№ 109
гр. Велико Търново, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Йордан Воденичаров
при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело №
20244110103468 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, чиято правна
квалификация се извежда от нормата на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ .
Ищецът К. Г. Т. от гр.*** твърди , че е предявил пред *** срещу ***, иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в приложното поле на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ , по
която искова молба е образувано на 18.03.2024 г. адм.дело № 223/2024 г.
Съдът не е спазил изискването на чл.6, пар.1 от ЕКЗПЧОС да разгледа делото в
разумен срок и забавата му е причинила неблагоприятни душевни преживявания- безпокойство ,
несигурност , разочарование и загуба на доверие в правосъдната институция.
Предвид горетвърдяното , моли да бъде постановено решение , осъждащо *** да
му заплати сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди като
последица от нарушеното му право по чл. 6, параграф 1 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи, заедно със законната лихва върху тази сума , считано от подаването на
исковата молба до окончателното й изплащане .
В с.з. в писмен вид поддържа предявения иск.
Ответникът оспорва по основание иска и моли да бъде отхвърлен , с възражения за
липса на каквото и да било относими към поведението му обстоятелства, явяващи се
показател за нарушение на процесуални правила, осигуряващи разглеждане в разумен срок
на делото, т.е няма никакво неразумно забавяне на движението му , тъй-като още след
образуването му, в рамките на 24 работни дни всички съдии са си направили отводи/ които
с оглед идеята да не се допусне съмнение в безпристрастното разглеждане на спора, са
всъщност в интерес на ищеца в посока обезпечаване на правото му на справедлив процес/ ,
прекратено е на 18.04.2024 г. и е изпратено на ВАС за определяне на друг компетентен да
го разгледа административен съд . Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът изразява мнение за неоснователност на иска.
Съдът като прецени събраните доказателства, приема за установено и обосновава
1
следните правни изводи:
Процесуалните факти – предмет на изложените в исковата молба и отговора й
твърдения са безспорни и установени с извлечените данни на представените на хартиен
носител разпечатки от ЕПЕП и ЕИСС и копие на искова молба .
Всяко лице , което е страна по дело, имащо за предмет някакво субективно
материално право /потърсило е съдебната му защита поради неговото нарушаване или
застрашаване / е носител на правото делото му да бъде разгледано в разумен срок - чл. 6,
пар.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, стига то да не е
заведено злоупотребително под маската на привидната законност / аргумент от чл.17 на
Конвенцията /
За да е допустимо да се признае право на обезщетение по чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, следва най-
напред да се установи факт или поредица от факти на нарушение чрез действия или бездействия,
допуснато от компетентните длъжностни лица от името на конкретния правосъден орган/ съд/,
привлечен като ответник по делото/ чл.7, ал.1 от ЗОДОВ/, на някакво процесуално правило или
правила/ чл. 4, ал.1 от ЗОДОВ/ , в чиято основа, освен другите им цели, е заложена идеята да
осигурят с точното им и своевременно прилагане -и удовлетворяване на правото по чл.6, пар.1 от
Конвенцията, т.е. да не бъде нарушено.
Освен това, допълнително изискване за признаване на правото на обезщетение е
нарушението да е достигнало някакво ниво на значимост, което противоречи на утвърден от
цивилизованото общество и правовата държава стандарт и според конкретните обстоятелства на
случая, засяга или няма как да не засегне субективната гледна точка на страната/ в този смисъл е
практиката на ЕСПЧ/ , свързана с правомерните й очаквания от делото и има или няма как да няма
вредоносно върху психическото й състояние ,влияние / неблагоприятни изживявания от
емоционално, морално и нервно-соматично естество – израз на загубено душевно спокойствие/.
Искът е предявен само срещу *** , а не солидарно срещу всички съдилищата, при които
е постъпвало делото.
Следователно преценката за наличие на нарушение в обяснения по-горе смисъл, макар
и отговорността по закон да е казано, че се носи от самата държава , е ограничена само до
действия или бездействия на длъжностни лица в отрязъка от време, включен в рамките на
образуваното пред този съд производство, тъй-като той като посочен от ищеца ответник е неин
субституент - чл.7, ал.1 от ЗОДОВ.
Умозрително ясно е, че в случая няма никакво нарушение на процесуално правило
или правила , в чиято основа, освен другите им цели, е заложена идеята да осигурят с точното им
и своевременно прилагане и удовлетворяване на правото по чл.6, пар.1 от Конвенцията.
Липсва каквато и да било неразумна забава по движението на делото , тъй-като веднага след
образуването му , последователно в рамките на 24 работни дни , всички работещи в съдебния
орган съдии , на които е разпределено чрез ЕИСС, са преценили , че е налице основание за
отвод по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, упражнили са това
неподлежащо на контрол и без предвиден процесуален срок за упражняването му/ разбира се,
липсата на такъв, не означава , че е оправдано от гледище на разумността да се упражнява с
месеци!/ , субективно право / дали в действителност са съществували обстоятелства,
оправдаващи такава преценка е извън основанието на предявения иск, тъй-като ищецът не излага
твърдения в несъгласие със съществуването им и съдът нито има право , нито не е длъжен да
обсъжда този въпрос- чл. 6, ал.2, вр. с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК/ и веднага след последния отвод е
прекратено и изпратено на ВАС за определяне на друг компетентен административен съд да го
разгледа .
Затова решаващият правен извод е , че предявеният иск подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
2
А такъв извод е лесно възможен и оправдан, щом нито се сочат, нито от „общ поглед“ се
виждат някакви смущаващи обстоятелства, чието влияние върху въпросното право няма как да
не е отрицателно .
При този изход на спора , спечелилата го ответна страна, поради обстоятелството , че е
защитавана от лице с юридическа правоспособност, има право на присъждане на адвокатско
възнаграждение – чл.78, ал.8 от ГПК. Съдът го определя в размер на 100 лева- чл. 37 от ЗПП, чл.25,
ал.1 от НЗПП.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. Г. Т. , с ЕГН: **********, с постоянен адрес: град ***,
ул.*** против ***, с адрес: *** , иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 6000 лева, претендирано да е дължимо поради твърдението да е било нарушено
правото му да бъде разгледано в разумен срок административно дело № 223/2024 г.- като
неоснователен.
ОСЪЖДА К. Г. Т. , с ЕГН: **********, с постоянен адрес: град ***, ул.*** да заплати
на ***, с адрес: *** сумата от 100/ сто/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение –
дължимо на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3