№ 140
гр. София, 08.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РАЙОНЕН СЪДИЯ
при участието на секретаря С.Г.Н.
като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело №
20211110145154 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл.
432, ал. 1 КЗ.
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 35076/30.07.2021
г., предявена от ....., със седалище и адрес на управление – .... против ......, ЕИК
......, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432,
ал. 1 КЗ за сумата от 432,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
причинени щети на товарен автомобил ........ в резултат на ПТП, реализирано на
05.10.2018 г., в гр. Плевен, пред Областна дирекция по безопасност на храните –
гр. Плевен, по вина на водач, чиято „Гражданска отговорност“ е била
застрахована при ответното дружество към датата на реализиране на процесното
ПТП, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /30.07.2021 г./ до окончателното изплащане
на сумата.
Ищецът ....., твърди, че на 05.10.2018 г., в гр. Плевен, е настъпило ПТП
между лек автомобил ........, управлявано от Малина Т. и лек автомобил ......,
управлявано от ........ Поддържа, че ПТП е настъпило на горепосочената дата пред
Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Плевен, при следния
механизъм: водачът на лек автомобил ......, при преминаване покрай паркирания в
1
дясната част на платното за движение лек автомобил ........, не съобразява
разстоянието до него и го задира в предната лява страна. Твърди, че в резултат на
процесното ПТП по лек автомобил ........ са причинени следните щети: увреден
преден ляв калник, увредено ляво странично огледало. Щетите били описани в
опис-заключение за щета № 43081411802416/09.10.2018 г. Твърди, че за
настъпилия инцидент водачите на лек автомобил ........ и лек автомобил ......,
съставили двустранен констативен протокол.
Поддържа, че към датата на реализиране на процесния инцидент
гражданската отговорност на лицата, управляващи лек автомобил ......, е била
застрахована при ответника по задължителна застраховака „Гражданска
отговорност“.
Заявява, че е заявил претенция пред застрахователя на виновния за
процесния пътен инцидент водач, във връзка с която била образувана преписка по
щета № 43081411802416 по описа на ответното дружество.
Твърди, че сумата необходима за възстановяване на щетите от процесното
ПТП е в размер на 432,00 лева.
Предвид горното се моли за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 432,00 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени щети на лек автомобил ........ в
резултат на ПТП, реализирано на 05.10.2018 г., в гр. Плевен, пред Областна
дирекция по безопасност на храните – гр. Плевен, по вина на водач, чиято
„Гражданска отговорност“ е била застрахована при ответното дружество към
датата на реализиране на процесното ПТП, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
/30.07.2021 г./ до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът ........., ЕИК ...... е
депозирал отговор на исковата молба, с който се излага становище за
неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва и изрично признава
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ със срок на действие, обхващащ датата на
реализиране на процесното ПТП /05.10.2018 г./, сключено между ответното
дружество и собственика на лек автомобил ....... Оспорва се твърдения в исковата
молба механизъм, при което са причинени щети на лек автомобил ........, че щетите
са причинени по вина на водача на лек автомобил .......
2
Поддържа се, че ищцовата претенция е завишена по размер, като се излагат
съображения в този смисъл.
Оспорва се, че всички констатирани и твърдени от ищеца вреди по
процесния лек автомобил ........, се намират в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
Моли се за отхвърляне в цялост на предявения иск. Претендират се
разноски.
С оглед твърдения и изявленията на страните и на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, , че към датата на реализиране на процесното ПТП /05.10.2018 г./
гражданската отговорност на водачите на лек автомобил ......, включително на
водача ......., е била застрахована при ответното дружество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432,
ал. 1 КЗ.
За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 в тежест на
ищеца е да докаже наличието на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента
относно управлявания от последния автомобил, настъпването на посочените в
исковата молба вреди, техния размер, както и причинната връзка с противоправно
виновно поведение на деликвента. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД,
като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията
на обратно пълно доказване.
От представеното и приобщено към доказателствения материал по делото
свидетелство за регистрация на лек автомобил .........., се установява в
производството, че собственик на същия е именно ищецът .........
В настоящия случай не се спори по делото, че към 05.10.2018 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, ........., ЕИК ...... е застраховало гражданската
отговорност на лицата, управляващи правомерно автомобил БМВ 320Д, рег. №
ЕН0330ВХ, включително и на водача ........ Този факт е приет за безспорен и
ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото (с
определението на съда от 30.09.2021 г.).
3
Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца
юридически факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45
ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, в това число Двустранен
констативен протокол за ПТП от 05.10.2018 г., заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от страните съдебна автотехническа
експертиза и показанията на свидетели М. Г. Т., се установява в производството,
че на 05.10.2018 г., около 11:50 часа, лек автомобил ........, се движил в района пред
Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Плевен, където водачът е
реализирал ПТП с паркирания от дясната му страна товарен автомобил ........, при
което са причинени щети по двете участвали в проишествието моторни превозни
средства.
От горепосочените доказателства се установява следния механизъм на
ПТП: На 05.10.2018 г., около 11:50 часа, лек автомобил ........, се движил в района
пред Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Плевен, където водачът е
реализирал ПТП с паркирания от дясната му страна товарен автомобил ........, при
което са причинени щети по двете участвали в проишествието моторни превозни
средства. Посочените по-горе доказателства са ясни, безпротиворечиви и
последователно разкриват един и същ механизъм на реализиране на твърдяното в
исковата молба ПТП, като същевременно по делото не са ангажирани
доказателства, които да опровергаят тези доказателства и да внесат съмнение
относно достоверността им, в частта, касаеща механизма на реализирне на
процесното проишествие. Същевременно от събраните в производството
доказателства, включително гласни такива, се налага единствен извод, че причина
за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил ........,
който при движението не е оставил достатъчна странична дистанция и е ударил
паркирания товарен автомобил .........
Установените по-горе обстоятелства се потвърждават и от показанията на
свидетеля М. Г. Т.. Показанията на свидетеля Т. са ясни, конкретни,
безспротиворечиви и пресъздават нейни лични възприятия във връзка с
механизма на реализиране на процесното ПТП, поради което съдът намира, че
следва да ги кредитира. Механизмът на реализиране на процесното ПТП, очертан
от разпитания по делото свидетел, напълно кореспондира с изведения от вещото
лице и обективиран в заключението по приетата в производството съдебна
автотехническа ексепртиза. От показанията на свидетеля безспорно се установи в
производството, че товарен автомобил ........ е бил паркиран извън платното за
4
движение, като водачът на лек автомобил ........, опитвайки се да избегне удар с
паркиран на тротоара на отсрещната страна на платното за движение автомобил, и
поради обстоятелството, че не забелязал паркирания от дясната му страна товарен
автомобил ........, реализира удар с последния, при което са причинени вреди в
предната лява част на същия, в това число странично ляво огледало, както и по
предната броня в лявата й част. В показанията си пред съда свидетелят М.Т.
изрично посочи, че между водачите на участвалите в процесното ПТП моторни
превозни средства не е имало разногласия по отношение механизма на
реализиране и вината за настъпване на процесното ПТП. В тази връзка изрично
посочва, че водачът на лек автомобил ........, заявила, че е виновна и не е видяла
паркирания от дясната й страна товарен автомобил .........
Следователно се налага извод, че на 05.10.2018 г., около 11:50 часа, лек
автомобил ........, се движил в района пред Областна дирекция по безопасност на
храните – гр. Плевен, където водачът е реализирал ПТП с паркирания от дясната
му страна товарен автомобил ........, при което са причинени щети на последното
МПС; че щетите са причинени в резултат на виновно и противоправно поведение
на водача на лек автомобил ........, който при движението не е оставил достатъчна
странична дистанция и е ударил паркирания /извън платното за движение/ товарен
автомобил ........; че към датата на реализиране на процесното ПТП /05.10.2018 г./
гражданската отговорност на водачите на лек автомобил ........ е била застрахована
при ответното дружество.
Същевременно от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена
и приета в производството съдебна автотехническа експертиза се установява в
производството, че всички увреждания по товарен автомобил ........ се намират в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на на 05.10.2018 г., около 11:50
часа, в гр. Плевен, в пред Областна дирекция по безопасност на храните – гр.
Плевен, между лек автомобил ........ и товарен автомобил ........, пътно-транспортно
проишествие.
При така изложените по-горе съображения, съдът приема, че се
установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а
презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше опровергана.
В заключение, съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" ........., ЕИК ...... дължи
5
да заплати обезщетение за доказаните имуществени вреди на увреденото лице.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
срокът на експлоатация на товарен автомобил ........, към датата на процесното
събитие /05.10.2018 г./ е 2 години 9 месеца и 12 дни, считано от датата на
първоначалната му регистрация – 23.12.2015 г. и че стойността необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесния товарен автомобил ........,
определена на база средни пазарни цени /към датата на ПТП/ е в размер на 317,57
лева.
По отношение на размера на дължимото от ответника застрахователно
обезщетение, следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386,
ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност. Съгласно константната съдебна практика /включително на ВКС/,
дължимото обезщетение, следва да бъде определено по пазарната стойност на
ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да
надвишава действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при
частична увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ.
възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност
към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна
се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя
възстановителната застрахователна стойност като стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се определям
съобразно доказания размер на претърпянатам вследствие застрахователното
събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната
му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага
коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009
г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т. О., ВКС).
6
Същевременно, по становище на настоящия съдебен състав, деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото
лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел
на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите
с овехтени (вече употребявани) части, доколкото те несъмнено се характеризират
с по-ниско качество и различна техническа характеристика от новите материали, а
и в някои случаи влагането им би било невъзможно предвид спецификата на
увредената част.
Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът, респ. застрахователят на
гражданската му отговорност, понесе и отговорността за влагането на нови части
при отстраняване на щетите.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата по средни пазарни
цени е в размер на 317,57 лева, какъвто е и размерът на обезщетението, на което
ищецът има право.
Следователно и предвид изложените по-горе съображения, се налага извод,
че размерът на обезщетението, на което ищецът има право е 317,57 лева и
предявеният иск се явява основателен и доказан до този размер, а за разликата над
него до пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли.
По отношение на разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни.
От страна на ищеца се претендират разноски за заплатена държавна такса в
размер на 50,00 лева, за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изготвена
и приета в производството съдебна автотехническа експертиза в размер на 300,00
лева, за заплатен депозит за свидетел при режим на призоваване в размер на
100,00 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева с ДДС, като
са представени доказателства за извършването на претендираните разноски и за
обстоятелството, че представителите на ищцовото дружество са регистрирани по
ЗДДС.
От името на ответника своевременно е направено възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от името на
ищеца в производството адвокатско възнаграждение.
7
Съдът като взе предвид фактическата и правна сложност на делото,
активното процесуално поведение на процесуалния представител на ищеца,
претендирания размер на адвокатското възнаграждение и разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, намира, че възражението на ответника с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от името на ищеца в
производството адвокатско възнаграждение, следва да бъде оставено без
уважение, доколкото претендирания в настоящото производство размер на
възнаграждението е в минималния предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /претендира се сумата от 360 лева с ДДС, а минималния размер
на на адвокатското възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и материалния интерес в настоящото производство е в размер на
360,00 лева с ДДС/.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът .........,
ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: ......., следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца ....., със седалище и адрес на управление: .... сумата от
595,44 лева, представляваща разноски в производството пред СРС, съразмерно на
уважената част от иска.
От името на ответника своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, а именно за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът ....., със
седалище и адрес на управление: ...., следва да бъде осъден да заплати на ответнка
........., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: ......., сумата от 26,49 лева,
представляваща разноски в производството пред СРС, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: ....... да
заплати в полза на ....., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл.
493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 317,57 лева, товарен автомобил ........ в
резултат на ПТП, реализирано на 05.10.2018 г., в гр. Плевен, пред Областна
8
дирекция по безопасност на храните – гр. Плевен, по вина на водач, чиято
„Гражданска отговорност“ е била застрахована при ответното дружество към
датата на реализиране на процесното ПТП, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда
/30.07.2021 г./ до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ за
разликата над уважения размер от 317,57 лева до пълния предявен размер от
432,00 лева.
ОСЪЖДА ........., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: ....... да
заплати в полза на ....., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 595,44 лева, представляваща разноски в производството
пред Софийски районен съд, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА ....., със седалище и адрес на управление: .... да заплати в полза
на ........., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: ......., на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата от 26,49 лева, представляваща разноски в производството пред
СРС, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9