Р Е Ш
Е Н И Е № 524
гр. Видин, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видински районен съд, гражданска колегия в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Председател: ВЛАДИМИР
КРУМОВ
при секретаря Галина
Начева, като разгледа докладваното от
съдията Крумов гр. дело № 1901 по описа за 2020 г., и за
да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД, с ЕИК: *******със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ 29, ет. 3 против С.С.С., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във
връзка с чл. 415 от ГПК, във вр. с 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, във
връзка с чл. 86 ЗЗД, във връзка с чл. 92 от ЗЗД, във вр. с чл. 6 от Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца
права са: Ответникът и „Вива кредит“ ООД са били в облигационни отношения по
силата на Договор за паричен заем № 5437333 от 05.05.2018 г. Твърди се, че
договорът е сключен при спазване разпоредбите на ЗПФУР. Съгласно сключения
договор за заем заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в
размер на 500.00 лева под формата на паричен заем, който се усвоява в търговски
обект от клоновата мрежа на „Изипей“ АД. С подписването на договора ответникът
удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума от 500.00 лева, като
договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума.
Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума съгласно условията на
сключения договор като заплати сума в размер на 823.86 лева, ведно с
договорената лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 91.54
лева /включваща първоначална главница и
договорна лихва и такса за експресно разглеждане/.
Сочи се, че „Вива кредит“ ООД като цедент е прехвърлило
вземанията си към ответника на ищеца на 01.02.2019 г. като цесионер. Цедентът е
уведомил ответника за извършеното прехвърляне. Ответникът не е изпълнил
задължението си по договора за заплащане на дължими суми. Ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1415/2019 г. по описа на Районен съд –
Видин. Същата е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
След дадени указания от съда, от ищеца е депозирана молба с
вх. № 262614/22.03.2021 г. / лист 33 от делото/, с която се прави поправка на
петитума на исковата молба.
Иска се от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца следните суми: 500.00 лева главница, 87.61 лева – договорна
лихва за периода от 04.06.2018 г. до 30.01.2019 г., 236.25 лева – неустойка,
14.33 лева – лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница за
периода от 31.01.2019 г. /датата, следваща деня на последната погасителна
вноска/ до 21.05.2019 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/,
ведно със законната лихва, считано от 23.05.2019 г. – датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното плащане.
Претендират се разноските по заповедното и по исковото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника,
чрез назначеният по делото особен представител. Въведени са възражения:
-
Не е налице валидно прехвърляне на
права и ищцовото дружество не е носител на вземането, нито е страна по спорното
правоотношение. Рамков договор за прехвърляне на парични вземания от 01.12.2016
г. не е произвел действия, тъй като липсва валидно уведомяване на ответника за
прехвърляне на вземането. Рамковия договор от 01.12.2016 г. и Приложение № 1
към него от 01.02.2019 г. не установява прехвърляне на процесното вземане по
отношение на ответника.
-
Оспорено е възникването на
облигационното отношение между първоначалния кредитор и ответната страна.
Липсва сключен договор за паричен заем между първоначалния кредитор и
ответника. Договорът за паричен заем не е подписан от ответника нито физически,
нито с електронно изявление. Тарифата към процесния договор не е подписана от
първоначалните страни по договора.
-
Няма доказателства за усвояване на
паричния заем от ответника.
-
Направено е възражение за нищожност
на клаузите на чл. 4, ал.1 и чл. 4, ал. 2 от процесния договор за паричен заем
на основание чл. 26 от ЗЗД като накърняващи добрите нрави. Същите клаузи са
неравноправни по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Събрани са писмени доказателства, назначени и изслушани са
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, приложено е ч.гр.д. № 1415/2019
г. по описа на Районен съд - Видин.
Съдът,
като взе предвид постъпилата искова молба и съобразявайки представените по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна:
Съгласно сключен договор за паричен заем № 5437333 от
05.05.2018 г. между „Вива Кредит“ ООД като заемодател и ответника като заемател
е отпуснат на С.С.С. паричен заем в размер на 500.00 лева. Съгласно сключения
договор и изготвения погасителен план, ответникът е следвало да погасява в
срок, като съгласно условията на договора заплати 9 броя вноски, всяка в размер
на 117.79 лева /главница 500.00 лева, договорна лихва 87.61 лева, 236.25 лева
неустойка и 236.25 лева такса експресно разглеждане/ на обща стойност от
1060.11 лева с първа вноска на 04.06.2018 г. и последна вноска на 30.01.2019 г.
Годишният процент на разходите е фиксиран на 49.44 %.
Годишният лихвен процент по заема е фиксиран на 40.28 %.
С разписка за извършено плащане № 2000000151406986 от
05.05.2018 г. с наредител "Вива Кредит“ ООД и получател С.С.С. и описание:
„паричен превод към Easy Pay по договор за заем“ са преведени
500.00 лева.
На 15.07.2022 г. в Районен съд – Видин е получен отговор от Easy Pay с изх. № 2022071117004104 от 15.07.2022 г., с което е
предоставено заверено копие на платежен документ – разписка №
07000733154478/05.05.2018 г., удостоверяваща изплащането на паричен превод на
стойност от 500.00 лева, нареден от „Вива Кредит“ ООД в полза на лицето С.С.С..
На разписката за получател е положен подпис и саморъчно изписано име и фамилия
от ответника С.С.. Подписът и почеркът на разписката не са оспорени от ответника,
поради което съдът приема, че са положени от същия.
С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 01.12.2016 г. сключен между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД страните са уговорили, че продавачът прехвърля
на купувача станалите ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, описани в
Приложение № 1. По делото е представено Приложение № 1 от 01.02.2019 г. към
договора, в което е посочено вземането на цедента „Вива Кредит“ ООД против
ответника, с посочен единен граждански номер. Съдът намира, че е налице воля за
прехвърляне на процесното вземане, доколкото и последното е надлежно
индивидуализирано в представеното приложение към договора.
Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, което не е оспорено от страните и е прието по делото е, че ответникът
не е направил нито едно от договорените погасителни плащания по сключения между
страните договор за паричен заем, не е направено първо плащане на 04.06.2018
г., нито са платени следващите фиксирани в погасителния план вноски. От заключението
е видно, че непогасената главница е в размер на 500.00 лева за периода от 04.06.2018
г. до 30.01.2019 г., непогасената договорна лихва е в размер на 87.61 лева за
периода от 04.06.2018 г. до 30.01.2019 г., незаплатената неустойка по чл. 4,
ал. 2 от договора е в размер на 236.25 лева, неплатената такса по чл. 1, ал. 3
от договора е в размер на 236.25 лева, неплатените разходи за събиране на
просрочени задължения са в размер на 175.00 лева, неплатените разходи по
ангажиране дейността на служител са 70.00 лева и лихвата за забава е в размер
на 14.33 лева за периода от 31.01.2019 г. до 21.05.2019 г.
Съдът дава вяра на заключението на вещото лице като
компетентно и обективно и изготвено.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е
посочило в заключението си, че от направената справка в информационната система
за предоставяне на кредити на „Вива кредит“ ООД се установява, че е наличен
профил на С.С.С. с ЕГН **********, с електронен адрес ********* и
телефонен номер ******. След регистрацията в системата на „Вива кредит“ ООД на
сайта последната е генерирала персонален идентификационен номер ID
FEE08B04-38FC-471F-8212-A1684A35A2D7 на
потребителя С.С.С., с код на договора 5437333. От създадения профил с
горепосочения електронен адрес е получена онлайн заявка за кандидатстване за
кредит по кредитен продукт ВИВАКРЕДИТ ПЛАН на 05.05.2018 г., като за целта са
попълнени исканите лични данни. Договорът е сключен онлайн, съгласно условията
на кредитора. Вещото лице подробно е описало действията, извършени от
потребителя, свързани с кандидатстването за кредит. Посочило е, че договорът
съществува в системата на „Вива кредит“ ООД в PDF
формат под номер: 55103200432247333 – Договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“
№ 5437333 – 05.05.2018 г.
Съдът дава вяра на заключението на вещото лице като
компетентно и обективно и изготвено.
С оглед
горното, съдът намира от правна страна следното:
Неоснователно е
възражението на ответника, че не бил уведомен за извършената цесия. Вземането е
точно индивидуализирано в представения Приемо-предавателен протокол от 01.02.2019
г. към договора за цесия. Като доказателство в посочения смисъл е и
уведомителното писмо за извършената цесия, като същото е приложено към исковата
молба и е достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, поради
което съставлява надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя
е породила действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Получаването
на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото.
В този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о. и Решение № 3/16.04.2014 г.
по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. Следователно вземането е валидно прехвърлено
на ищцовото дружество с договор за цесия, поради което ищецът е активно
легитимиран да предяви настоящия иск.
Следва да се
посочи, че длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомление само
ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквито твърдения
не са направени в настоящото производство и съответно не са ангажирани
доказателства в тази насока. След като бъде известен за цесията, дори и чрез
връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /Решение №
40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на ВКС; Определение № 987/18.07.2011 г.
по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС/.
Съгласно
разпоредбата на чл. 45 от ГПК връчването на представител се смята за лично връчване.
Законодателят е посочил в разпоредбата фигурата „представител“, без да
разграничава представителната власт на представителя от какво произтича – от
упълномощаване или по силата на закона чрез акт на съда. Осъщественото връчване
на представител е приравнено на лично връчване, при което следва да се приеме,
че в случая ответникът лично е уведомен за извършената цесия чрез назначеният
му особен представител.
Договорът за цесия е договор, по
силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и по силата
на който настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение -
кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си.
Предвид изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец разполага с материалноправна
легитимация в исковото производство пред настоящата съдебна инстанция,
образувано по реда на чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ЗЗД.
Вземането, предмет на договора за
цесия, е породено от договор за кредит от разстояние. По отношение на тези
договори, освен общите нормативни правила, установени със Закона за
задълженията и договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и
платежните системи, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.
Легалната дефиниция на този вид
договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В
разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и
обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит
от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на
услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните
изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ
и електронния подпис – сега Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (загл., изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г.), а съгласно, ал. 3
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща,
се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
В разпоредбата на чл. 3 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги в редакцията му
действала към момента на сключване на твърдения договор за кредит от разстояние
(ред. - ДВ, бр. 85 от 2017 г.) електронният документ представлява Електронен
документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за
отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан
по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014". Писмената форма се смята за
спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление.
Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали
същата е за действителност или за доказване, тя се счита спазена, след като е
съставен електронен документ.
В случая в производството по делото
съдът намира за установено, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние.
По делото е представен договор за
паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ № 5437333 – 05.05.2018 г. и към заключението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза са представени и Общите условия
към него, свалени от системата на кредитодателя, който не носи подписа на
потребителя. Тъй като договорът за кредит е сключен под формата на електронен
документ, последният, ведно с Общите условия към него, е представен по делото
на хартиен носител на основание чл. 184, ал. 1 ГПК. В договора за кредит са
посочени личните данни на кредитополучателя – ответник. Уговорено е, че сумата,
предоставена по договора е в размер от 500.00 лв., при лихвен процент от 40, 28 %
и годишен процент на разходите от 49, 44 %. Съгласно сключения договор и
изготвения погасителен план, ответникът е следвало да погасява в срок, като
съгласно условията на договора заплати 9 броя вноски, всяка в размер на 117.79
лева /главница 500.00 лева, договорна лихва 87.61 лева, 236.25 лева неустойка и
236.25 лева такса експресно разглеждане/ на обща стойност от 1060.11 лева с
първа вноска на 04.06.2018 г. и последна вноска на 30.01.2019 г. В клаузите на
Общите условия е установено, че договорът за заем се сключва по искане на заемателя,
който на уеб страницата на дружеството попълва форма за кандидатстване, която
съдържа негови лични данни и която представлява електронен документ. Заемателят
декларира, че приема всички условия, посочени в преддоговорната информация,
предоставена под формата на Стандартен европейски формуляр и Общите условия и
същите се считат за договорени между страните със сключването на Договора.
Заемателят си създава личен акаунт като посочва лична електронна поща и парола
във Формата за кандидатстване. Електронната поща, посочена от заемателя във
Формата за кандидатстване представлява средство за индивидуализация на същия от
страна на заемодателя. Всички изявления, изпратени на и от посочената
електронна поща заемодателят счита за направени до и от заемателя. При
създаване на личен акаунт заемателят въвежда парола за достъп, като се
съгласява с Декларация относно действието на паролата като саморъчен електронен
подпис, че същата да представлява информация, която има действие на негов
електронен подпис съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП, който в отношенията му с
„Вива кредит“ ООД има действие на саморъчен подпис. В случай, че заемателят е
одобрен от Дружеството за сключване на договор за ползване на някоя от
финансовите услуги, същият се уведомява чрез смс на посочения във Формата за
кандидатстване телефонен номер, както и чрез изпращане на електронно съобщение,
което съдържа Стандартен европейски формуляр, Договор за ползване на конкретната
финансова услуга и Общи условия към него. За да подпише/сключи договора/анекс
за удължаване на срока на договора, когато такъв е приложим към договорите,
сключвани по чл. 3.1, както и всички съпътстващи договора документи, в това
число декларации, общи условия и други, заемателят следва да натисне посочения
в електронното съобщение линк, като след това въведе избраната от него парола
за достъп, която представлява електронен подпис на заемателя, с който всички
документи, свързани с Договор за предоставяне на финансова услуга се считат за
подписани. С въвеждането на паролата, заемателят изразява своето съгласие за
сключване на договора, при посочените в него условия, както и със съдържанието
на всички останали документи, в това число декларации, общи условия и други.
По делото е изслушано заключението
на вещото лице по допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза. Вещото
лице, направило справка в електронната система за предоставяне на кредити на
цедента, като е установило, че в последната е наличен профил на ответната
страна С.С.С. с посочени лични данни, електронен адрес и телефонен номер. След
регистрация в системата, последната е генерирала персонален идентификационен
номер на потребителя. Вещото лице е установило, че от същия профил е направена
заявка за получаване на кредит. След попълване на формуляра за кандидатстване с
избор на заемната сума и периода за връщане, се натискал бутон “продължи”, с
който се преминава към следващия етап от кандидатстването, където се изписват параметрите
на договора и условията към него. След запознаване с тях потребителят следвало
да натисне бутон “подпиши”, с което изразява своето съгласие за сключване на
договора. Вещото лице е посочило, че договорът съществува в системата в PDF
формат. В таблицата, обективирана в заключението са посочени действията, които
са извършени от потребителя и които вещото лице е изследвало и установило, с
посочване на идентификационния номер на операцията, описание на самото
действие, дата и час на извършването му и IP адресът, от който това действие е
осъществено.
Съдът намира заключението на вещото
лице за компетентно и безпристрастно изготвено, дало пълен и обоснован отговор
на поставените за разрешаване въпроси, поради което съдът цени фактическите
(доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.
По делото е представена разписка №
07000733154478 от 05.05.20180 г., издадена от “ИзиПей” АД, от която се
установява, че на посочената дата Светлин С. е получил сумата от 500.00 лв.,
преведена от „Вива Кредит“, с основание на превода – посочени три имена и единен
граждански номер на ответната страна както и уточнението, че се касае за
договор за заем. Разписката е подписана, като в полето до подписа е саморъчно
изписано името на ответната страна. На разписката за получател е положен подпис
и саморъчно изписано име и фамилия от ответника С.С.. Подписът и почеркът на
разписката не са оспорени от ответника, поради което съдът приема, че кредитът
е усвоен от същия.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги електронен документ
е Електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014
на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната
идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния
пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.),
наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014". Законът придава значение на подписан документ
само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен
подпис, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат
на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ).
Съгласно чл. 13 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл.
3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Усъвършенстван електронен подпис е
електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 11 от Регламент (ЕС) № 910/2014.
Квалифициран електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12
от Регламент (ЕС) № 910/2014. Правната сила на електронния подпис и на
усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис,
когато това е уговорено между страните.
Съдът намира, че така представеният договор
представлява електронен документ, който не е подписан с квалифициран електронен
подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ. Независимо че електронното съобщение, несъдържащо
квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална доказателствена сила,
последното не е тъждествено на пълна липса на волеизявление и не може да бъде
игнорирано, в който смисъл е практиката на Върховния касационен съд, формирана
с Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. №
868/2012 г., ІV г.о. и Определение № 169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017
г., І т. о. В посочената практика се приема, че “принципно представянето на
документ върху който липсва подпис на издателя му предпоставя, че фактът на
писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установявани с други
доказателствени средства при оспорване кой е издателят му”.
В случая съдът намира за установено,
че страните са сключили договор за кредит с посоченото съдържание, доколкото от
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установи, че
ответната страна, през системата на кредитодателя на сайта www.vivacredit.bg, е подала
заявка за сключване на договора и е генерирала сключване на договор чрез
натискане на бутона „подпиши“. Това е така, доколкото бе установено, че
заявката с посочване на параметрите на договора за кредит е направена от
профила на потребителя С.С.С., след което от този профил при следване на
стъпките на системата, е бил генериран договор със съответните параметри, с
който договор вещото лице се е запознало, и който е приет от потребителя с
натискане на бутона “подпиши”. Възражението на особения представител на
ответника, че е невъзможно да се установи, дали електронната поща действително
е на ответника или не, не променя извода, до който съдът достигна. Това е така,
защото профилът на съответния потребител се създава след въвеждане на неговите
лични данни, които в случая съвпадат с тези на ответната страна, след което се
генерира уникален идентификационен код на този потребител. Възможността за
ползване на профила е ограничена, тъй като последното е възможно единствено с
въвеждане на електронния адрес на потребителя и избраната от последния парола.
Всички тези обстоятелства, разгледани в тяхната взаимовръзка обосновават
извода, че именно ответната страна е ползвала системата на финансовата
институция, като след избиране на параметрите на договора и запознаване с него
е дала съгласието за сключването му при посочените в последния клаузи и
съдържание с натискане на бутона “подпиши”.
Заключението на вещото лице е
установило, че на разположение на ответника била предоставена цялата необходима
информация - стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация,
договорът за кредит и общите условия към него, приети от ответника с натискане
на бутона "подпиши".
Сключване на договор, който по така
изложените съображения следва да се приеме, че е с посоченото съдържание, се
установява и от представената по делото разписка № 07000733154478 от
05.05.20180 г., издадена от “ИзиПей” АД, от която се установява, че на
посочената дата Светлин С. е получил сумата от 500.00 лв., преведена от „Вива
Кредит“, с основание на превода – посочени три имена и единен граждански номер
на ответната страна както и уточнението, че се касае за договор за заем. Разпоредбата
на чл. 240, ал. 1 ЗЗД установява, че договорът за заем има реален характер и се
счита сключен в момента на получаване на сумата от заемополучателя, поради
което в случая следва да се приеме, че договорът е сключен, като за ответника е
възникнало задължението за връщане на предоставения за временно ползване
финансов ресурс в размер на сумата от 500.00 лв. при условията и за сроковете,
установени в клаузите на договора и общите условия към него.
В производството по делото не са
ангажирани доказателства от страна на ответника, като не са изложени и
твърдения в тази насока, че е осъществено пълно или частично погасяване на
задължението за връщане на предоставената за ползване сума в същата валута и
размер, поради което и исковата претенция за признаване за установено, че
ответника дължи на ищеца сумата от 500.00 лева, представляваща главница по
Договора за паричен заем, сключен между длъжника и „Вива Кредит“ ООД, е
основателна и следва да бъде уважена в пълния й предявен размер, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда
до окончателното изплащане на задължението.
Процесният
договор за кредит е съобразен и с императивната норма на чл. 11, т. 10 ЗПК. На
първо място чл. 11, т. 10 ЗПК не изисква да се посочи в договора
математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Това е така, защото в
рамките на Европейския съюз, в това число и в България има нормативно
предвидени две математически формули за изчислението на ГПР /т. 1 и т. 2 от
Приложение №1 към ЗПК/, които единствено може да се прилагат за изчислението на
ГПР. Страните нито могат да прилагат друга математическа формула за изчислението
на ГПР, нито са длъжни да възпроизвеждат в договорите си горните две формули.
Нормата на чл.
11, т. 10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и
изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено да
се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Думата допускания
тук се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи,
част от ГПР. Тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в
чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно
договорите за потребителски кредити, така и в издадения в нейното изпълнение
ЗПК и по точно в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Тези
допускания се делят на две групи. Първата група са базови допускания /чл. 19,
т. 3 и т. 4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви „а“ и „б“ Приложение № 1 към ЗПК
и допълнителни допускания /чл. 19, т.5 от Директива 2008/48 и т. 3 букви - „в“,
„г“, „д“, „е“, „ж“, „з“, „и“, „к“, „л“, „м“ към ЗПК/. Първата група допускания
биха имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните
допускания касаят определени видове креди, като револвиращ кредит, овърдрафт
или договор за кредит с неопределен срок, чиято легална дефиниция е дадена в
буква „жи на Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. При посочените в
тази разпоредба кредити, за да може да се изчисли и посочи един точен процент
на ГПР при сключване на договора, се налага се правят допускания за бъдещето,
за да се изчисли ГПР като една - единствена ставка с точност поне един знак
след десетичната запетая /т. 2 б. „г“ от Приложение № 1 към ЗПК/, което е
детайлно разяснено в решение на СЕС С- 290/2019г. В настоящия случай е
приложимо единствено първото базово допускане по т. 3, буква „а“ на Приложение
№1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил
сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в
съответствие с условията и сроковете по договора, което е посочено в чл. 2, ал.
1. т. 8 от договора. Второто базово допускане касае уговорени променливи
лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният процент е фиксиран и подобни
допускания са неприложими. Допълнителните допускания също не са приложими,
защото касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити, какъвто
настоящия не е. Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае
предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на
ГПР, което изискване в случая е изпълнено. С оглед на изложеното съдът намира,
че е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Относно
оспорвания за нищожност на уговорената в договора възнаградителна лихва, следва
да се посочи, че уговореният лихвен процент не представлява и не се свежда
единствено до възнаграждение за ползване на главницата до нейното връщане, а е
цена на услугата по предоставяне на паричния заем. Заемът е предоставен от
финансова институция по чл. 3, ал. 2 от Закона за кредитните институции, която
отпуска заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства, т. е. възможностите й в тази насока са
по-ограничени в сравнение с банките. Достъпът на ответника до паричния ресурс -
предмет на договора е бърз, лесен и необезпечен. Обективните ползи за заемателя
от този начин на предоставяне на кредит имат своята цена в гражданския оборот,
която е фиксирана в договора и ответникът се е съгласил да я заплати при
сключването му. Поради това тази цена не може да бъде приравнена на
възнаградителна лихва и не следва да бъде обсъждано съответствието на размера й
с добрите нрави. Към момента на сключване на договора за кредит в действащото
законодателство е нямало ограничение на максималния размер на цената на
услугата - предоставяне за ползване на паричен заем. От друга страна, законната
лихва за забава, по никакъв начин не ограничава правото на страните да уговорят
цена на услуга (ползване на паричен заем) в различен размер. Задължението по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД не е наречено от законодателя с термина „лихва", а е
определено като обезщетение за вреди от неточното /забавено/ изпълнение или от
пълното неизпълнение на главното задължение. За разлика от лихвата, това
вземане няма възнаградителен характер и не се дължи на договорно, а на законно
основание. Поради това следва да се приеме, че няма пречка страните да уговарят
договорна лихва над размера на законната такава - свободата на договаряне не е
ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Размерът на договорната
лихва се определя по взаимно съгласие на страните като част от договорната
свобода, с която същите разполагат. В случая страните свободно са уговорили
съдържанието на договора за кредит, включително и размера на лихвите. Законната
лихва има за цел да регулира лихвата при забава за изпълнение на едно
задължение. Тя не е цена за услуга, а санкция за неизпълнение. Поради тази
причина законната лихва и нейния държавно определен размер не е показател, на
база на който може да се определи дали една цена за услуга -предоставяне на
заем - отговаря на „добрите нрави". Договорната лихва по своята същност
представлява „цена" за ползване на парични средства за определен период от
време. Тази „цена" се формира от няколко фактора - разходи на търговеца за
предоставяне на услугата заем, конкуренция на пазара, ниво на обслужване, риск
от неизпълнение от страна на Кредитополучателя. „Добрите нрави” не регулират
цените на стоките и услугите. Нарушение на добрите нрави би имало при
заблуждение относно цената на определена стока, но когато една цена е ясно и
коректно посочена, когато една услуга не е задължителна за ползване и
потребителят сам при свободно формирана воля решава дали иска да я ползва или
не при посочената цена, тогава противоречие с „добрите нрави” не може да има.
На пазара на малките, необезпечени заеми, какъвто е заемът по настоящото дело,
пазарните нива на лихвата са по - високи от нивата на банковите кредити. С
оглед гореизложеното искът в размер на 87.61 лева – договорна лихва за периода
от 04.06.2018 г. до 30.01.2019 г. следва да се уважи като основателен.
Имайки предвид,
че договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора и
за всички вземания по него, изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК за
посочване на последователността на разпределение на вноските е неприложимо и не
се отразява на действителността на договора липсата на разбивка в погасителния
план на всяка от погасителните вноски. В случая погасителния план към процесния
договор е в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК съдържа информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Изискване за посочване отделно на главницата, лихвата и допълнителните разходи
в рамките на отделна погасителна вноска е въведено с разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 12 ЗПК, която касае ситуация, в която потребителят погаси предсрочно
главницата по срочен договор за кредит и при която за него се поражда право да
получи нов погасителен план, и в този само случай планът трябва да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. В тази, връзка е и
разпоредбата на чл. 11, ал. 3 ЗПК, според която, когато се прилага чл. 11,
ал.1, т. 12 ЗПК, кредиторът предоставя на потребителя при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент на договора извлечение по сметка под
формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания. От това
следва, че хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК не следва да се смесва с
тази, предвидена в т. 11, която е приложима в настоящия случай и съобразно
която не е предвидено такова завишено по съдържание изискване към погасителния
план. Нормите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК транспонират в българското
законодателство изисквания на чл. 10, параграф 2, буква „з“ и „и” от Директива
2008/48. По повод на тълкуването на тази правна норма действие има и решение на
съда на ЕС по дело С - 42/15 от 09.11.2016г., според което чл. 10. параграф 2,
букви „з“ и „и“ от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че в
срочния договор за кредит, предвиждащ погасяване на главницата чрез
последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на погасителен план
каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази
главница. Тези разпоредби, тълкувани във връзка с член 22, параграф 1 от тази
директива, не допускат държавата членка да предвижда такова изискване в
националната си правна уредба.
Претендираното
обезщетение за забава се дължи на основание чл. 86 ЗЗД. изчислено е върху
непогасената част от главницата и е в размер, по-точно основния лихвен процент
на Българската народна банка на текущата година плюс 10 процентни пункта. Главния
дълг по договора за заем е получената и усвоена от заемателя сума, в конкретния
случай претендираната главница, като обезщетението за забава е изчислено върху
нея. С оглед гореизложеното искът в размер на 14.33 лева – обезщетение за
забава за периода от 31.01.2019 г. до 21.05.2019 г. следва да се уважи като
основателен.
Направеното възражение от особения
представител на ответника досежно неустойката съдът намира за неоснователно по
следните съображения:
В чл. 143, т. 5 ЗЗП е установено, че
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения
да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Неравноправността на
клауза в посочената хипотеза представлява частен случай на противоречие с
добрите нрави.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС добрите
нрави са морални норми, на които законът придава правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието
на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта,
който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес. Условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави
следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от
следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или непарични и
размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи -
поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
В мотивите на тълкувателното решение
е прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел,
за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
Като съобрази цитираната задължителна
съдебна практика, настоящият съдебен състав намира, че неустойката, уговорена в
чл. 4, ал. 2 от Договора за заем, която по своята правна природа представлява
установена неустойка за неточно изпълнение на задължението на потребителя за предоставяне
на обезпечение, посочено в ал. 1 на чл. 4 от Договора, не противоречи на
добрите нрави. Това е така, тъй като в чл. 4, ал. 1 е посочено, че заемателят
се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а
именно: поръчител – физическо лице или банкова гаранция, която е издадена след
усвояване на паричен заем в размер на цялото задължение на заемателя по
договора, валидна 30 дни след падежа за плащане на договора. Видно от
доказателствата по делото е, че обезпечение от заемателя не е предоставено,
поради което му е начислена неустойката по чл. 4, ал. 2 от Договора в размер на
236.25 лева.
С оглед тези установени
обстоятелства, Съдът намира, че исковете следва да бъдат уважени като доказани
в основанието и размера.
С молба вх. № 261549/05.12.2022 г.
ищецът е уведомил съда, че от 25.11.2022 г. съгласно вписване в Търговския
регистър при Агенция по вписванията „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД с ЕИК ********* е преобразувано чрез промяна на
правноорганизационната форма в „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД
с ЕИК *******, като се иска с оглед настъпилото правоприемство по отношение на
активно легитимирана страна след образуване на делото и на основание чл. 227 от ГПК съдът да конституира като ищец„Агенция за контрол на просрочени задължения“
АД с ЕИК ******* на мястото на първоначалния ищец „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД с ЕИК *********.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013
на ОС ГТК на ВКС и изхода на делото ответникът следва да понесе отговорността
за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство съобразно
уважената част от исковете.
Ответникът следва да заплати на
ищеца следните разноски, направени в исковото производство: 25.00 лева –
заплатена държавна такса, 300.00 лева – разноски за особен представител, 120.00
лева – разноски за съдебно-счетоводна експертиза, 500.60 лева – разноски за съдебно-техническа
експертиза. Ищецът претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 360.00
лева. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, счита, че
на ищеца следва да се присъди сумата в размер на 200.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НЗПП/, във връзка с
чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК, като искането в останалата част се
отхвърли като неоснователно.
Ответникът следва да заплати на
ищеца и направените разноски по заповедното производство по ч. гр. д. № 1415/2019
г. по описа на Районен съд – Видин. Ищецът претендира разноски в размер на
26.39 лева за държавна такса и 200.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът констатира от Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1124-РЗ/31.05.2019 г. по ч.гр.д. № 1415/2019 г. по описа на Районен съд –
Видин, че в заповедното производство на ищеца са присъдени разноски в размер на
25.00 лева - за държавна такса и 65.00 лева - юрисконсултско възнаграждение. С
оглед гореизложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в заповедното производство в размер на 25.00 лева - за държавна такса
и 65.00 лева - юрисконсултско възнаграждение, като искането бъде отхвърлено до
пълния му претендиран размер като неоснователно.
Водим от горното Съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на С.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД с ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ 29, ет. 3 има вземане спрямо С.С.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** за следните суми: 500.00
лева главница, 87.61 лева – договорна лихва за периода от 04.06.2018 г. до
30.01.2019 г., 236.25 лева – неустойка, 14.33 лева – лихва за забава /мораторна
лихва/ върху непогасената главница за периода от 31.01.2019 г. до 21.05.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2019 г. – датата
на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ АД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ 29, ет. 3, направени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д № 1415/2019 г. по описа на Районен съд - Видин в общ
размер на 90.00 лева /25.00 лева - за държавна такса и 65.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение/, като искането в останалата част отхвърля като
неоснователно.
ОСЪЖДА С.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ АД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ 29, ет. 3, направените разноски в исковото
производство, а именно: 25.00 лева – заплатена държавна такса, 300.00 лева –
разноски за особен представител, 120.00 лева – разноски за съдебно-счетоводна експертиза,
500.60 лева – разноски за съдебно-техническа експертиза и 200.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната
помощ /НЗПП/, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК, като искането
до пълния му претендиран размер отхвърля като неоснователно.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните, като
след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д. № 1415/2019 г. по
описа на Районен съд - Видин.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / П /
Вярно с оригинала
Секретар: