Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /05.02.2020
г.,
гр.
Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд –
Панагюрище, в проведеното на трети февруари две
хиляди и двадесета година публично съдебно заседание,
в състав:
Районен
съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Параскева Златанова разгледа докладваното от съдията гр.д. № 738/2019
г. по описа на съда
Производството е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД
Производството е образувано по повод иск с правна
квалификация чл. 422 ГПК във вр. чл. 327 ТЗ предявен от „ Х.“ ЕООД срещу „В.М“
ООД, с който се иска да се приеме за установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 975, 00 лв.- главница по договор за доставка
на хранителни стоки, за което са издадени фактура № ********** от 28.09.2017 г.
и фактура № ********** от дата 10.11.2017 г., както и сумата в размер на 284
лв. лихва за периода от 29.10.2017 г. до 16.07.2019 г., за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 551/2019г. по описа на Районен съд – Панагюрище.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения: Между страните по делото е сключен договор за доставка на
хранителни стоки. По силата на договора са извършени от ищеца доставки на
хранителни стоки, обективирани във фактура
№ ********** от 28.09.2017 г. и фактура № ********** от дата 10.11.2017 г . В
исковата молба са наведени доводи, че макар да е извършена доставка на
посочените стоки по първата фактура е останала незаплатена сумата в размер на
100 лв., а по втората фактура сумата в размер на 875,00 лв. Доколкото
посочените суми не са заплатени в срок се твърди, че се дължи заплащане и на
сумата в размер на 284,00 лв.- мораторна лихва. Моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът, е получил препис от исковата молба с
приложенията на 07.11.2019 г., като в законоустановения срок до 07.12.2019 г.
не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд- Панагюрище е сезиран с кумулативно съединение положителни
искове с правно основание чл. 422 във вр. с
чл. 41 ГПК във вр. с чл. 327 ТЗ и чл. 422 във вр. с чл. 41 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Предявените искове са процесуално допустими, тъй като са предявени в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК. Видно от данните по
делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 28.08.2019
г., а исковата молба е подадена на 30.09.2019 г. (п.кл.) – първият работен ден,
доколкото 28.09.2019 г. е събота, от процесуално легитимирана страна- заявител
в заповедното производство.
От приложена към исковата молба
и приета като писмено доказателство по делото фактура № ********* от 28.09.2017
г. се установява, че между страните поделото е налице валидно правоотношение по
договор за покупко- продажба, по силата на което ищецът е доставил на ответника
стоки индивидуализирани в посочената фактура, за което ответникът се е задължил
да заплати продажна цена в размер на 1820,00 лв., която фактура е подписана от
представляващия ответното търговско дружество. В исковата молба е посочено, че по тази фактура е направено
плащане на 16.07.2018г. от страна на ответника в размер на 1720 лв., като
дължимият остатък – продажна цена е в размер на 100 лв. Доколкото това
изявление на страната представлява признание на неизгоден за нея факт по
смисъла на чл. 175 ГПК, то следва да се цени като такова. Съгласно съдебната
практика, изявлението на страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея
факти, релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно
доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите
твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност, така и
в Решение № 475 от 8.06.2010 г. по гр.
д. № 1311/2009 г. на III гр. о., ВКС. Такъв е и настоящият случай – в
конкретния случай ответната страна не е навела различни фактическите твърдения,
поради което съдът следва да вземе предвид това признание на факт при
постановяване на решението си.
При така релевираните твърдения
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки: наличието на действителни правоотношения по договор за
доставка на хранителни стоки, по силата на който ищецът се е задължил да
достави и прехвърли правото на собственост върху стоките посочени във
фактурите, а ответникът да я получи и да заплати уговорената цена и ищецът да е
предал стоката на купувача.
Съдът намира, че от представените писмени доказателства фактури – приложени
към исковата молба се установява, че между страните съществува действително
правоотношение по договор за покупко-продажба на стоки – това обстоятелство не
е спорно между страните, доколкото не е оспорено от ответника, като приетите по
делото като писмени доказателства са подписани от представител на ответното
търговско дружество. Не е оспорено и че същият е получил стоките подробно
индивидуализирани в процесните фактури, за което обаче не е заплатил продажната
цена- доколкото такива доводи не са изложени от ответника – в преклузивния срок
не са въведени никакви правоизключващи спорното право възражения.
Предвид гореизложеното настоящия съдебен състав приема счита предявения иск
за заплащане на главница изцяло за основателен и доказан и като такъв следва да
се уважи.
По отношение на лихвата за забава съдът намира следното:
Разпоредбата на чл.84 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 3 ТЗ относно сроковете на плащане се
прилагат правилата на гл. 21, а съобразно гл. 21, чл. 202, ал. 3 ТЗ ако не е
уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в
14-дневен срок от получаване на фактурата. В конкретния случай по отношение първата
фактура длъжникът изпада в забава от дата 29.10.2017 г., която лихва за забава
изчислена върху сумата от 1820 лв. до 16.07.2018г. (когато е извършено частично
погашение на задължението от ответника в размер на 1720 лв.) е в размер на
13196 лв., като за периода от 17.07.2018г. до дата на подаване на исковата
молба 16.07.2019 г. лихвата за забава върху остатъка от дължимата главница в
размер на 100 лв. е 10,20лв. Забавата по отношение на втората фактура, по която
се дължи заплащане на продажна цена в размер на 875 лв. е настъпила на
11.12.2017 г. като дължимата до 16.07.2019 г. лихва забава е в размер на 142,18
лв. Ето защо основателен се явява и
искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД за
сумата в размер на 284,40 лв. лихва за периода от 29.10.2017 г. до 16.07.2018
г., за която сума следва да се уважи искът.
По разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе
по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. Предвид
изхода на спора ( изцяло са уважени предявените искове) на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК разноски следва да се присъдят в полза на ищеца, в размер на 25 лв.-
държавна такса.
Относно разноските пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 78,81 лв. държавна такса. Не следва да се уважава искането за
присъждане в полза на ищеца сумата в размер на 400 лв. – адвокатски хонорар,
доколкото макар същата да е своевременно поискана, не са представени
доказателства, че разходът е реално сторен. Съобразно задължителните за
съдилищата разяснения дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС в договора за правна защита и съдействие следва
да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за плащането по банков път. В конкретния случай, в
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 23.01.2020 г. е
посочено, че адвокатското възнаграждение е заплатено по сметка, като не са
представени доказателства за извършеното плащане. Ето защо, доколкото липсват
доказателства, че разходът е реално сторен и съблюдавайки задължителните
указания дадени с цитираното тълкувателно решение не следва в полза на ищеца да
се присъждат исканите разноски в размер на 400 лв. представляващи адвокатско
възнаграждение
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО,
по
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86
ЗЗД,
по отношение на „В.М“ ООД ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:***, че
дължи на „Х.“ ЕООД ЕИК:********* със седалище и адрес на управление:***-стопански двор, обл.
Варна, общ. Аксаково, сума в размер на 975, 00 лв.- главница по договор за доставка на хранителни стоки индивидуализирани във фактура
№ ********** от 28.09.2017 г. и фактура № ********** от дата 10.11.2017 г.,
както и сума в размер на 284,40 лв. лихва за периода от 17.07.2017 г. до
16.07.2019 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 551/2019г. по описа на Районен съд –
Панагюрище.
ОСЪЖДА,
на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, „В.М“
ООД
ЕИК: ********* да заплати на „Х.“ ЕООД ЕИК:********* сумата в размер на 25 лв. – представляваща разноски
направени в заповедното производство, както и 74,81 лв. - разноски
направени пред настоящата инстанция.
Решението
може да се обжалва в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Пазарджик
с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: