Разпореждане по дело №32328/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 103223
Дата: 19 юли 2024 г. (в сила от 19 юли 2024 г.)
Съдия: Ваня Борисова Иванова Згурова
Дело: 20241110132328
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 103223
гр. София, 19.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Частно
гражданско дело № 20241110132328 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 176248/30.05.2024 г. на „П Б“ ЕООД,
ЕИК ... за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. С. К. ,
ЕГН ********** за сумите, както следва: 4000 лв. – главница по договор за
потребителски кредит № 40014948089 от 23.01.2023 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –30.05.2024 г. до
окончателното плащане; 1583,62 лв. – договорно възнаграждение за периода
от 15.02.2023 г. до 06.03.2024 г.; 1555,56лв. – възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги Фаст; 2722,22лева – неплатено възнаграждени еза
допълнителна услуга „Флекси“ ;20 лв. – такса за извънсъдебно събиране на
вземането; 500 лева – такса за извънсъдебно събиране на вземането при
забава с повече от 90 дни ; 489,46 лв. – лихва за забава за периода от
16.02.2023 г. до 06.03.2024 г., както и 317,35 лв. – лихва за забава за периода от
06.03.2024 г. до 29.05.2024 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за
главница, договорна и законна лихва, както и за разноските, съразмерно с
уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за
сумата от 1555,56 лв- възнаграждение за услуга „Фаст“, възнаграждение за
услуга „Фрлекси“ в размер на 2722,22лв., , неплатени такси по тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 20лв. и в размер на 500лева .
Породените от процесния договор за потребителски кредит отношения
се регулират от специалните правила на Закона за потребителския кредит
(ЗПК), в сила от 12.05.2010 г.
Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, като съгласно ал. 4 видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
1
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Видно от
т. 12 от заявлението допълнителните услуги, за които се отнася
претендираното възнаграждение, се изразяват в получаване на приоритетно
разглеждане и становище по искането за отпускане на потребителски кредит,
преди клиентите, без закупен такъв пакет. Видно от описанието услугата е
свързана с усвояване и управление на кредита, поради което събирането на
възнаграждение за същата е забранено по силата на сочената разпоредба на
ЗПК. Нещо повече, възнаграждението, което се е задължил да заплати
потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява
прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място -
предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за
потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на
закона, а наред с това не е формирана цена за всяка от услугите поотделно. В
тази връзка в чл.10а, ал. 4 ЗПК е предвидено, че „видът, размерът н
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно н
точно определени в договора за потребителски кредит“. Наред с това
заплащането на тези възнаграждения от потребителя е предварително, т. е. то
е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на изброените по-горе
услуги и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по
време на действието на сключения между страните договор. С оглед на
изложеното се налага извод, че уговорката в процесния договор за заплащане
на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги Фаст в размер на
1555,56 лева и пакет „Флекси“ в размер на 2722,22 лева се явява нищожна
като противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл. 10,
ал. 2 предл. 2 и чл. 10а, ал. 3 и 4 от ЗПК.
Това е така и по отношение на претендираните такси разходи за
събиране на вземанията в размер на 20 лв., в размер на 500лева за забава с
повече от 90 дни , тъй като най-напред същите са е в противоречие с чл. 33,
ал. 1 ЗПК, според който при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а
предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва.
Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още едно
обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което посочената
клауза преследва забранена от закона цел. Това е така, тъй като срещу тези
такси не се дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на тези
вземания следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава.
Следователно, не става въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради
извършени разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на
клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Ето защо, посочените
клаузи са в колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва
да се приемат за нищожни. Тези наказателни клаузи са в пряко противоречие
на забраната за неоснователно обогатяване, като в същността си представляват
неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции, което също влече
нищожността . Отделно от това, извънсъдебното събиране на задълженията
2
изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност,
извършвана от кредитодателя в негов интерес и за охраняване на неговите
интереси, която дейност е свързана с управлението на кредита. Ето защо,
съдът приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което
задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
този смисъл определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т.
о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде
отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 176248/30.05.2024 г. на „П Б“ ЕООД, ЕИК
... за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. С. К. , ЕГН
********** за сумите, както следва: 1555,56 лв. – възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги „Фаст“, 2722,22лева- възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“ , 20 лв. – такса за
извънсъдебно събиране на вземането, както и 500лева - такса за
извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни, както и
за претендирана държавна такса от над 111,88 лева и за юрисконсултско
възнаграждение – над 25лева.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3