РЕШЕНИЕ

№

гр.Червен бряг, 04.10.2019 година

    В ИМЕТО НА НАРОДА

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 703 по описа за 2019 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.49, ал.1 от СК

 

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от И.Б.Л., с ЕГН ********** *** против К.В.Л., с ЕГН ********** ***, с която на основание чл.49, ал.1 от СК се иска от съда да постанови решение и прекрати сключения между страните брак с всички произтичащи от това законни последици, без съдът да се произнася относно вината. Твърди се, че с ответника са сключили граждански брак на 28.05.1989 г. в гр. Червен бряг, от който брак имат родени три деца, от които към настоящия момент само едно е непълнолетно – Т.К.Л., с ЕГН **********, родена на *** г. Твърди, че в началото съпружеските им отношения протичали сравнително прилично или поне такова е било нейното усещане за нещата.

Твърди се, че в началото съпружеските им отношения протичали сравнително добре, допреди около пет години, когато решили да се разделят, тъй като явно имали сериозно несходство в характерите. Твърди се още, че от тогава до днес почти не се чуват и не поддържат близки контакти дори и по телефона. Твърди се, че за детето Т.К.Л., с ЕГН **********, родена на *** г. се грижи тя, като за нея имали с бащата устно споразумение относно упражняването на родителските права и режим на лични контакти. Счита, че за нея този брак вече е формален, лишен от съдържание, заради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните им отношения. Твърди, че липсва една от основните му предпоставки, а именно: съвместното съжителства на съпрузите. Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати сключения граждански брак между тях, без да се произнася по въпроса за вината, като на нея бъде предоставено упражняването на родителските права, като ответникът бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от датата на постановяване на окончателния съдебен акт. Моли съда да постанови местоживеене на малолетното дете, което да съвпада с нейното местоживеене,***. Заявява,че не възразява относно един по-разширен режим на лични контакти на детето с бащата. Не желае лична издръжка от съпруга си. Заявява, че жилището, което са ползвали в ***е придобито от синът им В.К.Л., чрез прехвърлителна сделка от покойните ѝ родителите. Заявява, че малолетното им дете ще бъде отглеждано от нея в друга жилищна сграда в същия двор, която е собственост на другата им дъщеря Б.К.Л.. Моли след прекратяване на брака да продължи да носи брачната си фамилия – Б.. Заявява, че не желае съдебни разноски от ответната страна.

ИЩЦАТА редовно призована в о.с.з. се явява лично. Заявява, че поддържа молбата за развод. Позовава се на писмени и гласни доказателства.

ОТВЕТНИКЪТ редовно призован не се явява лично и не се представлява.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение прие за установено от фактическа и правна страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Безспорно по делото е, а се установява и от приложените: копие на у-е за сключен граждански брак и у-е за раждане, че с акт № 0160 от на 16.06.2009 г. страните са сключили валиден граждански брак в ***, от който имат родени три деца, от които непълнолетно - Т.К.Л., с ЕГН **********, родена на *** г., което определя допустимостта на иска, активната и пасивната легитимация на страните в процеса.

Правното основание на предявените искове е чл. 49, ал. 1 във вр. с ал. 3 от Семейния кодекс  /СК/ – по иска за развод, чл. 59, ал. 2 СК – относно родителските права, режима на лични отношения и издръжката, чл. 56, ал. 1 СК – относно ползването на семейното жилище. 

Спорни по делото са въпросите, налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака и чия е вината за това, на кого следва да се възложи упражняването на родителските права върху роденото от брака дете и ползването на семейното жилище, какъв режим на лични контакти да се определи по отношение на другия родител и какъв размер на издръжка следва да се присъди.

ПО СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ СЪДЪТ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

С оглед изясняване на спорните въпроси, по делото са събрани писмени доказателства за доходите на съпругата и гласни такива.

Съдът, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото безспорно е установено, че съпрузите са сключили граждански брак на 16.06.2009 г., като преди около пет години решили да се разделят. От тогава съпрузите не поддържали никакви контакти. Страните живеят, към датата на постановяване на настоящото съдебно решение, повече от пет години в условията на фактическа раздяла, като ищцата и от своя страна с липсата на отрицателно становище и ответникът, изразяват своето непоколебимо желание и убедено съгласие за прекратяване на брака.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 49, ал.1 във връзка ал. 3 от СК:

Съдът като взе предвид доказателствата по делото по отношение на продължилата повече от две години фактическа раздяла между страните и най – вече изразеното и от двамата съгласие за прекратяване на брака намира, че отношенията между съпрузите не са такива, каквито следва да бъдат в едно семейство, брачната им връзка е опразнена от необходимото й съдържание. Установи се по делото, че е настъпило физическо и духовно отчуждение между съпрузите, лишило семейството от възможността да изпълнява вменените му функции. Между тях не съществува вече взаимна привързаност, уважение, доверие и разбирателство, както и при двамата липсва желание за полагане на съвместни усилия с оглед осигуряване благополучието на семейството и изпълняване на задълженията, присъщи за нормалните отношения между съпрузите. Съдът приема, че отношенията между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени и че те не биха могли да съжителстват заедно.

Досежно вината, съдът намира следното:

Законовата уредба не дефинира понятието "вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака". Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение към брачната връзка. Безспорно пълната дезинтересованост и липса на отговорност към семейството, брачния партньор и отчуждението са сред основните причини, които биха разстроили непоправимо един брак. Ето защо съдът прие, че бракът е дълбоко разстроен. Същият е и непоправимо разстроен с оглед нежеланието и на двамата съпрузи да поддържат каквито и да било отношения помежду си, поради което съдът приема, че брачната връзка не може да бъде заздравена, без съдът да се произнася по въпроса за вината. 

Предвид изложените съображения съдът прие, че предявеният иск следва да бъде уважен и бъде допуснат развод между съпрузите поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

По отношение на родителските права, режима на лични отношения и издръжката:

Съдът намира, че при постановяването на решението си следва да се съобрази единствено с интересите на детето. С приемането на новия Семеен кодекс законодателят определи, кои точно са правнорелевантните факти и обстоятелства от значение при обосноваване на съдебното решение по този въпрос, като се има предвид, че същото може да бъде изменяно по всяко време, с оглед промяна на обстоятелствата довели до постановяването му. Съгласно чл.59, ал.4 от СК, Съдът решава при кого от родителите да живее роденото от брака дете, на кого от тях да се предостави упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между детето и родителите, както и неговата издръжка, след като обстойно и задълбочено прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателски качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към него, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

По делото безспорно се установи, че роденото от брака дете, което към настоящият момент е непълнолетно – Т.К.Л., с ЕГН **********, родена на *** г., се отглежда от майката. От представените по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на Т.Л. е осигурено достатъчно лично пространство за учебни занимания и отдих. По делото безспорно бе установено, че майката разполага с финансови възможности, които биха гарантирали един сравнително добър жизнен стандарт на детето, като в тази насока са и представените по делото писмени доказателства.

За ответника не се събраха никакви доказателства за реализираните от него трудови доходи.

Преценявайки на кого от двамата родители следва да се предостави упражняването на родителските права върху роденото от брака дете и ненавършило пълнолетие и се определи неговото местоживеене и след като направи сравнителен анализ на събраните по делото доказателства по посочените от законодателя критерии и с оглед стриктното следване на интересите на детето, че майката е този която полага и може да полага необходимите грижи за детето. Съдът намира, че към този момент следва да предостави упражняването на родителските права върху роденото от брака дете и определи местоживеене на същото при майката

По отношение на режима на лични отношения с бащата съдът намира, че един режим в съответствие със установената съдебна практика не би променил и досега съществуващото положение. Съдът намира за най-подходящ следния режим на свиждане – всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване в дома на бащата за времето от 09:00 ч. в събота до 20:00 ч. в неделя, както и правото да го взима при себе си за един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

            По отношение на издръжката за детето:

Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права, дължи издръжка на своето непълнолетно дете. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът й се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя. По делото не се събраха доказателства за реализираните от ответника трудови доходи. Съдът приема, че във възможностите на същият е да реализира доходи в размер на МРЗ за страната. При определяне размера на дължимата издръжка приложение намира разпоредбата на чл. 142 от СК, според чиято ал.1, съдът следва да се ръководи от нуждите на децата и от възможностите на родителя, но съобразявайки се с минималния установен от законодателя размер по ал.2 на същата разпоредба от една четвърт от размера на МРЗ. Съгласно Постановление № 375 от 28.12.2015 г. на МС на Р. България МРЗ е определена на 560 лв., което определя минимален размер на присъдената издръжка за едно дете в размер на 140.00 лв. Вземайки предвид възрастта на детето – около 10 години съдът приема, че същото за задоволяване на своите потребности се нуждае от обща месечна издръжка в размер на около 300.00 лева. За да бъде даден отговор на въпроса какво да бъде участието на всеки от двамата родители на детето, тази общо необходима месечна издръжка, следва да се прецени възможността на всеки от двамата да заделя средства за изплащането й. В тази връзка с оглед установения доход на родителите съдът намира, че бащата може и трябва да участва в издръжката на Т.К.Л., с по 150.00 лева, а разликата ще се поеме от майката, която ще осъществява и непосредствените грижи по отношение на детето доколкото липсват данни и двамата родители да участват в издръжката на други низходящи.

Издръжката, която дължи се следва от датата на постановяване на окончателния съдебен акт – 04.10.2019 г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.

Върху сумата се дължи и законната лихва върху всяка просрочена вноска считано от настъпване на падежът й.

По отношение на фамилното име на ищцата след развода:

След прекратяване на брака, съпругата желае и следва да продължи да носи брачното си фамилно име –Л..

Относно ползването на семейното жилище:

Съгласно чл.56, ал.1 от Семейния кодекс – "При допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда".  

 От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че семейното жилище, находящо се в ***е собственост на сина на страните, придобито чрез прехвърлителна сделка от покойните родители на ищцата, поради което не е налице спор и съдът не дължи произнасяне.

По разноските:

Предвид извода за вината и съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1, изр.2 от ГПК разноските следва да се понесат от страните така както са ги направили. Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати окончателна държавна такса върху иска за развод в размер на 15.00 лв. и държавна такса върху уважение размер на дължимата издръжка в размер на 216.00 лв.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

 

ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл.49, ал.1 от СК сключеният на 05.12.1999 г. с акт № 0160 от на 16.06.2009 г. граждански брак между И.Б.Л., с ЕГН ********** *** и К.В.Л., с ЕГН ********** ***, поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

          ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака дете: Т.К.Л., с ЕГН **********, родена на *** г. на майката И.Б.Л., с ЕГН ********** ***, като ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на детето да бъде при на адрес: ***.

         ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето Т.К.Л., с ЕГН **********, родена на *** г. с бащата К.В.Л., с ЕГН **********, всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване в дома на бащата за времето от 09:00 ч. в събота до 20:00 ч. в неделя, както и правото да го взима при себе си за един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК –  К.В.Л., с ЕГН ********** да заплаща на И.Б.Л., с ЕГН **********, в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетната Т.К.Л., с ЕГН **********, родена на *** г., издръжка за бъдеще време, считано 04.10.2019 г. в размер на по 150.00 /сто и петдесет/ лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска, до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване.

             ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи брачното си фамилно име Л..

             ОСЪЖДА К.В.Л., с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на РС – Червен бряг държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 216.00 /двеста и шестнадесет/ лева, както ѝ окончателна държавна такса върху иска за развод в размер на 15 /петнадесет/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: