№ 6671
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Георги Кацаров
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20231100505908 по описа за 2023 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №2339 от 16.02.2023г., постановено по гр.дело №34353/2022г. по
описа на СРС, I Г.О., 43-ти състав, е признато за установено по искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.411 КЗ и чл.422, ал.1 ГПК във вр.чл.86, ал.1 ЗЗД,
предявени от "ЗАД А."АД, с ЕИК *******, срещу "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.Ж.И.З." АД, с ЕИК *******, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 9848.41 лв., представляваща главница за застрахователно
обезщетение по регресно вземане по щета №10120030104502, ведно със законната
лихва, считано от 27.06.2022г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1362.47
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 16.11.2020г. до 28.03.2022г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.дело №16901/2022г. по описа на СРС, I Г.О., 43-ти състав. С решението е
осъдено "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.Ж.И.З." АД, с ЕИК
*******, да заплати на "ЗАД А."АД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от общо 534.22 лв., представляваща направени разноски в исковото
производство и сумата от общо 274.22 лв., представляваща направени разноски в
заповедното производство по ч.гр.дело №16901/2022г. по описа на СРС, I Г.О., 43-ти
състав.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.Ж.И.З." АД, с ЕИК *******, чрез пълномощник
юрисконсулт Б.М., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва
1
изцяло решение №2339 от 16.02.2023г., постановено по гр.дело №34353/2022г. по
описа на СРС, I Г.О., 43-ти състав, с което са уважени предявените при условията на
обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
вр. чл.411 КЗ и чл.422, ал.1 ГПК във вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, както и в частта на
възложените в тежест разноски. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е
обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, което е довело до
постановяване на незаконосъобразен и неправилен съдебен акт. Излага се, че в хода на
производството пред първата инстанция не е доказано от ищеца при условията на
пълно и главно доказване механизма на настъпилото ПТП, респективно не се
установява виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка
"Опел Корса", с peг.№*******, който е имал валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" в "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
Д.Б.Ж.И.З." АД към датата на настъпване на застрахователното събитие. Оспорват се
констатациите на вещото лице, изготвило приетата по делото съдебно-автотехническа
експертиза в частта, в която е посочен механизма на настъпилите увреждания по лек
автомобил марка "Ауди", модел "А8" с peг.№*******. Твърди се, че от събраните по
делото писмени доказателства се установява наличието на съпричиняване от страна на
водача на лек автомобил марка "Ауди", модел "А8" с peг.№*******, който е нарушил
разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП, тъй като не е отчел интензивността на движението,
управлявал е с несъобразена с пътните условия скорост и с поведението си е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат – процесното ПТП. Оспорва се
още и причинно-следствената връзка между настъпилото застрахователно събитие и
твърдените увреждания по лек автомобил марка "Ауди", модел "А8" с peг.№*******,
по отношение на който не се оспорва факта, че към датата на настъпилото увреждане е
имал валидна имуществена застраховка "Каско" в "ЗАД А."АД. В тази връзка се
твърди, че не са налице предпоставките за уважаване на иска с правно основание
чл.411 от КЗ. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените при
условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във вр. чл.411 КЗ и чл.422, ал.1 ГПК във вр.чл.86, ал.1 ЗЗД или алтернативно
да приема наличието на съпричиняване от страна на водача на лек автомобил марка
"Ауди", модел "А8" с peг.№*******, за настъпилия вредоносен резултат и съответно да
намали присъденият размер на застрахователно обезщетение. Претендира присъждане
на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представена е молба от
25.10.2024г., в която се съдържа списък по чл.80 от ГПК, както и е направено
възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираните от
въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна - "ЗАД А."АД, с ЕИК *******, не депозира писмен
отговор, в съдебно заседание чрез пълномощник юрисконсулт Р., взема становище за
неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че обжалваното
решение на СРС е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с
разпоредбите на закона. Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приел,
че са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.411 от
КЗ и са налице основания в закона за ангажиране на договорната отговорност на
ответника, а именно: наличие на валиден застрахователен договор по застраховка
"Каско на МПС" към датата на настъпване на процесното ПТП между "ЗАД А."АД и
собственика на увредения лек автомобил марка "Ауди", модел "А8" с peг.№*******;
настъпило застрахователно събитие в срока на сключения застрахователен договор;
вреди, причинно-следствена връзка между вреди и застрахователно събитие,
2
изплащане на обезщетение по имуществена застраховка "Каско на МПС" от
застрахователя. Излага се още, че правилно съдът е преценил с оглед събраните по
делото доказателства, че от установения механизъм на ПТП е видно, че същото е
причинено в резултат на виновно и противоправно поведение на водача на лек
автомобил марка "Опел Корса", с peг.№*******, който е имал валидна задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" в "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО Д.Б.Ж.И.З." АД към датата на настъпване на застрахователното събитие,
поради което правилно и законосъобразно е присъдено в полза на ищеца
претендираното застрахователно обезщетение. Моли съда да постанови съдебно
решение, с което да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Предявени са от "ЗАД А."АД, с ЕИК *******, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.Ж.И.З." АД, с ЕИК *******, при условията на
обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
вр. чл.411 КЗ и чл.422, ал.1 ГПК във вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед заявения петитум на подадената въззивна жалба на инстанционен
контрол подлежи изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което са
уважени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.411 КЗ и чл.422, ал.1 ГПК във вр.чл.86,
ал.1 ЗЗД.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния съд.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени към релевантните за
спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
обжалваното решение и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1
на ТР №1/09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г., ОСГТК на ВКС).
В случая при извършената служебната проверка по чл.269, изр.1
ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалваният съдебен акт е валиден и
допустим, като при постановяването им не са допуснати нарушения на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми. По същество решението е правилно.
За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е уважен предявения иск с
3
правно основание чл.411, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД, първоинстанционният съд е
приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и
чл.8, ал.2 ГПК) е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно
доказване (изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно
изискуеми предпоставки, обуславящи отговорността на ответното дружество. В случая
е доказано, че по време на действието на сключен договор за имуществена застраховка
"Каско" е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което
на застрахованото МПС са били нанесени вреди, както и че ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение. СРС като е извършил съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП от 05.08.2020г.,
заключение на САТЕ, както и показанията на разпитаните по делото свидетели –
водачите на моторните превозни средства, участници в настъпилото процесно ПТП –
К.К.К., водач на лекия автомобил марка "Опел Корса", с peг.№*******, и Д. Б.Д., водач
на увредения лек автомобил марка "Ауди", модел "А8" с peг.№*******, е обосновал
извода, че процесното ПТП е настъпило в резултат на противоправното поведение на
водача на лек автомобил марка "Опел Корса", с peг.№*******, който е нарушил
правилата за движение по пътищата при предприемане на маневра "завой наляво", с
оглед на което носи вината за настъпилото ПТП - вината на водача в случая се
презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. В тази връзка СРС е обосновал краен извод, че
са налице предвидените в закона основания, за да възникне отговорността на
ответника като застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на прекия причинител на вредата за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинените от деликвента имуществени щети на увредения автомобил. По
отношение на предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, първостепенният съд е приел, че ответникът е изпаднал в забава
досежно задължението да заплати претендираното от ищеца регресно вземане след
изтичане на срока за доброволно изпълнение в получената от него покана, което е
основание да бъде изцяло уважен предявения иск. Крайните изводи на СРС за
основателност на предявените при условията на обективно съединяване установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.411 КЗ и чл.422, ал.1 ГПК във
вр.чл.86, ал.1 ЗЗД са обосновани при правилна преценка на събраните по делото
доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото
и съобразно приложимия материален закон. При постановяване на обжалваното
решение СРС не е допуснато нарушение на процесуални и материалноправни норми,
същото е законосъобразно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на
материалния закон - КЗ и въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния
съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:
Въззивният съд счита, че от приетите по делото като неоспорени от страните
доказателства се установяват предпоставките за ангажиране отговорността на
ответното дружество - застраховател на основание чл.411, ал.1 КЗ. Отговорността на
застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" е
функционално обусловена от отговорността на сочения като делинквент застрахован и
следователно възниква само при наличието на всички предвидени в чл.45, ал.1 ЗЗД
4
предпоставки. Неоснователно е твърдението на въззивника, че от събраните
доказателства не се установява противоправно поведение на водача на лек автомобил
марка "Опел Корса", с peг.№*******, в резултат на което е настъпило процесното
ПТП. Противно на поддържаното от въззивника от съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства безпротиворечиво се установява, че процесното ПТП е
причинено от противоправното поведение на водача на лек автомобил марка "Опел
Корса", с peг.№*******, който е бил застрахован по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" при ответника. Механизмът на настъпилото процесно ПТП
на 05.08.2020г. се установява от двустранен констативен протокол от 05.08.2020г.,
съставен от участниците в реализираното ПТП, показанията на разпитаните по делото
свидетели – водачите на моторните превозни средства, участници в настъпилото
процесно ПТП – К.К.К., водач на лекия автомобил марка "Опел Корса", с peг.
№*******, и Д. Б.Д., водач на увредения лек автомобил марка "Ауди", модел "А8" с
peг.№*******, както и от прието по делото заключение по САТЕ, съгласно които
доказателства механизма на настъпилото ПТП е следният: На 05.08.2020г. около 20:00
часа, лек автомобил марка "Опел Корса", с peг.№*******, управляван от К.К.К., се
движи по второкласен път II-66 /Околовръстен път на град Стара Загора/ от кв.Зора
към кв.Железник, по прав хоризонтален пътен участък, в дясната пътна лена на
двупосочен път, като по същото време попътно зад него в дясната пътна лента се
движи лек автомобил марка "Ауди", модел "А8" с peг.№*******, управляван от Д. Б.Д.,
със скорост между 60 км./ч. - 70 км./ч.. При приближаване на района на черен път
преди телеугоителното стопанство, водещ към кв.Маджерито, вляво от маршрута на
автомобилите, водача на лек автомобил марка "Опел Корса", с peг.№*******, е
намалила скоростта на движение и е отклонила автомобила наляво с разчет завой към
черен път, разполагайки го върху разделителната линия. Към този момент водачът на
лек автомобил марка "Ауди", модел "А8" с peг.№*******, движещ се с по-висока
скорост, е преминал в лява пътна лента и е предприел маневра за изпреварване на
преднодвижещия се автомобил. Водачът на лек автомобил марка "Опел Корса", с peг.
№*******, без да се огледа, е продължила маневрата "завой наляво" и при навлизане в
лявата пътна лента, в момент, когато лекият автомобил марка "Ауди", модел "А8" с peг.
№*******, е достигнал до около средата на лек автомобил марка "Опел Корса", с peг.
№*******, траекториите на движение на двата леки автомобила се пресичат в лявата
пътна лента, при което настъпва сблъсък между тях, при който лекият автомобил
марка "Ауди", модел "А8" с peг.№*******, се приплъзва с части по десния си габарит
по предната лява част на лекия автомобил марка "Опел Корса", с peг.№*******.
Вещото лице е посочило като причина за настъпването на процесното ПТП
противоправното поведение на водача на лекия автомобил марка "Опел Корса", с peг.
№*******, който от техническа и професионална гледна точка е следвало да
продължи/спре в дясната пътна лента и да изчака преминаването на лекия автомобил
марка "Ауди", модел "А8" с peг.№*******, след което да продължи изпълнението на
маневрата "завой наляво". Експертът е категоричен в становището си, че при тази
конкретна пътна ситуация водачът на лек автомобил марка "Ауди", модел "А8" с peг.
№*******, не е разполагал с техническа възможност да предотврати настъпването на
процесното ПТП чрез спиране или заобикаляне на лекия автомобил марка "Опел
Корса", с peг.№*******, както и че същият не е допуснал технически неправилни
действия при управлението на автомобила в пътния участък. В същия смисъл са и
показанията на разпитаните по делото свидетели. Следователно при съвкупния анализ
на събраните доказателства се налага категоричен извод, че водачът на лекия
автомобил марка "Опел Корса", с peг.№*******, е нарушил правилата за движение по
5
пътищата при предприемане на маневра "завой наляво" и това негово противоправно
поведение е станало причина за настъпилото процесно ПТП. В конкретния случай
вината на дееца не подлежи на доказване и същата се предполага по силата на
оборимата презумпция, предвидена в чл.45 от ЗЗД. В настоящото производство
доказателства в обратна насока няма представени от страна на ответника, върху който
пада тежестта да опровергае в процеса установената в закона презумпция. В тежест на
ответника е да ангажира доказателства за наличие на обстоятелства, които да
изключват вината му или да намаляват отговорността му, като в случая такива не са
представени. В този смисъл правилно първостепенният съд е приел, че релевираното
от ответника и поддържано от него във въззивната жалба възражение за
съпричиняване по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД е недоказано. В конкретния случай по
делото при доказателствена тежест за въззивника-ответник не са ангажирани
доказателства, от които да се установява, че поведението на водача на увредения
автомобил, застрахован по имуществена застраховка "Каско" при ищцовото дружество,
е в причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат. Напротив, доводите на
въззивника-ответник в тази насока се опровергават от констатациите и изводите на
експерта, изготвил приетата по делото САТЕ. Настоящият въззивен състав напълно
споделя изложеното от първостепенния съд, че в случай по делото няма събрани
доказателства каква е била допустимата скорост за движение в процесния пътен
участък, поради което и не може хипотетично да се приеме, че водачът на лек
автомобил марка "Ауди", модел "А8" с peг.№*******, се е движел с превишена
скорост. Видно от обективираната в констативно-съобразителната част на САТЕ - фиг.1
снимка на местопроизшествието е, че изпреварването не е било забранено.
По горните аргументи се налага извода, че по делото е установен механизма на
ПТП, който отговаря на описанието в протокола, като от заключение на изслушаната
по делото САТЕ се доказва причинната връзка между този механизъм и настъпилите
вреди по увредения автомобил. Наред с това съдът намира да посочи, че даденото от
вещото лице по САТЕ заключение, установяващо механизма и причинната връзка
между описаното в протокола ПТП и настъпилите щети, не е оспорено от ответника по
надлежния за това ред в закона. Следователно от съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства се налага извода, че водачът на лек автомобил марка "Опел
Корса", с peг.№*******, който е бил застрахован по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" при ответното застрахователно дружество, носи
отговорност за реализирането на процесното ПТП, съответно за причинените
материални щети на лек автомобил марка "Ауди", модел "А8" с peг.№*******.
На следващо място въззивният съд счита, че по делото са доказани останалите
предпоставки на чл.411 КЗ за суброгация на ищеца - "ЗАД А."АД, в правата на водача
на увреденото МПС, което е било застраховано при него по застраховка "Каско на
МПС" - срещу ответника - ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
Д.Б.Ж.И.З." АД, като застраховател по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", покриваща отговорността на причинителя на вредите - водача на лек
автомобил марка "Опел Корса", с peг.№*******, който е виновен за настъпването ПТП,
станало на 05.08.2020г. около 20:00 часа, на второкласен път II-66 /Околовръстен път
на град Стара Загора/ от кв.Зора към кв.Железник, преди телеугоително стопанство,
водещо към кв.Маджерито.
Досежно размера на следващото се обезщетение за вредите върху увредения лек
автомобил марка "Ауди", модел "А8" с peг.№*******, в резултат на настъпилото
процесно ПТП на 05.08.2020г., настоящият състав намира, че правилно и
6
законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал приетото заключение на
САТЕ, в което експертът е изчислил стойността на причинените вреди по средни
пазарни цени към датата на настъпилото застрахователно събитие, поради което
предявеният иск се явява доказан и основателен за сумата, за която е предявен и като
такъв правилно е бил уважен.
По отношение предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1
ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, във въззивната жалба няма изложени конкретни
оплаквания относими към предмета на правния спор. Ако жалбата не съдържа
конкретно указание за порочността на първоинстанционния съдебен акт, същата е
допустима и подлежи на разглеждане, но въззивният съд не може да формира
собствени изводи по съществото на спора и за правилността на първоинстанционното
решение, а следва да го потвърди – чл.271 и чл.272 ГПК. Т.е въззивна жалба без
изложени конкретни съображения за неправилност на първоинстанционното решение,
макар и допустима, е неефективна, тъй като не позволява друга проверка, освен
валидността и допустимостта на обжалвания акт. С оглед на това и предвид липсата
на конкретни оплаквания в жалбата на въззивника- ответник, относими към предмета
на спора, във връзка с незаконосъобразността на обжалваното решение в частта, в
която е уважен предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във
вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД, въззивната проверка следва да се ограничи до въпросите, за които
въззивният съд следва да следи служебно. При тази служебна проверка се установява,
че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
не са нарушени императивни материалноправни норми.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение в т.ч. и
в частта за разноските, възложени на ответника, съобразно изхода от спора, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от
ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция право на разноски има
ищеца – въззиваем в настоящото производство. На основание чл.78, ал.1 вр. с ал.8
ГПК (изм. и доп., бр.8/24.01.2017г.) въззивният съд определя юрисконсултско
възнаграждение за ищеца – въззиваем в размер на 100 лв., съгласно чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, чийто размер се определя с оглед
фактическата и правна сложност на спора и при съобразяване с извършените от
процесуалния представител правни действия – осъщетвено процесуално
представителство в едно съдебно заседание. Въззивникът - ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.Ж.И.З." АД следва да бъде осъден да плати на
въззиваемия - "ЗАД А."АД разноски във въззивното производство за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв..
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2339 от 16.02.2023г., постановено по гр.дело
№34353/2022г. по описа на СРС, I Г.О., 43-ти състав.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.Ж.И.З."
АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к."*******",
бул."*******; да заплати на "ЗАД А."АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
7
управление: гр.София, ул."*******" №2; на правно основание чл.81 и чл.273 във вр. с
чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК сумата от 100.00 лв. /сто лева/, разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8