Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІІ - В въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА
- ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова в. гр. д. № 11162 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 147393/13.07.2020 г. по гр. д. № 1103/2019 г. по описа на Софийски районен
съд (СРС), III ГО, 150
състав, е признато за установено по предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Б, срещу „Н.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, ж.
к. „Манастирски ливади - Запад“, бул. „******, офис 7В,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Н.“ ЕООД дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 497,68 лв. - цена на доставена топлинна
енергия до имот, находящ се в гр. София, бул. „******, заведение за бързо
хранене, с аб. № 370083, за периода м. 09.2015 г. - м. 04.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 23.10.2018 г. до заплащане на
сумата, сумата от 88,57 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 31.10.2015 г. – 08.10.2018 г. върху цената на топлинната
енергия, сумата от 43,74 лв. -
цена на услугата дялово разпределение за периода 01.09.2015 г. - 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва от 23.10.2018 г. до изплащане на вземането и сумата от 3,37 лв. - обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода 22.11.2016 г. – 08.10.2018 г. върху цената на
услугата дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 67942/2018 г. по описа на СРС, 150
състав, като са отхвърлени исковете за разликата над сумата от 497,68
лв. до пълния предявен
размер от 668,45 лв. - представляваща стойността на доставената топлинна
енергия, за сумата над 88,57 лв. до пълния предявен размер от 118,96 лв. - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху цената на топлинната енергия и за сумата над
3,37 лв.
до пълния предявен размер от 7,81 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
цената на услугата дялово разпределение и за периода от 31.10.2015 г. до 21.11.2016 г. Осъдено е „Н.“
ЕООД да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 547,33 лв. – разноски, сторени в
исковото производство пред Софийски районен съд и сумата от 54,36 лв. – разноски в
заповедното производство. Осъдено е „Т.С.“ ЕАД да заплати на „Н.“ ЕООД на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сума в размер на 110,27 лв. – разноски за исковото производство.
Решението
е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач –„Т.с.“ ЕООД.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5108463/05.08.2020 г. от ответника „Н.“ ЕООД,
представлявано от управителя А.А., чрез адвокат П.И., срещу първоинстанционното
решение в частите, с които са уважени предявените искове. Излагат се
доводи, че решението е неправилно, постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Сочи се, че приетите
по делото СТЕ и ССчЕ не установяват наличие на вземане на „Т.С.“ ЕАД срещу
ответника в претендирания размер, тъй като се основават на оспорени от
ответника документи, които се ползват единствено с формална доказателствена
сила. Въпреки оспорването в отговора на исковата молба ищцовото дружество не е
доказало, че търговските му книги са водени редовно. По делото не са
представени и отчетни картони, носещи подпис на ответната страна, за да бъде
създадено сигурно убеждение у съда относно количеството доставена топлинна
енергия. Извлечението от сметка, на което ищецът основава вземанията си, е
оспорено от ответника, същото е едностранно изготвен частен документ, който
няма обвързваща съда доказателствена сила за отразените в него данни. Не са
ангажирани доказателства за начина на формиране на процесното задължение и за
неговия размер, че количеството ТЕ за дялово разпределение е разпределяно
съгласно чл. 143, ал. 1 и 3 ЗЕ пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти по проект. Не е доказано и настъпването на изискуемостта на
претендираното вземане, както и претенцията за мораторна лихва върху
главницата. Няма данни ответникът да е получавал фактури за начислени суми за
топлинна енергия – чл. 40, ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди. Неправилно СРС е приел, че ответникът е получил покана от „Т.С.“
ЕАД на 10.11.2016 г., касаеща задължения за заплащане на топлинна енергия, като
ищецът е следвало да докаже получаването от ответника на поканата, което не е
сторено. Сочи се и необоснованост на решението с оплаквания, че съдът не е
изложил мотиви във връзка с приложението на чл. 162 ГПК за определяне на
сумата, за която следва да бъде уважен предявеният иск при липса на достатъчно
доказателства относно неговия размер. Предвид изложеното се моли за отмяна на
решението в обжалваната част и за отхвърляне на исковете. Претендират се
разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. № 5124166/08.09.2020 г. от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез
юрисконсулт Александър Трифонов, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Твърди се, че
първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от привлеченото от
ищеца трето лице - помагач „Т.с. “ ЕООД.
Първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени исковете на
„Т.С.“ ЕАД против „Н.“ ЕООД до посочените по - горе размери и ищецът е осъден
да заплати разноски на ответника не е обжалвано, поради което е влязло в сила.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и тези на насрещната
страна, и
събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2000602/09.01.2019 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, срещу „Н.“ ЕООД, ЕИК ******, с която ищцовото
дружество е поискало от съда да признае за установено, че ответникът като потребител на топлинна
енергия за стопански нужди за топлоснабден имот с адрес: гр. София, община
„Изгрев“, бул. „******, заведение за бързо хранене, дължи да заплати на ищеца сума в общ размер на 838,96 лв., от които 668,45 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 09.2015 г. - м. 04.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, сумата от 118,96 лв. - законна лихва за
забава за периода 31.01.2015 г. - 08.10.2018 г., както и сума за главница за дялово разпределение в
размер на 43,74 лв. за периода м. 09.2015 г. - м. 04.2018 г., и лихва в размер
на 7,81 лв. за периода 31.10.2015 г. – 08.10.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 67942/2018 г. по описа на СРС, 150 състав. Ищецът поддържа, че ответникът е клиент на доставената в процесния имот
през процесния период топлинна енергия, ползвал е доставената до имота топлинна
енергия за стопански нужди в количества, качество и на стойност, за които са
предявени исковете, и не е заплатил стойността ѝ, вкл. и стойността на
извършената през процесния период услуга дялово разпределение на топлинната
енергия, като е изпаднал в забава за плащане на посочените суми за главници. Сочи,
че ответникът в качеството си на собственик на процесния имот е изпълнил
регламентираните от закона задължения, като е сключил договор при Общи условия за
продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с Решение №
ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР. Ищецът претендира установяване на вземанията му, както и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Н.“ ЕООД, в който исковете се оспорват по основание и размер. Оспорва се
обстоятелството, че ответникът е получавал фактури, съответно настъпването на изискуемостта
на вземанията, поддържа се, че претендираните суми не се основават на реално
консумирана енергия – в процесния имот през процесния период не е имало
отоплителни тела, както и уреди за отчитане на топлинната енергия и дяловото
разпределение, т. е. не е потребена топлинна енергия и не е извършено отчитане
на нейното количество. Освен това претендираните суми не отговарят на
отопляемия обем на недвижимия имот и на консумираната в същия гореща вода.
Оспорва се верността на представеното с исковата молба извлечение за дължими
суми за аб. № 370083, както и се възразява за редовното водене на
счетоводството на ищеца. Моли се за отхвърляне на исковете и за присъждане на
разноски.
По делото е приложено заповедно дело № 67942/2018 г. по описа на СРС, 150 състав, от което се
установява, че по заявление вх. № 3082372/23.10.2018 г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК
от 13.11.2018 г., с която е разпоредено „Н.“ ЕООД,
ЕИК ****** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, сумата от 668,45 лв. - главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр.
София, бул. „******, заведение за бързо хранене, аб. № 370083 за периода м. 09.2015 г. - 30.04.2018 г., сумата от 118,96
лв. - лихва за забава за периода от 31.10.2015 г. до 08.10.2018 г., сумата от
43,74 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.09.2015 г. до 30.04.2018 г., мораторна лихва в размер на 7,81 лв.
за периода от 31.10.2015 г. до 08.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 23.10.2018 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 75 лв. - разноски по
делото. Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника на
20.11.2018 г., като своевременно от същия е постъпило възражение по реда на чл.
414 ГПК, поради
което на 17.12.2018 г. заявителят е
уведомен за необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок
от съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и на
09.01.2019 г. заявителят е
представил искова молба вх. № 2000602/09.01.2019 г.
По делото е прието заявление рег. № 1159-1/02.04.2013 г. от „Н.“ ЕООД,
представлявано от А.А. до „Т.С.“ ЕАД за сключване на договор съгласно общите
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация
София“ АД на потребители в гр. София, за топлоснабден имот с адрес: гр. София,
бул. „Цариградско шосе“, бл. 10, вх. В, партер, с аб. № 370083, код на платеца
№ 340436 П006890, което писмено доказателство не е оспорено по делото.
Приет е подписан от страните и неоспорен от тях Договор № 5405/02.04.2013
г. при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от
„Топлофикация София“ АД на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 от
Закона за енергетиката, сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Н.“ ЕООД за топлоснабден
имот с адрес: ***, партер, с аб. № 370083, код на платец: 340436 П006890, със
срок на договора: пет години, считано от 01.04.2013 г.
По делото е приет нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот
№ 66, том I, рег. № 1869,
дело № 56/2013 г., видно от който на 06.03.2013 г. „ЕФ 966“ ЕООД е продало на „Н.“
ЕООД процесното заведение за бързо хранене – ресторант за бърза закуска, находящо
се в гр. София, бул. „Цариградско шосе“, в сградата на блок № 10, вх. В, на
партерния етаж, със застроена площ от 231 кв. м., заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
съставляващо УПИ II от квартал № 33, местността „Изгрев – Изгрев“.
По
делото е приет договор № 853/02.10.2001 г., сключен между „Т.с.“ ЕООД - в
качеството на изпълнител и собственици или упълномощени
потребители на топлинна енергия към „Т.С.“ ЕАД, в качеството им на
представляващи етажната собственост на адрес: гр. София, бул.
„******(ж. к. „Изток“, бл. № 10) - в качеството на възложители, по силата
на който възложителите са възложили, а изпълнителят е приел да извърши
услугата „топлинно счетоводство“ срещу заплащане на абонаментна такса; договорът
е подписан от възложителите и от представител на изпълнителя, приет е и протокол от
Общото събрание на етажните собствениците на Етажната собственост
на псоочения адрес, в който е обективирано взетото решение да се сключи
договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Т.с.“ ЕООД,
упълномощени
са представители, които да сключат договора от името на
етажната собственост и да я представляват по време на изпълнение
на договора.
Приет е договор от 01.11.2007 г. при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в,
ал. 2 от Закона за енергетиката между „Топлофикация София“ АД и „Т.с.“ ЕООД за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сгради етажна - собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.
София.
По
делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в град София, приети
с Решение по Протокол № 23/03.08.2007 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ АД на основание чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) и одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР.
По делото е прието извлечение от счетоводството на ищеца за код на
платеца за аб. № 370083 за процесния ресторант за бърза закуска от 15.10.2018 г.,
в която дължимите суми са описани по фактури на обща стойност 838,96 лв. или
712,19 лв. - главница и 126,77 лв. - лихва за забава.
От третото лице - помагач „Т.с.“ ЕООД с
молба вх. № 5050628/15.04.2020 г. са приложени и приети като доказателства индивидуални
справки за отопление и топла вода за аб. № 370083 за периода 01.05.2015 г. –
30.04.2016 г., 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г., 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г.
С покана рег. индекс № П 9415/10.11.2016
г. от „Т.С.“ ЕАД до „Н.“ ЕООД, ответното дружество е уведомено, че към
10.11.2016 г. дължи сума за дялово разпределение за аб. № 340636 и 370083 за
периода м. 05.2013 г. - м. 09.2016 г. в размер на 91,25 лв., в т. ч. главница
82,72 лв. и лихва 8,53 лв., като длъжникът е поканен в 7-дневен срок да заплати
задълженията си. Видно от приетото известие за доставяне поканата е връчена на
15.11.2016 г. на адреса на ответното дружество, срещу подпис.
По
делото е приета и покана рег. индекс № П 11171/02.10.2017 г. от „Т.С.“ ЕАД до „Н.“
ЕООД, с която ответното дружество е уведомено, че към 02.10.2017 г. дължи сума
за дялово разпределение за аб. № 370083 в размер на 41,09 лв., в т. ч. главница
36,78 лв. и лихва 4,31 лв., длъжникът е поканен в 7-дневен срок да заплати
задълженията си, като по делото няма данни за връчване на посочената покана.
От приетото в хода на първоинстанционното производство заключение на
съдебно - техническата експертиза (СТЕ), неоспорено от страните, се установява, че общият
топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки
месец. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в
абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е
разпределена между всички потребители на топла вода. Сградата на бул.
„Цариградско шосе“ № 10 се състои от 4 входа, като партерните етажи: магазини,
офиси и заведението за бързо хранене са били захранени с отделна локална
абонатна станция за отопление. Подгряването на топлата вода за същите обекти
става от основната абонатна станция на сградата, поради което обектите са имали
отделни партиди (отделни абонатни номера) за отопление и подгряване на БГВ. За процесния период за процесния
имот е ползвана само ТЕ за БГВ. В имота е имало поставен един брой водомер за топла
вода. За периода 2015/2016 г. не е осигурен достъп за отчет на водомера, но не
е представен протокол за неосигурен достъп. За същия период ТЕ за БГВ е
изчислена на база един брой потребител на топла вода при служебно изчислен
разход 140 л на денонощие за един потребител, коригиран спрямо показанията на
общия водомер. За периоди 2016/2017 г. и 2017/2018 г. водомерът е отчетен на
01.05.2017 г. и на 28.05.2018 г., като отчетите с подпис на потребител са
представени на вещото лице. За периода 2017/2018 г. отчетеният разход е
коригиран спрямо показанията на общия водомер. През процесния период във
фактурите, изготвени от „Т.С.“ ЕАД няма изчислявана такса мощност. Изчисленията,
извършени от фирмата за дялово разпределение, са в съответствие с Наредба №
16-334/06.04.2007 г., изм. 01.06.2014 г., със Закона за енергетиката и с Общите
условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД, одобрени с решение на
ДКЕВР. Общо изчислената сума за процесния период от „Т.с.“ ЕООД е 497,68 лв., начислена
сума по фактури – 578,38 лв., или е налице сума за връщане от изравнителните
период от 80,69 лв. Всички суми за ТЕ са без предишни неплатени и просрочени
суми и без начисляване на лихви по тях. Технологичните разходи в абонатната
станция са приспаднати от топлопреносното предприятие съгласно изискванията на
действащата нормативна уредба. Общият топломер в сградата е преминавал
метрологични проверки на всеки две години и при проверките не са констатирани
отклонения извън допустимите стойности.
От изготвената и приета в хода на първоинстанционното производство съдебно - счетоводна експертиза (ССчЕ), неоспорена от страните, се установява, че общият
размер на претендираните от ищеца и неплатени от ответника суми за процесния
период е 668,46 лв., лихвата за забава върху всяка от неплатените суми по
фактури, е изчислена за период от дата на изискуемост – последно число на
месеца, следващ месеца на доставката до 08.10.2018 г. в размер на 118,96 лв.,
начислената сума за дялово разпределение за периода 01.09.2015 г. – 30.04.2018
г. е в размер на 43,74 лв., а лихвата за забава е в размер на 7,81 лв.
Дължимите суми са посочени в Приложение № 1 към заключението.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, въззивната жалба е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
По правилността на решението в обжалваната
част с оглед конкретните оплаквания във въззивната жалба съдът приема следното:
Предявени са
по реда на чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ, вр. с чл. 79
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - иск за
установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена
топлинна енергия за стопански нужди за имот в сграда
- етажна собственост, както и на стойност на услуга за
извършено дялово разпределение на топлинна енергия, отделно
и обезщетения за забава на плащане на главниците, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ ГПК.
За да се уважи искът за присъждане на
вземане за стойността на доставената топлинна енергия по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника
топлинна енергия срещу задължение на последния да заплаща стойността ѝ,
както и че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия,
начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния момент
разпоредби на Закона за енергетиката, вр. с Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отм.), поради което и за
ответника
е възникнало задължение за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия; по иска за плащане на възнаграждение
за услуга дялово разпределение
на топлинна енергия -
че е била извършена услугата дялово
разпределение на топлинна енергия; че ответникът е поел задължение да
заплати тази сума на ищеца; размера на
възнаграждението. По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи, че главните парични задължения
са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на
законната лихва възлиза именно на спорните суми. В тежест на ответника е да докаже по делото погасяването
на задълженията си на падежа.
По делото се установи от приложеното заповедно дело, че по заявление по чл. 410 ГПК е
образувано заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК,
с нея е уважено искането на заявителя „Т.С.“ ЕАД и длъжникът
е
осъден да му заплати процесните суми като дължима стойност на потребена топлинна енергия у на извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия и обезщетения за забава на плащането им
за процесния имот и период в размер на сумите, за които са предявени исковете,
като заявителят в срока по чл. 415 ГПК е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията по заповедта.
Действащата
към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която
ги урежда, се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и в Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.,
отм.).
По
делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата -
етажна собственост (в която се намира заведението за бързо
хранене) е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Разпоредбата
на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за стопански
нужди.
Според § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до 17.07.2012 г.) „потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР
на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) и
приложима за процесния период, „небитов клиент“ е физическо или юридическо
лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди”.
В разглеждания случай не се спори, че процесният топлоснабден имот е предназначен за задоволяване
на стопански нужди, съответно небитови нужди,
доколкото представлява заведение за бързо хранене. С оглед на това топлоснабдяването
на имота следва да се извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ - въз основа на писмен договор при Общи условия, сключен
между топлопреносно предприятие и клиента на топлинна
енергия за небитови нужди. В случаите, в които страна е клиент на
топлинна енергия за битови нужди, договорът между него и доставчика на топлинна
енергия се счита за сключен при публично оповестените общи условия с
конклудентни действия - по арг. от чл. 150 ЗЕ.
Когато обаче топлинната енергия се продава на клиент за небитови нужди, законът
предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия. Регламентираната в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ
специална форма за сключване на договора за продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и клиентите за небитови нужди води до извода, че тя
е форма за действителност на сделката. При
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че
по делото е установено, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот през процесния период (което обстоятелство не
се оспорва с отговора на исковата молба), както и че през този период страните са
били обвързани от договор за доставка на топлинна енергия за
небитови (стопански) нужди. Това се установява от писмените
доказателства - нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот
от 06.03.2013 г., том № 1, рег. № 1869, дело № 56/2013 г., заявление от
02.04.2013 г. от „Н.“ ЕООД до „Т.С.“ ЕАД и писмен договор от 02.04.2013 г. при
общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, сключен за
срок от пет години, считано от 01.04.2013 г. (по делото няма данни за
прекратяване на договора преди изтичане на срока му), въз основа на които
доказателства първоинстанционният съд правилно е приел, че през процесния
период ответникът като собственик на топлоснабдения имот, сключил писмен
договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди по реда на чл. 149,
ал. 1, т. 3 ЗЕ, има качеството на потребител на ТЕ за стопански нужди по
смисъла на цитираните законови разпоредби и дължи заплащането на стойността на
доставената до имота топлинна енергия. Договорът е сключен при
публично известните Общи условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в град
София, приети с Решение по Протокол № 23/03.08.2007 г. на Съвета на директорите
на „Топлофикация София“ АД на основание чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ и одобрени с
Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, които са влезли в сила спрямо
ответника, поради което ответното дружество се явява потребител на енергия за
стопански нужди по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ.
От заключенията на СТЕ и ССчЕ, които
въззивният съд кредитира като обективно дадени и неопровергани от други
доказателства по делото, се установяват количеството (топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване) и стойността на доставената до имота на ответника
топлинна енергия. Във връзка с оплакванията на въззивника
следва да се посочи, че действително съдът не би могъл да основе решението си
на едностранно съставените от ищеца частни документи – в случая въз основа на
приетото извлечение от сметки, което е своевременно оспорено. По делото обаче
са представени и приети като писмени доказателства и индивидуални справки за
използвана топлинна енергия и топла вода, представени от страна на „Т.с.“ ЕООД,
неоспорени от ответника и заключения на вещи лица, които са работили не само
въз основа на документи на ищеца, но и с лично проверените в съответния
топлофикационен район документи за процесния имот, от които може да бъде
направена преценката, че исковете за главници са доказани по основание и
размер. Вещите лица са установили количеството топлинна енергия, доставена до
имота през процесния период, стойността ѝ, както и че измерванията в
абонатната станция, начисленията по фактури, изравнителните сметки и
остойностяване на потребената топлинна енергия за БГВ в имота, са в
съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
Не е налице твърдяното нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд с обосноваване на изводите си на база изгответните експертизи. На първо място същите не са оспорени от ответника, а на следващо място не са ангажирани доказателства, които да разколебават заключенията на вещите лица. Съдебно - техническата експертиза е изготвена въз основа и на справка с показанията на общия топломер в абонатната станция, акт за разпределение на кубатурата на процесния имот, свидетелства за метрологична проверка, документи за отчет за индивидуалното разпределение, установяващи действителното количество потребена енергия, като част от отчетите са и подписани за абоната, което не е спорно по делото, включително на етапа на въззивното производство. Обстоятелството, че по делото не са представени отчетни картони, носещи подпис на ответника, относно количеството доставена топлинна енергия, не сочи на неоснователност на исковете за главници, доколкото отчетните картони са били проверени от вещото лице и са послужили при обосноваване на заключението му. Възражението, че количеството ТЕ за дялово разпределение не е разпределяно съгласно чл. 143, ал. 1 и 3 ЗЕ пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект е въведено за първи път с въззивната жалба, поради което е преклудирано. Независимо от това, то е и неоснователно, тъй като вещото лице е посочило, че дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно нормативните изисквания, а съобразно правилата на Наредбата за топлоснабдяване технологичните разходи са приспаднати и са за сметка на топлоснабдителното дружество. Доказателства, които да разколебават направените изводи не са ангажирани по делото, а в тежест на ответника, ако твърди, че установеното от СТЕ количество топлинна енергия не отговаря на действително доставеното, съответно че задължението следва да се формира от други суми, е било да го докаже по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на въззивника за нарушение на чл. 182 ГПК. Доказателствената сила на счетоводните книги не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ. Тя е производна, което следва от изискването, установено в разпоредбата на чл. 182 ГПК, те да бъдат редовни, т. е. всяко вписване в тях да бъде въз основа на документи, които доказват извършеното вписване. Редовността на счетоводните книги, обаче, не се предполага, тя трябва да бъде доказана от страната, която се позовава на тях. Ищецът има процесуалното задължение да установи при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици. Ето защо съдът не би могъл да основе решението си само на едностранно съставените от ищеца фактури и извлечение от сметка. В разглеждания случай по делото са събрани индивидуални справки за отопление и топла вода и заключения на вещи лица, въз основа на които може да бъде извършена преценката, че извършените от ищеца вписвания в счетоводните книги са достоверни.
От заключението на ССчЕ, което въззивният съд кредитира по реда на чл. 202 ГПК, се установява, че исковите суми съответстват на нормативно определените цени на топлинна енергия през процесния период. С оглед изложеното, съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно. Ето защо районният съд правилно е съобразил, че стойността на доставената в имота топлинна енергия през процесния период възлиза на сумата от 497,68 лв. (при съобразяване на заключението на СТЕ), т. е. по - малко от претендираната от ищеца сума от 668,45 лв., че по делото не се твърди и не се установява погасяване на задължението.
Правилно е прието и че за процесния период
за имота на ответника е извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия, чиято стойност възлиза на 43,74 лв., с оглед заключението на ССчЕ,
като в тази връзка във въззивната жалба липсват конкретни оплаквания, поради
което и тези въпроси са извън обхвата на въззивната проверка – чл. 269 ГПК.
Предвид основателността на главните искове, основателни са и акцесорните
претенции за присъждане на лихва за забава от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 23.10.2018 г. до окончателното плащане.
Относно обезщетенията за забава:
Съгласно чл. 40, ал. 1
от Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в град София, одобрени с
Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, купувачът е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20 - то число на месеца, следващ
месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.
Съгласно чл. 49, ал. 1 от Общите условия от 2007 г. при неизпълнение на
задълженията си да плаща фактурираните суми за топлинна енергия, на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД купувачът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума по сметката или в
касите на продавача, като според ал. 2 на същата разпоредба купувачът изпада в
забава по предходната алинея от първия работен ден след изтичане на срока за плащане, т.
е. длъжникът изпада в забава след изтичане на
определения между страните срок за изпълнение. Последица от неплащане на
задължението в срока е поставянето на длъжника в забава и начисляването на
законна лихва. В този смисъл съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД
ответникът изпада в забава по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без
да е необходимо да бъде канен от ищеца, доколкото задълженията са срочни. Разпоредбата
на чл. 40, ал. 1 от ОУ обаче предвижда и настъпването на допълнително условие,
за да бъде поставен длъжникът в забава, освен неплащането
на задължението на падежа - получаване на данъчна фактура. В случая пред
първоинстанционния съд ищецът не е ангажирал доказателства, че е издал и е
връчил на ответника данъчни фактури относно процесните вземания за главница за
топлинна енергия до датата на предявяване на исковата молба (което оспорване
е било своевременно заявено от ответника с
отговора на исковата молба и се поддържа във
въззивната жалба), с оглед на което преди този момент „Н.“ ЕООД не е изпаднало
в забава относно изпълнението на разглежданото главно задължение.
Съобразно изложеното предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за периода: 31.01.2015 г. – 08.10.2018 г., за
забавено изпълнение на главницата, касаеща стойността на потребената топлинна
енергия за процесния топлоснабден имот, е неоснователен и като такъв подлежи на
отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя
на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада
в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В
случая съдът приема, че такава покана е била изпратена и получена от длъжника
на седалището и адреса на управление, вписан в търговския
регистър, на 15.11.2016 г., видно от известието за доставяне.
Тежестта
да докаже възражението си, че поканата не е била получена от служител на
дружеството е била в тежест на последното, но доказателства в тази насока не са
представени по делото. Размерът на лихвата за забава върху дължимата сума за
дялово разпределение на топлинна енергия е правилно определен от районния съд,
включително и по реда на чл. 162 ГПК, не е необходимо районният съд да излага и
допълнителни мотиви относно крайния си извод за основателност на претенцията
за лихва за сумата от 3,37 лв. и за периода 22.11.2016 г. – 08.10.2018 г., при
изложените съображения за началната дата на
изпадане на ответника в забава, към които въззивният съд препраща по реда на
чл. 272 ГПК.
Поради несъвпадане на крайните изводи на
настоящата инстанция с тези на решаващия състав на СРС
относно акцесорната претенция за лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, в която искът за обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия е уважен за сумата от 88,57 лв. и за
периода 31.10.2015
г. – 08.10.2018 г., като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с
което заявената претенция за посочената сума и период да бъде отхвърлена. Решението
следва да се отмени в частта, с която ответникът е
осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски
за заповедното производство за разликата над 48,70 лв. до
присъдените 54,36 лв., и за исковото производство за
разликата над 470,79 лв. до присъдените 547,33 лв. В
полза на ответника следва да се присъди допълнително сумата от 47,51 лв. -
разноски за исковото производство. В останалата
обжалвана част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
За въззивното производство право на разноски имат и двете
страни, като в полза на въззивника съобразно уважената част от въззивната жалба
се дължи сумата от 45,45 лв. (от претендираните 300 лв. за адвокатско
възнаграждение, което е в минимален размер по Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и не подлежи на намаляване с
оглед направеното от ответната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, и 25 лв.
– държавна такса), а в полза на „Т.С.“ ЕАД следва да бъде присъдена сумата от 86 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
на отхвърлената част от жалбата (от общо определеното
от съда в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП с оглед фактическата и правна сложност на делото пред въззивния съд).
Третото лице - помагач не е направило разноски и
такива не му се следват.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно
предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 147393/13.07.2020 г. по гр. д. № 1103/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, III ГО, 150 състав, в частта, с която е признато за установено по предявения по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Б, срещу „Н.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, ж.
к. „Манастирски ливади - Запад“, бул. „******, офис 7В, иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че „Н.“ ЕООД дължи
на „Т.С.“ ЕАД сумата от 88,57 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 31.10.2015 г. – 08.10.2018 г. върху цената на топлинната
енергия, доставена до имот, находящ се в гр. София, бул. „******, заведение за бързо хранене, с аб. № 370083, за периода от
м. 09.2015 г. до м. 04.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 67942/2018 г. по описа на СРС, 150
състав, както и в частта, с която е осъдено „Н.“ ЕООД да заплати на „Т.С.“
ЕАД на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата над 470,79 лв. до
присъдените 547,33 лв. – разноски, сторени в исковото производство пред Софийски
районен съд и сумата над 48,70 лв. до
присъдените 54,36 лв. – разноски в
заповедното производство, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Б, срещу „Н.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, ж.
к. „Манастирски ливади - Запад“, бул. „******, офис 7В, иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „Н.“ ЕООД дължи
на „Т.С.“ ЕАД сумата от 88,57 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 31.10.2015 г. – 08.10.2018 г. върху цената на топлинната
енергия, доставена до имот, находящ се в гр. София, бул. „******, заведение за бързо хранене, с аб. № 370083, за периода от
м. 09.2015 г. до м. 04.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 67942/2018 г. по описа на СРС, 150
състав, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 147393/13.07.2020 г. по гр. д. № 1103/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, III ГО, 150 състав, в останалата обжалвана част, с която е признато за установено
по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Б, срещу „Н.“ ЕООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, ж. к.
„Манастирски ливади - Запад“, бул. „******, офис 7В,
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Н.“ ЕООД дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 497,68 лв. - цена на доставена топлинна
енергия до имот, находящ се в гр. София, бул. „******, заведение за бързо
хранене, с аб. № 370083, за периода от
м. 09.2015 г. до м. 04.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 23.10.2018 г. до заплащане на
сумата, сумата от 43,74 лв. – цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.09.2015 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от
23.10.2018 г. до изплащане на вземането и сумата от 3,37 лв. - обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 22.11.2016 г. – 08.10.2018 г. върху цената на
услугата дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 67942/2018 г. по описа на СРС, 150
състав, както и в частта, с която „Н.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 470,79 лв. – разноски, сторени в исковото производство пред
Софийски районен съд и сумата от 48,70 лв. – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** Б да заплати на „Н.“ ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Манастирски ливади -
Запад“, бул. „******, офис 7В на основание чл. 78, ал. 3 ГПК допълнително сумата
от 47,51 лв. - разноски за исковото производство,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 45,45 лв. –
разноски за въззивното производство, с оглед частичната основателност на
въззивната жалба.
ОСЪЖДА „Н.“ ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Манастирски ливади -
Запад“, бул. „******, офис 7В да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:*** Б на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл.
273 ГПК сумата от 86 лв. - разноски за въззивното
производство, с оглед частичната неоснователност на въззивната жалба.
Решението
е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач – „Т.с.“ ЕООД, ЕИК *********.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.