МОТИВИ към решение по НАХД 460 по описа за 2015г. на БРС:
Производството е по реда на чл. 375 и сл.
от НПК.
Образувано е по повод постановление от 3.2.2015 г.
на прокурор при БРП, с което е внесено предложение обвиняемият А.Н.А.,
ЕГН **********, роден на *** ***,
да бъде освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл.313, ал.1 от НК, като му бъде наложено административно
наказание по реда на чл. 78а от НК,
за това, че на 28.12.2012 г., в гр.Бургас, в
сградата на сектор „ПП" на ОДМВР - Бургас, потвърдил
неистина в писмена декларация
- декларация по чл. 17, ал. 1 от
Правилника за издаване на българските лични документи, която
по силата на закон -
чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, вр. чл. 16, ал. 1, т. 3 от
Наредба I - 157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета
на водачите и тяхната дисциплина, както и по силата на чл. 17, ал. 1 и чл. 35,
т. 3 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с
Постановление № 13 на МС от 08.02.2010 г., обн. ДВ, бр. 12/12.02.2010 г., се
дава пред орган на властта
- Началника на сектор „П П” на ОДМВР - Бургас, за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно че свидетелството за управление на МПС №
*********, издадено на името на А.Н.М. на 25.11.2011 г. от ОДМВР - Бургас с валидност до
25.08.2021 г., е изгубено по време на работа във Федерална Република Германия -
престъпление по чл. 313, ал, 1 от НК.
В
съдебно заседание представител на Бургаска районна прокуратура, редовно
призована, не се явява.
Обвиняемият,
редовно призован не се
явява. По ДП се признава за виновен, като заявява, че в Германия му била взета
книжката, като след като се върнал в България подал документи за нова, като в
заявлението написал, че старото СУМПС загубил в Германия по време на работа. Изразява
съжаление за стореното.
Съдът,
след преценка и анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Към датата на деянието – 28.12.2012 г. обвиняемият А.
бил правоспособен водач на МПС и притежавал свидетелство за управление на МПС №
********* издадено на 02.09.2011 г. и валидно до 25.08.2021 г. На. 28.12.2012 г. обв. А. се явил на гише за
приемане на документи в сектор „Пътна полиция" при ОДМВР - Бургас. Целта
на посещението му била преиздаване на документи за правоуправление, тъй като
същите му били иззети от немските федерални власти, поради допуснато
административно нарушение на територията на немската държава. Съгласно Наредба
I - 157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на
водачите и тяхната дисциплина обв. А. следвало да заяви в нарочна декларация,
че не притежава друго валидно СУМПС, издадено от държава - членка на
Европейския съюз. Обв. А. попълнил заявление - декларация вх. №
34353/28.12.2012 г. за издаване на дубликат на свидетелството му за управление
на МПС № ********* издадено на 25.11.2011 г. от ОДМВР - Бургас. Обв. А.
декларирал горното обстоятелство, като на обратната страна на декларацията
вписал, че е изгубил шофьорската си книжка по време на работа във ФРГ.
Свидетелката И.А. - системен оператор в група Административнонаказателна
дейност, отчет на ПТП, профилактика, подготовка и отчет на водачите" при
сектор „ПП" - ОДМВР - Бургас приела подаденото от обв. А. заявление ведно
с декларацията и подготвила необходимите документи във връзка с неговото
обработване. На
04.01.2013г. обв. А. се явил за получаване на дубликата от СУМПС, какъвто му
бил издаден от ОДМВР - Бургас на 02.01.2013 г. под № *********. Свидетелката С.Н.
- системен оператор в група
„Административнонаказателна дейност, отчет на ПТП, профилактика, подготовка и
отчет на водачите" при сектор „ПП" - ОДМВР - Бургас му връчила новоиздаденото
свидетелство за правоспособност ведно с контролен талон към него № 5222497,
които обв. А. приел лично срещу положен подпис. При обработка на писмо № У - 19145/2014 г. на ГД
„НП" - София и вх. № ВК - 2947/19.02.2014 г. по описа на ОДМВР - Бургас
във връзка с писмо № Ко-31-1089/2013 г. на Посолството на РБългария във
ФРГермания, изпратено по компетентност в сектор „ПП" при ОДМВР - Бургас
свидетелката З.Ч. - системен оператор в група „Административнонаказателна
дейност, отчет на ПТП, профилактика, подготовка и отчет на водачите" при
сектор „ПП" - ОДМВР - Бургас, установила, че изпратеното национално
свидетелство за управление на МПС № ********* издадено от ОДМВР - Бургас на
25.11.2011 г. на името на А.Н.А., ЕГН ********** е със статус „невалиден"
от 28.12.2012 г. по причина „изгубен/откраднат". Въпросното СУМПС било
иззето от обв. А. за срок до 03.10.2013 г. от германските власти поради
извършено от него нарушение на правилата за движение. От заключението на
изготвената графическа експертиза е видно, че подписът, положен в процесната инкриминирана
декларация е на обвиняемия.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от приетите по делото
доказателства - съдържащи се в досъдебно производство № 217/2014 г. по описа на
Сектор „ПП” към ОД МВР Бургас, относими към предмета на доказване в настоящото
производство – обясненията на обвиняемия, разпита на свидетелите, изготвената
СГЕ, както и приложеното свидетелство за съдимост на обвиняемия..
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Безспорно
се установява, че с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 313, ал.1 от НК.
От
обективна страна на инкриминираната дата обвиняемият е потвърдил неистина в писмена
декларация, а именно, че е изгубил притежаваното от него свидетелство за
управление на МПС и че не притежава друго валидно свидетелство за управление на
МПС. Декларацията има характера на документ, доколкото съдържат писмено изявление
на определено лице и служи за установяване на определени факти имащи правно
значение. Безспорно е и че посочения документ е употребен, като е представен в
ПП при ОД на МВР гр.Бургас за удостоверяване истинността на посочените по-горе
обстоятелства. Необходимо е още от обективна страна по силата на закон, указ
или постановление на МС да се вменява задължение на лице с декларациите да се
удостоверява истинността на някои обстоятелства, а такова задължение е вменено
в чл. 160 от ЗДвП. Именно в самата декларация обвиняемият е уведомен за
наказателната отговорност, която носи по чл. 313 от НК
за невярно деклариране, поради което и този елемент от фактическия състав на
престъплението е осъществен.
Установено
е безспорно и авторството на деянието, доколкото съдебно-графическата
експертиза сочи с необходимата категоричност, че ръкописният текст и подписа
положен на мястото на "Декларатор" в инкриминираната декларация е
изпълнен от обвиняемия А..
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието и въпреки
знанието си, че свидетелството му за управление на МПС не е изгубено, с ясното
съзнание, че същото е било отнето от контролните органи в Република Германия, обвиняемият
е потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон - чл. 160 от ЗДвП, се дават пред орган на власт - Началника на сектор
ПП-ОДМВР-Бургас, декларирайки, че е изгубил свидетелството си за управление на
МПС и не притежава друго валидно такова.
Съдът
намира, че в случая са налице предпоставките по чл.78а, ал.1
от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание. Обвиняемият А. не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на раздел IV, глава VIII от НК. За престъплението е предвидено наказание
лишаване от свобода до 3 години или глоба от сто до триста лева. С деянието не
са причинени имуществени вреди. При това положение постановлението на прокурора
от Бургаска районна прокуратура е законосъобразно и обосновано.
Предвид
гореизложените съображения, съдът, като прецени степента на обществена опасност
на деянието и на обвиняемия като личност, обстоятелството, че с деянието не са
причинени съставомерни вреди, не са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства, а извършеното се явява изолиран акт в поведението на обвиняемия,
намери за адекватно налагането на наказание глоба в минималния размер,
предвиден в разпоредбата на чл. 78а, ал.1
от НК, а именно глоба от 1000 лева в полза на държавата. Така
определеното наказание се явява достатъчно за постигане целите на генералната и
специалната превенция на наказанията, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК,
като ще способства за поправяне и превъзпитание на дееца.
На
основание чл. 189, ал.3
от НПК, след като призна обвиняемия за виновен, съдът намери, че
направените в досъдебното производство по делото разноски в размер на 44,89
лева - възнаграждение на вещото лице по изготвената съдебно-графическа
експертиза, следва да бъдат възложени в тежест на обвиняемия А..
Мотивиран
от гореизложените съображения съдът постанови решението си.
За изготвянето на мотивите да се съобщи писмено
на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /А.Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.