осигурителен стаж на жалбоподателя К. за периода от 12.05.1983г. до 31.12.1999г. на длъжността авиомеханик, според съда е изцяло приложима посочената разпоредба на т. 66б от ПКТП /отм/. Установява се, както от показанията на свидетелите, така и от заключението на СТЕ, че за периодите, в които е полагал труд като авиомеханик жалбоподателят К., въпросните дейности от обема на длъжността авиомеханик са били осъществявани при постоянна заетост в хангар на военно – ремонтната работилница, като технологичният процес, включващ дейностите по специфичното регламентно обслужване на авиационната техника не е бил прекъсван. Както свидетелите, така и СТЕ сочат и на наличието на осъществяване на съответните дейности по преглед и малък ремонт на авиационната техника при съответни вредни въздействия на работната среда - производствен шум, вибрации, химични агенти - изпарения на смазки и горива, въздействия на електромагнитни полета, работа на открито. В тази насока и се установява категорично, че жалбоподателят е участвал пряко и непосредствено при изпълнението на дейности, които са от кръга на описаните по т. 66б от ПКТП /отм./, а именно осъществявал е мотажно - демонтажни работи по авиационна техника, включително и почистване /измиване/ на авиационни детайли със съответните масла и течности, като в тази връзка и дейността му се причислява към тази на работници по измиване на авиационни детайли, монтьори по ремонт и изпитване на авиационна техника, описана в т. 66б от ПКТП /отм./. С оглед и на описаните по СТЕ вредности на труда, изводът, който следва да се направи въз основа на събраните доказателства е, че е налице установено при жалбоподателя за процесния период пряко изпълнение на трудови функции, свързани със същата вредност, като тази, на която са подложени работниците и монтьорите, посочени в т. 66б от ПКТП /отм./. Ето защо следва трудът на жалбоподателя във военното формирование в с. Граф Игнатиево за периода от 12.05.1983г. и до 31.12.1999г., за който е бил приложим отменения правилник, на посочената инженерно - техническа длъжност, да се причисли към труда на работниците, включително и монтьорите по ремонт на авиационна техника, защото е извършван на същото място и при същата вредност на труда.

С оглед на всичко гореизложено и съдът намира, че неправилно Директорът на ТП на НОИ - Пловдив е отказал категоризирането на труда на жалбоподателя за посочения период /повече от 15г./ на длъжността „авиомеханик“, като такъв от категория, различна от трета, предвид това, че във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, трудът следва да е от първа категория, доколкото включва трудова дейност, осъществявана по специфичните условия на т. 66б от ПКТП /отм./, предвидени за видове работници и монтьори на авиационна техника.

Предвид всичко изложено и съдът намира, че следва да отмени оспореното решение и да изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне, съгласно изложеното в мотивите на настоящото решение по приложението на закона.

При този изход на спора и се следват разноски на жалбоподателя по производството, както и възнаграждение за един адвокат, съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК. Установи се разноски да са направени за възнаграждение на вещото лице от 425 лева, а така също и за адвокатско възнаграждение от 800 лева. Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатския хонорар, доколкото се касае за правен спор от фактическа и правна сложност.

Ето защо и Съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ жалбата на Й. Н. К., [ЕГН], с посочен в жалбата адрес: с. Граф Игнатиево, общ. Марица, ул. „Неофит Рилски“ № 1, чрез пълномощника адв. К., със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 48, ет. 2, офис 208, Решение № 2153-15-100 от 05.04.2024г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на К. против Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-104 от 30.01.2024г. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, съдържащо отказ от отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ – гр. Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-5155 от 22.11.2023г. по описа на ТП на НОИ – гр. Пловдив, подадено от Й. Н. К., при спазване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – гр. Пловдив да заплати на Й. Н. К., [ЕГН], с посочен в жалбата адрес: с. Граф Игнатиево, общ. Марица, ул. „Неофит Рилски“ № 1 сумата от 1 225лв. /хиляда двеста двадесет и пет лева/ направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.