О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Гр.Плевен,...14…август…2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV
възз.гр.с-в в закрито заседание на….ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ……АВГУСТ….
през ДВЕ
ХИЛЯДИ и
ДВАДЕСЕТА година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
РЕНИ Г.
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
като
разгледа докладвано от СЪДИЯ….ЯНКУЛОВА частно ГР.Д.№…584…по
описа….за…2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по
чл.274,ал.1 от ГПК.
Производството по делото е
образувано на основание 2 броя частни
жалби, подадени от „Профи Кредит България“-ЕООД, ЕИК-*** със седалище и адрес
на управление в гр.София, ***– заявител в заповедното производство по ч.гр.д.№145/2020г.
по описа на Никополски районен съд, както следва:
Частна жалба,
Вх.№1302/30.06.2020г. на РС-Никопол, с която се обжалва Разпореждане, връчено
на жалбоподателя на 22.06.2020г., с което се отхвърля заявлението на „Профи
Кредит България“-ЕООД за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против длъжника И.Г.Г. за вземане на закупен пакет от допълнителни услуги и
договорно възнаграждение;
Частна жалба, Вх.№ 1526/21.07.2020г.
на РС-Никопол, с която се обжалва Разпореждане, получено от жалбоподателя на
15.07.2020г., с което се отхвърля заявлението на „Профи Кредит България“-ЕООД
за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника И.Г.Г. за
вземане за законна лихва от датата на предсрочната изискуемост до окончателното
изплащане на вземането.
Преписи от частните жалби не
подлежат на връчване.
Въззивният
съд, като провери данните по делото, констатира
следното:
І. По частна жалба
Вх.№1302/30.06.2020г. по регистъра на никополски районен съд:
Частната жалба е подадена в срок,
от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество
е частично ОСНОВАТЕЛНА.
От
данните по ч.гр.д.№145/2020г. по описа на РС-Никопол, се установява следното:
Производството
по делото е образувано на основание заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, подадено от заявителя
(понастоящем частен жалбоподател) „Профи
Кредит България“-ЕООД, срещу длъжника И.Г.Г. ***, за следните суми: 707.77лв.- остатъчна
предсрочно изискуема главница; непогасено падежирало договорно възнаграждение в
размер на 82.53лв., дължимо за периода от 26.04.2019г. до 31.07.2019г- датата
на предсрочната изискуемост; непогасено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 720.32лв; незаплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземане в неустановен размер, дължими за периода от 10.01.2019г.
до 31.07.2019г- датата на предсрочната изискуемост.; лихва за
забава в размер на 7.54лв. за периода от 27.10.2018г.- датата на изпадане на
длъжника в забава до 31.07.2019г. – датата на предсрочната изискуемост; законна
лихва от 31.07.2019г.- датата на
предсрочната изискуемост до изплащане на вземането.
С
обжалваното понастоящем Разпореждане №308/11.06.2020г., Никополският районен
съд е
отхвърлил заявлението в частта
относно две от заявените суми: 82.53лв.-непогасено падежирало договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 26.04.2019г. до 31.07.2019г. и сумата от
720.32лв.-непогасено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги. За останалите суми
по заявлението, съдът е издал Заповед №63/11.06.2020г.
за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК.
Настоящият съдебен състав приема,
че обжалваното разпореждане е валидно,
допустимо и частично правилно.
От
писмените доказателства, представени със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, се
установява следното:
Между частния жалбоподател „Профи Кредит
България“-ЕООД и длъжника И.Г.Г. ***, е сключен Договор за потребителски кредит, при Общи условия, които
са неразделна част от договора. Погасяване на задължението от страна на
длъжника се осъществява съгласно погасителен план. Срокът на кредита е 24
месеца, а размерът на месечната вноска – 55.64лв. Уговорен е годишен лихвен
процент от 41.17%. съгласно погасителния план, намиращ се на л.12 и сл. от
първоинстанционното дело, всяка месечна вноска, включва (част от главницата,
част от договорната лихва и част от сумата на закупен пакет от допълнителни
услуги.
Договорната
лихва по своята правна същност е печалбата на кредитора от предоставения
кредит. Няма пречки страните да уговорят договорна лихва в размер по-голям от
законната. В случая уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите
нрави. Размерите, в които същата се дължи са
конкретно посочени в погасителния план. След като кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, кредиторът може да претендира възнаградителна лихва за
периода от забавата до датата на обявяване на предсрочната изискуемост.
Пред вид на горното, въззивният съд намира, че
неправилно РС е отказал да издаде заповед
за заявената сума от 82.53лв- непогасено падежирало договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 26.04.2019г. до 31.07.2019г. Поради това обжалваното
разпореждане, с което съдът е отказал издаване на заповед за посочената сума,
следва да бъде отменено и делото върнато
на РС-Никопол за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за заявената сума от 82.53лв- непогасено
падежирало договорно възнаграждение, дължимо за периода от 26.04.2019г. до 31.07.2019г.
Относно отказа да се издаде заповед за изпълнение
за сумата от 720.32лв.- възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги,
съдът посочва следното: Съгласно чл.10а,ал.2 от ЗПК, който е приложим относно
процесния договор за текущо потребление, кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
а съгласно ал.4, видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит.Съгласно чл.33,ал.1 от ЗПК,при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху незаплатената
в срок сума за времето на забавата.
Съгласно чл.21,ал.1
от ЗПК,всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна.
В
процесния случай въззивнят съд приема, че уговореното възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги,
противоречи на разпоредбата на чл.10а,ал.2
от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита, а уговорените в Споразумението са именно такива
– приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна датата на
падежа, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства . По
естеството си тези действия не представляват допълнителна услуга, а забранена
такса за действия, свързани с управление на кредита.
Мотивиран
от изложеното, съдът приема, че сумата
от 720.32лв.-незаплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги се претендира на основание клауза,
която е нищожна, като противоречаща на императивни законови разпоредби, поради
което заявлението в тази част следва да
се отхвърли на основание разпоредбата на
чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, както е постановил РС в обжалваното разпореждане. В
тази част, и крайните извода на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния.
Оплакванията
на частния жалбоподател са неоснователни по съображенията, изложени по-горе.
ІІ. По частна жалба
Вх.№1526/21.07.2020г. по регистъра на РС-Никопол:
Частната жалба е подадена в срок,
от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество
е частично ОСНОВАТЕЛНА, но по
съображения, различни от изложените в нея:
От
данните по ч.гр.д.№145/2020г. по описа на РС-Никопол, се установява следното:
Производството
по делото е образувано на основание заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, подадено от заявителя
(понастоящем частен жалбоподател) „Профи
Кредит България“-ЕООД, срещу длъжника И.Г.Г.
***, за следните суми: 707.77лв.- остатъчна предсрочно изискуема главница;
непогасено падежирало договорно възнаграждение в размер на 82.53лв., дължимо за
периода от 26.04.2019г. до 31.07.2019г- датата на предсрочната изискуемост;
непогасено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
720.32лв; незаплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземане
в неустановен размер, дължими за периода
от 10.01.2019г. до 31.07.2019г- датата на предсрочната изискуемост.; лихва
за забава в размер на 7.54лв. за периода от 27.10.2018г.- датата на
изпадане на длъжника в забава до 31.07.2019г. – датата на предсрочната
изискуемост; законна лихва от 31.07.2019г.-
датата на предсрочната изискуемост до изплащане на вземането.
С Разпореждане
№308/11.06.2020г., Никополският районен съд
е отхвърлил заявлението в частта относно две от
заявените суми: 82.53лв.-непогасено падежирало договорно възнаграждение,
дължимо за периода от 26.04.2019г. до 31.07.2019г. и сумата от 720.32лв.-непогасено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
Съдът е
издал Заповед №63/11.06.2020г. за
изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с които е разпоредил длъжникът И.Г.Г. да заплати на
„Профи Кредит България“- ЕООД, следните
от заявените суми: 707.77лв.- главница; 7.54лв.-лихва за забава от
27.10.2018г. до 31.07.07.2019г., законна лихва от датата на подаване на
заявлението – 10.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените разноски.
При
съпоставяне на вида и размера на
паричните суми по заявлението от една страна, със сумите, за които е постановен
отказ с Разпореждане№308/11.06.2020г. и сумите, за които е издадена Заповед
№63/11.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПк, се
установява, че съдът не се е произнесъл
( като нито е отказал, нито е издал заповед) за следното: Незаплатени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземане в неустановен размер, дължими за периода от
10.01.2019г. до 31.07.2019г- датата на предсрочната изискуемост.; законна лихва за забава за периода от
31.07.2019г. – датата на предсрочната изискуемост до 10.06.2020г. – датата на подаване на
заявленето.
Относно таксата по Тарифата за извънсъдебно събиране
на вземане, не е подадена жалба. Относно
твърдения в жалбата отказ да се
издаде заповед за изпълнение относно
законната лихва за периода от обявяване на предсрочната изискуемост, съдът
посочва следното:
Първоинстанцзионният
съд не е отказал, а е пропуснал да се произнесе
относно част от заявеното иискане за законна лихва за забава. –
Кредитрът е претендирл лихва в размер на
7.54лв.за периода от 27.10.2018г.- твърдяна дата на изпадане на длъжника в
забава до 31.07.2019г. – дата на предсрочната изискуемост и законна лихва от
31.07.2019г. – датата на предсрочната изискуемост до изпращане на вземането.
Със Заповед №63/11.06.2020г., издадена на основание чл.410 от ГПК, заповедният
съд е разпоредил заплащане на следните суми за лихва – 7.54лв.за периода от
27.10.2018г.- твърдяна дата на изпадане на длъжника в забава до 31.07.2019г. и законна лихва, считано от подаване на
заявлението – 10.06.2020г. до окончателното изплащане. За периода от
31.07.2019г. – датата на предсрочната изискуемост до 10.06.2020г., съдът нито е
издал заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, нито е постановил разпореждане, с
което да отказва издаване на такава.
Следователно, писменото изявление на кредитора, озаглавено“частната
жалба против разпореждане за отказ за издаване на заповед за законна лихва“, по
своята правна същност не е жалба, тъй като няма предмет на обжалване, а молба
за допълване на издадената заповед за изпълнение. Поради това делото следва да
се върне на РС-Никопол за допълнително произнасяне: Съдът или следва да издаде допълнителна заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, с която да се разпореди заплащане от длъжника на кредитора на
законна лихва върху главницата за периода от 31.07.2019г.- датата на
предсрочната изискуемост до 10.06.2020г. – подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, или да постанови разпореждане, с което да откаже издаването на такава.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, Гражданско
отделение, ІV-ти въззивен граждански състав,
О П Р Е Д Е Л И :
І.ОТМЕНЯ РАЗПОРЕЖДАНЕ №308/11.06.2020г., постановено
по ч.гр.д.№145/2020г. по описа на Никополски районен съд, В ЧАСТТА,в която е отказано издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК за заявената сума от 82.53.лв.-непогасено падежирало договорно възнаграждение, дължимо за периода
от 26.04.2019г. до 31.07.2019г. И
ВРЪЩА ДЕЛОТО на РС-Никопол за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за заявената сума от 82.53лв- непогасено
падежирало договорно възнаграждение, дължимо за периода от 26.04.2019г. до 31.07.2019г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като
неоснователна ЧАСТНАТА ЖАЛБА, Вх.рег.№1302/30.06.2020г., подадена от „Профи
Кредит България“-ЕООД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, ***,
срещу Разпореждане №308/11.06.2020г., постановено по ч.гр.д.№145/2020г. по описа
на Никополски районен съд, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ІІ.ВРЪЩА делото на Никополски
районен съд, същия състав за произнасяне по заявеното от Профи Кредит
България“-ЕООД, искане за издаване срещу
И. Георгева Г., на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за законна лихва
върху главницата за периода от 31.07.2019г.-датата на предсрочната изискуемост
до 10.06.2020г.- датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като
неоснователна ЧАСТНАТА ЖАЛБА, Вх.рег.№1526/21.07.2020г., подадена от „Профи
Кредит България“-ЕООД, ЕИК-*** със седалище и адрес на управление в гр.София, ***,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: