Решение по дело №2059/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 21.07.2019

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА

 

при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2059 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането (КЗ) вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от Й.Ц.С. срещу Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.“ АД. В хода на производството като правоприемници на починалия ищец са конституирани наследниците му по закон Г.Й.С. (син) и В.Й.Т. (дъщеря).

Ищецът Й.Ц.С. твърди, че като водач на мотопед „Симсон“, с рег. № ******, пострадал при ПТП, настъпило на 15.6.2017 год. на кръстовището на ул.“Александър Стамболийски“ и ул. Плевен в гр. Гулянци и причинено от водача на товарен автомобил Форд Транзит с рег. № ****, управляван от М.С.Л.. Твърди, че водачът на лекия автомобил не зачел знак Б2 и предимството на пресичащия мотопед и реализирал удар с него. В резултат от удара, ищецът получил открита фрактура на долен десен крайник, разкъсно-контузна рана и костни крепитации в дистална трета. Той бил приет по спешност в болница, където претърпял операция за репозиция и гипсова имобилизация. Ищецът претърпял и втора операция за поставяне на външен фиксатор – тибиален пирон. След изписването му от болница, ищецът продължил лечението си в домашни условия – той изпитвал силни болки, налагало се да ползва помощ за посрещане на обикновените си битови нужди, придвижвал се с помощни средства. Възстановяването не било приключило и до момента, тъй като ищецът куцал, а раната му заздравявала трудно. От операциите той имал голям белег, а поради приеманите медикаменти отслабнал значително. От инцидента ищецът претърпял шок и уплаха, а те оказали допълнително негативно влияние върху здравословното му състояние. Вместо да помага на съпругата си, той се превърнал в нейна тежест. Ищецът твърди, че към датата на произшествието, водачът на лекия автомобил имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. По тази причина ищецът отправил към него искане за обезщетяване на вредите, но ответникът отказал изплащане на обезщетение. Ето защо ищецът претендира обезщетение за претърпените неимуществени вреди, чийто размер определя на сумата 80 000 лева. Претендира законна лихва върху главницата от датата, на която изтекъл 3 месечния срок за произнасяне на ответника – 6.12.2017 год. до окончателното й заплащане. Претендира и направените по делото разноски.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Ищецът Й.Ц.С. е починал на 25.11.2018 г. Негови наследници по закон са В.Й.Т. (дъщеря) и Г.Й.С. (син).

Не се спори, че на 15.06.2017 г. около 16:30 часа в гр. Гулянци на кръстовището, образувано от ул. Плевен и ул. Г. С. Раковски е настъпило ПТП между л.а. „Форд“ с рег. № ****, управлявано от М.Л. и мотопед марка „Симсон“ с рег. № ****, управлявано от Й.С.. Към тази дата отговорността на водача на л.а. „Форд“ е застрахована от ответното дружество.

От приетия протокол за оглед се установява, че кръстовището е регулирано с пътен знак Б2 „Стоп“ за автомобилите, идващи по ул. Ал. Стамболийски и знак „Т 13 „Направление на пътя с предимство в кръстовището“, движещи се от ул. Плевен в посока ул. Г. С. Раковски чрез маневра десен завой.

За установяване механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А.А.В. и М.Л.. Свидетелката в. сочи, че работи в магазин в с. Гулянци, намиращ се на около 20 м. от кръстовището, на което е станал процесния инцидент. Със сестра й пушела пред магазина. Видяла от Негованско шосе да навлиза в кръстовището бус с висока скорост, не спрял на знак „Стоп“. В същото време от Брестненското шосе се задавал човек с мотор. Свидетелката подчертава, че е видяла как бусът ударил мотоциклетиста, моторът полетял на една страна, а мотоциклетистът – на друга. Събрали се хора. Мотоциклетистът лежал на земята с прекършен крак, на свидетелката й станало лошо и се върнала обратно.

Свидетелят М.Л. дава показания, според които познава процесното кръстовище, известно му е, че улицата, по която се е движел, е регулирана със знак „Стоп“. Посочва, че поради ограничена видимост при навлизане в кръстовището се налага да се изтегли 15 м. напред – имало засадени дървета от дясната страна по посока пътя с предимство. Наляво видимостта била перфектна. Преди да навлезе в кръстовището свидетелят се огледал наляво, изтеглил се, за да може да погледне надясно и мотористът се ударил в буса в дясно, задната му гума влязла под буса. Посочва, че към момента на спиране на знак „Стоп“ в кръстовището не е имало никой. Не знае дали мотоциклетистът е дошъл по пътя с предимство или е дошъл през забранената улица – непосредствено в лявата страна на кръстовището, защото кръстовището е хем регулирано, хем не точно. Твърди да е извадил пострадалия, превързал крака и позвънил на тел. 112. Твърди, че пострадалият е миришел на алкохол, но не му била взета проба, това споделила и бившата му съпруга – че на обяд заедно употребили алкохол. Твърди, че мотоциклетът не е имал предна спирачка. Съдът намира, че показанията на свидетеля са недостоверни в частта, в която посочва, че мотоциклетистът се е появил внезапно, вероятно от забранена улица е навлязъл в кръстовището след като свидетелят вече се е бил изтеглил по ул. Ал. Стамболийски в частта с кръстовището с ул. Г.С. Р.. В тази част показанията противоречат на събраните писмени и гласни доказателства, а и този механизъм не се определя като възможен от вещите лица.

По делото са приети Съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице С.А. и Тройна съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица инж. А.П.А., инж. Д.Б. и инж. К.Г.Г.. Няма противоречие в изводите на двете заключения, като съдът взема предвид заключението по тройната експертиза, доколкото същото е изготвено след събиране в пълнота на писмени и гласни доказателства. Като най-вероятен механизъм вещите лица приемат следния: на 15.06.2017 г около 16:30 ч в гр. Гулянци, по ул. Александър Стамболийски, приближавайки кръстовището с ул. Г. Сава Раковски в посока към ул. Плевен се е движил товарен автомобил „Форд“ с регистрационен № ****, управляван от М.Ц.Л.. Същият е спрял на пътния знак „Стоп“ преди кръстовището и с ускорителен режим е навлязъл в кръстовището достигайки скорост от 20,44 км/ч с разчет да извърши маневра „ляв завой“ към центъра на града. В това време Й.Ц.С. с мотопед „Самсон“ с регистрационен № ******, идвайки от центъра на гр. Гулянци, е навлязъл от ул. Плевен към ул. Ал. Стамболийски с разчет за извършване на маневра „завой наляво“ към ул. Раковски в посока с. Брест и ускорявайки мотопеда е достигнал скорост от 22 км/ч.  При това движение на двете МПС е настъпил сблъсък между тях на мястото на удара. Завиващият мотопед се е блъснал с предна и дясна странична част в предната дясна част на товарния автомобил. При удара е притиснат десният крак на мотопедиста между влезлите в контакт части от двете МПС.  От удара мотопедът с мотопедиста са отблъснати и отхвърлени наляво, считано за посоката му на движение и са паднали на терена, получавайки нови вреди по мотопеда и травматични увреждания по тялото на мотопедиста. Мотопедът и мотопедистът са изместени. Причина за настъпване на произшествието, според експертите, е навлизането на товарния автомобил в пътното платно на ул. Г. С. Раковски без предимство за преминаване през кръстовището й с ул. Александър Стамболийски при: наличие на движещ се в обратна посока по ул. Александър Стамболийски към същото кръстовище мотопед и извършил маневра „ляв завой“ с предимство за преминаване през кръстовището. Движението в кръстовището е регулирано с пътни знаци от ЗДвП, които в конкретния случай са определяли предимство за преминаване на мотопедиста. Според експертите причината за процесното ПТП не е техническа, тя се дължи на субективните действия на водача на автомобила при конкретно създадената пътна обстановка, свеждащи се до неспазване на предимството за преминаване в кръстовището. Водачът на автомобила е имал обективна възможност да възприеме движещия се мотопедист още преди навлизането в кръстовището на управлявания от него товарен автомобил.

Видно от приетата Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице  д-р Б.Б., в резултат на процесното ПТП ищецът е получил травматични увреждания: открита фрактура на костите на дясната подбедрица, голяма разкъсно-контузна рана с дължина 15 см. в долната част на дясната подбедрица. Фрактурите са с доказан произход и са в резултат на процесното ПТП. Ищецът е постъпил на лечение в МБАЛ „Д-р Г. Странски“ гр. Плевен, където е опериран по спешност, като е извършено хирургична обработка на раната, отстраняване на некротизирани тъкани, счупените кости на подбедрицата са били стабилизирани чрез интрамедуларен заключващ пирон. Изписан е след 35-дневно болнично лечение, което е продължило амбулаторно с контролни прегледи, превръзки и обезболяващи лекарства. Първите 3 месеца ищецът не е можел да стъпва на десния си крак и се е придвижвал с помощта на патерици. В началото на 5-тия месец постепенно е започнал да натоварва оперирания крак без помощни средства. Разкъсно-контузната рана е зараснала с остатъчен белег за срок от 2 седмици, а счупените кости на подбедрицата – за срок от 4 месеца. Общо оздравителният период е приключил за срок от 5 месеца. През този период ищецът е търпял интензивни болки първите 2 месеца непосредствено след злополуката и около 30 дни от началото на провежданата рехабилитация. През останалите периоди е търпял обща преумора на десен долен крайник. Възможно е да е търпял спорадични болки в зоната на фрактурите при рязка промяна на времето, но тези болки бързо преминават при употреба на аналгетици. Белезите имат траен характер и не подлежат на козметично-пластична операция. Смъртта на ищеца не е по причина на процесните увреждания, а е от заболяване от общ характер.

При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:

Ответникът е бил застраховател по валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водача на товарен автомобил „Форд“  с рег. № ****. В качеството си на застраховател, ответникът е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по българското законодателство. Този риск ответникът е носил в периода, през който е настъпило произшествието.

Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва: виновно извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки страдания и отрицателни преживявания, наличие на причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, съдът приема за доказани от събраните по делото доказателства.

Противоправното деяние – причиняване на пътно-транспортно произшествие се доказва от заключението на Автотехническата експертиза, протоколи за оглед и показанията на свидетелката В.. Въз основа на тези доказателства, съдът приема, че водачът на товарния автомобил „Форд“ е причинил настъпване на произшествието, като е предприел маневра ляв завой без да пропусне движещия се по пътя с предимство мотоциклетист – нарушение на чл. 48 ЗДвП. Наведеното в отговора на исковата молба възражение за съпричиняване е бланкетно, без да се сочат конкретни действия на водача на мотоциклетиста, които да са довели до или улеснили настъпването на вредите. Събраните по делото доказателства не установяват противоправно поведение от страна на Й.С., поради което възражението се явява неоснователно.

Вината на деликвента се предполага и при липсата на обстоятелства, които да оборват неговата вина, съдът приема, че той виновно е причинил произшествието.

От въпросното произшествие ищецът е претърпял травматични увреждания: открита фрактура на костите на дясната подбедрица, голяма разкъсно-контузна рана с дължина 15 см. в долната част на дясната подбедрица. По делото се установи, че фрактурите са с доказан произход и са в резултат на процесното ПТП.

При това положение отговорността на ответника следва да бъде ангажирана за обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт – болки и страдания от травматични увреждания, преживян стрес. Същевременно обаче съдът съобразява изводите на вещото лице, че след изтичане на посочените 5 месеца възстановителният период следва да е завършил.

По претендираното обезщетение:

Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени медицински интервенции и необходим възстановителен период, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения (Постановление N 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). Съдът отчита, че ищецът е изпитвал интензивни болки първите 2 месеца от произшествието, с ограничена подвижност и възможност за натоварване на крайниците. Възстановителният период е бил относително дълъг, проведени са две операции, като ищецът е търпял интензивни болки първите 2 месеца непосредствено след злополуката и около 30 дни от началото на провежданата рехабилитация. През останалите периоди е търпял обща преумора на десен долен крайник. Налице са загрозяващи белези. Установи се ищецът да е бил зависим от грижата на трети лица.

При определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и икономическите условия в държавата в периода, на настъпване на вредите, чийто обективен белег са и определените от закона лимити на отговорност на застрахователя. Като се вземат предвид тези обстоятелства, съдът приема, че претендираното от ищеца обезщетение от 50000 лв. е справедливо и искът следва да бъде уважен.

На основание чл. 496, ал. 3 КЗ вр. чл. 108, ал. 1 КЗ ответното дружество дължи законна лихва от датата на постановения отказ – 25.01.2018 г.

По отговорността за разноски:

С определение от 27.02.2018 г. ищецът е частично освободен от заплащане на държавна такса и освободен от заплащане на разноски.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца 31,50 лв. – държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото.

По искането за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. – по делото е представено пълномощно (л. 29), но не и договор за правна защита и съдействие, в което да е отразена дължимостта на същото в хипотезата на чл. 38 ЗАдв. Ето защо няма основание същото да се възложи в тежест на ответника. 

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците дължат заплащане на ответника на сторените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска в общ размер 456,95 (1235х0,37), в това число юрисконсултско възнаграждение, депозити за свидетел и вещи лица, съдебно удостоверение.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК съобразно уважената част от иска ответното дружество дължи заплащане на държавна такса в размер на 1950 лв., както и разноски в размер на 491.40 лв.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******да заплати на В.Й.Т., ЕГН ********** и на Г.Й.С., ЕГН **********, в качеството им на правоприемници на починалия ищец Й.Ц.С., ЕГН ********** на основание чл. 432 (1) КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД по ½ от сумата 50000 (петдесет хиляди) лв. – обезщетение за претърпени от Й.Ц.С. неимуществени вреди, настъпили в резултат от пътнотранспортно произшествие от 15.06.2017 г., ведно със законната лихва от 25.01.2018 г.  до окончателното изплащане на главницата като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 80000 лв., съответно за претенцията за законна лихва за периода 06.12.2017 г. – 24.01.2018 г.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******да заплати на В.Й.Т., ЕГН ********** и на Г.Й.С., ЕГН **********, в качеството им на правоприемници на починалия ищец Й.Ц.С., ЕГН ********** на основание 78, ал. 1 ГПК по ½ от сумата 31,50 лв. – държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 2441,40 лв. – държавна такса и разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.

ОСЪЖДА В.Й.Т., ЕГН ********** и на Г.Й.С., ЕГН ********** да заплатят на Застрахователно акционерно дружество „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата от 456,95 лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.

 

 

СЪДИЯ: