Р Е Ш Е Н И Е
Номер 742 /14.11. Година 2019 Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На двадесет и втори октомври Година 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Даниела Асенова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело №01154 по описа за 2019
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №19-1158-000735/09.04.2019г.,
изд. от Началник група в сектор ПП при ОД на МВР – гр. Перник, на С.С.С. *** е
наложено административно наказание глоба, в размер 100 /сто/ лв., на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, за
това, че на 18.03.2019 г., в 21.10 часа, в гр. Перник, като водач на МПС – л.а.
„БМВ 523И“ с рег. №****, движейки се по ул. „Юрий Гагарин“ в посока магазин
„Кауфланд“, кв.х „Изток“, на кръстовището от ул. „Юрий Гагарин“ и ул. „Ленински
проспект“ навлиза и преминава кръстовището на червен сигнал на светофарната
уредба – нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от С.С.С., в която оспорва
законосъобразността на издаденото наказателно постановление като твърди, че
фактическите обстоятелства по случая са оценени неправилно от контролните
органи, както и че отговорността му е ангажирана за нарушение, което не е
извършил. Отрича да е преминал през кръстовището на червен сигнал на
светофарната уредба, твърди, че непосредствено преди навлизане в него светещият зелен сигнал на
светофарната уредба се е сменил с жълт, не е имал възможност своевременно да
спре и е преминал, за да не създава пречки за останалите участници в
движението. Релевира и възражения за допуснати при съставянето на АУАН
процесуални нарушения. Моли наказателното постановление да бъде отменено.
Същата позиция жалбоподателят поддържа в съдебните
прения.
Въззиваемата страна, в съпроводителното
писмо към преписката, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно. За съдебно заседание – редовно призована – не е изпратила
представител.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр.
чл.84 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 18.03.2019г. свидетелите Н.Г.Х. и И.Б.С. – полицаи в Сектор
“Пътна полиция” при ОД МВР - Перник изпълнявали служебните си задължения по
контрол на пътното движение на територията на 02 РУ – Перник. Около 21.10 часа се намирали на ул.
„Юрий Гагарин“, след кръстовището с ул. „Ленински проспект“ /посока магазин „Кауфланд“, кв. Изток/, откъдето
контролирали преминаването на автомобилите през кръстовището. Светофарната
уредба работела в нормален режим. От това място възприели лек автомобил л.а.
„БМВ 523И“ с рег. №****, движещ се по ул. „Юрий Гагарин“ в същата посока, да
навлиза в кръстовището. Полицейските служители констатирали несъобразяване на
водача на превозното средство със светлинните сигнали на светофарната уредба,
поради което след като водачът преминал кръстовището и доближил служебния им
автомобил, му подали сигнал за спиране. Водачът възприел сигнала и спрял до
патрулния автомобил. Служителите на МВР установили самоличността му – С.С.С., и
го уведомили, че за извършеното нарушение, ще му бъде съставен АУАН.
За
констатираното нарушение на място срещу него било образувано административнонаказателно
производство с акт за установяване на административно нарушение серия Д, №0643094/18.03.2019г.,
като актосъставителят – свид. Х. приел, че С. виновно е нарушил разпоредбата на
чл.6, т.1 от ЗДвП. При съставяне на акта било отразено, че нарушителят няма възражения.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН С.С. депозирал писмено възражение, рег. №115800-3767 от 21.03.2019г.,
в което изложил подробно тезата си.
На 09.04.2019
г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда
на чл.52, ал.4 от ЗАНН, отхвърляйки направеното възражение, наказващият орган
приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на С.С.
за нарушението по-горе.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе
предвид: показанията на свидетелите Н.Г.Х. и И.Б.С., съставеният АУАН серия Д, №0643094/18.03.2019г.,
заверено копие на заповед № 8121-з – 515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи.
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
При извършване на служебна
проверка за законосъобразност, съдът не констатира нарушения на изискванията на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила в развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно
производство. Направените в тази насока възражения са неоснователни.
По същество :
Именно в тази насока са същинските възражения на С.С., в подкрепа на които
излага доводи за неправилно установяване на фактическите обстоятелства по
случая, а оттук - за необоснованост на формираните фактически и правни изводи
за извършено нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.
При оценка на събрания
доказателствен материал съдът приема жалбата за основателна, тъй като обвинението не е доказано по несъмнен начин.
По делото не се спори, че на
посочените дата и час жалбоподателят С.С. е управлявал автомобила си, както и че на
посоченото място бил спрян за извършване на полицейска проверка. Спори се
действително ли по време на движение е нарушил светлинната сигнализация, с
която е било регулирано движението на процесното кръстовище, навлизайки и
преминавайки на червен, забраняващ преминаването светлинен сигнал .
Изводът си, че жалбоподателят е извършил нарушението, наказващият орган е
формирал единствено въз основа констатациите в акта за установяване на
нарушението. Действително, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. Законовата презумпция обаче,
не обвързва съда в производството
по оспорване на издаденото наказателно постановление. Съгласно препращащата
норма на чл.84 от ЗАНН доказването в съдебното производство се осъществява по реда на НПК - чрез
средствата и способите за доказване предвидени в Кодекса, и се основава
на принципите разписани в него. В този аспект, по силата на разпоредбата на чл.
14, ал. 2 от НПК /“доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила”/, в съдебното
производство констатациите в акта нямат обвързваща доказателствена сила и
следва да се преценяват в контекста на целия събран по делото доказателствен
материал. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г.
на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е
длъжен, разглеждайки делото по същество, сам да установи чрез всички допустими
от закона доказателства и доказателствени средства извършено ли е вмененото
административно нарушение, от кого и при какви обстоятелства е станало това,
особено когато констатациите отразени в акта се оспорват от наказаното лице,
каквато е позицията на сочения като нарушител и в настоящото производство.
По данни на актосъставителя - свид. Х.,
още при съставяне на акта С. С. е изразил несъгласие с вмененото му нарушение
/макар свидетелят да не отразил това в съдържанието на акта/, съответстващо по
съдържание на възражението, депозирано в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Жалбоподателят
остава последователен в тази си позиция в жалбата срещу издаденото наказателно
постановление, а и в съдебното производство, като твърди, че е приближил кръстовището
на зелена светлина, а сигналът се е сменил с жълт в момент, в който се е
намирал непосредствено преди стоп-линията, не е могъл да спре своевременно и е
преминал, за да не създава пречки за останалите участници в движението. Оттук
поддържа, че не е извършил вмененото му нарушение.
В
подкрепа на така очертаната фактология жалбоподателят не е ангажирал доказателства, но следва да се отчете, че не
е и можел да посочи свидетели на пътната
ситуация, тъй като е пътувал сам – обстоятелство, което и актосъставителят е отразил
в обстоятелствената част на акта. В процеса на доказване е недопустимо
обективната невъзможност нарушителят да ангажира оправдаващи го доказателства да
бъде санкционирана с автоматично отхвърляне достоверността на възраженията му, тъй
като в административнонаказателното производство, в което субсидиарно
приложение намират правилата на НПК, същият нито е длъжен да доказва, че е невинен, нито могат да се правят изводи в
негова вреда поради това, че не е доказал възраженията си /чл.103, ал.2 и 3 от НПК/.
При това положение, въпросите предмет на доказване следва да бъдат решени в
контекста на показанията на свидетелите, които са установили нарушението.
В
показанията си свидетелите Н.Г.Х. и И.Б.С. изобщо не установяват водачът да е
навлязъл и преминал през кръстовището на светеща червена светлина за посоката
му на движение, каквото обвинение му е
предявено. Свидетелят С. формално потвърждава
изложеното в акга, но не е в състояние да внесе каквато и да е
конкретика, включително след предявяване на документа, с обяснението, че не помни случая. От своя страна
актосъставителят – свид. Н.Х. потвърждава
констатацията в акта само в частта, че самото преминаване през кръстовището
е станало на червена светлина. Досежно
спорния въпрос - при какъв светлинен сигнал е навлязъл водача в кръстовището,
заявява, че това се случило на светещи едновременно жълт и червен сигнал. Ако изявлението му
е достоверно, то непосредствено
преди тези светлини, е светела червена светлина, а след
тях /т.е., след като автомобилът
вече е бил в кръстовището/, е последвало подаване на зелена светлина, тъй като
именно такава последователност на подаване на светлинните сигнали от
трисекционния пътен светофар определя разпоредбата на чл.14,
ал.1 от НАРЕДБА № 17 от 23.07.2001 г. за
регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали. Изявлението на свидетеля по спорния въпрос очевидно е неточно /вероятно поради объркване
или неясен спомен/, тъй като е в явно противоречие с конкретната
пътна ситуация, установяваща се от останалите доказателствени източници, и
затова съдът не го кредитира.
От друга страна, предвид установените от полицейските служители посока на
движение на автомобила на С. и собственото им местоположение след кръстовището,
съдът приема, че свидетелите, не са имали възможност за точна преценка. Макар
двамата да посочват, че са наблюдавали разположената срещу тях светофарна
уредба за движещите се в противоположна на жалбоподателя посока, и че
същата е „огледална“ на тази в посоката на неговото движение, т.е.,
сигналите се сменят едновременно,
възприятията им за тях, без да се поставят под съмнение, не предполагат
безспорни такива за светлинния сигнал, при който водачът е пресякъл линията, на
която е поставен светофарът, навлизайки в кръстовището, особено предвид
обстоятелството, че това се случило в тъмната част на денонощието. Ако навлизането
е станало на жълт сигнал, както твърди жалбоподателят, при подаването на който обективно
не е можел да спре своевременно, а е преминал, правейки всичко възможно за
бързо и безопасно изтегляне от
кръстовището, то действията му следва да се преценяват в светлината на разпоредбите на чл.31, ал.7, т. 4 от ППЗДвП и
чл.7, т.1, б. “в” от НАРЕДБА № 17 от 23.07.2001 г. за
регулиране на движението по пътищата със светлинни сигнали. Съгласно тях, макар жълтият светлинен сигнал на светофара също да не
разрешава преминаване, задължението за водачите да
спрат при подаването му не е безусловно и не се
отнася за тези,
спрямо които сигналът с немигаща жълта светлина е подаден след сигнал, с който
се разрешава преминаването /т.е.,
зелен/, ако същите, в момента на смяна
на сигнала, се намират толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да
създадат опасност за движението. В тази хипотеза, навлизащите или намиращите се в кръстовището, са длъжни да го освободят, дори междувременно да е подадена червена светлина.
При това положение, съдът счита, че показанията на свидетелите, установили
нарушението, не са в достатъчна степен
конкретни, изчерпателни и убедителни по своето съдържание, за да послужат като
основа за формиране на несъмнен извод за виновно осъществяване състава на
вмененото на жалбоподателя административно нарушение. Откъслечната
интерпретация на пътната ситуация не
изключва като възможна версията на С.С.. С оглед презумпцията за невиновност в
чл.16 от НПК, намиращ субсидиарно приложение в административнонаказателното
производство съгласно чл.84 от ЗАНН, неангажирането от страна на административнонаказващия
орган, върху когото пада доказателствената тежест в производството, на
убедителни доказателства в подкрепа на вмененото нарушение, не позволява
формиране на несъмнен извод за извършването му.
Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че
административнонаказателното обвинение не е доказано по несъмнен начин, тъй
като събраните доказателства не са достатъчни за формиране на категоричен извод,
че фактическата обстановка е установена точно, че съставът на нарушението по чл.6, т.1 ЗДвП е осъществен, и
то виновно, и че законосъобразно жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна
отговорност за него.
Тези съображения мотивират цялостна отмяна на обжалвания
акт като незаконосъобразен и необоснован, поради което и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №19-1158-000735/09.04.2019г., изд. от
Началник група в сектор ПП при ОД на МВР – гр. Перник, с което на С.С.С. ***, с
ЕГН **********, на основание чл.183,
ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба, в размер 100
/сто/ лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ