Р Е Ш Е Н И Е
№ / .05.2017г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети и
седми март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: Р.
СТАНЧЕВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
при секретар Венета А.ова, като разгледа докладваното от съдията Дрингова въззивно гражданско дело № 2137
по описа за 2016г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК вр.
чл.293, ал.3 от ГПК и е образувано след отмяна на решение № 2162/30.12.2015г.,
постановено по в.гр.д. № 1700/2015г. по описа на ВОС и връщане на делото за
разглеждане от друг състав, поради необходимост от провеждане на съдебно –
техническа експертиза.
Въззивното производство е
образувано по въззивна жалба вх. № 1193/24.03.2015г.
по описа на РС - Провадия, подадена от С.М.Д., ЕГН **********, съдебен адрес ***,
офис 501 срещу решение № 49/19.02.2015г., постановено по гр.д. № 62/2008г. по
описа на РС – Провадия в частта му, с която е признато за установено по отношение на въззивника,
че Д.А.Т., ЕГН ********** ***, Г. Я.Т., ЕГН ********** ***, А.А.Й., ЕГН ********** *** и Я.А.А.,
ЕГН ********** ***, последните трима със съдебен адрес ***, чрез адв. В. Д., са собственици на недвижим имот, находящ се в землището на с. ****, общ. Провадия, ЕКАТТЕ
69020, а именно: ДРУГА СЕЛИЩНА ТЕРИТОРИЯ с площ от 1,168 дка, десета категория,
в м-ст „Папаз кору“, съставляваща имот № 101010 по плана на землището на с.****, при граници имоти
№№101009, 000112, 101011, 000112, ведно с построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА,
придобит на основание проведена земеделска реституция с решение № ВС
27/28.11.2006г. на ОСЗГ – Провадия по преписка № С 34/18.02.1992г, като е
осъден да предаде на въззиваемите Д.А.Т., Г. Я.Т., А.А.Й. и Я.А.А. владението върху
така описания недвижим имот.
Във въззивната
жалба е изразено становище за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния
закон. Въззивникът намира, че процесният
имот е възстановен неправилно с решение по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, след като е
било подадено заявление пред ОСЗГ-Провадия. Излага, че въззиваемата
страна се е легитимирала с предварителен договор за продажба от 1950г. за
недвижим имот с площ от 2 дка, съставляващ парцел ІІ в кв.33 по плана на с.****.
Същият предварителен договор за продажба от 19.09.1950г. е бил използван от въззиваемите за възстановяване на общо 7,168 дка по
различни гр.дела: по гр.д.№ 322/2001 - за нива от 3дка в м-ст
„Папаз Кору“, по гр.д.№
259/2006 - за имот № 101010 с площ от 1,168 дка; както и по преписка № С
34/18.02.1992 на ОСЗГ-Провадия за възстановяването на имот с площ от 3 дка в м-ст “Папаз Кору“.
Поддържа се, че след като ОСЗГ се е произнесла за възстановяването на имот по
горепосочената преписка, то не е било допустимо възстановяването на имота чрез
иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ.
Счита за
неправилни изводите на съда, че макар решението по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ да е било
недопустимо, не е уважил възражението на ответната страна за недопустимост на
възстановяването с решението на съда предвид, че преди това е било постановено
решение на ОСЗГ за същия имот. Намира, че
съдът има задължението да осъществява косвен съдебен контрол за
законосъобразност на административните актове, когато такъв акт се
противопоставя на страна, която не е участвала в административното производство
по издаването му и обжалването му, съгл. разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК.
Счита, че предварителеният договор не прехвърля права, но може да се
счита за начало на давностно владение, за каквото
обаче доказателства не са ангажирани. Сочи се, че процесният
имот не е внасян в ТКЗС. Намира за неправилен извода на съда, че приобретателите на имоти от ТКЗС не могат да се позоват на придобивна давност, който е в противоречие с ТР 10/05.12.2012г.
на ОСГК на ВКС, съгласно което „допустимо е придобиването на имот,
собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, на основание
5-годишен давностен срок по чл.79, ал.2 от ЗС, след
влизане в сила на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, когато и заличеният давностен
срок е бил петгодишен“. Твърди се, че процесният имот
се е владял от наследодателя на въззивника - М.Д., а
след това от самия него - С.Д., вкл. след 22.11.1997г. до предявяването на
иска, през който период последният е осъществявал фактическата власт върху
имота, с намерението да го свои за себе си непрекъснато, явно и спокойно. Ето
защо поддържа възражението си за изтекла в негова полза придобивна
давност.
Изразява
несъгласие и с извода на съда, че извършеното в мястото строителство на жилищна
сграда не е пречка за реституцията. Намира това обстоятелство за пречка за реституцията
на имота в реални граници, поради което счита административната процедура за
възстановяването на имот № 101010 за незаконосъобразна.
Отправеното
искане е за отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваната му част и вместо него да се постанови друго за отхвърлянето на
предявения иск спрямо него.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемите.
В с.з. въззиваемата А.А.Й.
е възразила по основателността на жалбата. Дава обяснение, че двата имота /имот
с площ 1,168 дка в м-ст “Папаз
Кору“ и нива от 3 дка в същата местност/, предмет на
решението на РС, са един до друг. Притежават документи само за тази част, за
която е уважен искът и затова моли за потвърждаване решението на ПРС.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по
искова молба на Д.А.Т., ЕГН **********, с адрес *** и А. А.Т., ЕГН **********, заместен в хода на производството от
наследниците си по закон - Г. Я.Т., ЕГН **********, с адрес ***, А.А.Й., ЕГН **********, с адрес *** и Я.А.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, с която при условията на обективно и субективно
кумулативно съединяване са предявени искове с правно основание чл. 108 от ЗС за
приемане на установено по отношение на ответниците С.М.Д.,
ЕГН ********** и З.М.М., ЕГН **********, и двамата с
адрес в гр.Варна, че ищците са собственици на недвижими имоти, находящи се в землището на с.****, общ.Провадия, ЕКАТТЕ
69020, а именно: 1) Друга селищна територия, с площ от 1.168 дка, десета
категория, в местността „Папаз кору“,
съставляваща имот №101010 по плана на землището на с.****, при граници имоти
№№101009, 000112, 101011, 000112, ведно с построената в имота жилищна сграда и
2) Изоставена нива, с площ от 3.000 дка, десета категория, в местността „Папаз кору“, съставляваща имот
№101009 по плана на землището на с.****, при граници имоти №№101010, 000112,
101012, 000112, както и за предаване на владението върху така описаните имоти.
Ищците твърдят, че имотите са възстановени на Д.А.Т. и А. А.Т. по силата на
проведена земеделска реституция и в качеството им на наследници на своя баща А.
Т. П., който е придобил имотите преди обобществяването
на земята в ТКЗС. Именно наследодателят е внесъл имотите в ТКЗС. Ответниците са наследници на М. Д. Д., който е закупил
имотите от ТКЗС „Дружба“ – с.Ветрино през 1965г. по силата на договор, който не
име противопоставим.
Ответниците, чрез своите процесуални
представители, оспорват исковете като неоснователни. Ответникът Д. оспорва
законосъобразността на проведената в полза на ищците земеделска реституция.
Сочи, че възстановяването се основава на предварителен договор от 19.09.1950г.
за покупко-продажба на имот с площ от два декара, а са възстановени имоти със
значително по-голяма обща площ. Твърди, че имотът, обект на предварителния
договор, е различен от процесните, както и че общият
наследодател на ищците не е бил собственик на процесните
имоти към момента на обобществяване на земята, а и
имотите не са били обект на обобществяване.
Недопустимо било и признаване на право на възстановяване в полза на ищците по
реда на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, тъй като имотите били заявени за възстановяване
пред поземлената комисия. Противопоставя възражение за изтекла в негова полза придобивна давност, считано от месец ноември 1997г., на
основание чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ. Двамата ответници
претендират за отхвърляне на исковете.
С решение № 49/19.02.2015г., постановено по гр.д. №
62/2008г. по описа на РС – Провадия е уважен искът с правно основание чл.108 от
ЗС по отношение на недвижим имот, представляващ ДРУГА СЕЛИЩНА ТЕРИТОРИЯ с площ от 1,168 дка, десета категория, в м-ст „Папаз кору“,
съставляваща имот № 101010 по плана на землището на с.****, при граници имоти №
№101009, 000112, 101011, 000112, ведно с построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА, и
е отхвърлен искът с правно основание чл.108 от ЗС по отношение на недвижимия
имот, представляващ изоставена
нива, с площ от 3.000 дка, десета категория, в местността „Папаз
кору“, съставляваща имот №101009 по плана на
землището на с.****.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания
и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания.
Решението на първоинстанционния
съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
От удостоверения за наследници се установява, че А. Т. П. е починал на 17.01.1975г. и е
оставил за свои законни наследници синовете си Д.А.Т. и А. А.Т.. Последният е
починал на 26.01.2009г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си Г.Я.Т.
и децата си А.А.Й. и Я.А.А..
От съдържанието на
приложения по делото договор от 1950г. /л.14-І/ е видно, че М.П.М. е продал на А.
Т.А. ДВОРНО МЯСТО с площ от 2 дка, съставляващо парцел II в кв.33 по тогавашния
план на с.****.
Процесният имот е
възстановен на наследниците на А. Т. П. - Д.А.Т. и А. А.Т., по силата на съдебно
решение по гр.д.№ 259/2006г. на РС - Провадия, с което е признато правото на
възстановяване по реда на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ и въз основа на което е издадено
решение № ВС27 от 28.11.2006г. на ОСЗГ – Провадия, с което е определен имотът,
предоставен като обезщетение, като е предоставено правото на собственост върху
земя по чл.19 ЗСПЗЗ - имот № 101010.
По гр.д.№ 259/2006г., както
и по гр.д.№ 322/2001г., и двете по описа на РС – Провадия, А. А.Т. се е позовавал
на придобиване на имотите от неговия наследодател А. Т. П. по силата на
предварителен договор за покупко-продажба от 19.09.1950г., сключен с М.М..
От преписката, входирана пред ПК - Провадия, както и от служебна бележка,
издадена от ПК–Провадия № 12/20.02.2001г, е видно, че имотът, предмет на
договора от 19.09.1950г., е бил заявен за възстановяване пред ПК. Заявяването е
установено и със заключението на в.лице по допуснатата СТЕ.
От приложеното копие на
преписка на ОСЗГ-Провадия е видно, че по отношение на имот № 101010 е бил
извършен въвод във владение на А. А.Т., обективирано в Протокол № 3225/22.06.2007г. /л.224-І/.
Между страните не се спори,
че ответниците са законни наследници на М. Д. Д..
С НА № 116/26.03.1965г
/л.17-І/ за собственост на имот, придобит по Закона за реда на прехвърляне на
вещни права върху някои недвижими имоти, ТКЗС „Дружба“–с.Ветрино е продало на М.Д.
празно място с площ от 3дка в землището на с.****, извън регулационния план на
селото. С последваща сделка по НА № 59/1975г
/л.145-І/ М.Д. дарил части от този имот на двамата ответници.
От заключението на вещото
лице по допуснатата съдебно - техническа експертиза, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено, се установява, че имотът, описан по скицата към
решение № ВС 27 на ОСЗГ-Провадия е идентичен с описания в КНА № 59/2008г. Дава
заключение и за това, че имотът - обект на сключения от наследодателя на ищците
писмен договор от 19.09.1950г. е идентичен и покрива изцяло площта на процесния имот № 101010. Закупеният от М. Д. Д. на
26.03.1965г. имот пък съвпада само частично с имот № 101009.
Пред първоинстанционния съд
са събрани и гласни доказателства посредством разпит на водените от ищците
свидетели – Н. Д.а Т. и Д. Д. А. /л.248-І/ и водените от ответника Д. – К.Н.К.и
Р. И. Г. /л.238-І/, чиито показания съдът ще обсъди при необходимост в правните
си изводи.
Пред настоящата инстанция са изслушани заключенията по
единична и тричленна експертизи, които съдът кредитира като компетентно дадени
и неоспорени от страните.
Вещото лице Ш.Х. сочи, че одобреният със заповед №
430/19.03.1936г. кадастрално регулационен план на с. **** е първият и единствен
план на селото, както и че към настоящия момент процесният
недвижим имот е извън урбанизираната територия на селото. Сочи, че в
североизточната част на имота има изградена масивна постройка с площ от 35
кв.м., а по КВС 58 кв.м., към която калканно има
изградена и допълнителна постройка с площ от 20 кв.м. Вещото лице сочи, че по
смисъла на Строителните правила и норми за изграждане на населените места
/1961г./ и видно от издаденото разрешение за строеж № 24/1965г., строителната
линия и ниво, изградената постройка не представлява сграда. Излага, че в Община
Провадия не са съхранени строителните книжа за постройката в имот № 10 в КВС
или в бивш № 25 по КП от 1936г., както и допълнителните такива.
Вещите лица Д.Й., Р.П. и Ж. Баев също излагат, че към
настоящия момент процесният имот е изключен от
строителните граници на населеното място, като в разписния лист има запис
„изключен от регулация“. В имота има изградена масивна жилищна сграда с площ от
35 кв.м., която е изоставена и необитаема. Съобразно представените строителни
книжа приемат, че тази сграда е построена след 1965г. Към настоящия момент
разрешения навес не съществува. На калкан откъм северната страна на жилищната
сграда има изградени тухлени стопански постройки с различно предназначение,
които са полуразрушени и за които не са представени строителни книжа. От
извършената справка в техническа служба на Община Провадия са установили, че не
са налични строителни книжа за постройката в процесния
имот.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи:
Основателното
провеждане на ревандикационния иск е обусловено от
установяване по пътя на пълното и главно доказване на елементите от фактическия
състав на приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно: право на
собственост на ищеца, придобито на твърдяното основание, упражнявана фактическа
власт от ответника върху спорния имот с намерение за своене,
както и липса на правно основание за това. Наведените твърдения за това, че ищците
са собственици на процесния имот, който се владее без
правно основание от ответниците, обуславят извод за
допустимост на предявения осъдителен иск за собственост.
В
конкретния случай ищците, сега въззиваеми, твърдят
собственически права върху процесния имот въз основа
на успешно проведена реституционна процедура и наследяване. В хода на първоинстанционното производство са събрани убедителни
доказателства, от които съдът е достигнал до извод за наличието на право на
собственост върху недвижимия имот в патримониума на
ищците на твърдяното придобивно основание.
Между
страните липсва спор, че към датата на предявяване на иска имотът се владее от ответниците.
Ответниците
оспорват законосъобразността на проведената земеделска реституция и
противопоставят на ищците собствени права върху имота въз основа на договор за
продажба и по наследяване, а в евентуалност се позовават на изтекла в тяхна
полза придобивна давност, считано от м.11.1997г.
Задължителната
съдебна практика приема, че административните актове за възстановяване на
собствеността и съдебните решения постановени по обжалването им, както и
решенията по искове по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ са непротивопоставими
на трети лица, които не са били страни или правоприемници на страни в
административното производство, в съдебното производство по оспорване на
административния акт, съответно в производството по иска чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
Ето защо се приема, че ответникът по иск за собственост, основан на земеделска
реституция, който се позовава на право на собственост върху спорния имот,
възникнало на основание договор за покупко-продажба, сключен с ТКЗС, и
застрояването му със законно построена сграда, осъществено до влизане в сила на
ЗСПЗЗ, може да противопоставя на ищеца възражения, свързани с възстановяване на
собствеността върху имота, включително и такива по чл. 10, ал. 7 и чл.10б от ЗСПЗЗ,
изключващи реституцията, респ. извършеното прехвърляне на имота запазва
действието си.
От
проведената съдебно – техническа експертиза се установи, че процесният
имот е извън урбанизираната територия на населеното място и липсват строителни
книжа за изградената постройка в имота, с изключение на разрешените лятна кухня
и навес. Следователно, не е налице хипотезата на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, за
основателността на която е необходимо кумулативното наличие и на двете
предпоставки – имотът да се намира в урбанизирана територия и в него да е
осъществен законен строеж.
От
събраните доказателства не се установява и наличието на хипотезата на чл.10б от
ЗСПЗЗ. При нея не се поставя изискване за законност на сградите, достатъчен е обективният
факт на извършено строителство или за осъществено друго мероприятие на
държавата, за да се отрече възможността за възстановяване на собствеността
върху земята в реални граници по реда на ЗСПЗЗ. Без значение е и дали имотът е
извън или в чертите на урбанизирана територия. Разпоредбата на чл. 10б, ал. 1
от ЗСПЗЗ, за разлика от чл. 10, ал. 7 от същия закон, обаче има предвид не
строеж на единични сгради, а осъществяване на мероприятие или застрояване на
терена, които представляват комплекс от строителни дейности. Само така
осъщественото комплексно благоустройствено мероприятие върху земеделска земя
преди влизане в сила на ЗСПЗЗ представлява пречка за реституцията на земята /в
този смисъл Решение № 183 от 1.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 702/2016 г., I г.
о., ГК, докладчик съдията С.К. и др./.
По
изложените съображения следва да се приеме за законосъобразна проведената в
полза на ищците земеделска реституция.
Като
неоснователно се преценя и следващото възражение на ответниците
за придобиване на процесния имот по силата на давностно владение. Осъществяваното от ответниците
владение може да бъде противопоставено на ищците от датата на приключване на
реституционната процедура. В случая, това е станало с решение № ВС27 от
28.11.2006г. Сезиращата съда искова молба е заведена на 27.02.2008г., към която
дата не е изтекла изискуемата от закона давност.
Установеното наличието на всички кумулативно
изискуеми предпоставки налагат извод за основателност на предявения ревандикационен иск и като такъв същият следва да се уважи.
Поради съвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно
отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът
следва да заплати на въззиваемия Д.А. Д. сторените
разноски пред въззивната инстанция в размер на 800
лв., изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното съставът на Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 49/19.02.2015г., постановено по гр.д. № 62/2008г. по описа на РС – Провадия
в частта му, с която е признато за
установено по отношение на С.М.Д., ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 501, че Д.А.Т., ЕГН ********** ***, Г. Я.Т., ЕГН **********
***, А.А.Й., ЕГН ********** *** и Я.А.А., ЕГН ********** ***, последните трима със съдебен адрес ***,
чрез адв. В. Д., са собственици на недвижим имот, находящ се в землището на с. ****, общ. Провадия, ЕКАТТЕ
69020, а именно: ДРУГА СЕЛИЩНА ТЕРИТОРИЯ с площ от 1,168 дка, десета категория,
в м-ст „Папаз кору“, съставляваща имот № 101010 по плана на землището на с.****, при граници имоти
№№101009, 000112, 101011, 000112, ведно с построената в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА,
придобит на основание проведена земеделска реституция с решение № ВС
27/28.11.2006г. на ОСЗГ – Провадия по преписка № С 34/18.02.1992г, като е
осъден да предаде на въззиваемите Д.А.Т., Г. Я.Т., А.А.Й. и Я.А.А. владението върху
така описания недвижим имот.
ОСЪЖДА С.М.Д.,
ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 501 да заплати на Д.А.Т., ЕГН ********** ***, сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.