Решение по дело №1085/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260483
Дата: 28 август 2020 г.
Съдия: Ивелина Митева Събева
Дело: 20203100501085
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                 /             2020г.

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

в публично съдебно заседание на  27.07.2020г. в състав :

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ :             ИВЕЛИНА  СЪБЕВА

                ЧЛЕНОВЕ :                       КОНСТАНТИН И.

                               ИВАЛЕНА  ДИМИТРОВА- мл.с.

 

секретар : ПЕТЯ ПЕТРОВА

разгледа докладваното от председателя на състава

в.гр.дело № 1085 по описа за 2020г.

 

                Производството е по реда на чл. 268-271 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Енерго-Про-Продажби“ АД, ЕИК *********, предявена от пълномощник, срещу решение № 759/ 18.02.2020г. по гр.д.№ 15389 / 2019г. на Районен съд-Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, че ищеца – М.И.И., не дължи на дружеството сумата 4175.23лв., представляваща начислен стойност на електроенергия в резултат на извършена корекция на сметката на потребителя, за обект в гр.Варна, ул. „Орел“ №17, ет.1, за периода 13.10.2017г.- 12.10.2019г., на основание чл.124, ал.1 ГПК.Присъдени са разноски, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.

                Изложени са възражения за неправилност, необоснованост на решението, постановяването му в разрез със събрания доказателствен материал, основани на доводи за доказано правомерно  начисляване на задължението на абоната, след  установено натрупване на количество реално потребена ел.енергия  в невизуализиран регистър / т1-7/. Процесната сума се дължи като насрещна престация по договор за доставка на ел.енергия сключен с дружеството, съгласно чл.200, ал.1, предл.първо  ЗЗД, с който страните са обвързани. Отправя искане за отмяна и постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, и да се присъдят направените в производството съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна- М.И., чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна по изложените в писмен отговор съображения. Моли решението да бъде потвърдено и да се присъдят сторените в производството разноски.

                Съдът,съобразно становищата на страните и доказателствата към делото, преценявани при условията на чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК,  констатира:

Предявеният иск е за установяване недължимостта на претендирано от ответника вземане към ищеца в размер на 4175.23лв. с ДДС по фактура №**********/ 18.09.2019г., за обект на потребление в гр.Варан, ул.“Орел“ № 17, ап.1,  начислена служебно за кл.№ **********, аб.№ **********. Ищецът оспорва задължението по основание и размер. С конкретни възражения оспорва проведеното корекционно производство като неправомерно, лишено от нормативно основание за едностранно допълнително начисляване на потребена ел.енергия. Счита, че съставеният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ , без материална доказателствена сила. Приложената процедура за налисляване на суми върху платени месечни сметки  е неправомерна и се обосновава с нищожни правни норми.

Ответникът „Енерго-Про-Продажби“ АД изразява становище за неоснователност на претенция. Твърди наличие на основание за възникване на вземането във връзка с изпълняваните от страните задължения по договор за пренос на електрическа енергия чрез електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД / т.1-6/. Начислената сума представлява цената на реално доставена и потребена, но неотчетена  електроенергия  и се дължи от абоната, основание чл. 50 от ПИКЕЕ във вр. чл. 200, ал.1, предл.1-во ЗЗД.  Вземането е съобразено с резултатите от проверката на СТИ и констатациите , обобощени в КП на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО-Варна, който е официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила. С идентични аргументи поддържа това становище пред въззивния съд.

Релевантни за настоящото производство са всички факти и обстоятелствата, обсъдени в мотивите на решението, които кореспондират с приобщените писмени доказателства.

Във връзка с повдигнатите възражения разглеждащият състав преценява:

                1.Констативен протокол № 1104823/ 12.10.2018г., съставен от служители на „Електроразпределение Север“АД за резултатите от проверката на измервателната система на обект в гр.Варна, ул.“Орел“ № 17. Съществуващият електромер е демонтиран със снети показания от регистри 1.8.1,1.8.2,1.8.3.,1.8.4, и предоставен за експертиза от БИМ. Монтиран е нов с вписани „о“ показания от  всички  регистри.

2. Според данните от Констативен протокол на метрологичната експертиза -№ 2060/ 10.09.2019г.-АУ-Е-000029-57135/ 15.10.2018г., провереното СТИ е тип  MO 2 caratdigitron, статичен, еднофазен, двутарифен. Измерени са показания на тарифите:Т1 002151.1kWh. и Т2-015898.4kWh. При проверка на точността не се установява грешка над максимално допустимата/ т.4.3-4.5./. В заключение е прието, че СТИ съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност. При софтуерен прочит е установена външна намеса в тарифната схема и преминала ел.енергия върху невизуализирана тарифа Т4.-022050.9kWh.

3. На 17.09.2019г. е издадено становище за начисление на допълнително количество електрическа енергия в размер на 22050кВТч  за периода от 13.10.2017г.до 12.10.2018г., и фактура за сумата 4 1723лв.с ДДС. Абонатът е уведомен за задължението и срок на погасяване.

По искане на ответника е назначена съдебно-техническа експертиза .

Заключението е прието без възражения от страните.Преценява като обективно и компетентно по т.1 и т.4 , за техническите характеристики, метрологична годност на СТИ, срок, параметризация и отчитане по активни регистри за битов абонат.  В останалите части – т.2 и т.3, вещото лице се позовава на констатациите по двата протокола и изводите в тях, без самостоятелна оценка за спорните факти и обстоятелства. 

По същество на спора:

                Страните са обвързани с договор за доставка на електроенергия.

Разрешаването на конкретния спор е обусловено от нормативната възможност на доставчика на електроенергия да извършва едностранна промяна в количеството доставена ел.енергия за период, предхождащ  датата на констатираното нарушение, при действащите към този момент разпоредби на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по приложението му.

Правната регламентация на процесните отношения между доставчика и потребителя на ел.енергия е дадена в ПИКЕЕ / ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г./ за извършване и преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, издадени от председателя на ДКЕВР, приети с решение на ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147 / 14.10.2013г., на основание чл. 83, ал.1, т.6 вр. ал. 2 от ЗЕ, в сила от 16.11.2013г. Към датата на проверката са отменени, съответно чл.1- 47 и чл.52 -56 от ПИКЕЕ  с  Решение № 1500 от 6.02.2017г. по адм.д.№ 2385/ 2016г. ВАС, обн. ДВ бр.15 от 14.02.2017г. Действащи за разглеждания период са разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, отменени с  Решение № 2315 от 21.02.2018г. по адм.д.№ 3879/ 2017г.,ВАС, обн. ДВ бр. 97 от 23.11.2018г.

Съобразно всички установени факти по делото енергийното дружество е формирало задължение от допълнително начислено количество електроенергия за реално потребление в  посочения корекционен период , прилагайки нормата на чл.50 от ПИКЕЕ / отменена с решение  2315/ 2018г. ВАС, обн.ДВ, бр.97/ 18г./, в сила за процесния период.

Начисленото количество е определено изцяло по показанията от регистър 1.8.4 / Т4/, като реално потребление на доставена и неотчетена ел.енергия за посочения период, след извършена проверка на електромера в лабораторни условия. Потвърдена е параметризацията на СТИ и редовен отчет на консумираната ел.енергия на обекта по две тарифи–дневна /регистър 1.8.2/ и нощна / регистър 1.8.1./, снети са показанията на активни регистри. Електромерът е без външни дефекти, с необходимите обозначения на табелката,знаци и пломби, т.е. без индикация за неправомерен достъп до вътрешната  конструкция. Срокът на метрологична годност изтича през 2021г. Моделът  електромер не е SMART и  не осъществява дистанционно отчитане на натрупани количества, включително невизуализирани на дисплея регистри. Възможност да бъде установено несъответствие с получените при редовен отчет показания, не е налице. Прочит на невизуализиран регистър е извършен със специален софтуер, който по лиценз е предоставен на енергийното дружество.

Разглеждащият състав не приема за основателно възражението за правно обосновано начисляване, съобразно фактическия състав на приложеният чл.50 ПИКЕЕ. При установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група  и въведените в информационната база  данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, възниква право на дружеството да начисли допълнителна сума в рамките на минал отчетен период, за срок от допускане на грешката до нейното констатиране. Корекционните предпоставки ще бъдат изпълнени, ако са налице предходни данни за показанията от всички регистри-активни и неактивни, при които в условията на последваща проверка е възможно да се установи точното количество електроенергия потребено на обекта в лимитирания от закона корекционен период. Преценявани комплексно в приложената от дружеството хипотеза ще могат да обосноват заключение за потребление в посочения размер за посочен период.

Представеният Констативен протокол  № 1101281/ 12.06.2015г. е за  монтаж на СТИ с идентичен фабричен номер, при вписани „0“ показания на активните регистри 1.8.1 и 1.8.2 / дневна и нощна тарифа/ за битов абонат, и невписани за неактивни регистри 1.8.3 и 1.8.4.  Данните не са достатъчни за сравнителен анализ с получените при проверката на същото измервателно устройство и не обосновават заключение за несъответствие с въведените в информационната база за периода на корекция, съгласно чл.50 от ПИКЕЕ.

Дружеството не доказва основание за начисляване на допълнително количество електроенергия в хипотезата чл.50 от ПИКЕЕ. Решението, с което искът е уважен по изложените правни съображения, е законосъобразно и правилно. Следва да бъде потвърдено.

                На основание чл.78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят съдебни разноски, за които има направено искане и доказателство, установяващо разход в размер на внесено адвокатско възнаграждение от 540лв. по договор за правна защита и съдействие. Поддържаното от въззивната страна възражение за прекомерност е неоснователно. В актуалната редакция на чл.7, ал. 2 от Наредба №1/ 2004г., в сила от 15.05.2020г., минималният размер е около 400лв. и претендираното не го надвишава значително, за разлика от насрещното искане при същите показатели.  

Съдът, на основание чл.271, ал. 1 ГПК

 

                                               Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 759/ 18.02.2020г. по гр.д.№ 15389 / 2019г. на Районен съд-Варна.

ОСЪЖДА „Енерго-Про-Продажби“ АД ,ЕИК *********, да заплати на М.И.И., ЕГН- **********, сумата 540лв./ петстотин и четиридесет лева/-съдебни разноски, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.

                РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

               

                ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :          1.              

 

 

2.