РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. С., 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на трети юли през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
при участието на секретаря ИЛКА Й. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело №
20222200100542 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ищците П. В. В.,
действаща като непълнолетна лично и със съгласието на своята майка П. П.
В., както и от Д. В. В., с която предявяват искове с правна квалификация по
чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 и т. 5 КЗ; чл. 429, ал. 3 и чл. 497, ал. 1
КЗ, против ЗД „.....“ АД, за заплащане на обезщетения за неимуществени
вреди, в размер на по 250 000 лв. за първата ищца и 200 000 лв. за втория
ищец, заедно със законна лихва върху размера на претендираните
обезщетения, считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция –
26.08.2022г., до окончателното й изплащане, както и законна лихва съгласно
чл. 497, ал.1, т.1 КЗ, върху размера на претендираните обезщетения и
законната лихва върху тях, считано от датата, на която изтичат 15 работни
дни от уведомяване с извънсъдебната претенция или от дата 19.09.2022г. до
окончателното й изплащане.
Обстоятелствата, на които се основават предявените права са следните:
На 04.08.2022 г. на път 1-6, при км. 377 - 700, в района на с. Г., общ. С.
настъпило ПТП, реализирано по вина на водача на лек автомобил марка „Ф.",
модел „Т.“, ДК № ........... - Д. А.В., който в разрез с нормите на ЗДвП, поради
движение с превишена и несъобразена скорост с пътната настилка,
1
атмосферните условия и релефа, при изпреварване навлизъл в лентата за
насрещно движение, реализирал удар в правомерно движещия се в своята
лента за движение лек автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“ с ДК № ....,
управляван от С. Т. П., като в резултат на този удар била причинена смъртта
на В. Д. В. – пътник в лекия автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“ с ДК № .....
Смъртта на пострадалия В. Д. В. – баща на ищците, настъпила в пряка
причинно-следствена връзка с реализираното ПТП и претърпените тежки
телесни повреди, несъвместими с нормалното функциониране на човешкия
организъм, като то смъртта на техния баща ищците търпят неимуществени
вреди.
Твърди се, че отговорността за настъпване на ПТП от 04.08.2022 г. е
изцяло на водача на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, ДК № ...... - Д.
А.В., ЕГН: ....
Относно инцидента било образувано ДП № ..../2022г. по описа на
ОДМВР С. и пр.пр. № ..../2022 г. по описа на Окръжна прокуратура С.,
разследването по което към момента на подаване на исковата молба, все още
не е приключило.
Към датата на събитието за лекия автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, ДК
№ ......, е било налице валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със
ЗАД „......“ АД, предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ.
Към дата 04.08.2022 г. за МПС с ДКН ..... е била активна застраховка
"Гражданска отговорност" Серия Номер, ...., Застраховател.
Съгласно чл. 380, ал. 1 от КЗ ищците са депозирали пред ЗАД „......“ АД
писмена претенция за изплащане на неимуществени вреди на 26.08.2022г.,
съгласно известие за доставяне, във връзка с които са образувани щети №
0801-004735/2022-06 и 0801-004735/2022-07 при ответното дружество.
Получили писмо, с което застрахователят ЗАД „......“ АД изисквал
представяне на допълнителни документи по образуваното досъдебно
производство и до представянето на които нямал основание да изплати
претендираното застрахователно обезщетение.
Полученото писмо и съдържащите се в него указания и изявления от
застрахователя, ищците твърдят, че представлява отказ за изплащане на
2
застрахователно обезщетение съгласно закона.
С писмо с изх.№ 5633 от 17.11.2022 г. застрахователят ЗАД „.....“ АД
отказал изплащане на обезщетение в полза на ищците, като се настоява, че
въпреки непосочването на банкова сметка от тях, застрахователят е в забава,
за което дължи както лихвите, за които отговаря застрахования, така и лихви
за собствената си забава.
По отношение на претенцията за претърпени неимуществени вреди на
ищците е посочено, че същите са изгубили своя баща, който през всичките
тези година ги е подкрепял, окуражавал и възпитавал. Загубата му
представлява едно от най - тежките житейски събития, така, че дори и
интензивността на страданието им да намалее във времето, мъката им няма
как да бъде преживяна до края на живота им и вредата в това отношение е
непоправима и материално неизмерима.
За тях пострадалият е бил не просто баща, а център на света, поС.но
присъствие в живота им, най-близък човек и приятел. Били са изключително
близки, а той е бил спокойният, търпелив и добронамерен баща, за когото
всяко дете би мечтало.
Към момента на настъпването на трагичната смърт на баща им ищецът
Д. В. е на 23-годишна възраст, а по-малката му сестра – ищцата П. В. е на 14-
годишна възраст, поради което и двамата са осъзнали трагедията, причинила
смъртта на баща им и неговата безвъзвратна липса в живота им. Понастоящем
им е много трудно, да приемат загубата на своя баща, когото са обичали
изключително много, а негативните последици от липсата му ще остави
завинаги един дълбок и болезнен отпечатък в живота им занапред.
Отношенията помежду им били изключително близки и е съществувала
помежду им дълбока и трайна емоционална връзка. Преди инцидента са били
весели, безгрижни, щастливи и отглеждани с внимание и любов деца. След
инцидента при тях се наблюдава наличие на негативни психологически и
емоционални последици - станали са по-уязвими, по-неуверени и по-
несигурени.
Изложени са доводи относно тежестта на негативните преживявания,
свързана с личността на техния баща - в добро здравословно съС.ие, жизнен,
деен, отзивчив, инициативен, изпълнен с желание да живее човек, много
социален, с огромна обич към всички - семейство и приятели, които винаги са
3
виждали в него пример за подражание и приятел - човек, към когото да се
обърнат в нужда, обичан от всички, уважаван колега и професионалист.
Пострадалият бил изключително близък с децата си, през целия им живот ги
подкрепял, насърчавал и е бил пример за подражание за тях. Грижил за тях
както финансово, така и морално, бил тяхна опора. И двамата ищци
необратимо били лишени от възможността да растат със своя баща, да имат
пример за подражание. Плачат и скърбят заради загубата, изпитвали
неописуеми болка и тъга.
П. изгубила баща си в много ранна възраст- на 14-годишна възраст,
когато съзрява и имала най- голяма нужда от неговата подкрепа и
приятелство. Необратимо била лишена от възможността да познава като
пораснал човек своя баща и да има родител до себе си в годините, когато ще й
е най-нужен, за да й дава съвети и уроци за света.
Д. всяка вечер с насълзени очи целувал некролога на баща си, а П.
пръскала с парфюма му дрехите и снимката му, отказвали да се преместят
вещите му, да се смени спалното бельо, на което последно той е спал, за да не
се изгуби безвъзвратно аромата, а с него и спомена за баща им.
Твърди се, че при П. е налице чувство на обърканост, последвано от
преживявания на страД., тъга, отчаяние, безнадеждност, дистрес, нарушено
внимание, фиксиране върху загубата и нарушен сън. ПоС.но била мълчалива,
отказвала да споделя с близките и семейство си и се е затворила в свой свят,
където продължавала да общува с баща си, налице било социално
изключване. Във връзка с преживяното стресово събитие, П. започнала
регулярни срещи с психолог.
До настоящия момент П. не се е отърсила от случилото се и страдала от
стрес, изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност,
като наличните й здравословни проблеми се задълбочавали и развивали в
отрицателна посока. Лечението при нея продължавало и към настоящия
момент чрез регулярни посещения и срещи с психолог за осъществяване на
специализирана работа и лечение, което е необходимо и продължавало и към
момента.
В процесния случай, причинените неимуществени вреди на ищците се
отличавали с особен интензитет на болките и страД.та, поради
обстоятелството, че към момента на настъпване на трагичния инцидент, В. В.
4
е пътувал към дома си и семейството си, връщайки се от работа.
Размерът на предявените претенции се твърди, че е съобразен с
действащата към настоящия момент съдебна и застрахователна практика,
както и с оглед нарастващата инфлация в страната към настоящия момент,
отчетен от НСИ за периода от 2019 до 2022 г. В съответствие с това
нараствали непрестанно и цените на премиите по застрахователните
договори, включително по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното застрахователно дружество е
подало отговор на исковата молба, в който се оспорват предявените
претенции като неоснователни и завишени по размер. В тази връзка се
поддържат възражения, с правна квалификация по чл. 45 ЗЗД, чл. 51, ал. 1
ЗЗД, чл. 51, ал. 2 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД и чл. 497 КЗ, както следва:
За липса на доказателства относно вината на застрахования водач, по
чиято вина се твърди в исковата молба, че е настъпило процесното ПТП.
Оспорва се размерът на претенцията на всяка от ищците като
прекомерна и несъобразена със социално-икономическите условия на живот в
страната, неморално завишена, накърняваща общественото разбиране за
справедливост, източник на неоснователно обогатяване, ако бъде уважена в
предявените размери.
Изложени са доводи, че през последните 5 години в България средният
размер на обезщетенията се увеличил експоненциално, без да следва
съразмерно темповете на увеличение на работната заплата, покупателна
способност на населението, икономическата конюнктура в страната.
Твърди се, че е налице съпричиняване за настъпването на ПТП и
вредите от страна на пострадалия В. В., който не е ползвал предпазен колан
при инцидента.
Оспорени са посочените в исковата молба инфлационни индекси, като
от друга страна доходите в страната не нарастват съобразно с нарастването на
инфлацията, като цената на Гражданската отговорност като застрахователен
продукт не само не се е увеличила през последните две години, но дори е
поевтиняла на фона на инфлационните процеси в страната.
Твърди се, че процесното събитие от 04.08.2022г. представлявало
5
трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО, като е направено
позоваване и на твърденията в исковата молба.
В условията на евентуално се твърди, че семейството на пострадалия, в
това число ищците като наследници на своя баща са получили от
работодателя ,,....“ АД гр. С. обезщетение за трудовата злополука, което
следва да се съобрази при определяне на дължимия размер на
застрахователното обезщетение, дължимо за същите вреди.
Не се оспорва и се признава съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по силата на процесната застрахователна
полица „ГО” сключена със „.....” АД относно процесния лек автомобил.
Оспорва се причинно-следствената връзка между действията на
посочения в исковата молба като виновен водач и настъпилите вреди.
Оспорват се посочените като настъпилите емоционални травми за
ищцата и преживените болки и страД..
Оспорва се претенцията за лихва.
В с.з. ищците се явява представител по пълномощие - адв. Х. надлежно
упълномощена, която поддържа предявените искове. В представена по
същество писмена защита подробно доразвива доводите за основателност на
исковете в пълния им размер, изложени в исковата молба. Оспорва се
възражението на ответното застрахователно дружество за наличието на
съпричиняващо вредоносния резултат поведение от страна на пострадалия В.
В..
За ответното застрахователно дружество се явява представител по
пълномощие – адв. Т., който поддържа възраженията за недоказаност и
неоснователност на предявените искове. В условията на евентуалност
поддържа становище за уважаването им в по-нисък размер от заявения, като
поддържа и възражението за съпричиняване.
Въз основа на събраните по делото доказателства, от фактическа страна
съдът приема следното:
На 04.08.2022 г. на път 1-6, при км. 377 - 700, в района на с. Г., общ. С.
настъпило ПТП, като лек автомобил марка „Ф.", модел „Т.“, ДК № ...........,
управляван от Д. А.В., при извършване на маневра изпреварване е навлязъл в
лентата за насрещно движение, като така бил реализиран удар в движещия се
6
по посока гр. С., в своята лента за движение, автомобил марка „Ф.“, модел
„Д.“ с ДК № ...., управляван от С. Т. П.. Във автомобил Ф. Д. като пътник на
предна седалка вдясно, до водача и пострадал в същото ПТП – Ст. П., е
пътувал В. Д. В. – баща на ищците, като в резултата на настъпилото ПТП била
причинена смъртта на последния и на други лица, пътници в превозните
средства.
Безспорно е установено по делото, че пострадалият В. Д. В., на 49 г. е
бил баща на ищците Д. В. В., род. на 25.09.1998 г. и П. В. В., род. на
10.04.2008 г., като към датата на процесното ПТП – 04.08.2022 г., са били
съответно на 24 г. и на 14 г. възраст.
Между страните няма спор, че на 04.08.2022 г. е настъпило ПТП, в
което е пострадал бащата на ищците – В. Д. В., както и обстоятелството, че
към момента на настъпване на ПТП от 04.08.2022 г. за автомобил марка „Ф.",
модел „Т.“, ДК № ........... е била активна застраховка "Гражданска
отговорност" Серия Номер, ...., сключена с ответното застрахователно
дружество - ЗАД „......“ АД.
Спорните между страните въпроси, във връзка с процесното ПТП от
04.08.2022 г. и причинената смърт на В. Д. В., са относно наличието на
виновно и противоправно поведение от страна на водача на автомобил марка
„Ф.", модел „Т.“, ДК № ........... – Д. А.В.; съответно – настъпването на смъртта
на В. Д. В. в причинно следствена връзка с такова поведение от страна на
застрахования при ЗАД „......“ АД водач на автомобил марка „Ф.", модел „Т.“,
ДК № ...........; наличието на принос от страна на пострадалия В. Д. В. за
настъпване на смъртта му като вредоносен резултат, поради това, че не е
ползвал предпазен колан по време инцидента.
За изясняване на обстоятелствата, касаещи спорните въпроси, съдът
назначи САТЕ, която да се изготви въз основа на приобщените по делото
преписи от материали по ДП № ..../2022г. по описа на ОДМВР С. и пр. пр. №
..../2022 г. по описа на Окръжна прокуратура С., която да даде отговор на
въпросите: относно механизма на настъпване на ПТП; кои са участниците в
ПТП и каква е била избраната от тях скорост на движение; каква е
максимално допустимата скорост на движение, знаковото стопанство и пътна
маркировка в участъка на настъпване на ПТП; каква е била скоростта, която
всеки от участниците – водачи на МПС е следвало да избере като безопасна
7
според конкретната пътна обстановка; било ли е възможно и при какво
поведение на пътя предотвратяването на процесното ПТП от всеки от
участниците в него; ползвал ли е пострадалият С. Т. П. предпазен колан при
настъпване на ПТП, бил ли е оборудван л. а. „Ф. Д.“ с предпазни колани и
има ли установени по ДП № ..../2022 г. на ОД на МВР данни за съществували
преди настъпването на ПТП на 04.08.2022 г. технически неизправности на
МПС –участници в същото ПТП.
От анализа на представеното по делото заключение от доц. д-р инж. Х.
В. У. по назначената САТЕ и неговите обяснение в открито съдебно
заседание, съдът приема за установено следното:
На 04.08.2022 г., управляваният от С. Т. П. автомобил марка „Ф.“, модел
„Д.“ с ДК № ...., в който като пътник на предна дясна седалка се е возил и
бащата на ищците – В. Д. В., се е движил по път 1-6, километър 377+7, в
посока към гр. С., със скорост на движение около 69 км/ч. При така избраната
скорост, опасната зона за спиране е била около 62 м. Движението се е
осъществявало при равен участък на двупосочно движение, с по една лента за
движение във всяка посока, суха пътна настилка.
В същото време, в обратна посока се е движил лекотоварен автомобил
марка „Ф.", модел „Т.“, ДК № ........... със скорост на движение около 81 км/ч,
при която опасната му зона за спиране е била около 69 м.
В зоната на прав участък, при наличие на прекъсната разделителна
линия, водачът на Ф. Т. е предприел маневра за изпреварване на движещ се
пред него неизвестен автомобил, като е навлязъл изцяло в лентата за
насрещно движение.
Въз основа на установените на място спирачни следи (протокол за
оглед) експертизата установява, че водачът на автомобил Ф. Д. е възприел
опасността, в момент, когато се е намирал на разС.ие от около 41 м. от
мястото на удара. Водачът на товарен автомобил Ф. е възприел опасността
обективно, когато се е намирал на разС.ие от около 50 м., в който момент
автомобил Ф. Д. се е намирал на 45 м. И двамата водачи са задействали
аварийно спирачната система на автомобилите, до блокиране на гумите, с
което са намалили скоростта си в момента на удара до около 56 км/ч – за
автомобил Ф. Т. и до около 59 км/ч за автомобил Ф. Д..
8
Съобразно това експертът е установил точното положение на МПС – ва
в момента на възприемане на опасността обективно, както и, че водачът на Ф.
Д. е възприел опасността с минимално време на закъснение от 0.2 сек., което
според становището на експерта е своевременно от техническа гледна точка.
Така установените данни сочат, че в момента на възприемане на
опасността от водача на Ф. (с 0.2 сек. по-рано от водача на Ф. Д.) двете
превозни средства са се намирали на разС.ие от около 95 м., което е по-малко
от сбора на опасните зони за спиране на двата автомобила - от около 131 м.
В следствие на това настъпил челен ексцентричен удар между двете
превозни средства, съответно между челната дясна част на Ф. Д. и челната
дясна част на Ф. Т. в лявата лента за движение – тази на Ф. Д..
След удара автомобилът Ф. Т. е променил направлението на движение,
като се е завъртял около вертикалната си ос по посока по часовниковата
стрелка, гледано отгоре. В момента на удара товарен автомобил Ф. Д. е бил
изцяло в собствената лента за движение, като след удара автомобила е
продължил движението си към насрещната за него лента, завъртайки се около
вертикална ос, в посока по часовата стрелка, гледано отгоре.
Съгласно съставения констативен протокол за пострадали лица №
199/04.08.2022 г на 04.08.2022 г., на път I-6, км. 377+700, е настъпил удар
между автомобил Ф. Т., с peг. № ....., управляван от Д. А.В. (погрешно
посочено в заключението на вещото лице като В. Д. В. – в тази насока виж
обяснения на в. л. по протокол от с. з. на 03.07.2023г.) и автомобил Ф. Д., с
peг. № ....., с водач С. Т. П..
Произшествието е намерено в зоната на прав участък, равен, без дупки и
неравности, нормално износено асфалтово покритие, сухо време, в светлата
част на денонощието, естествено осветление, нормална видимост, като
видимостта е поС.на. Движението по пътното платно е двупосочно, с по една
ленти за движение във всяка посока, разделени с прекъсната разделителна
линия. Ширината на лентите е за лявата лента – 3,9 м., а за дясната – 3.8 м.,
разделени с единична прекъсната разделителна линия. Платното в дясно е
ограничено от чакълест банкет с ширина 2,9 м. в ляво и в дясно от платното
за движение. Вдясно и в ляво от банкета има низходящ скат към нива. На
мястото на ПТП и в обхвата му не са намерени пътни знаци. Движението се е
осъществявало в зоната на прав участък, равен, без наличие на ограничение
9
на видимостта, ясно време, нормална видимост от гледна точка на
метеорологичните условия. съобразена скорост на движение при тези пътни
условия в участъка на настъпване на ПТП е 90 км/ч. Избраната от водачите на
двата автомобила скорост на движение, установена по-горе от заключението
на вещото лице, технически е била съобразена с пътната и метеорологична
обстановка, и видимост към момента на възникване на процесното ПТП,
както и с другите условия на пътя.
В момента на предприемане на маневрата за изпреварване от водача на
Ф. и навлизането в насрещната лента двата автомобила са се намирали на
разС.ие от около 150 м. един от друг, което е по-голямо от сбора на опасните
зони. Това означава, че ако се приеме за опасност момента на косо навлизане
на Ф. в лентата за насрещно движение и при предприето едновременно
възприемане на опасността с аварийно спиране от двамата водачи, ударът е
бил предотвратим. Т. е., скоростите на движение на двата автомобила от
техническа гледна точка са били безопасни.
Основната причина за настъпване на произшествието от техническа
гледна точка е навлизането на автомобила Ф. в лентата за насрещно движение
при наличие на насрещно движещ се автомобил – Ф.. Както в заключението,
така и в обясненията си вещото лице пояснява, че при установената скорост
на движение на автомобил Ф. – 81 км/ч, в рамките на разС.ието от 150 м.
безопасното завършване на предприетата от него маневра – изпреварване и
прибиране на автомобил Ф. в лентата му за движение според избраната
посока, е било невъзможно. Единствената друга възможност за
предотвратяване на удара с насрещно движещия се в собствената му лента за
движение автомобил Ф. Д., освен едновременното предприемане на аварийно
спиране от двата автомобила в момента в който автомобил Ф. е навлизал в
насрещната лента за движение и са се намирали на 150 м., е водачът на
автомобил Ф. Т. е да преустанови маневрата и да се върне в своята лента по
посоката си на движение.
Друга хипотетична, техническа възможност за предотвратяване на
сблъсъка между двата автомобила е била, ако автомобилите не се намират в
една и съща лента за движение и движещи се един срещу друг и не дублират
своите маневри или, ако водачът на автомобил Ф. Д. навлезе в десния спрямо
посоката му на движение банкет (т. н. спасителна маневра).
10
По въпросите относно оборудването на автомобил Ф. Д. с предпазни
колани и ползването им от пострадалия В. Д. В., вещото лице пояснява, че
вследствие на удара е настъпилото пълно опожаряване на купето и
технически е било невъзможно при огледа да бъдат констатирани данни за
това, дали участниците са използвали предпазни колани. УврежД.та по
автомобила Ф. Д. в резултат на настъпилия челен удар са значителни, като
голяма част от предната част на автомобила е навлязла навътре към купето.
Във връзка с причинените на пострадалия В. Д. В. уврежД. и
настъпилата смърт, както и спорните обстоятелства относно настъпването им
в причинно следствена връзка с процесното ПТП, по делото съдът назначи
СМЕ, като от приложената медицинска документация, както и данните от
аутопсията, анализирани в заключението на в. л. д-р Т. Ас. Ч., се установява
следното:
При възникналото пътно-транспортно произшествие на 04. 08. 2022г.,
пострадалият В. Д. В., се е возил като пътник на предна дясна на предната
седалка, в управляваният от негов колега (Ст. П.а) микробус „Ф. Д.”. При
настъпване на произшествието всички пътуващи са получили различни по
степен уврежД., като В. Д. В. е получил комбинирана автомобилна травма -
травма вътре в автомобила, като пътник на предната седалка в дясно, при
неговото блъскане по време на движение, с последващо възникване на буен
пожар в автомобила с продължително и бързо горене, с развитие на висока
температура, тежкостепенно изгаряне на цялото тяло на пострадалия, както
изгарянията в областта на горните крайници са били най-добре изразени.
Изгарянето е от втора-трета степен и е обхванало 100% от повърхността на
тялото на пострадалия. Вътрешните органи на трупа са били сравнително
добре запазени.
Вещото лице е установило тежка механична травма в областта на
главата, гръдния кош и гръдните органи, както и в областта на корема и
коремните органи и крайниците, умерено изразени субарахноидални
кръвоизливи в челните и теменните области на двете големи мозъчни
хемисфери и оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на
малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор, счупвания на ребрата
двустранно, както и на гръдната кост и значителни контузионни уврежД. на
белите дробове, като на тези места на срез при аутопсията били установени
11
добре изразени кръвоизливи.
При външния оглед и аутопсията на трупа били установени черни
сажди в просвета на гръкляна и дихателната тръба, от което вещото лице
прави извод, че в началото на пожара пострадалият е бил жив. Пробите за
карбоксихемоглобин се оказали положителни, което говори и за отравяне с
CO, което често се среща при горене в затворени пространства и непълно
горене.
Причината за настъпването на смъртта е комплексна. На първо място
вещото лице посочва изгарянията на кожата в областта на лицето, тялото и
крайниците с степен, вдишване на сажди и отравяне с въглероден оксид. В
процеса на танатогенезата важна роля имало и тежката механична травма на
главата, врата, гръдния кош и гръдните органи, както и коремните органи, със
счупвания на ребрата, врата, контузионните уврежД. на гръбначния мозък и
белите дробове. Пострадалият е получил и тежка коремна травма с
разкъсвания на слезката и черния дроб с наличие на кръв в коремната кухина.
Непосредствената причина за настъпването на смъртта е комбинираната
автомобилна травма с влияние върху повърхността на тялото на термичния
фактор вследствие възникналия пожар и тежкостепенната механична травма
на главата, врата, гръдния кош и корема, със счупвания на врата, ребрата,
натъртвания на гръбначния мозък, белите дробове и разкъсванията на
коремните органи. То основна причина за настъпването на смъртта на
пострадалия вещото лице посочва травматични уврежД. получени при
възникналото пътно-транспортно произшествие.
Относно механизма на причиняване на травмите, вещото лице посочва,
че са причинени вследствие ударът на тялото с деформиралите се части на
автомобила отпред и предимно вдясно, където е путъвал пострадалия В. Д. В.,
вследствие силния сблъсък между двата автомобила. Описаните уврежД. е
било възможно да бъдат получени независимо от това, дали пострадалият е
бил със закопчан предпазен колан или не, тъй като уврежД.та са били
получени вследствие притискане на главата, гръдния кош и корема от
деформиралите се части на автомобила, а не вследствие политане на тялото
на пострадалия напред и изпадане от автомобила или блъскане в предните
части на купето на автомобила.
Въз основа на събраните по делото гласни доказателства – показанията
12
на разпитаните свидетели: Д. Г. – приятел на пострадалия, Е.М. – леля на
ищците, сестра на тяхната майка и Г. В. – живуща в съседство, които са
вътрешно последователни и непротиворечиви помежду си, по отношение на
пострадалия В. Д. В. се установява, че преди настъпването на ПТП на
04.08.2022 г. е имал прекрасни отношения с членовете на семейството си,
които се определят от показанията на св. Д. Г. като перфектни -били „..винаги
заедно, за пример на много приятели, пример за всичко“, връзката с децата му
била силна и емоционална. Пострадалият В. Д. В. се ползвал с уважение,
симпатия и доверие сред приятелите си. Св. Д. Г. изпращал на него
спестяванията си от работа в чужбина, поверявал му ключовете за имотите
си. Бил работлив като шофьор на камион във фирма „....“ АД, където работел
през последните 5-6 години. Занимавал се с отглеждането на животни,
земеделие, пчели. Викали му „кръстника“, защото повечето от приятелите му
искали, той да им стане кръстник. Винаги се отзовавал на помощ и се отнасял
много добре хората. Бил пример за подражание на своите деца.
Пострадалият бил винаги с децата си – водил ги на джудо, на уроци по
гайда, на уроци по английски, където и да отидел с приятели, децата били с
него, заедно карали колелета. Отказал предложение за работа в чужбина,
воден от чувството си за дълг към децата и потребността им от него като
баща в периода на детството и юношеството. Бил всеотдаен към тях и полагал
непосредствените грижи в периода, когато тяхната майка е била студентка. П.
практически не се отделяла от него, а Д. винаги го е търсел за съвет, помощ и
подкрепа.
Д. завършил електротехникума. Заживял със своята приятелка
първоначално в дома на родителите си, а впоследствие – преди около година,
се установили да живеят самостоятелно. Понастоящем работи към фирма в
гр. С., като работата му е свързана с изглаждането на фотоволтаици. По повод
на работата си често бил командирован в чужбина за - Г., Ф., Д., Х., в А., за по
един два месеца, с различна честота. Най-дълъг бил последния период на
престой в България, като обичайно пребивавал по два – три месеца. Три или
четири дни преди произшествието заминал отново в командировка, но се
върнал незабавно след получаване на вестта за смъртта на своя баща.
Изпитвал мъка и вина, че не е бил край баща си по време на случилото се.
Тъгувал силно и му липсвал баща му, понастоящем все още тъгува, но
13
същевременно проявил отговорност към събитията и поел грижите за майка
си и сестра си вместо своя баща.
Към момента на смъртта на своя баща П. е била на 14 г. Реагирала
първоначално с шок, плач и емоционален блокаж. Тя и брат й били
емоционално и физически съсипани от загубата. П. проявила силна реакция
на отрицание като етап от настъпилия траур – не позволявала да бъдат
местени вещите и на баща й, пръскала с неговия парфюм в очакване да се
прибере, на почивка лежала на плажа както преди това с баща си. Постепенно
се затворила в себе си, престанала да общува, станала вяла и отпусната,
тревожна поради страх, че може да изгуби и другия си родител, отказала да се
храни.
С оглед юношеската възраст, в която се намира ищцата П. В. и
последиците от загубата на значим възрастен, ръководен и от задълженията
си, произтичащи от ЗЗкД, съдът назначи съдебно-психологическа експертиза,
като от заключението на вещото лице - П. Х. Г., магистър по психология и
професионална квалификация „психолог консултант“, се установява, че П. В.
В. от съС.ие на шок сама инкохерентно (разпокъсано, с разпад) е преживяла
траурната реакция, което обяснява появилото се (установено в хода на
психологическото изследване) разстройство на съня – хиперсомния
(прекомерна сънливост). Доминиращата емоция се е сменила и ищцата е
преминала от загуба към раздяла. Към момента на извършеното от експерта
обследване са констатирани проявления характерни за неадаптивен модел на
справяне с житейски трудности и изразена дистимна компонента
(потиснатост), свидетелстващи, че са протекли необратими процеси с висок
интензитет, довели до описаното хранително разстройство - съвкупност от
психологически съС.ия характеризиращи се с тежко нарушение на
хранителното поведение. Хранително разстройство временно е подтиснато,
но терапевтично не е повлияно.
С оглед етапа на юношество в психо-социалното развитие, в което е
ищцата П. В., в който бащата има водещо значение и роля, връзката между
тях е следвало да се задълбочи, но вместо това е разрушена, поради загубата.
Това е породило дефицит, за справяне с който на тази възраст ищцата
нормално не притежава изградени механизми за справяне. Оказаната
терапевтичната подкрепа не е била пълноценна, ищцата не е била
14
съпроводена в процеса на траур и ролята на бащата е трансформирана
ирационално. Водещото му значение е отнето. Базисната тревожност
(породена от емоционалната травма от загубата на бащата) е завишена и във
всеки един момент е възможно да се отключи пълноценна картина на
хранително разстройство.
Видно от изисканите и представени по реда на чл. 192 ГПК документи
от „....“ АД и НОИ – ТП – С., работодателят е изпълнил задължението си по
чл. 57, ал. 1 КСО, за деклариране на злополуката с вх. №5101-19-33 от
09.08.2022 г. от осигурителя „....” АД, станала с пострадалия В. Д. В. като
трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО. До приключване на устните
състезания по делото не се събраха доказателства за изплатено обезщетение
на ищците, като негови законни наследници.
Ищците са депозирали пред ЗАД „......“ АД писмена претенция за
изплащане на неимуществени вреди на 26.08.2022г., съгласно известието за
доставяне. Получиили писмо с изх. № 4541 от 16.09.2022г., с което
застрахователят ЗАД „......“ АД изискал от тях представяне на допълнителни
документи по образуваното досъдебно производство и до представянето на
които, посочил че няма основание да изплати претендираното
застрахователно обезщетение. С писмо с изх.№ 5633 от 17.11.2022г.
застрахователят ЗАД „.....“ АД отказал изплащане на обезщетение в полза
ищците.
Въз основа на така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
Предявените от П. В. В., действаща като непълнолетна лично и със
съгласието на своята майка П. П. В., както и от Д. В. В., срещу ЗД „.....“ АД
искове по чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 и т. 5 КЗ; чл. 429, ал. 3 и
чл. 497, ал. 1 КЗ, са частично основателни.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ, като последното условие е спазено чрез
15
предявената на 26.08.2022 г. от ищците като наследници на пострадалия В. Д.
В. застрахователна претенция пред ЗД „.....“ АД, по която застрахователят,
след като изискал доказателства, с каквито те обективно не са могли да се
снабдят, с писмо от 17.11.2022 г. отказал да извърши плащане по
съображенията, с които оспорва предявените в настоящото производство
искове.
При липсата на спор относно наличието на действащо и валидно
застрахователно правоотношение за автомобил марка „Ф.", модел „Т.“, ДК №
........... - Д. А.В. с ответното застрахователно дружество, спорните въпроси по
основателността на предявените искове са свързани с наличието на виновно и
противоправно поведение от страна на водача на МПС – Д. А.В. за
настъпването му, в причинно следствена връзка от което да е настъпила
смъртта на пострадалия В. Д. В., в следствие на което ищците търпят
посочените в исковата молба неимуществени вреди – болки и страД., за които
застрахователят да дължи парично обезщетение, заедно със законната лихва,
претендирана от датата на увреждането до окончателното изплащане, както и
с претендираната лихва върху общия размер на обезщетението за
неимуществени вреди заедно с обезщетението за забава, за които
застрахователят отговаря съгласно договора за застраховка ГО, с оглед
забавата на застрахователя. Във връзка с възраженията на ответника са
спорни въпросите и относно наличието на виновно и противоправно
поведение от страна на пострадалия както и за съвместен принос за
настъпилия вредоносен резултата, като по делото се спори относно размера на
обезщетението според установените в ППВС № 4/1968 г. критерии при
съобразяване принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД и наличието на
предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляването му.
Във връзка със спорните въпроси относно виновното и противоправно
поведение на участниците в процесното ПТП на 04.08.2022 г. на път 1-6, при
км. 377 - 700, в района на с. Г., общ. С. настъпило ПТП, съдът намира, че е
основателно и доказано по делото твърдението на ищците, че е настъпило по
изключителна вина на Д. А.В., като водач на автомобил марка „Ф.", модел
„Т.“, ДК № ..........., поради предприета от него маневра за изпреварване, като
навлязъл в пътна лента, предназначена за насрещно движение, като е създал
пречки и опасност за движещия се по нея автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“ с
16
ДК № ...., управляван от С. Т. П., – нарушение по чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДв, в
резултата на което настъпил удар между двете превозни средства, от което
била причинена смъртта на няколко лица, в т. ч. пострадалия В. Д. В., който
се е возил като пътник на предна дясна седалка в автомобил марка автомобил
марка „Ф.“, модел „Д.“ с ДК № ...., управляван от С. Т. П..
От изводите относно техническите предпоставки за настъпване на
процесното ПТП, изяснени в заключението и обясненията на в. л. доц. д-р
инж. Х. У. се установява, че избраната от водачите скорост на движение – 81
км/ч за Ф. Т. и 69 км/ч. за Ф. Д., е била съобразена с пътните и
метеорологични условия, като единствената причина за настъпване на ПТП е
неправилно предприетата маневра за изпреварване от водача на автомобил
марка „Ф.", модел „Т.“, ДК № ........... - Д. А.В. – без наличие на достатъчно
време и разС.ие да завърши маневрата, без да създаде опасност за движещия
се в насрещната лента за движение автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“ с ДК №
...., управляван от С. Т. П.. Водачите на двете моторни превозни средства при
избраната от тях скорост са реагирали в съответствие с изискването на чл. 20,
ал. 2 пр. посл. ЗДвП - чрез аварийно спиране, когато са се намирали на
разС.ие от около 95 м. помежду си, при обща опасна зона от 131 м., при което
настъпването на удар между тях е било неизбежно.
Единствената причина за така настъпили удар между МПС-ва се
разкрива в поведението на водача на автомобила Ф. Т., като съответно –
единствената, съобразена с правилата за движение възможност за
предотвратяване на ПТП е водачът на този автомобил да преустанови
маневрата, като се прибере и продължи в дясната лента по посока на
движението си.
По повод на това, съдът намира, че възражението на ответника относно
възможността на водача на автомобила Ф. Д. да предотврати настъпването на
ПТП, като предприеме аварийно спиране в момента на насрещното навлизане
на автомобил Ф. Т. в лентата за движение, когато разС.ието между двата
автомобила е било 150 м. – повече от общата опасна за спиране на двата
автомобила, е неоснователно. Същественото е, че подобно хипотетично
поведение от страна на водача на Ф. Д. само по себе си не би предотвратило
удара. Недвусмислено в заключението и в обясненията си в. л. доц. д-р Хр. У.
пояснява, че предотвратяването на ПТП в този случай е възможно само, ако в
17
същия този момент на навлизане в лентата за насрещно движени водачът на
автомобил Ф. Т. също и едновременно предприеме аварийно спиране. От
обективните данни по делото е несъмнено, че водачът на Ф. Т. не е предприел
такова аварийно спиране в момента на навлизането си в лентата за насрещно
движение. От техническа гледна точка, обективно и реално предприетото от
водача на Ф. Д. аварийно спиране е със закъснение само от 0.2 сек. спрямо
предприетото от водача на Ф. Т. аварийно спиране, като последният също не
е реагирал с аварийно спиране в момента на навлизане в лентата за насрещно
движение, а в по-късен момент. При това положение предотвратяването на
ПТП, както се посочи по-горе е било възможно само, ако е била
преустановена маневрата изпреварване и изпреварващия автомобил се върне
в собствената лента за движение.
Във връзка с този хипотетичен вариант за предотвратяване на ПТП по
повод поддържаното от ответника възражение, че ПТП не е възникнало по
изключителна вина на водача на Ф. Т., на първо място следва да се посочи, че
подобно възражение, по аргумент от чл. 53 и чл. 122, ал. 3 ЗЗД е
непротивопоставимо на пострадалия В. Д. В.. Само за пълнота на
изложението следва да се посочи, че солидарна отговорност между водачите
на двете МПС и функционално обусловената от това отговорност на техните
застрахователи би възникнала само, ако във връзка с настъпването на ПТП
поведението им е било и противоправно. Съгласно разяснителната част на т. 7
от Тълкувателно решение № 1/2014 г. от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г.
на ОСТК на ВКС, съпричиняването на вредата по чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения -
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Следва да се държи ясно сметка за разграничението между приноса за
настъпване на ПТП и приноса за настъпване на вредоносния резултат, като
само в последния случай съгласно цитираното тълкувателно решение,
наличието на виновно поведение от е без значение, ако с него е допринесено
за настъпването на вредите. Що се отнася до приноса за настъпване на самото
ПТП, наличието на противоправно поведение от страна на пострадалия е
задължителна предпоставка по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а в настоящия
18
случай, не се установява противоправно поведение от водача на автомобил
марка „Ф.“, модел „Д.“ с ДК № .... - С. Т. П.. Поведението му като водач на
МПС е било изцяло съобразено с изискването на чл. 20, ал. 2, пр. посл. ЗДвП,
както с оглед необходимостта да предприеме аварийно спиране, така с оглед
хипотетичната възможност да избегне сблъсъка като предприеме т. н.
„спасяваща маневра“, продължавайки движението с в десния банкет.
Спрямо претенцията на ищците като увредени от смъртта на баща им –
В. Д. В., е противопоставимо само възражението за допуснато от него
нарушение на правилата за движение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Възражението в
тази насока не се доказва по делото, предвид опожаряването на автомобила и
обгарянето на тялото на пострадалия, което не позволява извършването на
необходимото изследва. По- същественото в случая е, че с оглед
заключението на вещото лице д-р Т. Ч. по назначената СМЕ, относно
механизма на причиняване на травмите, довели до смъртта на пострадалия – в
следствие на удара на тялото в с деформиралите се в следствие на удара части
на автомобила отпред, вдясно и към вътрешната част на автомобила, се
изключва и наличието на причинно-следствена връзка с евентуално
нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДВ от пострадалия, като травмите –
комбинираната травма на тялото, корема, гръбнака и главата, както и
обгарянето и вдишването на СО от пострадалия, биха били причинени и при
поставен колан.
В следствие на настъпилото ПТП на 04.08.2022 г. по изключителна вина
на застрахования при ответника автомобил марка „Ф.", модел „Т.“, ДК №
........... – с водач Д. А.В., като пряка и непосредствена последица е настъпила
смъртта на пострадалия В. Д. В., от чиято загуба ищците – негови деца,
търпят значителни неимуществени вреди, изразени в по-голяма степен и по-
трудно преодолими от непълнолетната П. В. В..
По отношение на ищеца Д. В. В. – понастоящем на 24 години, се
установи, че в процеса на израстването му между него и баща му е била
изградена силна емоционална, доверителна и значима връзка – данните за
полаганите от пострадалия грижи за децата му и тяхната привързаност към
него. В следствие на това по повод на загубата му ищецът е претърпял силна
мъка и душевни страД., които съдът намира за справедливо, при съобразяване
на релевантна съдебна практика към момента на настъпване на увреждането –
19
през 2022 г. и актуалните социално-икономически условия в страната, като се
съобразява и принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване, да
бъдат репарирани с обезщетение в размер на 130 000 лв. Този размер на
обезщетението е обоснован както с реципрочността на загубата, предвид
изградената приживе силна и емоционална привързаност между двамата, така
и с установеното по делото поведение на ищеца в отговор на отрицателните
емоции в процеса на траур. От друга страна, към момента на смъртта на
пострадалия, ищецът Д. В. В. вече е бил отделен от семейството на своя баща,
създал е своя значима връзка с приятелката си и е еманципиран напълно, чрез
професията която упражнява.
Значително по-тежки са последиците за непълнолетната П. В. В., която
също е имала силна привързаност към своя баща, която връзка, предвид
социално-психичния етап на развитие в юношеството, е предстояло да бъде се
задълбочи и да се превърне в изключително значима, но вместо това е била
прекъсната необратимо. Освен силното в негативен план емоционално
страдание в етапите на траур и обичайните последици – дефицити от загубата
на значимия възрастен за придобиването на психо-социален опит, увереност,
в самоопределянето и в себеутвърждаването, необходими за преодоляване на
присъщите за юношеската възраст трудности в етапа на съзряване, по
отношение на ищцата се установи, че ищцата П. В. В. е претърпяла тежка
емоционална травма, съпроводена с тревожност, хранително разстройство и
неадаптивни модели за справяне с травмата. Проявлението на травмата като
констатираното разстройство на емоциите, поведението и когнициите,
съобразно обясненията на в. л. П. Г., към настоящия момент само е потиснато
с възможност да се активира в бъдеще необратимо и с тежки и непредвидими
за психиката й последици, за предотвратяването и преодоляването на които е
необходимо професионално психотерапевтично лечение.
Съобразно това, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението, дължимо на ищцата П. В., при съобразяване на релевантна
съдебна практика към момента на настъпване на увреждането – през 2022 г. и
актуалните социално-икономически условия в страната, като се съобразява и
принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване, е в размер на
180 000 лв.
Така определените размери на обезщетението следва да се присъдят,
20
заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
уведомяване на застрахователя, съгласно нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 и ал. 3
КЗ.
Претенцията на ищците за начисляване на законна лихва освен върху
размера на обезщетението за неимуществени вреди, но и върху размера на
дължимата лихва за периода от предявяване на претенцията до произнасянето
от страна на застрахователя по нея, е неоснователно.
Застрахователят е отговорен за лихвите за забава не по общото правило
в ЗЗД, а по специалните правила на КЗ, като чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. чл. 429, ал.
2, т. 2, вр. ал. 3 КЗ предвиждащи, че застрахователят покрива отговорността
за лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице; тези лихви се включват в застрахователното обезщетение и
се плащат от застрахователя в рамките на лимита на неговата отговорност –
застрахователната сума. По силата на чл. 497 КЗ, застрахователят отговаря за
последиците от собствената си забава в изплащане на застрахователното
обезщетение, след изтичане на срока, регламентиран в чл. 496, ал. 1 КЗ, като в
този случай дължимата лихва може да надхвърля застрахователната сума по
чл. 492 КЗ, съгласно изричния текст на чл. 497, ал. 2 КЗ, но и в тази хипотеза
не възниква отговорност на застрахователя за заплащане на лихва върху
лихва, както се претендира от ищците, а единствено за възможност, при
неизправност на застрахователя, той да понесе и обезщетение за забавено
изпълнение, надхвърлящо застрахователната сума – в този смисъл, Решение
№ 40 от 31.03.2023 г. на БАС по в. гр. д. № 437/2022 г., в което е възприето
разрешението, дадено в Решение № 50001 от 3.02.2023 г. на ВКС по т. д. №
2530/2021 г. и цитираните в същото актове на ВКС и се споделя от настоящия
състав на СлОС.
В обобщение на изложеното по-горе, предявените искове за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, следва да се уважат до размера от
130 000 лв. за ищеца Д. В. В. и до размера от 180 000 лв. за ищцата П. В. В.,
заедно със законната лихва за забава върху обезщетенията, считано от
26.08.2022 г. до окончателното изплащане, като предявените искове за
обезщетение на причинените на ищците неимуществени вреди следва да се
отхвърлят до пълния им размер, както и за законна лихва, върху пълния
размер на претендираните главници кумулативно с размера върху лихвата за
21
забава, считано от датата, на която изтичат 15 работни дни от уведомяване на
застрахователя с извънсъдебната претенция - 19.09.2022г. до окончателното й
изплащане.
Съразмерно на уважената част от предявените искове за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, следва да се присъди възнаграждение
за адв. Х. по чл. 38, ал. 2 ЗАд, в размерите по чл. 7, ал. 2, т. 5 ЗАдв. от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – 14 220 лв. с ДДС, за осъщественото процесуално
представителство за П. В. В. и 11 820 лв. за осъщественото процесуално
представителство за ищеца Д. В. В.. Искането за присъждане на
възнаграждение отделно за заверка на документи е неоснователно.
Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. препраща само към нормата на чл. 36, ал. 2
ЗАдв. и законът не предвижда подобно кумулиране на възнаграждения,
претендирано от адвоката в представения списък за разноски.
Претенцията на ответното застрахователно дружество за заплащане на
разноски – депозит за вещи лица, предвид основателността на предявения иск
и възраженията, за доказване на които за назначени експертизите е
неоснователно. Неоснователна е и претенцията за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, каквото се дължи само при осъществено
процесуално представителство от юрисконсулт, но не и при осъществено
процесуалното представителство в производството от адвоката въз основа на
пълномощно.
В тежест на ответника следва да се възложат разноските за назначаване
на експертизи за сметка на бюджета на съда – общо 697.80 лв., както и
дължимата по делото държавна такса, в размер на 12 400 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „......“ АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. ...., район И., ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ № 1,,
представлявано по делото от пълномощник – адв. Д. Т. от АК – Б., с адрес на
адвокатска кантора: гр. Б., пл. „.....“ № ..... да заплати на адв. П. В. В., ЕГН
**********, адрес: гр. С., ул. „.....“ № 30 А, действаща като непълнолетна
22
лично и със съгласието на своята майка П. П. В., ЕГН **********, със
съдебен адрес: адв. Н. Н. Д. и адв. С. А. Х., с адрес за призоваване: гр. С., ул.
“......” № ...., тел, за контакт: тел. +3... ..., e-mail: ............. сумата 180 000 лв.
(сто и осемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от
нея неимуществени вреди от смъртта на баща й В. Д. В. - пътник в автомобил
марка „Ф.“, модел „Д.“ с ДК № ...., причинена в ПТП на 04.08.2022 г. на път 1-
6, при км. 377 - 700, в района на с. Г., общ. С., настъпило по вина на водача на
лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, ДК № ...... - Д. А.В., ЕГН ..., поради
допуснато нарушение по чл. чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, както и законната
лихва върху размера на обезщетението от 180 000 лв. за неимуществени
вреди, считано от 26.08.2022 г. до изплащане на обезщетението, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди над размера от 180 000 лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв.,
както и за законната лихва върху тази разлика, както и за заплащане на
законна лихва върху пълния размер на обезщетението за неимуществени
вреди кумулиран с размера на обезщетението за забава, за периода от
19.09.2022 г. до окончателното изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „......“ АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. ...., район И., ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ № 1,,
представлявано по делото от пълномощник – адв. Д. Т. от АК – Б., с адрес на
адвокатска кантора: гр. Б., пл. „.....“ № ..... да заплати на Д. В. В., ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ул. „.....“, със съдебен адрес: адв. Н. Н. Д. и адв. С.
А. Х., адрес за призоваване: гр. С., ул. “......” № ...., тел, за контакт: тел. +3.....,
а, сумата 130 000 лв. (сто и тридесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от смъртта на баща
му В. Д. В. - пътник в автомобил марка „Ф.“, модел „Д.“ с ДК № ....,
причинена в ПТП на 04.08.2022 г. на път 1-6, при км. 377 - 700, в района на с.
Г., общ. С., настъпило по вина на водача на лек автомобил марка „Ф.“, модел
„Т.“, ДК № ...... - Д. А.В., ЕГН ..., поради допуснато нарушение по чл. чл. 42,
ал. 2, т. 1 от ЗДвП, както и законната лихва върху размера на обезщетението
от 130 000 лв. за неимуществени вреди, считано от 26.08.2022 г. до изплащане
на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди над размера от 130 000 лв. до пълния
23
предявен размер от 200 000 лв., както и за законната лихва върху тази
разлика, както и за заплащане на законна лихва върху пълния размер на
обезщетението за неимуществени вреди кумулиран с размера на
обезщетението за забава, за периода от 19.09.2022 г. до окончателното
изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „......“ АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. ...., район И., ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ № 1,,
представлявано по делото от пълномощник – адв. Д. Т. от АК – Б., с адрес на
адвокатска кантора: гр. Б., пл. „.....“ № ..... да заплати на основание чл. 38, ал.
2 ЗАдв. на адв. С. А. Х., със съдебен адрес: адв. Н. Н. Д., адрес за призоваване:
гр. С., ул. “......” № ...., тел, за контакт: тел. +3... ..., e-mail: ..................., за
осъщественото от нея процесуално представителство пред
първоинстанционния съд за П. В. В., ЕГН **********, адвокатско
възнаграждение, в размер на 14 220 лв. (четиринадесет хиляди, двеста и
двадесет лева) с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА ЗАД „......“ АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. ...., район И., ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ № 1,,
представлявано по делото от пълномощник – адв. Д. Т. от АК – Б., с адрес на
адвокатска кантора: гр. Б., пл. „.....“ № ..... да заплати на основание чл. 38, ал.
2 ЗАдв. на адв. С. А. Х., със съдебен адрес: адв. Н. Н. Д., адрес за призоваване:
гр. С., ул. “......” № ...., тел, за контакт: тел. +3....., за осъщественото от нея
процесуално педставителство пред първоинстанционния съд за Д. В. В., ЕГН:
**********, адвокатско възнаграждение, в размер на 11 820 лв. (единадесет
хиляди, осемстотин и двадесет лева) с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА ЗАД „......“ АД, ЕИК ......, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. ...., район И., ж.к. „Д.“, бул. „Г. М. Д.“ № 1,,
представлявано по делото от пълномощник – адв. Д. Т. от АК – Б., с адрес на
адвокатска кантора: гр. Б., пл. „.....“ № ..... да заплати в полза на бюджета, по
сметка на С.ски окръжен съд, дължимата държавна такса по делото в размер
24
на 12 400 лв. (дванадасет хиляди и четиристотин лева) и сумата 697.80 лв.
(шестстотин, деветдесет и седем лева и 80 ст.) – разноски по делото, платени
от бюджетните средства на съда.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Б. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
25