О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 62
гр. Н.П., 10.04.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новопазарският
районен съд, 4 състав, в закритото си съдебно заседание от 10.04.2020 г., като разгледа докладваното от
районен съдия Петина Николова ч.н.д. № 71/2020 г. по описа на НПРС и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
С постановление
на НПРП от 14.02.2020 г. е прекратено наказателното производство по ДП № 440/2017
г. по описа на РУ гр. Н.П. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК. В мотивите
си прокуратурата приема, че случилото се не е пряка и непосредствена последица
от действие или бездействие на обвиняемия, а по-скоро става дума за случайно
деяние.
Срещу така
постановеното постановление на НПРП е постъпила жалба от Д.Д.М. в качеството му
на пострадал от престъплението. В жалбата се твърди, че изводите на прокурора
за недоказаност на евентуалното престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК са
необосновани. Твърди, че обвиняемият е допуснал нарушения на правилата за
безопасни условия на труд. Счита, че вината за настъпилата злополука носи обв. З.А.,
а може би и други длъжностни лица при работоделя.
Съдът
в рамките на контролните си правомощия по чл. 243, ал. 5 от НПК по проверка на
обосноваността и законосъобразността на постановлението за спиране на
наказателното производство, след като се запозна с материалите по делото и
мотивите, отразени в постановлението установи следното :
Жалбата
е допустима, подадена е в рамките на
срока по чл. 243, ал. 4 от НПК от лице притежаващо правен интерес.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Видно
от материалите по ДП № 440/2017 г. по описа на РУ гр. Н.П., същото е образувано
срещу виновното лице за това, че на 13.07.2017 г. в гр. Н.П. е причинил средна
телесна повреда на Д.Д.М. с ЕГН ********** поради незнание или поради немарливо
изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност за извършено престъпление по чл. 134, ал. 1 от НК. Досъдебното производство е образувано на основание чл. 212, ал. 2 от НПК –
с първото действие по разследването, а именно протокол за оглед на
местопроизшествието. По делото като обвиняем е привлечен З.М.А.с ЕГН **********
от гр. Ш., за това, че на посочените дата и място в качеството на длъжностно
лице „***“ причинил средна телесна повреда на Д.Д.М. поради незнание или
немарлвио изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност като нарушил: 1/ чл. 126, т. 6 от КТ; 2/ чл. 26, т. 1, т. 5, т. 8, б. „б“ и т. 9, б. „а“ от Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи. Според обвинението обв. А. допуснал
извършването на СМР от страна на пострадалия от инсталираното скеле без
работните площадки да са обезопасени, а именно:
-
На скелето липсвали упори за
крака и ръкохватки на предпазните парапети на всичките пет нива;
-
На преходните рампи между
североизточния и югоизточния участък на ъгъла на всичките пет нива липсвали
предпазни парапети;
-
В някои зони от скелето липсвали
ръкохватки на предпазните парапети и имало опасни пролуки в платформите.
От събраните по
досъдебното производство доказателства, че „***“ ЕООД, гр. Ш. са изпълнители по
проект „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност на жилищна сграда в гр. Н.П.,
ул. „***“№ *“. *** на обекта бил обв. З.А.. На обекта е имало поставено скеле,
за което са представени необходимите писмени документи, че след монтирането и
въвеждането му в експлоатация е отговаряло на изискванията за безопасност. Всички
работници на строежа били инструктирани за условията за безопасна работа със
скелето.
На 13.07.2017
г. работникът Д.Д.М. се качил на скелето на пето ниво (покрив), където работили
по поставените от техническия ръководител задачи. Работникът свършил работата
си и решил да слезе до трето ниво и тръгнал към участъка на скелето на
югоизточната фасада. Предпазният парапет на трето ниво бил изпълнен само със
среден елемент. Рампата за преминаване в източнния ъгъл на сградата на трето
ниво била изпълнена с единична подова платформа, която не била обезопасена
странично с предпазен парапет. На източния ъгъл на сградата Д.Д.М. трябвало да
преодолее препятствие – монтирана хоризонтално диагонална тръба. За целта М.
приклекнал и при изправянето се хванала за диагоналната тръба, която се откачила
от фиксатора, порязвайки ръката на работника, който се изплъзнал и паднал на
земята от 6 м. височина.
От назначената
СТЕ не може да се направи обоснован извод какъв е механизма на произшествието.
Може би, защото квалификацията на вещото лице не отговаря на необходимата.
Назначеното вещо лице е инженер по електротехника и няма нищо общо със
строителството. На вещото лице не е поставяна задача след оглед на снимките от
местопроизшествието и показанията на свидетелите да даде заключение дали
състоянието на скелето е отговаряло на изискванията за безопасна работа с него.
Разследващите
не са проверили противоречията в показанията на обв. А. и св. М.. Първият
твърди, че е забранил на работниците да работят в необезопасената част на
скелето, а св. М. отрича това. Няма яснота защо работникът е отишъл в тази част
на скелето – дали е имал поставена задача или по самоинициатива. Няма яснота
ако скелето в този участък е било необезопасено, дали то е било такова от
самото начало (т.е. документацията за монтажа му е била подправена) или в
последствие някой е демонтирал елементи – кой, кога и защо и бил ли е уведомен
техническият ръководител за това. Няма яснота на какъв период е бил длъжен
техническият ръководител да проверява безопасността на скелето, съгласно чл.
88, ал. 1 от цитираната по-горе Наредба № 2 (според която техническият
ръководител проверява годността на скелето непосредствено преди неговата
експлоатация и редовно през определени от строителя интервали). На нова
СТЕ следва да бъде поставен въпросът дали ако скелето отговаряше на всички
изисквания за безопасност, инцидента пак щеше да настъпи.
Преди
изясняване на всички тези въпроси е невъзможно да се направи категоричен извод,
че става дума за случайно деяние, т.е. че няма пряка връзка между
необезопасеността на скелето и инцидентна с пострадалия.
Предвид това
съдът намира, че недоказаността на обвинението на този етап се дължи на
непълнота на събрания доказателствен материал. В този смисъл съдът намира
постановлението на НПРП за неправилно и незаконосъобразно, поради което същото
следва да бъде отменено.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 5 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ постановление на НПРП от 14.02.2020 г., с което е
прекратено наказателното производство по ДП № 440/2017 г. по описа на РУ гр. Н.П..
Препис
от определението да се изпрати на Районна прокуратура – Н.П. и жалбоподателя.
Определението
подлежи на обжалване и протест в седмодневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
ПЕТИНА
НИКОЛОВА