Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №77
гр. ВРАЦА, 05.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в публичното
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с.
МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на: секретар Веселка Николова
като разгледа докладваното от съдията ПЕЛОВСКА
в.гр. дело N 20 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното дело е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от „***”ЕООД-гр.Враца,
чрез упълномощения му адвокат Ц.С., против решение №975/18.11.2019г.на Районен
съд-Враца, постановено по гр.дело №3295/2019г., с което са уважени предявените
против жалбоподателя искове по чл.422 от ГПК, за сумата от 282,58 лв.,
представляващи арендни плащания за стопанската 2015/2016г. по договори за
аренда от 10.10.2011г. и от
20.10.2011г., ведно със законната лихва, считано от 20.06.2019г.до окончателното
изплащане на сумата, както и за сумата от 77,86 лв.лихва за забава за периода
02.10.2016г.-19.06.2019г.
В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа се, че
неправилно районният съд е приел, че след 26.08.2013г. и до датата на
приключване на съдебното дирене-24.10.2019г., страните са били в облигационни
отношения, основани на договори за аренда съответно от 10.10.2011г., вписан под
вх.рег.№6312, акт №276, том 9 от 13.10.2011г.на СВп-Враца и от 20.10.2011г., вписан
под вх.рег.№6655, акт №146, том 10 от 24.10.2011г.на СВп-Враца, както и на
договори за покупка продажба, за които са съставени съответно нот.акт №155, том
І, рег.№2130, нот.дело №103/2013г.на нотариус Б. и нот.акт №155, том ІІІ,
рег.№6000, нот.дело №296/2013г.на нотариус Б.. Развиват се доводи, че при
липсата на своевременно уведомяване на жалбоподателя-арендатор, за настъпилото
правоприемство при арендодателя, то на основание чл.17, ал.3, пр.2 от Закона за
арендата в земеделието /ЗАЗ/правоприемника на арендодателя се явява лишен от
правото да иска изпълнение на задължението за арендно плащане, което арендатора
е изпълнил към предишния арендодател. Сочи се също, че процедурата по чл.6,
ал.4 от ЗАЗ за предаване на имотите не е била изпълнена. По отношение на иска
за мораторна лихва се развиват съображения, че той неправилно е бил уважен, тъй
като такава лихва не е била договорена в двата договора за аренда. Поддържа се
също, че неправилно районния съд е приел възражението за изтекла погасителна
давност за неоснователно, но доводи в подкрепа на това становище не се излагат.
Иска се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноските за двете
съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответника по жалбата „С.И.Г”ООД-гр.Сливен,
чрез упълномощения му ю.к.П.М., е подал писмен отговор, с която жалбата се
оспорва като неоснователна и се иска потвърждаване на първоинстанционното
решение с присъждане на разноски за въззивното производство. Поддържа се, че
първоинстанционното решение е постановено при правилно приложение на
материалния закон, при спазване на процесуалните правила и при обстоен анализ
на събраните по делото доказателства. Твърди се, че спорните въпроси са били
разрешени от районния съд с оглед установените фактически обстоятелства и
тяхната преценка от съда е коректна и обективна.
Във въззивното производство доказателства не са събирани.
При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната
жалба, настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. При констатираната допустимост на жалбата,
съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено
с исковата молба на ищеца.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди събраните по делото
доказателства, във връзка с навежданите от страните доводи, намира следното:
Във основа на подадено от „С.И.Г”ООД-гр.Сливен заявление по чл.410 от ГПК,
Районен съд-Враца е издал заповед за изпълнение №1498/21.06.2019г. по ч.гр.дело
№2430/2019г. Заповедта е издадена против „***”ЕООД-гр.Враца за следните
вземания:
- сумата от 282,58 лв., представляваща дължима главница за стопанската
2015/2016г.по договор за аренда на земеделска земя от 10.10.2011г., вписан под
вх.рег.№6312, акт №276, том 9 от 13.10.2011г.на СВп-Враца и договор за аренда
на земеделска земя от 20.10.2011г., вписан под вх.рег.№6655, акт №146, том 10
от 24.10.2011г.на СВп-Враца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 20.06.2019г.до окончателното й изплащане;
- сумата от 77,86 лв.лихва за забава за периода 02.10.2016г.-20.06.2019г.;
- деловодни разноски в размер на заплатената държавна такса от 25 лв. и
50 лв.юрисконсултско възнаграждение.
Тъй като против издадената заповед за изпълнение длъжникът „***”ЕООД-гр.Враца
е подал възражение в срока по чл.414 от ГПК, с разпореждане от 16.07.2019г.
районният съд е указал на заявителя, че може да предяви иска по чл.422 от ГПК.
Районен съд-Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от „С.И.Г”ООД-гр.Сливен
против „***”ЕООД-гр.Враца, положителен
установителен иск по чл.422 от ГПК, за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи сумата от 282,58 лв. представляваща дължима главница за
стопанската 2015/2016г.по договор за аренда на земеделска земя от 10.10.2011г.,
вписан под вх.рег.№6312, акт №276, том 9 от 13.10.2011г.на СВп-Враца и договор
за аренда на земеделска земя от 20.10.2011г., вписан под вх.рег.№6655, акт
№146, том 10 от 24.10.2011г.на СВп-Враца, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 20.06.2019г.до окончателното й изплащане, както и сумата от 77,86
лв.лихва за забава за периода 02.10.2016г.-20.06.2019г. Поискано е било
присъждане и на разноските, направени в заповедното и в исковото производства,
вкл.юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се поддържа, че с договор за аренда от 10.10.2011г.,
вписан под вх. рег. № 6312, акт № 276, том 9 от 13.10.2011г. в Служба по
вписванията гр.Враца М.Б.М. отдал под аренда на „***“ ЕООД гр.Враца земеделски
земи с обща площ 37,877 декара, находящи се в землището на с. ***, община ***
за срок от 5 стопански години при годишна цена 15,00 лв. на декар или
продукция. На 29.01.2013г., с договор за покупко-продажба, за който е съставен
нотариален акт № 155, том I, рег. № 2130, нот. дело № 103/2013 г. на нотариус С.Б.
с рег. №482 в Нотариалната камара, ищецът „С. И. Г.“ ООД придобил собствеността
върху земеделските земи, предмет на договор за аренда от 10.10.2011 г. С
договор за аренда от 20.10.2011 г., вписан под вх. рег. № 6655, акт № 146, том
10 от 24.10.2011 г. в Служба по вписванията гр. Враца В.И.А. отдала под аренда
на „***“ ЕООД гр.Враца земеделски земи с обща площ 33,577 декара, находящи се в
землището на с. ***, община *** за срок от 5 стопански години при годишна цена
15,00 лв. на декар или продукция. На 26.08.2013г., с договор за
покупко-продажба, за който е съставен нотариален акт № 155, том III, рег. №
6000, нот. дело № 296/2013 г. на нотариус С.Б. с рег. № 482 в Нотариалната
камара, ищецът „С. И. Г.“ ООД придобил
собствеността върху земеделските земи, предмет на договора за аренда от
20.10.2011г.
Ищецът твърди, че на основание чл. 17, ал. 2 от ЗАЗ е встъпил в правата на
арендаторите по горепосочените арендни договори. Поддържа, че ответникът е
неизправна страна по договора за аренда, тъй като не изплатил на новия
арендодател-ищеца процесните рентни вноски за периода, посочен в исковата
молба.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответника „***“ ЕООД- гр.Враца е депозирал писмен
отговор, че оспорва исковете като
неоснователни и недоказани. Поддържа, че по делото липсват доказателства ищецът
да е изпълнил задължението си по чл. 17, ал. 3 от ЗАЗ да уведоми арендатора, че
е придобил собствеността върху арендувания имот. По отношение на претенциите за
мораторна лихва сочи, че такава не се дължи, тъй като в договора липсва
уговорка за дължимост на обезщетение за забава. Извършено е общо оспорване на
представените с исковата молба доказателства и са наведени твърдения, че ищецът
упражнява процесуалните си права в противоречие с принципите за добросъвестност
и спазване на добрите нрави, закрепени в чл. 3 от ГПК. Направено е изрично
възражение за погасяване на исковите претенции с изтичането на кратката
погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
В производството пред районния съд са събрани писмени доказателства. Приложено
е ч.гр.дело №2430/2019г.по описа на Районен съд-Враца.
Видно от приложения договор за аренда на земеделска земя от 10.10.2011г.,
вписан в Служба по вписванията-Враца под вх. рег. № 6312, акт № 276, том 9 от 13.10.2011г., по силата на същия М.Б.М.
от с.***, в качеството му на арендодател, отдал под аренда на ответника „***“ЕООД,
собствените си общо 37,877 дка земеделски земи, находящи се в землището на с.***,
сред които и нива от 7,480 дка в м.“Парезете“, представляваща имот №010008 по
плана за земеразделяне. Договорът за аренда бил сключен за срок от 5 стопански
години при арендна цена от 15 лв.на декар или продукция.
Както това се установява от представеното копие от нот.акт №155, том І,
рег.№2130, нот.дело №103/2013г. на нотариус С.Б., на 27.03.2013г. арендодателя М.Б.М.,
заедно с останалите съсобственици на имота, продали на ищеца „С.И.Г“ООД посочения
по-горе имот №010008-нива от 7,477 дка в м.“Парезете“ в землището на с.***.
По силата на договор за аренда от 20.10.2011г. вписан под вх. рег. № 6655, акт № 146, том 10 от
24.10.2011 г. в Служба по вписванията гр. Враца В.И.А. отдала под аренда на „***“
ЕООД гр.Враца земеделски земи с обща площ 33,577 декара, находящи се в
землището на с. ***, община ***, сред които нива от 6,360 дка в м.“Равнището“,
представляваща имот №012015 и нива от 5,001 дка в м.““Добравата“,
представляваща имот №025008. Договорът за аренда бил сключен за срок от 5
стопански години при арендна цена от 15 лв.на декар или продукция.
На 26.08.2013г., с договор за покупко-продажба, за който е съставен
нотариален акт № 155, том III, рег. № 6000, нот. дело № 296/2013 г. на нотариус
С.Б. с рег. № 482 в Нотариалната камара, ищецът „С. И. Г.“ ООД придобил собствеността върху посочените нива
от 6,360 дка в м.“Равнището“, представляваща имот №012015 и нива от 5,001 дка в
м.““Добравата“, представляваща имот №025008.
Както това се установява в представените по делото копия от писмо
изх.№673/12.02.2015г., приложение №1 към него и известие за доставяне, получено
от ответника на 20.02.2015г., ищецът уведомил ответника, че е придобил
собствеността върху имотите, посочени в приложение №1, включващи и процесните
имоти №012015 и №025008 в землището на с.*** и №010008 в землището на с.***.
Със същото писмо ищецът поканил ответника да заплати по посочена в писмото
банкова сметка, ***14/2015г.
При така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Атакуваният съдебен акт е валиден и допустим, като по отношение на
валидността и допустимостта му няма и наведени от страните възражения.
Предмет на спора е предявен установителен иск по чл.422 от ГПК с претенция
да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца арендно плащане за
стопанската 2015/2016г., относно земеделски земи-имоти №012015 и №025008 в
землището на с.*** и №010008 в землището на с.***, от общо 18,838 дка, по договор
за аренда на земеделска земя от 10.10.2011г., вписан под вх.рег.№6312, акт
№276, том 9 от 13.10.2011г.на СВп-Враца и договор за аренда на земеделска земя
от 20.10.2011г., вписан под вх.рег.№6655, акт №146, том 10 от 24.10.2011г.на
СВп-Враца. Претенцията на ищеца се основава и на твърдения, че той е
правоприемник на арендодателите по двата договора, по отношение на посочените
имоти, въз основа на договори на покупко-продажба на имотите, за които са
съставени нотариален акт № 155, том I, рег. № 2130, нот. дело № 103/2013 г. на
нотариус С.Б. с рег. №482 в Нотариалната камара и нотариален акт № 155, том
III, рег. № 6000, нот. дело № 296/2013 г. на нотариус С.Б.. Поискано е също
така да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
лихва за забава върху главницата за периода 02.10.2016г.-20.06.2019г.
Възраженията на ответника по иска са свързани с твърдения за неизпълнено от
ищеца задължение за уведомяване на арендатора за настъпилото заместване, за непредвидена
в договора клауза за обезщетение за забава и за погасяване на претендираните
вземания с кратката 3 годишна давност. В представената в хода на устните
състезания пред първоинстанционния съд писмена защита, ответникът е навел и
възражение за неспазена процедура по
чл.6, ал.4 от ЗАЗ за предаване на имотите, но тъй като това възражение не е
било наведено с отговора, правото да се направи в по-късен момент е
преклудирано, поради което по това възражение съдът не дължи произнасяне.
В разглеждания случай по делото е представени договори за аренда на
земеделски земи от 10.10.2011г. и от 20.10.2011г., които отговарят на изискванията
за действителност по чл.3 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, в
редакцията му към датата на сключване на договорите, и сключването им не е
оспорено от ответника по иска. Установено по делото по безспорен начин е и
обстоятелството, че три от земеделските имоти, предмет на тези договори за
аренда /имоти №012015 и №025008 в землището на с.*** и №010008 в землището на
с.***/ са били закупени от ищеца след сключването на договорите за
аренда-съответно на 27.03.2013г. и на 26.08.2013г. Установено е също, че за
настъпилото заместване ответникът е бил уведомен от ищеца на 20.02.2015г.,
поради което съдът приема, че изпълнено се явява и задължението за уведомяване
по чл.17, ал.1 от ЗАЗ и то преди настъпването на падежа на арендните вземания
за стопанската 2015/2016г., който в случая е законово определен-02.10.2016г.
Макар ищецът да е ангажирал доказателства за уведомяването на ответника за
настъпилото заместване, следва да се отбележи, че дори такива доказателства да
не бяха ангажирани, договорната отговорност на ответника за плащане на
арендната цена в случая не се погасява. Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.3, изр.2-ро
от ЗАЗ, в качеството му на приобретател ищецът ще е лишен от правото да иска от
арендатора заплащане на арендната цена само ако арендатора вече е престирал
изпълнение към предишния арендодател. Ето защо, тъй като ответника нито е навел
възражения, нито е представил доказателства, че е платил арендната цена за
стопанската 201582016г.на предишните арендодатели, дори да липсваха
доказателства за уведомяването му за заместването, то той не би бил освободен
от задължението да плати на ищеца, доколкото подаването на самото заявление по
чл.410 от ГПК го кани за това. В случая обаче уведомяване е извършено и то
преди настъпването на падежа на задълженията, поради което е налице
неизпълнение на договорното задължение на ответника по чл.8 от ЗАЗ за плащане
на арендната цена.
Неоснователно е наведеното от ответника възражение за погасяване на
арендните вземания на ищеца по давност. В двата арендни договора няма клаузи,
които да уреждат падежа на задълженията при плащане в пари. Такива клаузи са
налице единствено по отношение на плащането в натура, но както правилно е приел
районния съд, този начин на плащане е алтернативен и не лишава ищеца от правото
да иска плащането да се извърши в пари. При липсата на договорна клауза за
падеж на задължението за плащане, по силата на чл.8, ал.5, изр.1-во от ЗАЗ този
падеж се явява законово определен и за стопанската 2015/2016г. настъпва на
02.10.2016г. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
е подадено на 20.06.2019г., към която дата 3 годишната погасителна давност срок
по чл.111, б.“в“ от ЗЗД не е била изтекла. По тази причина следва да се приема,
че по отношение на главницата е налице подлежащо на изпълнение вземане на ищеца
за сумата от 282,58 лв., предявеният иск за което следва да се приема за изцяло
основателен.
Изцяло основателен е и предявеният иск за обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД. Касае се до законово предвидено обезщетение, което по силата на чл.84,
ал.1 от ЗДД се дължи от законоопределения ден на забавата-02.10.2016г.
Въззивният състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че при
липсата на законова забрана за начисляването на лихвата по чл.86, ал.1 от ЗЗД
върху арендните вноски, тя следва да бъде присъдена на общо основание.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск по
чл.422 от ГПК е основателен. Като е достигнал до същия извод, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден и към мотивите на който настоящият въззивният съд препраща, на основание
чл.272 от ГПК.
При този изход на делото за производството пред въззивната инстанция
жалбоподателят „***“ЕООД ще следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото
дружество „С.И.Г“ООД сумата от 100 лв.юрисконсултско възнаграждание, определено
от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.с чл.37, ал.1 от ЗПП, вр.с чл.25,
ал.1 от НЗПП. Основателно е направеното от въззивника възражение за
прекомерност на претендираното от въззиваемата страна юрисконсултско
възнаграждение от 300 лв. Като взе предвид ниския размер на материалния
интерес, броя на проведените по делото съдебни заседания-1 бр. и вида и
количеството на извършената от юрисконсулта дейност, които в случая се свеждат
до подаването на писмен отговор на жалбата, съдът намира, че възнаграждението
ще следва да се присъди в размера на законовия минимум от 100 лв.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №975/18.11.2019г.на Районен съд-Враца, постановено по
гр.дело №3295/2019г.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. ***да
заплати на „С. И. Г.“ ООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул.***, сумата от 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........