№ 205
гр. Смолян, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело №
20225400500135 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258-273 ГПК.
С решение № 29/10.03.2022 г. по гр.дело № 288/2021 г.
Девинският районен съд ОТХВЪРЛЯ молбата на СЛ. СТ. Л. и Р. Р. Л., от гр.
Девин, против ЮЛ. Б. Г. и Т. СТ. СТ. за издаване на решение и заповед за
защита за осъществени от ЮЛ. Б. Г. и Т. СТ. СТ. актове на домашно насилие
след инцидент, случил се на 22.06.2021 г. и продължаващ до момента на
подаване на настоящата молба на 17.08.2021 г., съответно на 04.08.2021 г. и на
13.08.2021 г., чрез осъществен психически тормоз, изразен в постоянни
скандали, отправяне на обиди и закани с убийство, възникнали от промяна на
предназначението на втори жилищен етаж от съвместно обитавана двуетажна
жилищна сграда на ул. „Слави Кацаров“ № 18 и превръщането му в
производствен цех, с което са подложени на психически тормоз, който
създава непосредствена опасност за живота и здравето им, поР. което да се
наложат мерки за защита, на основание чл.5, ал.1, т.1, т.2 и т.З от ЗЗДН: 1/ Да
се задължат извършителите Ю.Г. и Т.С. да се въздържат от извършване на
домашно насилие спрямо молителите С.Л. и Р.Л.; 2/ Да се отстранят от
съвместно обитаваната къща, находяща се в гр. Девин, общ. Девин, обл.
1
Смолян, ул. Слави Кацаров № 18 за срок, определен от съда и 3/ Да се наложи
забрана да се приближават до С. и Р.Л.и, както и до жилището им в гр. Девин,
ул. Сл. Кацаров № 18, където живеят, при условия и максимален срок,
определен от съда.
С решението С. и Р.Л.и са осъдени да заплатят на Ю.Г. и на Т.С.
разноски по делото в размер 550 лева на всеки един от тях за адв.
възнаграждение по представен списък; а по сметка на Девинския районен съд
– 80 лева, в полза на бюджета на съдебната власт.
Срещу това решение е подадена допустима въззивна жалба от
СЛ. СТ. Л. и Р. Р. Л., чрез пълномощника им адв.Ж.Ч. с искане да бъде
отменено, да бъдат уважени молбите им и да им бъдат издадени заповеди за
защита от домашно насилие; както и да им бъдат присъдени разноските за
двете инстанции.
В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани,
се явяват лично и с пълномощника си адв.Ж.Ч. и поддържат жалбата.
Въззиваемите ЮЛ. Б. Г. и Т. СТ. СТ. с отговор по чл.263,
ал.1 ГПК, подаден чрез пълномощника им адв.Е.С. оспорват жалбата и молят
решението да се потвърди, както и да им се присъдят разноски за въззивното
производство.
В съдебно заседание въззиваемите, редовно призовани, не се
явяват. За тях пълномощникът им адв.Е.С. продължава да оспорва жалбата.
Въззивният съд намира, че решението следва да се
потвърди, като се имат предвид изложените от Девинския районен съд
мотиви на осн.чл.272 ГПК, с някои допълнения и корекции.
Молителите С. и Р.Л.и са съпрузи, сключили гр.брак на
24.01.2020 г./уд-е на л.16 от делото на РС/, ответникът Ю.Г. е син на С.Л. от
неин предишен брак. Т.е., молителката е лице, което търси защита заР.
твърдяно домашно насилие, извършено от низходящ, по смисъла на т.5 от
чл.3 ЗЗДН; а молителят Р.Л. е лице, което търси такава защита заР. домашно
насилие, извършено от Ю.Г., с когото е роднина по сватовство от първа
степен, съобразно чл.76, ал.1 СК, т.е., по смисъла на т.7 на чл.3 ЗЗДН.
Ответницата Т.С. живее във фактическо съпружеско
съжителство с ответника Ю.Г., с когото няма сключен граждански брак. Така
2
срещу ответницата Т.С. молителите Л.и не могат да търсят защита по реда на
ЗЗДН, защото действията, които се твърди тя да е осъществила спрямо тях, не
са извършени от лице, попадащо в кръга от изчерпателно изброени случаи на
чл.3, т.1 - т.10 ЗЗДН. С. не е съпруг или бивш съпруг на никой от молителите;
не е лице, с което някой от тях се намира или е било във фактическо
съпружеско съжителство; молителят Р.Л. няма дете от нея; тя не е тяхна
възходяща, нито низходяща; не е лице, с което Л.и се намират в родство по
съребрена линия; не е лице, с което се намират или са били в родство по
сватовство, с оглед разпоредбата на чл.76, ал.1 СК, защото С. не е съпруга на
сина на молителката Ю.; тя не е техен настойник, попечител или приемен
родител; не е низходяща или възходяща на лице, с което някой от молителите
се намира във фактическо съпружеско съжителство; не е лице, с което
родител на молителите се намира или е бил във фактическо съпружеско
съжителство.
„Нормата на чл.3 ЗЗДН изчерпателно сочи лицата, срещу които по реда
на този закон, пострадалият от домашно насилие може да търси защита.
Следователно, вън от предметния обхват на закона са насилнически актове,
извършени от лица извън кръга на изброените по чл. 3 ЗЗДН. Защита срещу тях
може да се търси по общия ред, но не и по реда на ЗЗДН." В този смисъл е
напр. Определение № 05.02.2015 г.по В. ч.гр.д. № 1226/2015 г. на Софийския
градски съд.
По описаната причина правилно като краен резултат е
отхвърлена молбата на Л.и за защита по ЗЗДН против Т.С., освен, че е верен
изводът за недоказаност тя да е осъществила деяния през периода 17.07.2021
г. – 17.08.2021 г., които могат да се определят като прояви на домашно
насилие, ако попадаше сред лицата по чл.3 ЗЗДН.
Молбата на Л.и за защита е подадена в Девинския районен
съд на 17.08.2021 г. За да бъде уважена, трябва да се докаже от молителите
при условията на пълно и главно доказване, че са пострадали от домашно
насилие, случило се в рамките на преклузивния едномесечен срок преди
подаването и, съгласно чл.10, ал.1 ЗЗДН; т.е., не по-рано от 17.07.2021 г.
В молбата за защита, чийто текст в описанието на актовете
на твърдяно насилие е идентичен с текстовете на декларациите на Л.и по чл.9,
ал.3 ЗЗДН, се твърди следното за релевантния период: „След подаване на
горепосочените жалби от 22.06.2021 г. и до момента на завеждане на
3
настоящата молба – 17.08.2021 г. / на 13.08.2021 г. и на 04.08.2021 г. пускане
на жалби до Община-Девин като неоснователно да ни тормозят психически
със вдигане на скандали-обиди и закани от двамата срещу нас започнаха
горепосочените лица още повече да ни тормозят изразяващо се в следното:да
вдигат постоянно скандали, чрез отправяне към нас обиди/със обидни думи-,
закани със убийство, промяна предназначението на жилищния втория
жилищен етаж, където живеят горепосочените лица в производствен цех-
поставяне на шевни машини, където работят денонощно и вдигат голям шум
и това си психически тормоз да не можеш да живееш спокойно.
Недопускането на молителката С.Л. да ползва втория етаж от 30 май 2019 г и
до момента, съобразно нотариалния акт за дарение със учредено право на
ползване. Горепосочените лица психически ни тормозят чрез пускане
неоснователно жалби до Община-Девин, за да ни привикват и разкарват да
даваме обяснения. Страхуваме за живота си с оглед съществуващата реална и
непосредствена опасност за здравето и живота на нас молителите и се
нуждаем от незабавна защита.“
Т.е., за периода 17.07.2021 г. – 17.09.2021 г. в молбата са
посочени само две конкретни дати, на които са осъществени актове на
домашно насилие – 04.08.2021 г. и 13.08.2021 г., които актове представляват
подаване от ответниците на жалби в община Девин срещу молителите. Не са
посочени други конкретни дати, на които да са се случили точно описани
събития от общо изброените – напр.скандал, в какво се изразява той и какво е
развитието му; какви точно обидни думи от кого и към кого да отправяни;
закани с какви точно изрази, счетени за закани с убийство, от кого спрямо
кого.
Твърди се, че С.Л. не е допускана от ответниците на втория
етаж да го ползва от 30 май 2019 г. до подаване на молбата и че това е акт на
домашно насилие.
Този втори етаж от къщата на ул.Слави Кацаров № 18 в
гр.Девин е дарен от С.Л. и бившия и съпруг Б Г. на ответника Ю.Г. с
нотариален акт № 200/26.11.1997 г., нот.дело № 724/1997 г. на ДРС/л.14 от
делото на РС/, като дарителите С.Л./тогава с фамилно име К./ и Б Г. си
запазват правото на ползване на етажа, докато са живи. Първият етаж от
същата къща е дарен със същия нотариален акт от К. и Г. на дъщеря им К. Г.а,
като и върху този етаж дарителите си запазват правото на ползване, докато са
живи. Понастоящем молителите Л.и обитават същия първи етаж; ответниците
живеят на втория етаж, на който в отделно направена гарсониера живее
бившият съпруг на С.Л. – св.Б Г.; а дъщерята К. Г.а /сега с фамилно име И./
живее в гр.Асеновград, както сама сочи при разпита си като свидетел.
Няма доказателства по делото С.Л. изобщо да е проявила
желание да осъществява на практика ползване и върху втория етаж от къщата
и това да не и е позволено от ответника-неин син. Дори и да беше налице
подобно препятстване, то не представлява домашно насилие, като защитата
4
на вещното право на ползване на С.Л. по отношение на втория етаж от къщата
не може да се провежда чрез способите на Закона за защита от домашното
насилие, а става по съвсем друг ред.
По същия начин подаването на жалби против молителите до
община Девин не представлява домашно насилие, а е поведение, чрез което
подателите на жалбите упражняват своите права и законни интереси,
свързани със защитата на правото им на собственост върху имота, в който е
къщата, обитавана от страните по делото. Ю.Г. подава на 04.08.2021 г. жалба
до община Девин/л.97 от делото на РС/ срещу С. и Р.Л.и, с която моли да бъде
направена проверка на имота за незаконно поставяне на постройки и басейн,
без негово и на общината разрешение. На същата дата е подадена жалба в
същия смисъл против Л.и и от дъщерята на С.Л. – свидетелката К. И./л.98 от
делото на РС/, отново за проверка относно поставянето без разрешение на
постройки и басейн.
Не се установява на 13.08.2021 г. да е входирана жалба
против молителите, а на тази дата просто е съставен Констативен протокол от
изпратена от общината комисия по повод жалбите на Ю.Г. и сестра му К. И..
Записано е в протокола, че за изградените постройки и съоръжения в УПИ
ХХ, кв.15 по плана на гр.Девин, съгласно чл.151 ЗУТ, не се изисква
разрешение за строеж. В обясненията си на съдебното заседание от 14.09.2021
г. молителят Р.Л. сочи, че в двора на къщата е поставен преди 7 години
водоем, който е за негово лично ползване, държи в него риба и декоративни
патици; счита, че не пречи на никого, защото е до пътя, между две
съществуващи стени на ъгъл и с навес отгоре. Признава, че за този водоем и
съседът им Велин Караиванов е подавал жалба. Ю.Г. сочи, че на 04.08.2021 г.
подава жалбата, защото къщата започва да се напуква и имат съмнение със
сестра му, че това от водата в басейна/с.з. от 14.09.21 г./ Св.К. И. разказва на
с.з. от 18.10.2021 г., че дворното място се ограничава от басейна и двете
бараки, и се опасява, че подпорната стена ще падне от този басейн; счита, че
постройките са незаконни и по тези причини е подала жалбата до общината.
Както е установено с практиката на ВКС, напр.Определение
№ 449/17.05.2018г. по гр. дело № 4758/2017 г., ІV г.о., и редица други,
„Подаването на жалба (молба, тъжба) до съответния компетентен орган
съставлява упражняване на законоустановена възможност - гражданите имат
право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства,
които са им известни. Жалбоподателят е добросъвестен, и когато посочените
от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право, т.е.,
противоправно поведение е налице, когато жалбата (молбата, тъжбата) не е
отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети
необходимите мерки, а когато жалбоподателят предварително знае, че те са
неверни, и подава жалбата с цел да навреди другиму или за да накърни друг
5
обществен интерес.“ Настоящият случай не е такъв и подаването на жалба от
Ю.Г. очевидно не е акт на домашно насилие.
Вдигането на шум от трите шевни машини, разположени на
втория етаж в дома на ответниците, в случая също не представлява акт на
домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН, дори да се установи, че шумът е
толкова силен, че се определя от молителите като психически тормоз. Наред с
това, обясненията на страните и свидетелските показания сочат, че с тези
машини работи само ответницата, а, както се отбеляза, молителите не могат
да търсят срещу нея защита по ЗЗДН поР. това, че не е от кръга на лицата по
чл.3 ЗЗДН.
Дори да се приеме, че ответникът може да носи отговорност
по ЗЗДН, защото позволява вдигането на такъв шум, произвеждането на шума
не е за да бъдат тормозени молителите, не се прави с цел агресия спрямо Л.и,
а е резултат от работата на шевните машини, използвани от Т.С. за дейността
и като шивачка. Ако работата с машините пречи на молителите заР. шума от
тях, защитата срещу това не може да се осъществи по реда на специалния
ЗЗДН, а по съвсем друг ред. Шумът се генерира не за да се насочи към трайна
отрицателна намеса в психическия и емоционален свят на молителите, или за
да застраши личната им физическа неприкосновеност, без да е необходимо да
работят, като например се пускат на празен ход, трите едновременно, ако е
възможно, денонощно, или нарочно се усилва шумът. Той е резултат от
работата на шивачката, която шие маски или други изделия с материали от
шивашки цех, поправя застрашени от бракуване чанти или дрехи на нейни
приятели и познати. Не може да се приеме, че холът на втория етаж бил
превърнат в производствен цех, още повече, че няма данни и други лица,
заедно със С., да работят там, и с машините да се работи денонощно, както се
поддържа в молбата за защита. Самите Л.и признават, че С. цяла зима шие
маски, като тогава молителите не са и правили проблеми, защото са мислели,
че нещата ще се оправят/обяснения от съдебното заседание на 14.09.2021 г./.
Т.е., признават, че шумът е следствие от работата по предназначение с
шевните машини от шивачката.
Категорично се изяснява, че една от основните причини
за големия скандал на 22.06.2021 г., съпроводен със заплахи от ответника към
майка му и посягането му да я бие, и с нахлуване от Р.Л. на втория етаж и
6
счупване носа на ответника Ю.Г. от св.Ц.В. с подаване от Л. на жалби в
общината на същата дата, и въобще острото влошаване на отношенията
между страните, е именно от невъзможността и тя да търпи повече шума, още
повече с оглед здравословното и състояние. Както се отбеляза обаче,
защитата срещу вдигането на шум в конкретния случай не може да стане по
реда на ЗЗДН, защото тази дейност не може да се окачестви като домашно
насилие в смисъла, вложен в чл.2, ал.1 ЗЗДН.
Както се спомена по-горе, за релевантния период 17.07.2021
г. – 17.08.2021 г. не са изложени конкретни твърдения на коя дата каква точно
обида или закана или скандал е осъществена и по какъв точно начин. На
първото съдебно заседание от 14.09.2021 г., когато за първи път се прави от
пълномощника на ответниците възражение за срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН, е
разпитана като свидетел М.С., доведена от молителите. Тя твърди, че най-
силните стресирания на Л. станали след 20.07., започнало тогава, когато Л.
забранила на ответниците да пушат в механата, и за отмъщение ответницата
почнала да шие горе. Това твърдение се опровергава от изложеното в самата
молба за защита. Също така, С. разказва за това как Ю. скочил да бие майка
си, къде станало това, как се намесил Р. /“Р.“, както тя го нарича, и двамата се
сбили, като се наложило той да отиде в Бърза помощ, взел участие в боя и
„Ц.“, като твърди, че всичко това станало не на 22.06.2021 г., а на 22.07.2021 г.
Правилно е прието от ДРС, че всичко разказано от тази свидетелка касае
инцидента от 22.06.2021 г., който е извън релевантния период, макар тя да
поддържа дати след 20 юли. Това е така, защото самите твърдения на
молителите и всички събрани писмени доказателства и показания на други
свидетели, обсъдени в съвкупност, категорично сочат, че описаните от тази
свидетелка случки са станали именно към 22.06.2021 г., т.е., преди 17.07.2021
г. В тази връзка молителят Л. в обясненията си на същото заседание, след като
чува разказа на тази свидетелка, започна да твърди, че това било станало на
22 юли, „ в неделя, преди един-два дена“, но това се опровергава от анализа
на всички доказателства. Също така, неделен е денят 20 юни 2021 г., а не 20
юли 2021 г., който е вторник, а 22 юли 2021 г. е съответно четвъртък.
На следващото съдебно заседание от 18.10.2021 г. е
разпитана доведената от молителите свидетелка Л.С.. Тя разказва как на
рождения и ден, който е 25.07., отишла в къщата на Л.и да пие кафе със С. и
да се почерпят, и там била „ една лудница“ от шума, те били на двора, влязла
7
в къщата със С., докато прави кафе, имало адски шум; предполага, че
момичето/ответницата/ е работело, щом имало такъв шум, който подлудил
свидетелката. През релевантния период за никакво друго конкретно събитие,
което би могло да е акт на домашно насилие, тази свидетелка не разказва.
Посочи се вече защо вдигането на шума не представлява домашно насилие по
ЗЗДН и качеството на ответницата като лице извън тези по чл.3. Затова, дори
да се приеме, че свидетелката не е сбъркала сочената от нея дата 25.07.2021
г., показанията и не разкриват факти, които биха довели до уважаване на
молбата на Л.и.
Наред с това, от съвкупния анализ на показанията на
свидетелите В.С., дъщеря на ответницата, и К.А., приятел на св.В.С.,
представените между л.183 и 185 от делото на РС касови бележки се изяснява,
че от 23 до 25 юли 2021 г. ответниците, заедно с тези двама свидетели, не са
били в Девин, защото са били в Св.Влас на почивка с две нощувки на 23 и 24
юли, прекарали са 25 юли в Св.Влас и в Пловдив, където живее св.А., и
сутринта на 26 юли 2021 г. си тръгнали за Девин. Двете касови бележки
удостоверяват плащане на 23 юли 2021 г. в полза на „Тодоров ден“ ЕООД две
суми от по 54 лв. за нощувки. Това дружество стопанисва хотел „Черно море“
в курорта Св.Влас, в който те са отседнали. Върху адресните карти на В.С. и
Т.С. за записване в този хотел за две нощувки от 23 юли 2021 г. са положени
печати на това дружество. Ето защо, макар адресните карти и касовите
бележки да са представени от ответниците, заедно с пощенския плик, в който
са получени, адресирани до Т.С., а не изпратени направо на съда, правилно са
приети като доказателства и адекватно оценени от ДРС.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателите Л.и следва да
бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите направените от тях разноски за
въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер по на 400 лв.
за всеки от тях.
По изложените съображения Смолянския окръжен
съд
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 29/10.03.2022 г. по гр.дело № 288/2021 г.
на Девинския районен съд.
ОСЪЖДА СЛ. СТ. Л., с ЕГН **********, и Р. Р. Л., с ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. Девин, ул. Слави Кацаров № 18, да заплатят на ЮЛ. Б. Г.,
ЕГН **********, от гр. Девин, ул. Слави Кацаров № 18, разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер 400
лв./четиристотин лева/.
ОСЪЖДА СЛ. СТ. Л., с ЕГН **********, и Р. Р. Л., с ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. Девин, ул. Слави Кацаров № 18, да заплатят на Т. СТ. СТ.,
ЕГН **********, от гр. Девин, ул. Слави Кацаров № 18, разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер 400
лв./четиристотин лева/.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл.17, ал.6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9