№ 136
гр. Враца, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Пенка Т. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211400500410 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството се движи по реда на чл.258 и сл ГПК.
"Генерал Агрохимикали"ООД,със седалище и адрес на управление
гр.Враца,чрез адв.Х. П. от ВрАК ,е обжалвало решение на РС гр.Враца от
26.05.2021г.,постановено по гр.д.№ 949/2020г.,с което е уважен предявен против
въззивника иск с правно основание чл.424 ГПК.
Поддържа се на първо място във въззивната жалба,че обжалваното решение
било процесуално недопустимо,тъй като не били налице новооткрити обстоятелства
или доказателства и не бил спазен тримесечния срок по чл.424 ал.2 ГПК.Ако се
приеме,че били налице такива,то спорът не бил от компетентност на съд,при наличие в
договора на арбитражна клауза.Иска се обезсилване на постановеното решение и
прекратяване производството по делото.
Поддържа се във въззивната жалба неправилност на решението и по
същество,поради което се иска неговата отмяна,и постановяване на ново от въззивната
инстанция,с което предявения иск се отхвърли.Излага се,че първоинстанционният съд
не бил отчел и обсъдил всички доказателства по делото,а именно – не само рамковия
договор,а и приложените фактури и стокови разписки.
Навеждат се доводи и за допуснати процесуални нарушения от
1
първоинстанционния съд,изразяващи се в непроизнасяне по доказателствените искания
на въззивника.Иска се произнасяне по тези искания от въззивния съд и уважаването
им.
Противната страна оспорва жалбата.Моли първоинстанционното решение да
бъде потвърдено.С отговора във връзка с доводите на въззивника се представят искова
молба и протокол за прихващане.
Настоящият състав намира въззивната жалба за редовна от външна страна,и
процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от страна
в процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт на съда,подлежащ на
обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК. Разгледана по същество, въззивната жалба
се явява основателна.
Пред първоинстанционния съд против въззивника е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл.424 ГПК,с който се иска да се признае за
установено,че ищецът не дължи на въззивника/ответник/ сумите по изп.лист от
05.02.2020г., издаден по ч.гр.дело №37793 от 2019г. по описа на СРС,поради
новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да
бъдат известни на ищеца до изтичане на срока за подаване на възражение или , с които
не е могъл да се снабди в същия срок. Новооткритото обстоятелство според
изложеното в исковата молба е плащане на задължението по издадената заповед за
изпълнение/въз основа на която е издаден изп.лист от 05.02.2020г./ от страна на
наследодателя на ищеца, други негови наследници или техни фирми. Изискано и
приложено по делото е ч.гр.д.№ 37793 от 2019 г. по описа на СРС.От същото е
видно,че със заявление по чл.410 от ГПК въззивникът е поискал издаване на заповед за
изпълнение срещу ищеца за суми общо в размер 13511,82 лв.,от които 7721,47лв. –
главница,4811,93 лв.-неустойка, 1297,64 лв.-законна лихва от 01.11.2017 г. до
28.06.2019 г. и 296,19 лв.- разноски. В точка 12 от заявлението е посочено,че съгласно
рамков договор за покупко-продажба на стоки от 01.04.2015 г. между въззивника като
продавач и ЗП С. С./наследодател на ищеца/ , б.ж. на с.***, обл.Враца, починал на
14.08.2017 г. като купувач, въззвникът се е задължил да извърши доставка на
препарати на ЗП С. С., специфицирани по вид , количество и цена в приложение 1 към
договора. Излага се ,че за извършените доставки били издадени и получени от ЗП
фактури по опис с посочен номер,дата и стойност,приложени също към
заявлението.Във фактурите са отразени номера на записи и номера на стокови
разписки,които не са приложени към заявлението. Според изложеното в заявлението
въззивникът съгласно тези фактури бил доставил стоки на ЗП С.С. на обща стойност
64159,05 лв., която била частично платена от ЗП, и останали неиздължени- 30 885,90
лв. Изложено е, че по силата на чл.40 от договора, купувачът дължи и лихва за периода
01.11.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 3913,69 лв. и неустойка в размер на 19 247,72
2
лв.Тъй като ЗП бил починал на 14.08.2017 г. и след смъртта си оставил четирима
наследници по закон, в заявлението по цитираното ч.гр.д. на СРС от въззиваемия се
претендира ¼ от неизплатените суми, на колкото се равнява наследствения му
дял.Заповедният съд приел заявлението за основателно, и издал заповед за изпълнение
против въззиваемия на 05.08.2019г.за 7721,47 лв.-главница по рамков договор за
покупко-продажба от 01.04.2015 г., 4811,93 лв.-неустойка, 978,42 лв.-законна лихва за
периода от 01.11.2017 г. до 28.06.2019 г. и 296,19 лв. разноски. За същите суми издал
на въззивника и изпълнителен лист на 05.02.2020г.,според отразеното върху заповедта
за изпълнение.
Не се поддържа, а и липсват данни въз основа на издадения изпълнителен
лист да е било образувано изпълнително дело.
В срока по чл.131 ГПП ответникът е депозирал писмен отговор, с който е
оспорил исковата претенция с искане за прекратяване на производството по делото
поради недопустимост на предявения иск с оглед неангажиране на доказателства за
спазване на срока за предявяване на такъв иск визиран в чл.424, ал.2 ГПК.,респективно
за отхвърлянето му като неоснователен и недоказан по съображения подробно
изложени в отговора .
С отговора е представен рамковия договор , на който въззивникът се е позовал
при подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.Тъй като
представения договор бил нечетлив,съдът е задължил въззивника да представи четливо
копие на договора и същият е представил такова копие, но същият е с дата 02.03.2017
г.Чрез процесуалния си представител въззивникът е заявил,че няма друг рамков
договор от 2015 г. Това е съществуващият рамков договор между въззивника и
наследодателя на ищеца-от 2017 г. ,и, че при подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение била допусната техническа грешка, като вместо рамков договор
от 2017 г.,било посочено поради допусната техническа грешка рамков договор от 2015
г. Независимо от допуснатата техническа грешка според въззивника претендираните в
заповедното производство суми били дължими, тъй като освен рамковия договор било
приложено и приложение за спецификации №1 по съответни заявки, неразделна част
от договора,подписано от двете страни,фактури с отразени стокови разписки, всяка от
които/фактури/ обективира отделно облигационно правоотношение между страните.С
отговора са представени и цитираните във фактурите стокови разписки – 13 бр.,също
подписани от двете страни по тях,които не се оспорват от ищеца.След изявлението на
пълномощника на въззивника, че не съществува рамков договор от 2015
г.,въззиваемият е изменил основанието на предявения иск, прието от съда в с.з.на
17.05.2021г., а именно заявил е,че новооткритото обстоятелство е несъществуване на
рамков договор от 2015 г. , от който въззивникът черпи права. При така направеното
изменение първоинстанционният съд приел предявения иск за основателен и го
3
уважил,приемайки,че не съществува рамков договор от 2015 г.,въз основа на който
въззивникът се е снабдил със заповед за изпълнение и изп.лист.
Въззивната инстанция не споделя крайните фактически и правни изводи на
първата и намира,че решението й е постановено при неправилно приложение на
материалния закон и доказателствата по делото. Настоящата инстанция приема,че
несъществуването на рамков договор от 2015 г. и прилагане в заповедното
производство на рамков договор от 2017 г. не е основание за отхвърляне на подаденото
заявление за издаване заповед за изпълнение, респективно за уважаване на иска с
правно основание чл.424 от ГПК, тъй като и в самото заявление , и в исковата молба
изрично се сочи,че рамковият договор е придружен от съответни спецификации
съгласно приложение №1,неразделна част от договора и издадени фактури и стокови
разписки. Заповед за изпълнение и изпълнителен лист в производството по чл.410 от
ГПК биха могли да бъдат издадени и без наличие на рамков договор-само въз основа
спецификациите по приложение №1 и издадените фактури и стокови
разписки,подписани от наследодателя на ищеца и неоспорени от противната страна.
Договорът за покупко-продажба е неформален и няма пречка да бъде обективиран и
само в издадените фактури,като всяка фактура обективира отделно облигационно
правоотношение.Рамковият договор не е материално-правна предпоставка за издаване
заповедта за изпълнение.Той маркира единствено евентуалните рамки на
взаимоотношенията между страните по него,но сам по себе си не е основание за
възникване на конкретно облигационно правоотношение,без допълнителните
спецификации,стокови разписки и фактури,които на практика са материално-правните
предпоставки за издаване заповедта за изпълнение,които са били представени в
заповедното производство и са послужили като основание за издаване на заповедта за
изпълнение.Настоящата инстанция приема,че не са налице новоткрити обстоятелства
или нови писмени доказателства,които да опорочават или изключват тези материално-
правни предпоставки. Доводите на въззиваемия-ищец в първата инстанция в обратна
насока са неоснователни,тъй като вземането на въззивника не би могло да съществува
само на основание рамков договор,без да се сключват допълнителни такива,да се
правят заявки,спецификации и пр.,които са основание за възникване на конкретното
правоотношение. При така изяснената фактическа обстановка,предявеният иск се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, тъй като не са налице
новооткрити обстоятелства или доказателства по смисъла на чл.424 от ГПК.
Доводите на въззивника за неподведомственост на спора на съда, поради
наличие на арбитражна клауза в рамковия договор, настоящият състав намира за
неоснователни. Сам ищецът при отпочване на заповедното производство е предпочел
съда пред Арбитража за решаване на спора му. Чл.424 от ГПК е продължение и част от
заповедното производство и спорът основан на същия текст следва да продължи пред
органа, пред който е отпочнало самото производство.
4
Неоснователни са доводите на въззивника и за недопустимост на решението на
РС,поради недопустимост на предявения иск с оглед пропускане на сроковете от
страна на въззиваемия по чл.424 ал.2 от ГПК, доколкото липсват доказателства в
обратна насока.
При така изяснената фактическа обстановка, въззивната жалба се явява
основателна. Като такава следва да се уважи, като първоинстанционното решение се
отмени и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли.
При този изход на делото въззиваемият следва да заплати на въззивника
сторените от него деловодни разноски пред двете инстанции в размер на 1200 лв.
адв.възнаграждение пред първа инстанция и 270,50 лв.-д.т. за въззивно обжалване.
С оглед на факта,че задължението произтича от търговска сделка между
въззивника и наследодателя на въззимаемия решението не подлежи на касационно
обжалване съгл.чл. 280 ал.3 т.1 предл.2 ГПК.
Водим от горното,ВОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на РС Враца от 26.05.2021 г. по гр.д№949 по описа за 2020
г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т. С. С., гр.София ,ЕГН:********** иск против
„Генерал Агрохимикали” ООД, гр.Враца с правно основание чл.424 от ГПК за
признаване за установено, че не дължи на ищеца суми в размер на 7721,47 лв.-главница
по рамков договор за покупко-продажба от 02.03.2017г.,погрешно посочен от
01.04.2015г. , 4811,93 лв.-неустойка, 978,42 лв.-законна лихва за периода от 01.11.2017
г. до 28.06.2019 г. и 296,19 лв. разноски.
ОСЪЖДА Т. С. С., гр.София ,ЕГН:********** да заплати на „Генерал
Агрохимикали” ООД, гр.Враца деловодни разноски за двете инстанции в размер на
1200 лв.за първа инстанция и 270,50 лв.за въззивна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6