РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Сандански, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20211250100528 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на ”*************** с
ЕИК:*******, гр.*****, район “**********”, ул.”***********”, № *, чрез адвокат П.В. В. от
САК, срещу Р. М. ЯПР., с ЕГН-**********, гр.Сандански, ул.“****“, № **, за установяване
съществуването на частично вземане по цедиран договор за потребителски кредит №
FL***1 от *****г., сключен между „Юробанк и Еф Джи България“-АД (понастоящем
„Юробанк България“-АД) и Р. М. ЯПР., а именно: в размер на 1222,42 лева - главница, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда
до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 1218/2019г. по описа на Районен съд-Сандански.
Правно основание: чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, във вр. с чл.99 от
ЗЗД и във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415, ал.1 от ГПК и чл.410 от ГПК.
Сочи се в исковата молба, че на 30.05.2011г. в гр.Сандански е сключен договор за
потребителски кредит № FL5**** между "Юробанк И Еф Джи България" АД (със сегашно
наименование „Юробанк България" АД ЕИК *********), в качеството му на кредитор, и Р.
М. ЯПР., с ЕГН-**********, в качеството й на кредитополучател, по силата на който
кредиторът предоставя на кредитополучателя паричен кредит в размер на 1820лв. при
1
определен в чл.3 от договора лихвен процент, а кредитополучателят се е задължил да
погасява задължението си по кредита на 51 месечни вноски с краен падеж 30.08.2015г., като
през първите дванадесет месеца от договорния период кредитополучателят дължи месечни
вноски в размер на 45,73лв., а за периода след първите дванадесет месеца до крайния падеж
- погасителни вноски в размер на 47,16 лв., както и последна изравнителна вноска в размер
на 46,97лв., които вноски са посочени в погасителен план към договора. Твърди се още, че
предоставената сума е усвоена от кредитополучателя. Твърди се, че кредитополучателят не е
изпълнил поетите договорни задължения и че кредитът е станал изцяло изискуем с изтичане
падежа за внасяне и на последната погасителна вноска на 30.08.15г., като непогасеното
задължение по кредита е в размер на 1878,34лв., от които 1222,42лв.-главница, и договорна
лихва-655,94лв. Твърди се, че 18.01.2016г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" Ад и „*******" ******, с който
задължението на ответника по делото, произтичащо от гореописания договор за
потребителски кредит, е изкупено от ищеца по делото. Твърди се, че на длъжника е
изпратено уведомление за цесията от цесионера, в качеството му на пълномощник на
цедента. Твърди се, че ищецът е пристъпил към събиране на вземането си като на
04.11.2019г. е подал по пощата до РС-Сандански заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по което заявление е образувано ч.гр.д.№ 1218/2019г.
по описа на РС-Сандански, както и че срещу издадената заповед за изпълнение ответникът е
възразил по реда на чл.414 от ГПК, за което ищецът е уведомен на 05.04.2021г. По
изложените съображения ищецът предявява настоящия иск, в подкрепа на който представя
писмени доказателства.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като
неоснователен. Оспорва се факта, че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия.
Прави се и възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза и е прието заключение на вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 30.05.2011г. между “ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД (понастоящем
“ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”-АД), в качеството му на кредитор, и Р. М. ЯПР. от гр.Сандански,
в качеството й на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит №
FL********, по силата на който Банката предоставя на кредитополучателя потребителски
кредит в размер на 1820лв., а кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит,
заедно с дължимите лихви, в срок до 30.08.2015г., на месечни вноски, посочени като брой и
размер в погасителния план, а именно: през първата година от срока на издължаване на
кредита месечните вноски са в размер на 45,73лв., а за всяка следваща година до крайния
срок на издължаване на кредита месечните вноски са в размер на 47,16лв., като последната
2
вноска е в размер на 46,97лв. Съгласно чл.3 от договора, за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката през първата година от срока на издължаване на
кредита фиксирана годишна лихва в размер на 12,00%, а за всяка следваща година до
крайния срок за издължаване на кредита кредитополучателят дължи на банката годишна
лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на “Юробанк и Еф Джи България” АД
за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна
надбавка в размер на 1,250 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП на
“Юробанк и Еф Джи България” АД за потребителски кредити е в размер на 12,750%. Видно
от първоначално изготвения погасителен план е, че размерът на договорната лихва възлиза
на 567,81лв. Страните са уговорили още, че при просрочие на дължимите погасителни
вноски се дължи от кредитополучателя лихва за времето на забавата върху просрочените
суми в размер на законната лихва за забава (чл.9 от договора). В чл.18 от договора страните
са уговорили право на Банката едностранно да прехвърли вземанията си, произтичащи от
договора, на финансови или нефинансови институции или дружества. На 30.05.2011г.
кредиторът е предоставил на кредитополучателя договорената сума от 1820лв.
(представеното бордеро за усвояване на кредит).
На 18.01.2016г. между “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”-АД, като прехвърлител, и “**********”-
******, като приобретател, е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на
който вземането, произтичащо от гореописания договор за потребителски кредит, в размер
на 1878,34лв. към 31.12.2015г., от която сума 1222,42лв. е главница, а 570,92лв. е лихва, е
прехвърлено в полза на “********”-ЕООД (извлечение от договор за цесия, приложение №
1 към потвърждение за извършената цесия).
С нотариално заверено пълномощно от 18.01.2016г. цедентът е упълномощил цесионера да
уведоми съгласно условията на чл.99, ал.3 от ЗЗД длъжниците за сключения договор за
цесия, както и да извършва всички необходими правни и фактически действия с оглед
надлежното уведомяване на длъжниците по вземанията, прехвърлени въз основа на
договора за цесия. На 02.05.2017г. цесионера е упълномощил адвокат П.В. да уведомява
всички длъжници за сключената цесия. На 02.10.2019г. адвокат П.В. е изготвил
уведомление до Р. М. ЯПР. за прехвърляне на вземането й от страна на “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ”-АД в полза на “***********”-ЕООД. Уведомлението не е получено от
ответницата (представеното известие за доставяне).
По прехвърленото му вземане към ответницата ищецът е подавал на 07.11.2019г., в плик с
пощенско клеймо от 04.11.2019г., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК, за заплащане на сумата от 1222,42 лева-главница, и сумата от 655,94лв.-договорна
лихва за периода от 30.05.2011г. до 30.08.2015г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. По
подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№ 1218/19г. по описа на РС-Сандански, по което
съдът е уважил искането. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който в
3
законоопределения срок е подал възражение срещу заповедта, тъй като не дължи
изпълнение на вземането по нея, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК съдът
е указал на заявителя възможността да предяви в едномесечен срок иск за установяване на
вземането си. Съобщението с дадените указания е връчено на заявителя на 05.04.2021г.
Настоящият иск е предявен на 29.04.2021г.(датата на пощенското клеймо).
Видно от заключението на вещото лице е, че предоставеният кредит на Р. М. ЯПР. е усвоен
на 30.05.2011г. От заключението на вещото лице и изготвените от него справки за изплатени
суми от ответника (приложения към експертизата) е видно, че Р.Я. не е обслужвала редовно
предоставения й кредит, като последното погасяване на главница е извършено на
30.12.2015г. като е погасена дължимата главница към 30.01.2013г.; на същата дата е
последното погасяване на договорна лихва като е погасена изцяло дължимата лихва към
30.01.2013г. и частично дължимата лихва към 28.02.2013г., както и че начислената лихва за
забава върху просрочените главници до 30.01.2013г. е погасена изцяло, а начислената лихва
за забава към 28.02.2013г. е погасена частично. Видно от заключението на вещото лице е, че
размерът на задължението на Р.Я. към датата, на която вземането е прехвърлено с договор за
цесия на ищеца е в общ размер на 1929,61лв., от които 1222,42лв. е главница, 242,25лв. е
лихва върху редовна главница, 179,94лв. е лихва за забава, а 85лв. е такса. Вещото лице сочи
също, че след датата на цесията няма погасявяния по кредита, поради което и към датата на
изготвяне на експертизата непогасените задължения по кредита са в същия размер.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен
интерес от предявяването му - страни по настоящото дело са страните по заповедно
производство по ч.гр.д.№ 1218/2019г. по описа на РС-Сандански. За ищеца е налице правен
интерес от предявяването на иска, тъй като ответникът – длъжник в заповедното
производство, в определения от закона срок е възразил срещу издадената спрямо него
заповед за изпълнение, поради което е направил вземането на ищеца-заявител спорно.
Настоящият иск е предявен в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК. Налице е и
съответствие на вземането (между предмета на искането по реда на чл.410 от ГПК и
предмета на предявения по реда на чл.415, ал.1 от ГПК иск). Възражението на
пълномощника на ответника, направено в хода на устните състезания, че производството е
недопустимо, тъй като предмета на настоящото дело не съответства на предмета на
заповедното производство, е неоснователно, тъй като предмет на установителният иск е
една от сумите в заповедното производство, а именно сумата, съставляваща главница по
договора за кредит, което е допустимо, тъй като е част от заявеното в заповедното
производство вземане по цедирания договор за кредит. Ирелевантно за настоящото
производство е направеното „уточнение“ в исковата молба по отношение на претендираната
в заповедното производство договорна лихва, че заявителя „извършва оттегляне на иска“,
тъй като това уточнение касае заповедния съд при преценката му по чл.415, ал.5 от ГПК
4
(дали да обезсили частично издадената заповед за изпълнение поради непредставяне на
доказателства за предявяване на иск за дължимост на сума в размер на 655,94лв.,
съставляваща договорна лихва), а не и исковия съд, който е сезиран с искане за
установяване на вземане за главница по процесния договор за кредит в претендирания
размер.
Предявеният иск е основателен:
За да се уважи предявения установителен иск, ищецът следва да докаже пораждащите
спорното право факти. В настоящия казус ищецът основава вземането си на договор за
прехвърляне на вземания (цесия), сключен от него с “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”-АД
(предишно наименование “ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД), по силата на който
последният е прехвърлил вземанията си по договори за потребителски кредити, сред които и
вземането си към ответницата.
Установи се, че на 18.01.2016г. е сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия)
между “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”-АД и “****”-*****, по силата на който “ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ”-АД е прехвърлило вземанията си по договорите за потребителски кредити,
сред които и вземането си към ответницата по договора за потребителски кредит № FL
*******/30.05.2011г., както и че между ответницата и “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”-АД
(предишно наименование “ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД) има сключен договор
за потребителски кредит № FL******* от 30.05.2011г.
За да породи действие цесията спрямо длъжника е необходимо същият да е бил уведомен за
нея. За извършената цесия длъжникът е уведомен в хода на настоящото дело с уведомление
от цесионера, като пълномощник на цедента, което уведомление е връчено ведно с исковата
молба и приложенията към нея. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на
процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде взет предвид
при решаване на делото, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, която намира
приложение и в настоящото производство-тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на
ВКС по т.д.№ 4 от 2013г. на ОСГТК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в
рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да
бъде игнорирано (в този смисъл са и Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. №
12/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 137 от 02.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., ІІІ г.
о., ГК, Решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и Решение
№ 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., ІІ т. о., ТК, постановени по реда на
чл.290 от ГПК). Задължението за съобщаване по чл.99, ал.4 от ЗЗД цедентът може да
извърши както лично, така и чрез пълномощник, поради което съдът приема, че
съобщението извършено от цесионера като пълномощник на цедента е валидно и е
породило свързаните с него правни последици-прекратена е облигационната връзка между
5
длъжника и цедента и ищецът-цесионер е новият кредитор на длъжника по сключения
договор за потребителски кредит. Освен това, установеното в чл.99 ал.4 от ЗЗД задължение
на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, има за цел да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането (да го предпази от двойното плащане
на едно и също задължение), поради което възражение от длъжника, че цесията не му е
надлежно съобщена може да се прави само в случай, че длъжникът е платил на стария
кредитор до момента на уведомяването, а в настоящия процес ответникът не твърди
извършено плащане (така определение № 987 от 18.07.2011г. на ВКС по гр.д.№ 867 от
2011г. на ІV г.о , решение № 173 от 15.04.2004г. на ВКС по гр.д.№ 788/03г.-
ТК-“ирелевантността на факта кога и на кого е съобщено за прехвърленото вземане”).
Установи се, че кредитодателят е изпълнил задължението си по договора като е предоставил
на ответника-кредитополучател сумата, предмет на договора за потребителски кредит,
поради което за последният възниква задължението да я върне в уговорения срок. Установи
се, че срокът на договора е изтекъл на 30.08.2015г. (много преди подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК), поради което вземането е изискуемо и искът е доказан по основание.
Установи се от заключението на вещото лице, че към момента на изготвяне на експертизата
непогасената главница по кредита е в размер на 1222,42лв., поради което искът е доказан и
по размер.
Възражението на ответницата за изтекла погасителна давност по отношение на вземането е
неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл.114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В конкретния случай вземането на ищеца е станало изискуемо на 30.08.2015г.-
датата на която изтича срока на договора за потребителски кредит. С изтичането на
петгодишна давност се погасяват всички вземания,за които законът не предвижда друг срок
( чл.110 от ЗЗД). Следователно петгодишния давностен срок на процесното вземане изтича
на 30.08.2020г., но с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК на 04.11.2019г. се прекъсва давността по смисъла на чл.116, б.”б” от ЗЗД, тъй
като давността се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, а
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 от
ГПК, т.е. законодателят е придал обратно действие на исковата молба. В случая е безспорно,
че установителният иск по чл.422 ГПК е предявен в срока по чл.415 ГПК. Давността се
прекъсва със започване на производство, в което длъжникът участва, а ответницата участва
в производството по чл.410 от ГПК и свързаното с него производство по чл.422, ал.1 от
ГПК. Предявяването на иск по чл.422, ал.1 от ГПК не спира допуснато незабавно
изпълнение, но настоящия казус не е такъв. Следователно от изтичане срока на договора
6
(30.08.2015г.)-когато вземането е станало изискуемо, до датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК (04.11.2019г.) не са изтекли пет години, поради което вземането не е
погасено по давност.
Неоснователен е доводът на пълномощника на ответницата, че давността е тригодишна, тъй
като вземането по договор за кредит не е периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в”
от ЗЗД (решение № 261 от 12.07.2011г. на ВКС по гр.д.№ 795 от 2010г., ІVг.о., докладчик
съдията Стоил Сотиров, постановено по чл.290 от ГПК, решение № 28 от 05.04.2012г. по
гр.д.№532/2011г. на ІІІг.о. на ВКС и др.).
Ответницата дължи и законната лихва върху претендираната главницата, считано от
04.11.2019г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК) до окончателното й изплащане.
Относно разноските по делото:
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати
на ищеца направените по делото разноски.
Ищецът е направил разноски в размер общо на 475лв., от които 25лв.-внесена държавна
такса, 350лв.-депозит за възнаграждение за вещо лице, и 100лв.-доплащане за
възнаграждение на вещо лице.
Ответницата следва да заплати на ищеца и направените в заповедното производство
разноски (т. 12 на ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/ 2013г.) в
размер на 75лв., от които 25лв.-платена държавна такса (не е дължим целия размер на
платената държавна такса от 37,57лв., тъй като е предявен иск за установяване вземане за
главница, но не и за договорна лихва), и 50лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ,
във вр. с чл.99 от ЗЗД и във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, чл.415, ал.1 от ГПК и чл.410 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. М. ЯПР., с ЕГН-**********,
гр.Сандански, ул.“*****“, № ****, че дължи на ”******”-*******с ЕИК:*****, гр******,
район “*******”, ул.”*************”, № *******, представлявано от управителя
*****************, сумата от 1222,42 лева (хиляда двеста двадесет и два лв. и 42 ст.)-
главница по цедиран договор за потребителски кредит № FL******от 30.05.2011г., сключен
между „Юробанк и Еф Джи България“-АД (понастоящем „Юробанк България“-АД) и Р. М.
7
ЯПР., ведно със законната лихва, считано от 04.11.2019г. до окончателното й изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
2804 от 08.11.2019г. по ч.гр.д.№ 1218/2019г. по описа на РС-Сандански.
ОСЪЖДА Р. М. ЯПР., с ЕГН-**********, гр.******, ул.“****“, № ****, ДА ЗАПЛАТИ на
”******** *****”-***** с ЕИК:*******, гр.****, район “******”, ул.”******”, № *******,
представлявано от управителя *********, сумата от 475 лева (четиристотин седемдесет и
пет лв.) за направени по настоящото дело разноски, както и сумата от 75 лева (седемдесет и
пет лв.) за направени по заповедното производство разноски (ч.гр.д.№ 1218/2019г. по описа
на РС-Сандански).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните, като им се изпрати препис от настоящото.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
8