Р Е Ш
Е Н И Е
№30
гр.
Враца, 05.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, IV състав,
в публично заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа
докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 806 по описа на Адм.С-Враца за
2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по предявен от В.К.В. ***,
чрез пълномощника * М.С., против
Областна Дирекция на МВР - Враца иск за заплащане на сумата от 300,00
/триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
вследствие на отменен с влязло в сила решение Електронен фиш /ЕФ/ за налагане
на глоба серия К №*, издаден от ОДМВР - Враца. Претендира се заплащане на
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 12.11.2019г.
до окончателното ѝ заплащане, както и направените по делото разноски.
Твърди се, че вредите произтичат от
платен адвокатски хонорар във връзка с обжалване на ЕФ.
Ищцата, чрез процесуалния си
представител, поддържа предявения иск.
Ответникът - Областна Дирекция на МВР
- Враца, редовно призован, представител не се явява и не е ангажирано становище
по иска.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Враца дава заключение за основателност на предявения иск.
По делото са представени писмени
доказателства. Изискано и приложено е АНД № 224 по описа за 2019 г. на РС – Оряхово,
предмет на разглеждане по което е бил Електронен фиш за налагане на глоба серия
К № *, издаден от ОДМВР – Враца.
Съдът,
след преценка представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна
следното:
По делото няма спор и от приетите
писмени доказателства се установява, че с Електронен фиш за налагане на глоба
серия К № *, издаден от ОДМВР - Враца, на ищцата е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 189, ал. 4 от
Закона за движението по пътищата за нарушение по чл. 21, ал. 1 от същия закон.
С решение № 32 от 10.10.2019 г.,
постановено по АНД № 224/2019 г. по
описа на Районен съд – Оряхово е отменен цитирания по-горе електронен фиш.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила на 02.11.2019 г.
В производството пред районния съд
ищцата е ползвала адвокатска защита, видно от приложения договор за правна
защита и съдействие от 12.07.2019 г. /л. 26 от АНД № 224/2019 г./, с договорено
и заплатено в брой възнаграждение от 300 лева.
При
така установената фактическа обстановка, Административен съд - Враца, намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да е допустим искът по чл. 203 от АПК
във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ,
е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт по
съответния ред. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
определяща е дейността на органа, издал оспорения акт. ЕФ се издава от
административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при
упражняване на административнонаказателна компетентност, законово предоставена
на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административният
характер на дейността по издаване на ЕФ, при или по повод на която са причинени
вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска
за вреди от незаконосъобразните ЕФ като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този
смисъл е и приетото в т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на
ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, постановено по тълк. дело № 2/2014 г.
Безспорно се установи, че ЕФ, от който
се твърди, че са настъпили вредите, е отменен с влязло в сила решение, а искът
е предявен против юридическото лице, чийто орган го е издал, което съгласно чл.
205 АПК е пасивно легитимирано да отговаря за причинените вреди. ЕФ е издаден
от ОДМВР - Враца, а съгласно чл. 37, ал. 2, пр. 2 от ЗМВР, областните дирекции
са юридически лица.
Предвид това предявеният иск е насочен
към надлежен ответник и е процесуално допустим за разглеждане от настоящия
административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Разгледан по същество е и основателен
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и
юридическите лица, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на
административна дейност. Исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. АПК,
към който препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Основателността
на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от 3ОДОВ предполага установяването на
кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при/или
по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав
не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения
ред.
В случая безспорно е налице отменен
акт – Електронен фиш за налагане на глоба серия К № *, издаден от ОДМВР - Враца,
отменен с решение № 32 от 10.10.2019 г., постановено по АНД № 224/2019 г. по описа на Районен съд –
Оряхово и влязло в сила на 02.11.2019 г. Този факт е безспорен между страните,
при което е доказано наличието на първата изискуема предпоставка на
отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а
именно - отменен акт.
Именно издаденият ЕФ,
който наказаното лице е счел за незаконосъобразен, е предпоставка за ангажиране
на адвокатска защита чрез сключване на договор за правна защита и съдействие
при съдебното му обжалване, последица от което е и заплащането на адвокатски
хонорар за процесуално представителство. Ако ЕФ не беше издаден, за ищцата
нямаше да е налице право на обжалване, съответно нямаше да плати хонорар за
това. Макар да не е задължително ползването на адвокатска защита при обжалване
на ЕФ, в случай, че не е в състояние само да
организира защитата си, ангажирането на професионален защитник /адвокат/ е
израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и
интереси, а заплатеният хонорар е нормален и присъщ разход за обезпечаването на
успешния, а в случая и окончателен изход на административнонаказателния спор.
Платеният адвокатският хонорар за осъществяване на тази
защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него. В този смисъл е и Тълкувателно решение
№ 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на
съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд. Съгласно
цитираното ТР при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от този закон.
При тези констатации съдът намира, че
е доказано наличието и на останалите две предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
а именно: наличие на претърпени имуществени вреди и наличие на причинна връзка
между отменения акт - ЕФ и настъпилите имуществени вреди.
Предвид изложеното, искът за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди се явява доказан по основание. От
приложения договор за правна защита и
съдействие от 12.07.2019 г. се установява, че договореното възнаграждение от
300 лева е заплатено в брой и в пълен размер. Същият е надлежно оформен,
удостоверява извършено плащане в рамките на производството по АНД, преди
постановяването на решение по спора и има характер на разписка за посочената в
него като заплатена сума, съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС, при което искът се явява доказан и по размер.
По изложените съображения, настоящият
състав приема за доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 АПК. Предявеният
иск е изцяло основателен и доказан и следва да се уважи, ведно със законната
лихва, така както е претендирана – от датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане.
При
този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
на ищцата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на
10,00 лева за платена държавна такса.
В настоящото производство се
претендира и присъждане на възнаграждение за един адвокат, който е
представлявал ищцата на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата. Искането е основателно. В приложения на л. 13 от делото Договор
за правна защита и съдействие е посочено, че е предоставена безплатна правна
помощ на горното основание. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска
помощ на лице по чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗА е установено със закон. Когато в
съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2
от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, но не по-нисък от
предвидения в Наредба №1/09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който
да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1,
т. 3 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът
принадлежи към една от изброените категории лица, които могат да се ползват от
правото да получат безплатна адвокатска помощ. Посочените предпоставки в случая
са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското
възнаграждение в размер на 300 лева, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 1
от Наредба №1/09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – в този смисъл Определение от 19.02.2015г. по ч.д. № 1451/2014г.
на ВКС, II
т.о.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на В.К.В. с ЕГН ********** ***, сумата от 300,00 (триста) лева
- обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на отменен с влязло в
сила решение Електронен фиш за налагане на глоба серия К № *, издаден от ОДМВР
- Враца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба 12.11.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на В.К.В. с ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски в размер на 10,00 (десет) лева, представляващи
внесена държавна такса за образуване на делото.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Враца ДА
ЗАПЛАТИ на * М. М. С. ***, адвокатско възнаграждение в размер на 300,00
(триста) лева за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата адвокатска защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
Административен съдия: