Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….…./…………………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдия Недкова
въззивно гражданско дело № 1035 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 4384/27.05.2019 г., подадена от „Явор
Златни пясъци“ ЕАД, чрез юриск. А.Б., срещу постановление
от 20.05.2019 г. на ЧСИ Румяна Тодорова по изп. дело
№ 20197170400171, в частта с която са приети разноски в изпълнителното
производство 700,00 лева за адвокатско възнаграждение и 1307,16 лева такса по
т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
В жалбата са изложени съображения за изплащане на дълга преди
изтичането на срока за доброволно изпълнение, поради което длъжникът счита, че
не дължи такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, както и адвокатско възнаграждение над
минималното такова. Претендира се отмяна на постановлението по отношение на
начислената такса по 1307,16 лева и редуциране на определения размер на
адвокатското възнаграждение до 200,00 лева.
Въззиваемата страна (взискателя) „Доктор З.Д. – амбулатория за индивидуална
практика за първична медицинска помощ“ ЕООД, чрез адв. Д.М., изразява становище
за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на разноски в
настоящото производство.
Съобразно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 от ГПК са приложени мотиви на
ЧСИ във връзка с депозираната жалба.
Съдът, като съобрази данните по изпълнителното дело и направените
оплаквания, приема следното:
Съгласно нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК „Длъжникът може да
обжалва разноските по изпълнението“. Правото на жалбоподателите да обжалват
действията на съдебния изпълнител следва пряко от разпоредбата на чл. 435, ал. 2,
т. 7 от ГПК, като срокът за подаване на жалбата е определен в разпоредбата на
436, ал. 1 от ГПК.
В настоящия случай, длъжникът е уведомен за постановлението за
разноските на 21.05.2019 г. Жалбата е подадена на 27.05.2019 г. Същата е допустима
и съгласно указанията, дадени с тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.07.20115
г. на ВКС подлежи на разглеждане от настоящия състав на Варненския окръжен съд.
За да се произнесе,
съставът на ВОС съобрази:
Изпълнителното
производство е образувано по молба вх. № 3442/23.04.2019 г., въз основа на
изпълнителен лист № 3198 от 19.04.2019 г., издаден по гр. дело № 912/2018 г. по
описа на Районен съд – Варна, в полза на „Доктор З.Д.
– амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ“ ЕООД срещу „Явор Златни
пясъци“ ЕАД за суми, както следва:
- сума в размер на 5199,98 евро, представляваща недължимо
заплатени наемни вноски за периода от 24.11.2017 г. до 21.03.2018 г., по предсрочно
прекратен Договор за наем от 21.03.2012г., изменен с Анекс от 10.03.2015г. и Анекс № 2 от 19.10.2016г. към него на следния обект: апартамент №109 и
апартамент -студио №111 на ет.1 с обща площ от 147.01 кв.м., находящи се в Апартаментен хотел „Golden Line“ с административен адрес: гр.Варна, к.к. Златни Пясъци, квартал 30, УПИ V-633,634;
- сума в размер на 11,30 лева , представляваща мораторна лихва върху главницата в размер на 5199,98 евро,
считано от 24.12.2017 г. до 27.12.2017 г. включително, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 28.12.2017
г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед
№ 14/02.01.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
д. № 19512/2017 г. по описа на BPC – 26 състав, на основание чл. 422 от ГПК;
- сума в размер на 1069,70 лева, представляваща сторени от
ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото производство;
- сума в размер на 1025,29 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски по ч. гр. д. № 19512/2017 г. по описа на BPC-26
състав, съразмерно на уважената част от исковата претенция, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК;
- сума в размер на 850,00 лева, представляваща разноски за
защита срещу неоснователна жалба, на основание чл. 81 от ГПК.
По искане на
взискателя е направена справка за банковите сметки на юридическото лице –
длъжник по изпълнителното дело и е наложен запор на банковите сметки на същия в
„Обединена българска бака“ АД.
От представена
извадка от банкова сметка, ***, че на 10.05.2019 г. по сметка на ЧСИ е
постъпила сума в размер на 16616,67 лева от името на „Явор Златни пясъци“ ЕАД,
в резултата на наложен запор на банковата сметка в „Обединена българска банка“
АД.
В поканата за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 13.05.2019
г., е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 2956,29 лева неолихвяема сума, 10170,28 лева
главница, 1361,69 лева лихви, 0,80 лева допълнителни разноски, 72,00 лева
разноски по и.д., такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 1307,16
лева, както и 700,00 лева адвокатско възнаграждение.
Пред ЧСИ
длъжникът е депозирал молба вх. № 3911/14.05.2019 г., с която е оспорил размер
на предвиденото адвокатско възнаграждение и претендира редуцирането му до
200,00 лева, както и изразява становище за недължимост
на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ и претендира да бъде отменена. Сочи, че
сумата е изтеглена от банковата му сметка и по този начин дългът е погасен в
срока за доброволно изпълнение.
На 20.05.2019 г.
ЧСИ, на основание чл. 458 от ГПК е присъединил като взискател Държавата за
вземане в общ размер на 3355,03 лева, съгласно удостоверение изх. №
030371901225864/10.05.2019 г., издадено от ТД на НАП Варна.
С обжалваното
постановление от 20.05.2019 г., ЧСИ е приел разноски по изпълнителното дело:
72,80 лева – обикновени такси по образуване на делото, 700,00 лева – адвокатско
възнаграждение и 1307,16 лева пропорционална такса по т. 26 с ДДС. Със същото
постановление ЧСИ е отказал да редуцира размер на приетото адвокатско
възнаграждение, като е посочил, че същото в размер близък до минималния, както
е приел, че таксата по т. 26 от ТТР от ЗЧСИ се дължи, доколкото дълга е
изплатен след образуването на изпълнителното дело.
С молба вх. № 4383/27.05.2019
г. длъжникът е депозирал молба с приложени доказателства за изплащане на
задължението към Държавата.
На 28.05.2019 г.
ЧСИ е превел по сметка на взискателя сума в размер на 14606,26 лева.
След преценка на
събраните по делото писмени доказателства, настоящият състав, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От материалите по
изпълнителното дело се установява, че посочената в ПДИ сума в размер на 700,00
лева съставлява заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение за образуване
на изпълнително дело, защита и процесуално представителство, извършване на
действия по събиране на парично вземане. Извършването на разноски за адвокатско
възнаграждение в посочения размер е установено посредством представен договор за
правна защита и съдействие № 324771 от 23.04.2019 г., съдържащ разписка за
заплатена в брой сума в размер на 700,00 лева.
Дължимостта
на разноските в изпълнителното производство
е уредена от разпоредбата на чл. 79
от ГПК. Същите са за сметка на длъжника, освен в
посочените в чл. 79, ал. 1, т. 1-3
от ГПК изключения.
В настоящия
случай, не е налице нито една от посочените в закона хипотези изключващи
отговорността на длъжника за разноски, поради което същите следва да бъдат
възложени в тежест на същия.
По отношение на
техния размер, съдът приема за неоснователно направеното възражение по реда на
чл. 78, ал. 5 от ГПК. Видно от доказателствата по изпълнителното дело размерът
на дълга, съобразно изпълнителния лист, към датата на съставяне на ПДИ – 24.04.2019
г. възлиза на 14488,25 лева,
формиран както следва: главница в размер на 5199,98 евро, възлизащи на 10170,28
лева; мораторна лихва върху главницата за периода от 24.12.2017
г. до 27.12.2017 г. в размер на 11,30 лева; законна лихва върху главницата за
периода от подаването на заявлението 28.12.2017 г. до изготвяне на ПДИ
24.04.2019 г. възлизаща на 1361,68 лева; разноски в заповедното производството
в размер на 1025,29 лева; разноски за исковото производство съответно 1069,70
лева пред ВРС и 850,00 лева пред ВОС.
При този размер
на дълга, дължимото адвокатско възнаграждение, определено съобразно Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза както следва:
по чл. 10, ал. 1, т. 1 – за образуване на изпълнително дело – 200,00 лв. и по
чл. 10, ал. 1, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 – за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване
на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 482,32 лева. Така
формирано минималното дължимо адвокатско възнаграждение възлиза в размер на
682,32 лева.
Заплатеното от страна на взискателя адвокатско възнаграждение
по договора за правна защита и съдействие не е прекомерно по смисъла на чл. 78,
ал. 5 от ГПК и не подлежи на редуциране.
Безспорно е,
че в настоящото изпълнително производство взискателят е бил представляван от адвокат, съгласно
приложено
пълномощно към молбата за образуване на изпълнително дело,
който е извършил съответните процесуални действия, както по
образуване на изпълнителното производство, така и е осъществил процесуално
представителство на взискателя, изразяващо се в отправени искания за извършването на
изпълнителни действия по събирането на дълга. По тези съображения е неоснователно
възражението, че не са извършвани процесуални действия от пълномощника на взискателя,
освен образуването на изпълнително дело.
Неоснователни са
и възраженията в жалбата за недължимост на таксата по
т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. От материалите по делото е видно, че изплащането на
дълга е осъществено след образуването на изпълнителното производство, в
резултата на предприет от ЧСИ изпълнителен способ, поискан от взискателя –
налагане на запор на банковите сметки на длъжника. Сумата е постъпила по сметка
на ЧСИ по наложен запор на банкова сметка, ***, че се касае за доброволно
плащане на дълга от страна на длъжника, още по-малко за такова, което да
освободи последния от задължението за заплащането на разноски по реда на чл.
79, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Дългът е събран
от ЧСИ в рамките на изпълнителното производство, поради което дължимата такса
по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ следва да се възложи в тежест на длъжника. При
установения по делото размер на дълга към датата на ПДИ, таксата по т. 26
следва да бъде изчислена по правилата на буква „г“ от същия текст и възлиза на 1089,30
лева без ДДС, а след начисляване на 20 % ДДС – размерът е 1307,16 лева. Видно
постановлението от 20.05.2019 г. ЧСИ е начислил таксата по т. 26 в
законоустановения размер от 1307,16 лева.
Предвид
изложеното, настоящият състав приема, че постановлението на ЧСИ от 20.05.2019
г., с което са приети разноски в изпълнителното производството за адвокатско
възнаграждение в размер на 700,00 лева и за такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в
размер на 1307,16 лева е законосъобразно, поради което жалбата следва да бъде
оставена без уважение.
Съобразно изхода
на спора пред настоящата инстанция, въззиваемата
страна има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Искането за
присъждане на разноски е направено своевременно от „Доктор З.Д. – амбулатория за индивидуална практика за първична
медицинска помощ“ ЕООД с подаването на отговор на жалбата.
Съобразно приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, се претендират
разноски в размер на 200 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар.
Извършването на разноски в претендирания размер е
удостоверено с договор за правна защита и съдействие от 03.06.2019 г.
Съобразно
изложените мотиви, съставът на ВОС
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 4384/27.05.2019 г., подадена от „Явор Златни пясъци“ ЕАД,
чрез юриск. А.Б., срещу постановление от 20.05.2019
г. на ЧСИ Румяна Тодорова по изп. дело №
20197170400171, в частта с която са приети разноски в изпълнителното
производство 700,00 лева за адвокатско възнаграждение и 1307,16 лева такса по
т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
ОСЪЖДА „Явор
Златни пясъци“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Врана, к.к.
„Златни пясъци“, ид. № 10135.513.692, кв. 30, апартхотел „Голдън лайн, ет. П, да
заплати на „Доктор З.Д. –
амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Д-р Басанович“ № 26, ет.
2, ап. 4 сумата от 200 (двеста) лева,
представляваща разноски в производството пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Препис от
решението да се изпрати на ЧСИ Румяна Тодорова за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.