Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
13.10.2020 |
Град
|
М. |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
І-ви наказателен
|
състав |
||
|
На |
Пети октомври |
|
Година
|
2020 |
|||
В
публичното заседание в следния състав:
|
Председател |
АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
|
|||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||
Секретар |
Е.Г. |
|
||||||||
Прокурор |
|
|
||||||||
Като разгледа докладваното от |
Съдия
ДИМИТРОВА |
|||||||||
|
АНХ |
дело номер |
235 |
по
описа за |
2020 |
година |
||||
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Наказателно
постановление № 26-0000264/07.10.2019 год. на Началник
ОО „АА” гр.В., упълномощен да издава Наказателни постановления със Заповед
№ РД-08-249/15.05.2015 год. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, с което на нарушителя М.К.С.
***, е наложено АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 500 /ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на
чл.89 т.2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари
на територията на Република Б., като НАМАЛЯВА размера на глобата на 100 /СТО/ ЛЕВА, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация”
гр.С., ДА ЗАПЛАТИ на М.К.С. *** сумата от 60
/ШЕСТДЕСЕТ/ ЛЕВА, представляваща направени в съдебното производство
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, пропорционално на уважената
част на жалбата.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
М.К.С. *** е обжалвал в срок Наказателно постановление № 26-0000264/07.10.2019
год. на Началник ОО „АА” гр.В..
Жалбоподателят редовно призован, не се явява, а се
представлява от адв. М.П. от САК. Последният взема становище да бъде отменено
изцяло Наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно,
постановено в противоречие с материалноправните норми. Акцентира се, че в
конкретния случай са налице основания за прилагане на чл.28 б.”а” от ЗАНН, тъй
като случая е маловажен. На следващо място се подчертава, че в акта неправилно
е посочено изпълнителното деяние на нарушението, като е вписано като
изпълнително деяние без попълнен пътен лист, а не че не е представен такъв.
Прави се извод, че по този начин се затруднява правото на защита на
жалбоподателя, тъй като последния не е наясно за какво нарушение е
санкциониран.
Ответникът
редовно призован, представител не е изпратил, нито пък е взел становище по
делото. Към административнонаказателната преписка е приложено Становище, с
което се поддържа, че жалбата е неоснователна, като издаденото Наказателно
постановление е съобразено с изискванията на чл.57 от ЗАНН. Подчертава се, че
извършеното нарушение е формално и не са налице основания за прилагането на
чл.28 от ЗАНН. Прави се възражение за прекомерност на претендирания по делото
адвокатски хонорар.
Производството
по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата
е подадена в срок, процесуално допустима е и е частично основателна. Тук е
мястото да се отбележи, че атакуваното Наказателно постановление е връчено
лично на жалбоподателя на 26.05.2020 г., а жалбата е депозирана през ответника
на 03.06.2020 г., съответно изпратена на 01.06.2020 г., като в тази насока е
пощенски плик с клеймо от посочената дата.
Акт
за установяване на административно нарушение № 269432/01.10.2019 год. е
съставен на жалбоподателя затова, че на 01.10.2019 г. около 22.20 часа в с.Л.Б.,
ул.”И.К.”, кръстовище с ул.”Г.Д.”, като водач е управлявал специален автомобил
марка „В.”, категория № 3, с рег.№ ХХХХи полуремарке марка „П.”, категория 04,
с рег.№ ХХХХ, притежаващ заверено копие на Лиценз на общността за превоз на
товари № ********** с маршрут по данни на водача от гр.С. до гр.С., като при
проверката е установено, че водачът извършва превоз на товари в Р Б., като в
момента на проверката е без попълнен пътен лист. С това е прието, че е нарушил чл.89
т.2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република Б.. Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното
Наказателно постановление.
По делото са събрани гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: АУАН № 269432/01.10.2019 г., НП № 26-0000264/07.10.2019 г.,
Становище под рег.№ НП 26-0000264/07.10.2019 г., пощенски плик в оригинал с
клеймо от 01.06.2020 г., Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Съответно са
разпитани свидетелите К.К. и Н.М.. Първият от тях работи като
инспектор в РД „АА” гр.В. и съответно е актосъставител, а вторият работи като
мл.автоконтрольор към РУ гр.М. и съответно е свидетел при съставяне на акта и
при констатиране на нарушението. От показанията на разпитаните по делото
свидетели по един безспорен, категоричен и непротиворечив начин се установява,
че на 01.10.2019 г. около 22.20 часа в с.Л.Б. жалбоподателя е управлявал
специален автомобил с посочената в акта регистрация, като същият е извършвал
превоз на дърва. По време на проверката било констатирано от свидетелите, че
водачът е без попълнен пътен лист, който е следвало да бъде попълнен преди
началото на превоза в гр.С.. И двамата свидетели уточняват, че жалбоподателя е
представил празен пътен лист, за което обстоятелство му ебил съставен процесния
акт. Акта е съставен в присъствието на жалбоподателя и на свидетелите.
Нарушителят не е направил възражения при съставяне на акта и препис му е връчен
и съответно акта е подписан. Освен посоченото нарушение, констатирано от
свидетелите, били констатирани още три нарушения, за които били съставени
отделни актове, респективно издадени Наказателни постановления. В тази насока в
Районен съд гр.М. са образувани три броя дела, а именно АНХД № 235/2020 г.,
АНХД № 236/2020 г. и АНХД № 237/2020 г.
При
обсъждане на събраните по делото доказателства и установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
При
съставяне на акта за административно нарушение и издаване на атакуваното Наказателно
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за
установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното
постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в
акта и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението,
датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено
и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация на чл.89
т.2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република Б. е прецизна и в съответствие с текстовото описание
на състава на административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете
по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Съдът
констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не
са налице нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание.
В
конкретния случай е налице съответствие между фактическата обстановка,
констатирана от контролните органи и правната квалификация, дадена от административнонаказващия
орган и направените изводи са правилни. Административнонаказателната
отговорност се реализира при виновно неизпълнение на административни задължения
и глоба се налага на определено физическо лице за извършено конкретно
административно нарушение.
На
друго място следва да се посочи, че настоящият съдебен състав намира, че
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, като в тази насока
са приложените по делото 2 броя заповеди. На първо място това е Заповед №
РД-08-249/15.05.2015 год. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, от която по безспорен начин е определено в нейната
точка 6, че Началник на Областен отдел “АА” може да издава Наказателни
постановления за установени нарушения по Закона за автомобилните превози.
Съдебният
състав намира за основателно да посочи, че при извършената проверка от
контролните органи безспорно е установено, че водачът не е представил попълнен пътен
лист по образец № 11 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република Б.. От обективна страна безспорно
е извършено вмененото нарушение на чл.89 т.2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република Б., тъй като
при извършената проверка водачът не е представил при поискване на контролните
органи попълнен пътен лист по образец /Приложение № 11/ за извършвания превоз,
който не попада сред изключението на посочената разпоредба. Деянието е
извършено при форма на вината непредпазливост, при нейна разновидност
небрежност, а извършеното нарушение не представлява маловажен случай.
Разпоредбата на чл.89 т.2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република Б., респективно чл.89 представлява
самостоятелна Глава 4 от посочената Наредба
и е озаглавено „Документи за извършване на обществен превоз на товари”,
като в същото изчерпателно в 6 точки са посочени всички документи, които е
длъжен по време на работа, т.е. при извършване на обществен превоз на товари да
представя водачът при поискване на контролните органи. В т. 2 от разпоредбата
на чл.89 е посочено ,че водачът следва да представи попълнен Пътен лист по
образец /Приложение № 11/. Доказано е по делото, че на 01.10.2019 г.
жалбоподателя е управлявал специален автомобил по направление от гр.С. до гр.С.,
както и че пътния лист е бил непопълнен. Деянието правилно е квалифицирано от
административнонаказващия орган под разпоредбата на чл.93 ал.2 от Закон за
автомобилните превози. Задължението за представяне на пътен лист по образец при
проверка на контролните органи е вменено именно на водача, поради което
правилно същият е наказан за неизпълнението на това задължение. Относно
възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че в акта е
посочено, че в момента на проверката водача е без попълнен пътен лист, а не е
отразено, че същият не го е представил е довело до затрудняване правото на
защита, настоящия съдебен състав намира за неоснователно. Използваната в НП и в
акта фраза „без попълнен пътен лист” означава, че жалбоподателя не е имал при
себе си необходимия пътен лист в определен правнорелевантен темпорален пункт.
Установено е по безспорен начин, че водачът е бил без попълнен пътен лист, т.е.
не е имал в свое държане такъв документ, тъй като същият не е бил попълнен. Ето
защо, не може да се твърди че е налице противоречие между фактическото описание
на нарушението и неговата правна квалификация. Както вече беше подчертано, по
време на проверката водачът следва да може да представи, т.е. да носи със себе
си определените документи, попълнени по съответния ред. Не са налице основания
за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като няма данни попълнения пътен лист да е
бил представен след проверката или по-късно в хода на въззивното производство.
Жалбоподателят е бил санкциониран за още няколко нарушения по Закона за
автомобилните превози ,като в тази насока в по-горните абзаци бе посочено, че в
Районен съд гр.М. са образувани 3 броя дела, във връзка с извършената проверка
на 01.10.2019 г. Тези обстоятелства не позволяват извод за ниска обществена опасност
на дееца. Самото нарушение е предвидено в закона като формално и липсата на
противоправни последици не е елемент от състава му, а други обстоятелства, които
да определят деянието като маловажен случай не се констатират. Напротив, следва
да се отбележи, видно и от показанията на свидетеля К., че за да управлява
съответното МПС жалбоподателя е бил длъжен да има попълнен пътен лист, в
частност да има заверка от лекар, че не е употребил алкохол, че е физически
здрав, както и че трябва да има заверка от лице, извършващо предпътен
технически преглед, а именно, че съответното МПС е прегледано, че всичко е
наред и тогава може да тръгне на път. Безспорно жалбоподателя не е имал попълнен
пътен лист, който да удостовери, че автомобилът е технически изправен, че
водачът е годен да управлява, респективно че няма положителна проба за алкохол
и неговото общо здравословно състояние е добро. Законодателят е отчел повишена
степен на обществена опасност на такъв вид нарушение, предвид това, че
въпросните изисквания на закона са синхронизирани със законодателството на
Европейския съюз и страната ни е поела задължение за изпълнението на въпросните
изисквания.
Безспорно
в случая следва да се съобрази, че след издаване на НП и преди влизането му в
сила са приети изменения на чл.93 ал.2 от Закон за автомобилните превози, които
са публикувани в ДВ бр.60 от 2020 г. и същите са в сила от 07.07.2020 г.
Съгласно новата редакция на текста фиксирания размер на предвиденото
административно наказание глоба е променен от 500 лева на 100 лева. Съгласно
императивната разпоредба на чл.3 ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на Наказателното
постановление последват промени в приложимата материалноправна норма се прилага
тази, която е по-благоприятна за нарушителя. Прилагането на по-благоприятния
административнонаказателен закон се свързва с хипотезите, при които се изключва
наказуемостта на даден вид деяние, третирани до тогава като административни
нарушения или се предвижда по-леко по размер и вид наказание за деяния, които съставляват
административни нарушения и по стария закон, какъвто е конкретния случай. За да
бъдат налице предпоставките на чл.3 ал.2 от ЗАНН е необходимо последната
по-благоприятна разпоредба да е влязла в сила. Именно при тези условия
разпоредбата може да се приложи спрямо нарушителя. Ето защо, в съответствие с
нормата на чл.3 ал.2 от ЗАНН настоящия съдебен състав намира, че на
жалбоподателя следва да бъде наложена глоба в размер на 100 лева, като
безспорно Наказателното постановление следва да бъде изменено в частта, относно
размера на наложеното наказание. По делото е направено искане от пълномощника
на жалбоподателя за присъждане в негова полза на направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН в
съдебните производство по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на АПК. Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК, според която когато
съда отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателя на жалбата е именно такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Вярно е, че
тази разпоредба регламентира заплащане на направени от страна разноски само,
ако административния акт, респективно Наказателното постановление е отменено, но
съгласно чл.114 от АПК за неуредените въпроси се прилага ГПК. В този случай
съдебния състав намира, че е приложима разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК,
според която заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждения за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска. Съдебният състав намира, че искането е
основателно, независимо че се касае за частично отменен, т.е. изменен
санкционен акт, тъй като безспорно този акт в една част е установено, че е
незаконосъобразен по отношение на размера на санкцията, поради което е и
изменен. По делото са представени Пълномощно и Договор за правна помощ, според които
на адв. М.П. от САК за процесуално представителство по делото е заплатена в
брой сума от 300 лева. С оглед на това обстоятелство и резултата по делото, а
именно изменение на Наказателното постановление, съдебния състав намира претенцията
за възлагане на разноски за частично основателна, поради което ответникът
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото
разноски за един адвокат в размер на 60 лева, които са изчислени съобразно
отменения размер на санкцията. Съгласно т.6 от Допълнителните разпоредби на АПК
поемане на разноски от административен орган означава поемане на разноските от
юридическото лице в структурата на което е административния орган. В конкретния
случай разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от
което е част административнонаказващия орган, а това е Изпълнителна Агенция
„Автомобилна администрация”, като в тази насока е чл.2 ал.1 от Устройствения
правилник на ИА „АА” гр.С.
По
гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: