РЕШЕНИЕ
№ 499
гр. Благоевград, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас И.
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас И. Гражданско дело № 20231210102105 по описа за
2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от В. К. Б., ЕГН ********** и П. З. Н.,
ЕГН **********, чрез адв. Г. Ч., против Ц. И. Т., ЕГН **********.
Навежда се в молбата, че В. К. Б. е единствен наследник на сестра си Р. К. М. ЕГН
**********, бивш жител на Благоевград, починала на 30.07.2023 г.. Твърди се, че П. З. Н. е
племенница на Р. К. М. ЕГН **********. Твърди се, че с лелята притежавали в
съсобственост няколко недвижими имоти. Приживе се сестрата, респективно лелята на
втория ищец, притежавала движимо и недвижимо имущество, като част от него притежавала
еднолично, а друга част в съсобственост с двете ищци. Твърди се, че приживе Р. К. М.
притежавала къща в с. Л., община Благоевград, която къща е изграден в имот обща
собственост. Непосредствено след смъртта й в първият уикенд на месец август 2023 год.,
забелязала В. К. Б., че ответникът Т. излиза от къщата на Р. К. М.. Поинтересувала се какво
прави там, а тя отговорила, че е собственик. Навежда се, че това провокирало В. К. Б. да се
снабди с удостоверение за наследници на сестра си. Твърди се, че на 11.08.2023 год.
извършила справка в СВ Благоевград, при която установила, че приживе Р. К. М. е
прехвърлила собствеността върху притежаваните от нея недвижими имоти на ответника Т..
Това е станало с договор за дарение, обективизиран в нотариален акт 126 том 12 дело 1536/
2023 г. на СВ Благоевград и договор за продажба, обективизиран в нотариален акт № 127
том 12, дело 1537/ 2023 г. на СВ Благоевград. Поддържа се, че имотите на които Р. К. М. е
била едноличен собственик, са прехвърлени с договор за продажба, а имотите на които Р. К.
М. е била в съсобственост с други лица, са прехвърлени с дарение. Твърди се, че приживе
отношенията на ищците с Р. К. М., били обтегнати. Почти не поддържали връзка. Твърди се,
че Р. К. М. знаела, че В. К. Б. е единствен неин наследник, на много места, между общи
приятели и познати, на всеослушание заявявала, че ще направи всичко възможно да не
1
остави на сестра си нищо. Навежда се, че тези си свои намерения, тя е осъществила, като е
прехвърлила цялото свое недвижимо имущество на трети лице, в случая на ответника Т..
Твърди се, че П. З. Н. е собственик на 1/8 ид. част от поземлен имот с идентификатор
04279.615.190 по КК и КР на Благоевград, с административен адрес на имота Б. и на 1/4 ид.
ч. от сграда с предназначение „жилищна- еднофамилна“ заснета с идентификатор
04279.516.190.1, по КК и КР на Благоевград. Това обстоятелство се установява от
приложените към настоящата нотариални актове: нот акт № 134 том X дело № 1796/2010 г.,
на СВ Благоевград и Нот акт за дарение № 147 том I дело № 226 /1986 г. на PC Благоевград,
Нот акт за дарение № 189 том 9 дело № 1303/2019 г. на СВ Благоевград. Твърди се, че на
11.08.2023 год., майката на П. З. Н. се обадила и съобщила, че Р. К. М. е прехвърлила цялото
си недвижимо имущество на трето лице и настоящ ответник в това производство Ц. Т..
Навежда се, че имотите които притежавали в съсобственост с Р. К. М., са
прехвърлени на ответника с дарение като единствения мотив е да се заобиколи разпоредбата
на чл. 33 от ЗС.
Твърди се, че договора за дарение, обективизиран в нотариален акт 126 том 12 дело
1536/ 2023 г. на СВ Благоевград, е нищожен по аргумент на чл. 26 ал.1 ЗЗД, тъй като с
договора за дарение се заобикаля закона. Доказателство за това е обстоятелството, че част от
имотите, които са еднолична собственост на Р. М. са прехвърлени с продажба, а тези от
които притежава идеални части, т.е. притежава ги в режим на съсобственост, са
прехвърлени с дарение, за да се заобиколи нормата на чл. 33 от ЗС, съгласно която
„Съсобственикът може да продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само след
като представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите
съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че
никой от тях не е приел това предложение.“ Твърди се, че в качеството си на съсобственик
на имотите предмет на договора за дарение обективизиран в Нот акт за дарение № 189 том 9
дело № 1303/2019 г. на СВ Благоевград не е предлагано на ищците да изкупят идеалната
част собственост на Р. К. М..
Твърди се, че договора за дарение прикрива договор за продажба и че тази сделка е
симулативна. Съгласно правната теория, привиден е този договор, страните по който са се
съгласили, че няма да бъдат обвързани от правните му последици. Целта е да се създаде
привидност пред третите лица/не и между страните/ за това какви са действителните
отношения между страните. Ако волята на страните е въобще да не са обвързани от
последиците и да не си дължат престация, а само да създадат привидност за съществуващите
между тях правоотношеня и за тяхното съдържание, тогава е налице абсолютна симулация, а
когато волята на страните е да си дължат нещо различно от посоченото в договора, е налице
относителна симулация. При относителната симулация са налице две съглашения - явно,
прикриващо действителните отношения между страните и прикрито такова, което урежда
действителните отношения. Както при абсолютната, така и при относителната симулация,
привидният договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД, като и в двата
случая страните не са обвързани от правните му последици. В случаите на абсолютна
2
симулация договорът въобще не обвързва страните. В случаите когато с привидния договор
страните са прикрили друго съглашение, то по силата на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, те са обвързани
от него, ако са налице изискванията за неговата действителност. В конкретния случай става
въпрос за относителна симулация, защото страните по договора за дарение, в
действителност прикриват договор за продажба. Привидността се изразява в това, че
страните се съгласяват да сключат договора по определен начин, но нямат воля да бъдат
обвързани по този начин и зад привидно изразената воля се крие воля за друга сделка 9 в
случая договор за продажба. При хипотезите на относителна симулация, когато
договарящите се споразумеят да прикрият действителната сделка с друга, привидна, и двете
страни трябва да са наясно и да постигнат съгласие по всички съществени клаузи, както на
действителната, прикритата, така и на прикриващата, симулативната сделка.
Ето защо, за мен като наследник на Р. М. е налице правен интерес да предявя иск за
прогласяване на нищожност на договор за дарение обективизиран в нотариален акт 126 том
12 дело 1536/2023 г. на СВ Благоевград, защото при евентуално успешно провеждане на
иска, за ищеца ще настъпят благоприятни последици - ще получи като наследство
недвижимите имоти, предмет на договора за дарение.
Твърди се от ищците, че договора за дарение, обективизиран в нотариален акт 126
том 12 дело 1536/ 2023 г. на СВ Благоевград противиречи и на добрите нрави по аргумент на
чл. 26 ал. 1 ЗЗД. Дарението е едностранна сделка и чрез него едно лице се обогатява, т.е.
неговото имущество се увеличава, като обогатяването на дарения и обедняването на
дарителя настъпват веднага, тъй като основанието на договора за дарение е да се даде нещо
безвъзмездно и тази цел е елемент от договора за дарение. Дарението е единственият
договор, при който мотивите имат правно значение. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3
ЗЗД, ако мотивът, единствено поради който е направено дарението, е противен на закона
или добрите нрави, дарението е нищожно. Тази норма е в общата уредба на сделките и се
отнася и за дарението, доколкото в специалната уредба не е изключено приложението й.
Основанието е обичайната цел на сделката като при дарение това е да се прехвърли
собствеността върху някаква ценност върху някой без насрещна престация като мотивът и в
този случай не е елемент от сделката, освен ако не е противоречащ на закона и морала.
Твърдим, че в конкретния случай, мотивите за дарението са единствено да се заобиколи
закона от една страна, разпоредбата на чл. 33 от ЗС, а от друга да се лишат наследниците от
наследство.
Прави искане пред съда да постанови решение, по силата на което да прогласи
нищожността на договор за дарение, сключен между Р. К. М. ЕГН **********, бивш жител
на Благоевград и ответника Ц.. И. Т. ЕГН **********, обективизиран в нотариален акт 126
том 12 дело 1536/ 2023 г. на СВ Благоевград, поради неговата привидност, тъй като същият
договор прикрива сделка за покупко продажба.
При евентуалност от главния иск, прави искане пред съда да постанови решение, по
силата на което да прогласи нищожността на договор за дарение, сключен между Р. К. М.
ЕГН **********, бивш жител на Благоевград и ответника Ц. И. Т. ЕГН **********,
3
обективизиран в нотариален акт 126 том 12 дело 1536/ 2023 г. на СВ Благоевград, поради
противоречието му с добрите нрави.
При евентуалност от първия евентуален иск, прави искане пред съда да постанови
решение, по силата на което да прогласи нищожността на договор за дарение, сключен
между Р. К. М. ЕГН **********, бивш жител на Благоевград и ответника Ц. И. Т. ЕГН
**********, обективизиран в нотариален акт 126 том 12 дело 1536/ 2023 г. на СВ
Благоевград, поради обстоятелството, че същият заобикаля закона - разпоредбата на чл. 33
от ЗС.
Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът, в срока за отговор на исковата молба, е подал такъв, в който оспорва
исковете. Навежда се, че оспорва изложените фактически твърдения в исковата молба.
Оспорва ответника изцяло предявените главни искове, е които се отправя искане до съда да
прогласи нищожността на дарението на описаните идеални части, а именно: 1/2 идеална
част от Поземлен имот с идентификатор № 04279.625.45 по КККР на град Благоевград,
с ЕКАТТЕ 04279, Община Благоевград, Област Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-
32 от 10.05.2006 година на Изпълнителния директор на АК, с трайно предназначение на
1
територията: „Урбанизирана', с начин на трайно ползване: „Ниско застрояване (до 10
метра), с адрес: град Благоевград, п.к. 2700, квартал „Бялата висота“, Община Благоевград,
Област Благоевград, с площ ог 573 квадратни метра, номер по предходен план: 8760, при
граници (съседи): 04279.625.310, 04279.625.46, 04279.625.44, 04279.625.367, 04279.625.43 и
04279.625.42; 1/4 идеална част от Поземлен имот с идентификатор № 04279.615.190 по
КККР на град Благоевград, с ЕКАТТЕ 04279, Община Благоевград, Област Благоевград,
одобрени със Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 година на Изпълнителния директор на АК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления
имот е от 23.11.2022 година, с трайно предназначение на територията: „Урбанизирана“, с
начин на трайно ползване: „Ниско застрояване (до 10 метра), с адрес: град Б., с площ от 231
квадратни метра, номер по предходен план: 470, квартал: 175а, парцел: 4. при граници
(съседи): 04279.615.191, 04279.615.25, 04279.615.189 и 04279.615.188 и 1/2 идеална част от
Сграда, с предназначение „Жилищна сграда - еднофамилна“, заснета с идентификатор
№ 04279.615.190.1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 04279.615.190 по
КККР на град Благоевград, с ЕКАТТЕ 04279, Община Благоевград, Област
Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 година на Изпълнителния
директор на АК, с адрес на сградата: град Б., със застроена площ 77.00 квадратни метра,
брой етажи: 1, при граници (съседи): 04279.615.190; 04279.615.189.1; 04279.615.191.4.,
обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот №107, том IV, рег. № 5825,
дело № 660 от 2023 г. на нотариус Ал. Б., тъй като е привидна сделка и прикрива
действителна сделка покупко-продажба.
Оспорва се допустимостта на предявените искове. Сочи се, че съгласно доктрината и
константната съдебна практика правният интерес е положителна процесуална предпоставка
за съществуване на правото на иск, за което съдът е длъжен да следи служебно. Твърдението
4
на ищците за симулативност на извършените сделки - дарения на идеални части от три
недвижими имоти, прикриващи, според ищците, продажбени правоотношения, цели да се
приложат правилата за прикритите съглашения. Целта е да се установи нищожността на
явните сделки и разкриване, и обвързване на страните по тях (ответниците) от прикритите
сделки. С предявените главни искове ищците претендират да се прогласи нищожността на
процесиите сделки дарения като привидни при условията на относителна симулация,
прикриващи сделките покупко-продажби. Сочи се, че интересът да оспорят с иск сделката, в
която не са участвали ищците, произтича от правото им на изкупуване. Когато
съсобственикът прехвърли своята идеална част с привиден договор, който прикрива
действително съглашение за продажба, останалите съсобственици могат да предявят иск за
разкриване на симулацията. Интересът им да оспорят с иск чуждата сделка (в която не
са участвали) произтича от правото им на изкупуване, но бъде ли преклудирано
потестативното право на изкупуване, отпада правният интерес на останалите
съсобственици да оспорят с иск чуждата сделка. Изтичането на преклузивния срок
погасява непредявеното потестативно право. В този смисъл е Решение №296 от
15.07.2011 г. на ВКС по гр.дело №179 от 2010 г,, IV г.о., ГК, с което състав на ВКС е
прекратил производството по предявените искове с правно основание член 26, ал.2 от ЗЗД и
чл.17, ал. 1 от ЗЗД, след като е заключил, че е изтекъл преклузивният двумесечен срок за
предявяването на иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС от узнаването на сделката.
Ответникът оспорва фактическото твърдение на ищците, че явната сделка (дарение)
прикрива покупко-продажба между Р. К. М., починала на 30.07.2023 г. и ответника Ц. И. Т..
Твърди се от ответника, че Р. К. М. и Цветана И. Т. са роднини, като приживе на първата са
били в изключително близки отношения. Видно от удостоверение за наследници с изх. №
4176 от 04.12.2023 г„ издадено от Община Благоевград е, че наследници на покойната В. Д.
М. са: Ф. С. Д. (дъщеря), починала на 07.04,2002 г. и В. С. М. (син), починал на 10.10.2011 г.
Покойната Р. К. М. е била съпруга на В. С. М., а ответницата е дъщеря на Ф. С. Д.. Твърди
се, че те са поддържали близки роднински отношения след смъртта на В. С. М., а след
смъртта на Кр. В. М., починал на 17.04.2023 г., който е син на Р. М. и В. М., ответницата е
полагала грижи за Р. К. М.. Твърди се, че всяка седмица (събота и неделя) ответника я е
посещавала като тя е била най-близкия й роднина, предвид на това, че Р. К. М. не е
поддържала каквито и да било отношения както със сестра си В. К. Б., така и с
племенницата си П. З. Н.. Оспорва се твърдението на ищците, че са забелязали ответницата
да посещава къщата на покойната Р. К. М. едва след смъртта й. Твърди се, ответницата е
посещавала къщата в село Л. многократно преди смъртта на Р. М. именно с цел да се грижи
за нея. От факта, че на дата 09.06.2023 г. между Р. М. и ответницата е сключен договор за
покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт за покупко-
продажба № 108, том IV, рег. № 5828, дело № 661 от 2023 г. на нотариус Ал. Б. - помощник
нотариус при нотариус И. К., с район на действие Районен съд - Благоевград, не следва
извод, че дарението, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот №107.
том IV, рег.№5825, дело №660 от 2023 г. на нотариус Ал. Б. - помощник нотариус при
нотариус И. К., с район на действие Районен съд - Благоевград, е прикрита сделка, а явната
5
сделка е покупко-продажба. Сочи се, че няма забрана между едни и същи страни по сделка
да се сключват различни видове сделки. Няма законоустановена презумпция, че ако на една
дата е сключена сделка (покупко-продажба) за част от имотите, то сключената за друга част
от тях сделка (дарение) прикрива покупко-продажба.
Оспорва като неоснователни ответника и евентуалните искове. Добрите нрави са
неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или
произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. Сочи се, че житейски логично и
оправдано е Р. М. да надари ответницата, защото тя е била най- близката й родственица, с
която е поддържала до внезапно настъпилата смърт на Р. М. изключително близки
отношения. Навежда се, че съгласно константната практика на ВКС сделката е сключена
при заобикаляне на закона, когато забранена от закона цел се постига с позволени средства;
когато макар и от външна страна правната форма да е спазена, целта е чрез нея да се
постигне един непозволен или забранен от закона резултат. Сключената при заобикаляне на
закона сделка е поначало позволена - недопустима е нейната по-далечна цел.
Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, преценявайки доводите и възраженията на страните, събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 12 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, което се установява и от приетите по делото писмени
доказателства, че В. К. Б. е единствен наследник на сестра си Р. К. М. ЕГН **********,
бивш жител на Благоевград, починала на 30.07.2023 г., като П. З. Н. е племенница на Р. К.
М. ЕГН **********.
По делото е допусната и приета съдебно-оценителна експертиза, в която вещото лице
обосновава извод, че пазарната стойност на процесните към датата на експертизата е
107 811.00 лв., а пазарната стойност към датата на сделката – 06.2023 г., е 104 253.00 лв.
Заключението на съдебно-оценителната експертиза и допълнителното такова, е прието като
неоспорено, съдът възприема като обективно и компетентно дадено.
Във връзка с доводите и възраженията са изслушани свидетелски показания на двама
свидетели– допуснати на страната на ответника.
В показанията си свидетеля Д. П. сочи, че ПОзнава покойната Р., която и е била кума,
като познава и ответника Ц., като взаимоотношенията между Ц. и Р. били добри. Ц. ебила
родственица на мъжа на Р., като последната имала едно дете, което починало. Ц.
посещавала Р. всяка седмица и помагала на последната,.
В показанията си свидетеля Л. К. сочи, че след смъртта на сина на Р., Ц. често
посещавала Р. за да се грижи за нея. Сочи свидетеля, че чувала, че Р. иска да дари имотите
си на Ц., тъй като й помагала, още повече Ц. поемала паричните разходи на Р., която е
имала парични затруднения.
Показанията на свидетелите са последователни, житейски логични, почиват на преки
6
лични впечатления, поради което съдът ги кредитира.
Останалите приложени по делото писмени доказателства, съдът не обсъжда, тъй като
не въведени в процеса по надлежния ред – не са допуснати и приети по делото, поради
нарушение от страната на процесуални правила на доказването.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Предявените главни искове са за нищожност на правна сделка. Същите са от
категорията на установителните, съгласно изричната норма на чл. 124, ал. 1 ГПК и
наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за тяхната
допустимост. Заинтересован да предяви установителен иск е този, чието право се засяга от
правния спор. Установителният иск трябва да съществува като правна възможност за всеки,
който има интерес от него, а такъв интерес имат не само субектите на спорното
правоотношение, а всички тези трети лица, чужди на правоотношението, чиито права се
засягат от съществуването или несъществуването на спорното право. Една от особеностите
на установителния иск се състои в това, че с него се ползват и лица, които не са субекти на
правоотношението, предмет на иска, без да имат при това качеството на процесуални
субституенти - така решение № 133/22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на І т. о. на ВКС.
Нищожността настъпва като последица на основанието, предвидено в закона и всяко лице
може да се позове на нея и на липсата на правни последици от сделката. Както страните по
сделката, така и всяко трето лице, което има правен интерес, може да предяви отрицателен
установителен иск за обявяване на нищожността.
В този смисъл за ищецът е налице правен интерес да оспори действителността
както на договор, по който не е страна, тъй като с уважаването на иска в неговия
патримониум по силата на наследственото правоприемство ще влязат имуществени права.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявен установителен
иск, за наличието на която съдът следи служебно, е съществуването на правен интерес за
ищеца от търсената с него защита, който интерес следва винаги да е конкретен. Правен
интерес от предявяване на установителен иск ще има тогава, когато неговото успешното
провеждане би било от значение за възникването, съществуването или съдържанието на
други правоотношения между страните по спора.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са отделни искове за
установяване нищожността на договора за дарение на недвижим имот, тъй като са въведени
отделни основания за нищожност на сделката. С оглед естеството на исковете съдът намира,
че те са предявени при условията на евентуално съединяване. Това е така, доколкото
нищожната сделка не съществува за правния мир и след като това е признато на едно от
заявените от ищеца основания, то няма правен интерес от установяване на същото правно
положение, но на друго основание. В този смисъл е практиката на ВКС – Определение №
494/ 05.08.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 267/2011 г. на ВКС, ГК, ІV гр. о. Ето защо и
настоящият съдебен състав ще разгледа последователно отделните искове за нищожност
7
съобразно естеството на релевираните пороци, като започне от предявения иск за
прогласяване нищожността на договора за дарение поради привидност на договора.
По искът за прогласяване нищожността на договор за дарение на недвижим имот,
поради привидност на договора, съдът намира следното:
Привидността на договора е обусловена от постигане на уговорка между страните,
с която те прикриват действителната си воля чрез сключването на съглашение за пред
третите лица. В случая, обаче, по делото няма ангажирани никакви доказателства, от които
да се установява, че воля на страните при сключване на договора за дарение е различна от
отразената такава в клаузите на неговото съдържание и че тя е била да се сключи договор за
продажба. От ищеца не е представен документ, нито пък каквито и да било други
доказателства, от които да е видно, че страните по договора за дарение са се съгласили да
сключат договор за продажба на недвижим имот. Свидетелите не установяват конкретно
съдържание на права и задължения, установени от страните по договора за дарение, които да
бъдат основа за извод, че действителното съдържание е договор за продажба на недвижим
имот.
Привидна ( известна още като симулативна) е тази сделка, при която е налице
взаимно съгласие на съконтрахентите, че не желаят правното действие на външно
обективираните волеизявления, т.е. налице е съзнателно несъответствие между желаното и
изразеното. Симулацията в случая е относителна, тъй като привидното основание - договора
за дарение, се твърди, че прикрива действителното - договор за продажба. Договарящите са
се споразумели да прикрият действителната сделка с друга, привидна, като постигнали
съгласие по всички съществени клаузи както на действителната, прикритата - продажбата,
като са уговорили да преодолеят правото на изкупуване при разпореждане със съсобсвена
вещ.
Ето защо и искът за прогласяване на нищожността на процесния договор на
основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД е неоснователен.
Предвид неоснователността на този иск в настоящото производство се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане на иска с правна квалификация по чл. 26, ал. 1,
предл. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на сделката на следващото от заявените
основания – поради накърняване на добрите нрави.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД са обща правна категория
при приложението на която съдът прави конкретна преценка дали сключената сделка е
съвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност. В случая съдът
намира, че при подписване на процесния договор за дарение не се установява да са
нарушени такива норми на добросъвестността и справедливостта, които да опорочават
сделката и да я правят нищожна.
По делото не са представени доказателства, от които да се установява, че при
сключване на договора за продажба някоя от страните по него да е действала
недобросъвестно, т. е. с единствената цел да увреди ищеца, в качеството му тогава на бъдещ
8
наследник на дарителя, като бъде намалено имуществото на бъдещия наследодател и оттам
стойността на неговия запазен дял от него.
Това не се установява и от разпитаните по делото свидетели.
По естеството си добрите нрави представляват морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи
или произтичат от тях /в този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС
по т. д. № 1/2009 г., ОСTK/. Съдържанието на понятието „добри нрави“ следва да се търси в
обективните морални категории, които са възприети в обществото, но поради своя
социално-етичен характер не са скрепени със закон и основно са свързани със забраната да
се вреди другиму, възползвайки се от неговото неравностойно възрастово, социално,
здравословно или материално положение /в този смисъл е Определение № 898 от 21.08.2009
г. на ВКС по гр. д. № 4277/2008 г., I г. о., ГК/. Според правната теория нищожни поради
противоречие с добрите нрави са сделките, които по своето явно съдържание, по външно
установими мотиви за сключване противоречат на етичните правила, като не е необходимо
страните по сделката да знаят за тези правила /проф. В. Таджер "Гражданско право на НРБ.
Обща част. Дял ІІ", стр. 254/. Най-типичната форма на увреждане е нееквивалентността на
престациите, като доводи в такова засягане на имуществените интереси на представлявания
се излагат и от ищеца в настоящото производство.
При тези обстоятелства съдът счита, че не може да бъде обоснован извод за
нееквивалентност на престациите, увреждаща интересите на ищеца. Налице е престация,
наличието на нееквивалентност на насрещните престации не е достатъчно, за да се стигне до
извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Известна обективна
нееквивалентност е допустима, още повече свободата на договаряне предполага преценката
за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес, а
ищеца не е била страна по сделката по дарение, за да се преценява равностойност на
престациите.
С оглед изложеното искът по чл. 26, ал. 1, изр. 1, предл. 3 от ЗЗД, следва да бъде
отхвърлен, като недоказан.
Предвид извода за неоснователност на главния иск за нищожност на договора за
продажба поради привидност, се е сбъднало процесуалното условие за разглеждане на иска
по чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на сделката на следващото от
заявените основания за това – поради заобикаляне на закона.
Заобикалянето на закона е уредено като самостоятелно основание за нищожност
на договорите, което е налице тогава, когато страните по сделката съзнават, че чрез
сключването й целят постигането на забранен или непозволен от закона резултат, като
сделката сама по себе си не противоречи на повелителните правила на закона. В този случай
страните извършват сделкaта не за да получат непосредствените, типични за нея правни
9
резултати, а за да постигнат друга, по-нататъшна цел, прякото осъществяване на която би
противоречало на закона. Съществуването на субективния елемент от фактическия състав
на нищожност на договор поради заобикаляне на закона, който е че участниците в сделката
съзнават, че чрез нея постигат цел, която законът не позволява, подлежи на доказване в
процеса, като тежестта за установяване на този факт се носи от ищеца.
Последиците на договора, чиято нищожност се иска да бъде установена, който е
такъв за дарение на недвижим имот, са, че сделката прикрива продажба, за да се преодолее
правото на изкупуване на съсобствена вещ.
Не се съдържат допустими и относими доказателства по делото, които да
установяват, че сделката за дарение е скрита продажба, като в тази връзка от показанията на
разпитаните по делото свидетели не установят обратното, тъй като в тази част
свидетелските показания са общи и не дават отговор по конкретното съдържание на правата
и задълженията на страните по сделката. В този смисъл, съдът счита, че така постигнатият
краен резултат – прехвърлянето на апартамент от чрез дарение, срещу задължение на
надарения да бъде благодарен, не е забранен резултат с нито една законова норма.
Постигнатият чрез описаната сделка резултат не противоречи и на нито една друга
материалноправна разпоредба, включително не нарушава чл. 45 ЗЗД, която норма въвежда
задължението за всеки, който с противоправното си поведение е причинил вреди другиму, да
го обезщети за това, тъй като по делото не се установява при сключването им да е настъпила
вреда за който и да е правен субект.
Поради изложеното трябва да се приеме, че договора за дарение на недвижим
имот, имат резултат, който не е забранен от закона. Следователно сключването на тази
сделка не води до заобикаляне на която и да е законова разпоредба и предявеният иск с
правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД е неоснователен и трябва да се отхвърли.
По разноските:
Предвид на това, че съдът отхвърля предявените искове и на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, на ответника се следват разноски, като преценявайки фактическата и правна
сложност на трите предявени иска, извършените процесуални действия, то се следва
размера на адвокатското възнаграждение да е 1000 лв., като в този смисъл възражението за
прекомерност е основателно.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на В. К. Б., ЕГН ********** и П. З. Н., ЕГН **********,
против Ц. И. Т., ЕГН **********, да се прогласи нищожността на договор за дарение,
сключен между Р. К. М. ЕГН **********, бивш жител на Благоевград и ответника Ц.. И. Т.
ЕГН **********, обективизиран в нотариален акт 126 том 12 дело 1536/ 2023 г. на СВ
Благоевград, поради неговата привидност, тъй като същият договор прикрива сделка за
покупко продажба, иска при евентуалност от главния иск, да се прогласи нищожността на
10
договор за дарение, сключен между Р. К. М. ЕГН **********, бивш жител на Благоевград и
ответника Ц. И. Т. ЕГН **********, обективизиран в нотариален акт 126 том 12 дело 1536/
2023 г. на СВ Благоевград, поради противоречието му с добрите нрави и иска при
евентуалност да се постанови решение, по силата на което да прогласи нищожността на
договор за дарение, сключен между Р. К. М. ЕГН **********, бивш жител на Благоевград и
ответника Ц. И. Т. ЕГН **********, обективизиран в нотариален акт 126 том 12 дело 1536/
2023 г. на СВ Благоевград, поради обстоятелството, че същият заобикаля закона -
разпоредбата на чл. 33 от ЗС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА В. К. Б., ЕГН ********** и П. З. Н., ЕГН **********, да заплатят на Ц. И.
Т., ЕГН **********, сумата в размер на 1000.00 лв. ( хиляда лева), представляваща разноски
за адвокат, като ОТХВЪРЛЯ искането над този размер, до претендирания от 3000 лв., като
неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Благоевград в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
11