№ 3
гр. Шумен, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно
наказателно дело № 20243630201265 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 23 – 0869 - 003846/22.03.2024 г. на
Началника група в ОДМВР Шумен сектор “Пътна полиция” - Шумен, с което на
жалбоподателя М. Н. Г., на основание чл. 178Д от ЗДвП е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като незаконосъобразно, излагайки доводите си за това в жалбата. В съдебно
заседание, жалбоподателя се представлява от Н. Н./баща на жалбоподателя Г./, редовно
упълномощен поддържа жалбата на изложените в нея съображения, като излага и
допълнителни доводи в тази насока.
Процесуалният представител на въззиваемата страна, призован съгласно
императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата
изцяло, като моли наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено изцяло., като претендира да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради
следните правни съображения:
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
1
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното: С НП №23 – 0869 -
003846/22.03.2024 г. на Началника група в ОДМВР Шумен сектор “Пътна полиция” -
Шумен , на осн.. чл.178д от ЗДП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200/двеста/ лева за това, че “без да има право е паркирал на място
определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания или за превозно
средство приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания”, като е посочено, че
виновно е нарушил чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП . Наказателното постановление е издадено въз
основа на акт за установяване на административно нарушение серия GA №
1190418/20.12.2023г., в който е отбелязано, че на 20.12.2023г. в 17.40 часа, жалбоподателят е
управлявал и паркирал л.а. „Фолксваген Пасат” с рег.№ ТХ 4600 АР, собственост на Н. Н.
на паркинга на магазин „Ешрефоглу“, находящ се на бул.“Симеон Велики“ в Шумен на
парко място определено за хора с трайни увреждания, сигнализирано с пътен знак Д-21 и
допълнителна табела указваща броя на местата, без да има това право и използвайки чужда
инвалидна карта на лицето С.Д. без същият да присъства на место. Жалбоподателят Г.
въпреки, че не е подписал АУАН/този факт е удостоверен с подписа на свид.Г. Д./ е
отбелязал, че има възражения. Впоследствие в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, Н. Н./баща на
жалбоподателя Г./ е депозирал пространни възражения, в които сочи, че човекът с
инвалидната карта е трябвало да бъде взет от паркинга на магазин „Ешрефоглу“, както и че
местата, предназначени за ползване от инвалиди не са били обозначени по подходящ начин.
Административнонаказващият орган е извършил проверка, като е изготвена докладна
записка от инспектор Т.Й. и съответно е преценил, че жалбоподателя е извършил
административно нарушение, поради което и издал атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание, актосъставителят П. П. и свид.Л. С. изтъкнаха , че са видели,
че автомобила, управляван от жалбоподателя е паркирал на място предназначено за
инвалиди, поради което и поискали да им се представи карта за инвалид. Свидетелите също
така заявиха, че в автомобила, управляван от жалбоподателя Г. са пътували още две лица,
като действително последната им предоставила карта за инвалид на лице, което обаче не е
присъствало в колата, а се появило около 40 минути по късно. Свид.Л. С. изрично изтъкна ,
че след като жалбоподателя Г. им предоставила стикер за инвалид на лице, което не
присъства в автомобила, им съобщила, че това лице пазарува в магазина, като по тази
причина, била помолена да влязат в търговския обект със свид.П. да открият това лице, но
същата категорично отказала. От свидетелските показания на П. и С. става ясно, че лицето,
на което име била издадена инвалидната карта пристигнало по късно от към бул.“Симеон
Велики“, най-вероятно с таксиметров автомобил, според свид.Л. С.. Свид.Г. Й. заяви в
съдебно заседание, че е бил извикан за съдействие от колегите си, тъй като жалбоподателя Г.
отказвала да подпише съставения и АУАН, обстоятелство което и съответно удостоверил с
подписа си. В тази връзка свид.П. и С. посочиха, че трудно осъществявали контакт по време
на проверката с жалбоподателя Г. , тъй като първоначално не излизала от автомобила, като
през цялото време говорела по телефона с лице, което най-вероятно и е давало съвети,
2
поради което и отказала да подпише съставения и АУАН. Актосъставителя П. и свид.С.
заявиха също така в съдебно заседание, че при проверката на място са се убедили, че освен
знака поставен на стената на магазина, указващ броя на инвалидните места, на земята е
имало плътна хоризонтална маркировка, която въпреки че частично била изтрита, видимо се
забелязвала.
В разпоредбата на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП е посочено, че паркирането е забранено на
места, предназначени за хора с трайни увреждания. В конкретната хипотеза по безспорен
начин е установено, че автомобила управляван от жалбоподателя е бил паркиран на място,
предназначено за хора с трайни увреждания, както и че жалбоподателя е нямал това право,
тъй като не притежава подобна карта. Предоставил е на проверяващите карта за инвалид, но
на друго лице, което към момента на проверката не е било в автомобила. Съдът не споделя
лансираната от процесуалния представител на жалбоподателя теза, че тези места не са били
ясно обозначени, тъй като от доказателствата по делото се установява, че е имало поставен
пътен знак Д21“място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с трайни
увреждания“, както и допълнително обозначаване на броя на местата, а именно 3 места, а и
полицейските служители П. и С. изрично заявиха, че тези места/на едно от които е бил
паркиран, автомобила управляван от жалбоподателя/ се отличават от останалата част на
паркинга, тъй като на земята е имало плътна хоризонтална маркировка, а и освен това
жалбоподателя Г. много добре се е ориентирала къде се намират местата предназначени за
инвалиди в непосредствена близост до входа на търговския обект и не случайно е показала
на служителите на МВР инвалидна карта на лице, което обаче не е било в автомобила.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е
извършил визираното в акта и в НП нарушение, а именно без да има това право е паркирал
на място определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания или за
превозно средство приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания , което
означава, че жалбоподателя виновно е нарушил чл.98 ал.2 т.4 от ЗДП.
При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите П. П., Л. С. и Г. Й. съдът намира, че същите следва да бъдат
кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях пресъздава пряко възприетите от него
факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви,
кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен
материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви
особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не
може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват
основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
Следва да се отбележи също, че дейността по контрол на движението по пътищата се
извършва в обществен интерес, не в личен, с произтичащото от нея задължение за органите
на МВР да установят и санкционират правонарушителите.
Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което
е било осъществено, както от обективна, така и от субективна страна и правилно е
3
приложил съответните административно-наказателни разпоредби на Закона за движение по
пътищата, като се е съобразил с изискванията на ЗАНН и като е взел предвид, че
осъществяването на нарушението и самоличността на лицето, са били установени по
безспорен начин. Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в
процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат
неговата отмяна.
За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 178Д от
ЗДвП предвижда “глоба” в размер на 200 лева за лице, което, без да има това право, паркира
на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за
превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. Съдът
намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимата
санкционна разпоредба, като правилно е индивидуализирал наказанието, налагайки го в
неговия абсолютен предвиден в закона размер.
В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
.
С оглед изхода на делото такива се дължат само на административнонаказващия
орган /въззиваемата страна/, който своевременно е направил изрично искане за присъждане
на разноски. . Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на
поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен
списък на разноските, то съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на
юрисконсулта, представляващ административнонаказващия орган - ОД на МВР –
гр. Шумен по делото, в размер на 80 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на
жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка на ОД на МВР – гр.
Шумен. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за
представителство по административно-наказателни дела в размер от 80 лв. до 150 лв., съдът
намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и
да било фактическа и правна сложност на случая. Това мотивира съда да присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № № 23 – 0869 - 003846/22.03.2024 г.
на Началник група в ОДМВР Шумен сектор “Пътна полиция” - Шумен ,
4
ОСЪЖДА М. Н. Г. ЕГН ********** да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5