№ 689
гр. София , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20201000502352 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 1416/21.02.2020 г. по гр.д. № 11020/2015 г. на СГС, І-7 състав е
развален сключения на 26.06.2013г. между Й. А. Б. и Т. М. Ш. като продавачи от една
страна и К. Н. Й. от друга като купувач, договор за покупко-продажба на недвижими
имоти – ЖИЛИЩЕ - апартамент №2 с адрес: гр. ***, район ***, ул."***" № **, ет.*,
an.*, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 68134.4339.454 с площ от 62.50 кв. м. с прилежащи части: Тераса с
площ от 28.90 кв. м., мазе № 2 с площ от 5.20 кв. м. и 1.81 % идеални части от общите
части на сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4339.454.1.2 по КККР, одобрени със заповед РД-18-51/15.07.2010 на
Изпълнителният директор и гаражна клетка №8, находяща се на втория сутеренен на
сградата на кота - 5.94 кв. м. с площ от 18.00 кв. м., сключен с Нотариален акт № 101,
том 1, рег.№2559, дело №90/26.06.2013год. на Нотариус В. К., рег.№*** от НК, с район
на действие СРС, на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД, поради неизпълнение на
задължението за плащане на цената, по иска предявен от Й. А. Б. и Т. М. Ш., против
С. К. Н. и Д. К. Й. като наследници на К. Н. Й.. Със същото решение е оставено без
уважение искането на Й. А. Б. и Т. М. Ш. за отмяна на Нотариален акт за покупко -
продажба № 101, том 1, рег.№2559, дело №90/26.06.2013год. на Нотариус В. К., рег.
№*** от НК, на основание чл. 537 ал.2 от ГПК.
С решение № 260497/21.01.2021 г. по гр.д. № 11020/2015 г. на СГС, І-7 състав е
оставено без уважение искането на Й. А. Б. и Т. М. Ш. за допълване на решение №
1416/21.02.2020 г. по гр.д. № 11020/2015 г. на СГС, І-7 състав с произнасяне по иск с
правно основание чл. 108 ЗС.
1
Ответниците С. К. Н. и Д. К. Й. са депозирали въззивна жалба срещу
първоначалното решение № 1416/21.02.2020 г., с която го обжалват в частта, с която е
развален процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот, с твърдения за
неправилност и необоснованост. В жалбата се излагат оплаквания, че
първоинстанционния съд не обсъдил всички събрани по делото доказателства и
обсъдил само тези, които водели до уважавате на предявения иск. По делото били
събрани и доказателства, които установявали факти, които макар и с косвен характер,
обяснявали поведението на страните и техния процесуален представител,
препятстващи ищците при доказване плащането по сделката. Страните по сделката
били в изключително тесни отношения и плащане вероятно било осъществено, със или
без документ. Адв. В., пълномощник на ищците, живяла с починалия К. Й. на семейни
начала, а жалбоподателите не живели съвместно с баща си. Кръгът на лицата, които
знаели дали има или не плащане, бил затворен. Адв. В. била последният човек, който
имал достъп до документите на купувача и могла да ги укрие и злоупотреби, предвид
близките й отношения с продавачите. Ответниците не разполагали с надлежни
доказателства за плащане, но само защото ищците не съдействали, а създавали пречки
за събиране на такива доказателства. От сметките на К. били теглени суми пари и най-
логично било той да ги е използвал, за да плати закупения имот. Цената могло да бъде
платена и от трето лице. Поддържат още, че е налице кредиторова забава, тъй като в
нотариалния акт не била посочена банковата сметка, по която следвало да се извърши
плащането. Молят да бъде отменено обжалваното решение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищците Й. А. Б. и Т. М. Ш., с който излагат доводи за неоснователност на въззивната
жалба. Правят и искане въззивният съд да прецени валидността на решението, тъй като
били поискали от СГС да разгледа и иск по чл. 108 ЗС, но тази им претенция не била
уважена, както и претенцията им за предаване владението от ответниците. Това искане
към въззивния съд е пояснено с молба от 10.11.2020 г., според която ответниците
обжалват определението на СГС, с което не е допуснат до разглеждане техния иск по
чл. 108 ЗС, както и искат допълване на първоинстанционното решение с произнасяне
по иск по чл. 108 ЗС.
След постановяване от СГС на решение № 260497/21.01.2021 г. по чл. 250 ГПК, с
което е оставено без уважение искането на ищците за допълване на
първоинстанционното решение, последните са депозирали въззивна жалба срещу него,
с която искат същото да бъде отменено. Поддържат, че предходен съдия-докладчик им
бил указал да уточнят предявяват ли иск по чл. 108 ЗС и именно във връзка с тези
указания те посочили, че предявяват такъв иск. Щом съдът бил дал такива указания, то
още в исковата молба имало посочени обстоятелства и петитум на такъв иск, който се
нуждаел от уточнение.
Ответниците са депозирали отговор на въззивната жалба срещу решението по чл.
250 ГПК, в който изразяват становище за нейната неоснователност. Поддържат, че
ищците в исковата молба били поискали да бъдат въведени във владение, но не били
изложили обстоятелства относно собствеността и владението, поради което иск по чл.
108 ЗС не бил предявен. Освен това съдът не бил и длъжен да го приеме за съвместно
разглеждане. В първото по делото съдебно заседание бил обявен доклада по делото
само по иск по чл. 87, ал. 3 ГПК и ищците не възразили срещу него. В следващото
съдебно заседание на 12.12.2017г. съдът постановил определение, с което не приел за
разглеждане иск по чл. 108 ЗС, поради което правилно оставил искането за допълване
на решението с произнасяне по такъв иск.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
По въззивната жалба срещу основното решение.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоначално решение е
валидно и допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищците Й. А. Б. и Т. М. Ш. са твърдели в исковата молба, че през 2011 г.
предоставили за ползване на К. Н. Й. – баща на ответниците, ползването на свое
жилище. По-късно през 2013 г. се договорили, че ищците ще продадат на К. Й.
жилището, като се разбрали той да заплати 30 000 лева в деня на сделката, а останалата
част от цената до края на м. юли 2013 г. С Нотариален акт за покупко-продажба № 101,
том 1, рег.№2559, дело №90/26.06.2013 г. договорът за продажба бил сключен относно
апартамент №2 с адрес: гр. ***, район ***, ул."***" № **, ет.*, aп.*, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.4339.454 с площ от 62.50 кв. м. с прилежащи части: Тераса с
площ от 28.90 кв. м., мазе № 2 с площ от 5.20 кв. м. и 1.81 % идеални части от общите
части на сградата, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4339.454.1.2 по КККР, одобрени със заповед РД-18-51/15.07.2010 на
Изпълнителният директор и гаражна клетка №8, находяща се на втория сутеренен на
сградата на кота - 5.94 кв. м. с площ от 18.00 кв. м. Общата продажна цена била
определена на 120 000 лева, като в деня на сделката - 26.06.2013 г. сумата от 30 000 лв.
следвало да се заплати от купувача по сметка на пълномощника на продавачите С. К., а
остатъка от продажната цена от 90 000 лв. било договорено да се плати до края на м.
07.2013 г. Твърдели са, че в уговорения срок продажната цена не била платена, като и
до момента на предявяване на иска сумите не били постъпили по сметка на С. К.а.
Купувачът К. Й. починал на 15.08.2015 г., поради което исковата претенция е
предявена срещу законните му наследници - двете му деца С. К. Н. и Д. К.
Й.. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде обявен за
нищожен нот. Акт № 101, том 1, рег.№2559, дело №90/26.06.2013 г. поради неплащане
на цялата продажна цена, уговорена по договора. Поискано е още след прогласяване
нищожност на нотариалния акт да бъде постановен и въвод във владение на имота.
С разпореждане от 08.09.2015 г. е указано на ищците да уточнят дали желаят
прогласяване нищожност на посочения нотариален акт поради неплащане на цената
или желаят разваляне на договора поради това неплащане.
С уточнителна молба от 18.09.2015 г. ищците са уточнили, че желаят разваляне
на договора, обективиран в нот. акт № 101, том 1, рег.№2559, дело №90/26.06.2013 г.
В срока по чл.131 от ГПК, ответниците С. К. Н. и Д. К. Й. са депозирали
отговори на исковата молба, с които оспорват предявения иск. Поддържали са, че
плащането на част от продажната цена 30 000 лв. следва да се приеме за доказано,
предвид записа относно това обстоятелство в нотариалния акт. Сочили са, че
3
съществува възможност продажната цена да е платена от трето лице. Твърдели са, че
не са живели съвместно със своя баща и наследодател, тъй като той се е развел с майка
им и повече от 10 г. е живял на съпружески начала с пълномощника на ищците по
настоящето дело - адв. А. В.. До 24.09.2015 г. нямали достъп до жилището. След като
установили достъп до жилището не открили никакви документи, нито архива на баща
си, като такива не им били предадени и до момента.Изложили са твърдения, че баща
им бил сляп и е нормално контактите и плащанията да е извършвала именно адв. А. В.,
като доколкото тя е била последния човек с достъп до документите, ответниците се
съмняват, че е възможно да е укрила доказателства за осъществено плащане. Налице
бил и конфликт на интереси, тъй като сега адв. В. представлявала ищците по делото.
Приживе баща им лично им споделил, че си е купил жилище и го е изплатил.
Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства, изслушани са
свидетелски показания и заключения на ССЕ.
Видно от приетия неоспорен Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти № 101, том 1, рег.№ 2559, дело № 90/26.06.2013 г. на Нотариус В. К.
с рег.№ *** от НК, на 26.06.2013 г. Й. А. Б. и Т. М. Ш. като продавачи,
представлявани от пълномощника си С. Х. К. продали на К. Н. Й., като купувач свои
собствени недвижими имоти, придобити по време на брака, а именно: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.4339.454.1.2 по КККР, одобрени със заповед РД-
18-51/15.07.2010 на Изп. директор на АГКК, с предназначение на обекта : ЖИЛИЩЕ -
апартамент №2 с адрес: гр. ***, район ***, ул.“***“ № **, с площ от 62,50 кв.м. с
прилежащи части: Тераса с площ от 28.90 кв. м., мазе № 2 с площ от 5.20 кв. м. и 1.81
% идеални части от общите части на сградата, както и 18/600.54 идеални части от
второто ниво на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4339.454.1.31 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-
51/15.07.2010 г. на изп.директор на АГКК с предназначение гараж, представляващ
съгласно документ за собственост гаражна клетка № 8, находяща се на втория сутерен
на сградата на кота – 5,94м., с площ от 18.00 кв.м. Съгласно пункт 2 от нотариалния
акт договорена е обща продажна цена от 120 000 лв., която да се изплати от купувача
както следва: в деня на сделката - сумата от 30 000 лв., преведена по сметка на
пълномощника на продавачите С. К.а днес, а остатъка от продажната цена от 90 000
лв., купувачът се задължил да плати, като внесе по същата сметка, в срок до края на
месец юли 2013 г.
По делото са събрани извлечения от банкови сметки на К. Й., С. К.а и Й. А. Б..
Въз основа на тях са изслушани две заключения на ССЕ, неоспорени от страните.
Вещото лице П. Д. е посочил, че след подробния анализ на банковите сметки с титуляр
К. Й. в периода 01.01.2011 г. до 15.08.2015 г. установява, че няма извършени плащания
с основание: покупка на апартамент № 2 и гаражна клетка № 8. Вещото лице сочи, че
по сметка на С. К.а.- пълномощника на продавачите, в периода 01.01.2011 г. до
15.08.2015 г. също няма постъпили плащания във връзка с процесната сделка. В
допълнителното си заключение вещото лице е изследвал първични счетоводни
документи в ОББ АД – банката на купувача и е посочил, че и въз основа на същите не
се установяват плащания по процесната сделка от К. Й..
По делото са разпитани свидетелите С. Л. М. и В. Ц. Й..
Свидетелят С. М. е посочил, че К. Й. бил адвокат и от лятото на 2012 г. се
нанесъл заедно с адв. В. в жилището на ищеца. Свидетелят пояснява, че познава Й.Б.,
К. Й., Д.Й. и С.Н. от 17 г., защото работел в кантората на адв. К. Й.. Сочи, че Й.Б. бил
най-близкия приятел на К. Й.. Сочи, че жилището било собственост на Й.Б.. Идеята на
4
адв. Й. била да продаде два свои имота – в родното му място в Тетевенския район, като
със парите от продажбата да плати жилището. През 2012 г., когато се нанесли адв. В. и
адв. Й., апартаментът бил даден безвъзмездно от Й.Б. за ползване, без да плащат наем.
През 2013 г., когато изповядали сделката, намеренията на К. Й. се променили, тъй като
не могъл да продаде въпросните имотите и не могъл да се разплати за апартамента.
Свидетелят присъствал на разговор, в който Й.Б. казал на адв. Й. да не се притеснява и
когато продаде имотите си, тогава ще се разплати. След като адв. Й. починал Й.Б. се
свързал с децата му и ги поканил да дойдат. Уведомил ги, че апартаментът не е платен,
и че ако искат да го купят за същата цена, за която са се разбрали с адв. Й., той е
склонен да ги изчака за времето, което им е необходимо, за да съберат парите. Парите
били 90 хил. лв.. Те казали, че ще помислят и ще се обадят. След това
свидетелят разбрал, че ответниците продали апартамента на братовчед си.
Свидетелката В. Й., съпруга на ответника, е посочила, че след самото погреБ.е
били повикани от А. В. с цел разговор и обсъждане на въпросното жилище. В. казала,
че жилището е освободено, изнесла си е багажа, изцяло е изплатено и се полага на
наследниците. Този разговор бил проведен в присъствие на роднини.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият
състав намира следното:
Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да
развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.
Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в
писмена форма. Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да
даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради
забава на длъжника то е станало безполезно, или ако задължението е трябвало да се
изпълни непременно в уговореното време. Съгласно ал. 3 на същата норма развалянето
на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни
права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ако ответникът предложи
изпълнение в течение на процеса, съдът може да даде според обстоятелствата срок за
това. Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението
е незначителна с оглед на интереса на кредитора.
Кредиторът следва да установи, че е налице неизпълнение, за което длъжникът
отговоря, като е необходимо същото да е съществено с оглед интересите на кредитора,
както и че е канил длъжника да изпълни или, че изпълнението е станало безполезно.
Длъжникът следва да докаже главно и пълно, че е изпълнил или, че неизпълнеието се
дължи на причини, които не могат да му се вменят във вина и/или да предложи
изпълнение в течение на процеса.
Между страните не е спорно, а и се установява от представения Нотариален акт
за покупко- продажба на недвижими имоти № 101, том 1, рег.№ 2559, дело №
90/26.06.2013 г. на Нотариус В. К. с рег.№ *** от НК, че на 26.06.2013 г. Й. А. Б. и Т.
М. Ш. като продавачи, представлявани от пълномощника си С. Х. К. са продали на К.
Н. Й., като купувач, описаните в нотариалния акт недвижими имоти.
В съдебната практика се приема, че нотариалният акт за правна сделка
представлява официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК в частта, с която
нотариусът удостоверява, че изявленията на участниците в нотариалното производство
и извършените действия са осъществени пред него или лично от длъжностното лице. В
5
тези предели нотариалният акт, съдържащ изявления на лица, се ползва със законна
доказателствена сила досежно изразената воля по клаузите на договора и изявленията
за изпълнение на задължения към момента на сключване на сделката, както и относно
дейността на нотариуса - напр. прочитането на акта. Отразяването в нотариалния акт,
че уговорената продажна цена е платена от купувача на продавача, е изявление на
участниците в нотариалното производство, което е възприето от нотариуса, и в тази
част нотариалният акт се ползва с доказателствена сила на официален свидетелстващ
документ по чл.179, ал.1 ГПК.
В случая се установява от представения нотариален акт, че страните са
уговорили цена на продаваните имоти в размер на 120 000 лева, като в същия е
отразено, че 30 000 от тях са преведени по сметка на пълномощника на продавачите С.
К.а в деня на сделката, а остатъкът от 90 000 лева ще бъде платен до края на юли 2013
г. От граматическото и логическо тълкуване на този текст следва, че към момента на
подписване на нотариалния акт 30 000 лева от цената са вече платени по уговорения
начин, а 90 000 лева са с отложен падеж и са платими до края на м. юли 2013 г. Силата
на официалното удостоверяване на признанието на продавача, че вече са му заплатени
30 000 лева, не е оборено в процеса.
По делото обаче не са събрани доказателства, че остатъкът от 90 000 лева са
платени в уговорения срок или по-късно. Не представляват главно и пълно доказване
на плащанията предположенията на жалбоподателите, че няма как цената да не е
платена, защото баща им твърдял, че е платил или че е възможно трето лице да я е
платило, както и че плащане следвало от обстоятелството, че ищците две години не
предприемали действия по събиране на вземането си. Това са само предположения за
осъществяване на факти, които както беше посочено, следва да бъдат доказани от
ответниците главно и пълно, т.е. чрез доказателства, които пряко доказват факта на
плащане или чрез множество косвени доказателства, от съвкупната преценка на които
следва единственият извод за осъществено плащане. Тези предположения са и оборени
от показанията на свидетеля М., който знае, че К. Й. не е успял да продаде имотите,
които е възнамерявал да продаде и с парите да плати купуваните недвижими имоти,
както и лично е чул Й.Б. да го успокоява и да заявява, че ще го изчака да събере
парите, т.е., има данни, че К. Й. е имал затруднение при събиране на пълната сума по
сделката. Не са годни да установят пълно твърдяното плащане и показанията на
свидетелката Й.а, която е чула адв. В. да заявява, че е освободила имота, който е
напълно платен и същият се полага на наследниците.
Не се установява от събраните доказателства и твърдението на жалбоподателите,
че адв. В. е укрила евентуално документи и по този начин е възпрепятствала
доказването на ответниците. Няма никакви данни, че адв. В. е притежавала документи,
установяващо извършено плащане, още повече, че в нотариалният акт е посочено
плащане по банков път, а след събиране на доказателства относно транзакциите по
банковите сметки на купувача К. Й. и пълномощника на продавачите С. К.а до смъртта
на К. Й. не се установява плащане по процесната сделка.
Не се установява дори вероятност трето лице да е платило цената по договора.
Направеното за първи път пред въззивната инстанция оплакване, че е налице
забава на кредитора, предвид липсата на посочена сметка на пълномощника на
продавачите е преклудирано и не следва да бъде обсъждано.
Поддържаните от жалбоподателите твърдения за неетично поведение от страна
на адв. В. в разрез с Етичния кодекс на адвокатите, не могат да бъдат предмет на
6
съдебното производство.
В същото време неизпълнението на задължението да бъдат заплатени 90 000
лева от общо 120 000 лева е значително с оглед интереса на кредитора. Това
неизпълнение не е безвиновно по арг. от чл. 81, ал. 2 ЗЗД.
Следователно и предвид доказаното неизпълнение на задължението за
заплащане на значителна част от цената, към датата на исковата молба за продавачите
е възникнало право да развалят договора. Не се установява от събраните писмени
доказателства да е даван допълнителен срок на наследниците на починалия през 2015 г.
К. Й. да заплатят остатъка от продажната цена, но следва да бъде прието, че такава
покана е отправена с исковата молба. В течение на процеса ответниците не са
предложили изпълнение.
Ето защо искът за разваляне на договора, обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № 101, том 1, рег.№ 2559, дело №
90/26.06.2013 г. на Нотариус В. К. с рег.№ *** от НК е основателен и следва да бъде
уважен.
Поради достигане от въззивния съд до краен извод, идентичен с извода на СГС,
въззивната жалба на ответниците е неоснователна, а първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
По въззивната жалба срещу решение № 260497/21.01.2021 г по чл. 250 ГПК.
Настоящият състав намира, че посоченото решение е валидно и допустимо, а
въззивната жалба срещу него е основателна по следните съображения:
В исковата молба ищците са изложили твърдения по фактите относно сключване
на договор за покупко-продажба на недвижим имот и липса на плащане на цената по
него, и са поискали предвид неизпълнението съдът да прогласи нищожността на
процесния нотариален акт, както и да постанови предаване на владението. След
конкретни указания от 08.09.2015 г. за уточняване на първото искане ищците са
посочили, че всъщност искат разваляне на договора поради неизпълнение. Указания
относно искането за предаване владението не са давани, макар това искане да е
очевидно нередовно – нито са изложени фактически твърдения във връзка с него, нито
е ясно дали се предявява облигационен или вещен иск. Едва по-късно, с разпореждане
от 11.09.2017 г. (л. 263), нов докладчик е оставил исковата молба без движение и е
указал на ищците да представят искова молба с надлежен петитум, като пояснят
отправят ли и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК. В изпълнение на тези указания е
депозирана уточнителна молба от 26.10.2017 г., в която е посочено, че се предявява иск
по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на процесния нотариален акт, прави се искане по чл.
537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариалния акт и се предявява иск по чл. 108 ЗС за
предаване собствеността и владението на продаваните имоти. Т.е., с тази молба е
направено известно уточнение на първоначалното искане от исковата молба за
предаване на владението, като е уточнено, че се предявява вещен иск. В съдебното
заседание на 12.12.2017 г., след възражение на ответниците, първоинстанционният съд
е отказал да приеме за разглеждане иск по чл. 108 ЗС, като е счел, че същият е
несвоевременно предявен. Съответно, в първоначалното решение по делото няма
произнасяне по такъв иск.
Въпреки така приетото от СГС настоящият състав намира, че предмет на
първоинстанционното производство е бил не само иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД – за
разваляне на договор за продажба на недвижим имот, но и иск за предаване на
7
владението върху този имот. Този иск е бил своевременно предявен с исковата молба,
макар и в тази си част същата да е нередовна. С уточнителната молба от 26.10.2017 г.
същият е уточнен частично, а не е предявен за първи път. С определението, с което
съдът не е приел последния за разглеждане, производството по този иск не е нито
отделено, нито прекратено, поради което е останало висящо и СГС е следвало да се
произнесе по него с решение. След като не се е произнесъл по целия спорен предмет
на делото, то СГС е следвало да се произнесе по молбата с правно основание чл. 250
ГПК, депозирана в срока за обжалване на решението, по същество на предявения иск, а
не да оставя искането за допълване без уважение.
Предвид изложеното обжалваното решение № 260497/21.01.2021 г. е неправилно
и следва да бъде отменено, а делото върнато на СГС за произнасяне по иска за
предаване на владение след предприемане евентуално на действия по привеждане на
исковата молба по този иск в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК,
допълнително към уточнението, че владението се търси на основание право на
собственост върху имота.
По разноските: При този изход на спора пред въззивната инстанция право на
разноски имат ищците. Те са доказали и поискали разноски за адвокатски хонорар в
размер на 3000 лева, които им се дължат изцяло от ответниците.
Процесуалният представител на ответниците е направил възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, което настоящият състав намира за
неоснователно. Защитаваният интерес в случая е равен на данъчната оценка на
недвижимите имоти, предмет на процесния нотариален акт или 117 835.10 лева.
Минималното адвокатско възнаграждение за този материален интерес, съгласно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е близо 4000
лева. В случая платеният адвокатски хонорар е под минимума.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1416/21.02.2020 г. по гр.д. № 11020/2015 г. на
СГС, І-7 състав.
ОТМЕНЯ решение № 260497/21.01.2021 г. по гр.д. № 11020/2015 г. на СГС, І-
7 състав.
ВРЪЩА делото на СГС, І-7 състав по гр.д. № 11020/2015 г. за допълване на
решение № 1416/21.02.2020 г. с произнасяне по иска на Й. А. Б. и Т. М. Ш. за
предаване собствеността и владението на имотите, предмет на Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № 101, том 1, рег.№ 2559, дело №
90/26.06.2013 г. на Нотариус В. К. с рег.№ *** от НК, при съобразяване мотивите на
решението.
ОСЪЖДА С. К. Н., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. *, ет. *,
ап. * и Д. К. Й., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, да
заплатят на Й. А. Б., ЕГН ********** и Т. М. Ш., родена на ******** г., и двамата
със съдебен адрес гр. София, ул. „Лавеле“ № 20, сумата 3000 лева – разноски за
8
адвокатски хонорар пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9