№ 16409
гр. София, 02.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. И.А
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20241110168662 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „М 2000“
ЕООД срещу ЗАД „******: Живот и Здраве“ АД.
Ищецът твърди, че на 11.08.2024 г. в гр. София, на ул. „Белослав“ № 12 е
реализирано ПТП между лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“ с рег. № СВ****ХТ и
лек автомобил марка „БМВ“, модел „530“ с рег. № СВ****МЕ. Твърди, че виновен за
настъпване на произшествието бил водачът на лек автомобил марка „БМВ“, модел
„530“ с рег. № СВ****МЕ, застрахован при ответника по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, който движейки се по ул. „Белослав“, в района на № 12
преминава в лявата лента на движението и удря челно спрелия в нея лек автомобил
марка „Киа“, модел „К5“ с рег. № СВ****ХТ, застрахован по имуществена застраховка
„Каско на МПС“ при ищеца. Посочва, че процесното ПТП бил съставен протокол за
ПТП от 11.08.2024 г., в който водачът на лек автомобил марка „БМВ“, модел „530“ с
рег. № СВ****МЕ признал вината си. Посочва, че в протокола за ПТП била допусната
техническа грешка при изписване на последните две цифри от регистрационния номер
на процесния лек автомобил „БМВ“, като били разменени местата им. Твърди, че в
резултат от процесното ПТП на притежавания от ищеца автомобил били нанесени
множество увреждания, отстраняването на които било на обща стойност от 10126,58
лева. В тази връзка при ответника била образувана щета № 0801-006204/2024, като
след извършен оглед на автомобила и представяне на всички изискани от
застрахователя документи, същият извършил плащане на застрахователно обезщетение
в размер на 4126,58 лева, като разликата до сумата необходима за възстановяване на
щетите на увредения автомобил останала непогасена, поради което се претендира като
дължима в настоящото производство чрез предявения частичен иск за сумата в размер
на 500 лева – като част от сума в общ размер от 6000 лева. Претендира разноски.
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество ******: Живот и Здраве“
АД в депозирания отговор на исковата молба оспорва предявения иск по размер.
Счита, че претенцията на ищеца е завишена по размер и не отговаря на действително
1
претърпените вреди. Поддържа, че с изплащане на определеното обезщетение в
размер на 4126,58 лева е изпълнил надлежно и в пълен обем задълженията си. Счита,
че така определената сума съответства на действителния размер на вредите по
процесния автомобил, като същият е съобразен както със среднопазарната стойност на
уврежданията на автомобила към момента на възникването им, така и с
действителната стойност и амортизация на същия. Оспорва и дължимостта на
акцесорната претенция за законна лихва. Претендира разноски.
С молба, подадена в открито съдебно заседание на 21.05.2025 г. ищецът е
направил изявление за увеличение в размера на иска, като същият се счита предявен
за сумата в размер на 5804,57 лева, която сума представлява пълният размер на
вземането.
С протоколно определение от 21.05.2025 г. съдът е допуснал на основание чл.
214, ал. 1 ГПК така направеното изменение на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 432 КЗ.
По иска с правно основание чл. 432 КЗ в тежест на ищеца е да докаже наличието
на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
ответника-застраховател и делинквента относно управлявания от последния
автомобил, настъпването на посочените в исковата молба вреди на лек автомобил
марка „Киа“, модел „К5“ с рег. № СВ****ХТ, техният размер, както и причинната
връзка на същите с противоправно виновно поведение на деликвента. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест
на ответника при условията на обратно пълно доказване.
С доклада по делото са отделени за безспорни между страните следните
обстоятелства: че на 11.08.2024 г. е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Киа“,
модел „К5“ с рег. № СВ****ХТ, собственост на ищеца, и лек автомобил марка „БМВ“,
модел „530“ с рег. № СВ****МЕ, управляван от водач, застрахован по валидна към
датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, че процесното
ПТП е настъпило по вина на застрахования при ответника водача на л.а. „БМВ“, модел
„530“, както и че ответникът е изплатил на собственика на увредения автомобил на
застрахователно обезщетение по щета № 0801-006204/2024-01 в размер на 4126,58
лева.
Обстоятелството, че ищецът е собственик на увредения автомобил се установява
от представеното към исковата молба свидетелство за регистрация, част I.
В този смисъл единственият спорен по делото въпрос остава относно размера на
вредите, причинени на собствения на ищеца лек автомобил вследствие на процесното
ПТП.
По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническата експертиза,
което преценено по реда на чл. 202 ГПК съдът намира за компетентно и обективно
дадено, поради което следва да бъде кредитирано. От заключението на вещото лице се
установява, че на 11.08.2024 г. в гр. София, л.а. „БМВ 530“, рег. №СВ****МЕ се движи
по ул. „Белослав“ и при №12 водачът губи контрол над превозното средство и
реализира ПТП с паркирания отляво лек автомобил „Киа К5“, рег. №СВ****ХТ, като в
резултат на ПТП върху л.а. „Киа К5“ са налице вреди по следните елементи: предна
броня, калник, фар, капак. Съгласно заключението, всички увреждания по л.а. „Киа
К5“, рег. №СВ****ХТ могат да бъдат получени по механизма на произшествието,
отразен в наличните по делото доказателства. Ремонтно-възстановителните операции,
2
отразени в приложеното по делото експертно заключение, са били необходими да
бъдат извършени с оглед възстановяване на уврежданията по л.а. „Киа К5“.
Стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил „Киа К5“, рег.
№СВ****ХТ на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 9931,15 лева. Според
вещото лице, стойността, необходима за възстановяване на л.а. „Киа К5“, изчислена
съгласно Наредба №24 от 08.03.2006 г. към датата на ПТП е 7462,55 лева.
По отношение на размера на дължимо от ответника застрахователно обезщетение
следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно
която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта
за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава
действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при частична увреда)
стойност на увреденото имущество, а действителната, респ. възстановителната
стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване
на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната застрахователна стойност
като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се
определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното
събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ. възстановителната
стойност на увреденото имущество, определена по пазарната му стойност. При
изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност.
При застраховка "Гражданска отговорност" размерът на застрахователното
обезщетение е ограничен и от максималната застрахователна сума (вж. Решение № 79
от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д.
№ 293/2010 г., І Т. О., ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г., І Т. О.,
ВКС).
Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна практика намира, че
изчислената от вещото лице стойност за възстановяване на щетите по средни пазарни
цени представлява възстановителната стойност на увреденото имущество, до който
размер следва да бъде определено застрахователното обезщетение, дължимо от
ответното дружество.
Настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на
застрахователното обезщетение не следва да бъде вземан предвид отговорът на задача
№ 6 от основното заключение, при който стойността на ремонта е определена по
експертна оценка съобразно методиката за уреждане на претенции за обезщетение за
вреди, причинени на моторни превозни средства. Съгласно константната съдебна
практика методиката съставлява единствено указание за изчисляване размера на
имуществени вреди при повреждане или пълно унищожаване на МПС, когато
обезщетението се определя от застрахователя при липса на представени фактури за
извършен ремонт в сервиз. При това се прилага само като минимална долна граница.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да го определи по действителната стойност на вредата към момента на
3
настъпване на застрахователното събитие. Това разбиране е последователно застъпено
в постановена по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС – вж. Решение № 115 от
09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ Т. О., ВКС, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д.
№ 652/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г., І Т.
О., ВКС, Решение № 153 от 22.12.2011 г. по т. д. № 896/2010 г., І Т. О., ВКС, Решение
№ 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г., І Т. О., ВКС. В цитираните съдебни
решения е прието, че съдът определя застрахователното обезщетение, като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява
дали не се надвишават минималните размери по Методиката. Следователно, при
определяне на дължимото обезщетение от съда приложението на Методиката по
Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН не е задължително. Определеното въз основа на
заключение на вещо лице обезщетение може да надхвърля минималните размери по
Методиката, когато не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз, а
размерът на обезщетението е бил определен от застрахователя в съответствие с
Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН.
Като взе предвид изложеното дотук относно начина, по който следва да бъде
определено дължимото от ответника застрахователно обезщетение, предвид
определената от вещото средна пазарна стойност на разходите за възстановяване на
увредения автомобил в размер на 9931,15 лева, както и вече заплатеното от ответника
застрахователно обезщетение в размер на 4126,58 лева, съдът намира, че ищецът се
легитимира като носител на вземане за обезщетение в размер на 5804,57 лева.
Предвид изложеното, предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 5804,57 лева се явява изцяло основателен и следва да бъде
уважен.
Относно претенцията за присъждане на законна лихва върху претендираното
обезщетение, съдът намира, че върху сумата в размер на 500 лева - предявена с
първоначалната искова молба, законната лихва следва да бъде присъдена, считано от
завеждане на исковата молба на 18.11.2024 г. Що се отнася до разликата над 500 лева
до пълния претендиран размер от 5804,57 лева законната лихва следва да бъде
присъдена, считано от молбата за увеличение в размера на иска, т.е. от 21.05.2025 г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищеца. Същият претендира
присъждането на разноски, както следва: 233 лева – държавна такса, 200 лева –
депозит за САТЕ, сумата в размер на 800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Представени са доказателства за извършване на разноските, поради което искането
следва да бъде уважено в пълен размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „******: Живот и здраве“,
ЕИК: ********** да заплати на „М 2000“ ЕООД, ЕИК: ********* на основание чл. 432
КЗ сумата в размер на 5804,57 лева – обезщетение за вреди, причинени по собствения
на ищеца л.а. марка „Киа“, модел „К5“, рег. №СВ****ХТ, вследствие на ПТП,
настъпило на 11.08.2024 г. в гр. София, на ул. „Белослав“ срещу №12 по вина на водача
на л.а. марка „БМВ“, модел „530“, с рег. №СВ****МЕ, чиято гражданска отговорност
към датата на ПТП е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва
върху присъденото обезщетение, като върху сумата в размер на 500 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 18.11.2024 г., а за
4
разликата над 500 лева до пълния уважен размер от 5804,57 лева, ведно със законната
лихва, считано от 21.05.2025 г.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „******: Живот и здраве“,
ЕИК: ********** да заплати на „М 2000“ ЕООД, ЕИК: ********* на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата в размер на 1233 лева – разноски, извършени в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5