Р Е Ш Е Н И Е
№ 1090
град Пловдив, 13.06.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2892 по описа за 2021
година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 121, ал. 1,
т. 3 и чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), след постановеното
и влязло в законна сила Решение № 355 от 07.02.2020 г. по адм. дело № 3242/2019
г. по описа на Административен съд Пловдив.
Делото е образувано по исковата молба на
Н.И.Н., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу Държавен фон „Земеделие“ за
присъждане на обезщетение за срок от 6 месеца за времето, през което ищецът е
останал без работа и не е заемал държавна служба, поради незаконосъобразно
прекратяване на служебното правоотношение, като по силата на влязло в законна
сила Решение № 355 от 07.02.2020 г. по адм. дело № 3242/2019 г. по описа на
Административен съд Пловдив Заповед № 1779/02.10.2019 г. на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която е прекратено служебното
правоотношение с ищеца, е отменена.
Ищецът поддържа исковата молба, като
моли съда да уважи претенцията за
заплащане на обезщетение за оставане без работа за периода от 02.10.2019 г. до
02.04.2020 г. /вкл./, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
от деня на влизане в сила на решението, с което е отменено незаконното прекратяване
на СПО, до деня на окончателното плащане. Претендират се разноски за настоящото
производство.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез
адв. К. поддържат иска. Претендират се разноски за настоящото производство.
Ответникът-Държавен фонд „Земеделие“, представляван
от юрисконсулт Н., оспорва исковата претенция. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Административен съд - Пловдив, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С влязло в законна сила Решение № 355 от
07.02.2020 г. по адм. дело № 3242/2019 г. по описа на Административен съд
Пловдив съдът е отменил Заповед №1779/02.10.2019 г. на изпълнителния директор
на ДФ "Земеделие", с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 и чл.
108 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Н. Н..
На 31.07.2012 г. ищецът е бил назначен
за държавен служител на длъжността „началник отдел“ в „Специализирана
администрация“ на Областна дирекция Пловдив, отдел „Регионална разплащателна
агенция-РА“, с ранг ІІІ-ти младши, считано от 01.08.2012 година.
Със Заповед № 1778/02.10.2019г. Н. е
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „началник отдел“ в
„Специализирана администрация“ на Областна дирекция Пловдив, отдел „Регионална
разплащателна агенция-РА“, с ранг ІІ-ри младши и в същият ден със Заповед №
1779/02.10.2019 г. служебното правоотношение е прекратено, на основание
чл.107,ал.1,т.5 и чл.108 от ЗДСл.
Само за пълнота на изложението, съдът
намира, че при тези „каскадни“ уволнения в противоречие с буквата и духа на
Закона за държавния служител, съответните компетентни органи, в това число и
Инспекторат към Държавен фонд „Земеделие“, биха могли да квалифицират
поведението на органа по назначаване като злоупотреба с право.
По искане на ищеца е допусната и приета
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Т., която съдът
кредитира като компетентна и безпристрастно изготвена, макар и формално оспорена
от ответника. Според експерта размерът на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от
ЗДСл. на ищеца за период от шест месеца при основна месечна заплата от 2090
лв., към момента на влизане в сила на решението за отмяна като
незаконосъобразна Заповед № 1778/02.10.2019г. е 12540 лв. , а размерът на
обезщетението за забава върху обезщетението по чл.104, ал.1 от ЗДСл. за периода
от деня на влизането в сила на решението за отмяна на заповедта за прекратяване
на СПО до датата на завеждане на исковата молба е в размер на 1591,88 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна, следното:
Предявеният иск с правно основание чл.
121, ал. 1, т. 3, вр. чл. 104, ал. 1 ЗДСл е допустим, като съгласно чл. 205 от АПК е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, издал
незаконосъобразния административен акт. В случая това е ДФ
"Земеделие".
Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа
по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в
размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на
уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време,
през което не заема държавна служба, но за не повече от 6 месеца. Когато е бил
назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал
възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в
заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз
основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение. В настоящия
случай е безспорно наличието на първата от визираните в чл. 104, ал. 1 ЗДСл
предпоставки за възникване на правото на обезщетение, а именно признаване на
уволнението за незаконно с влязло в сила съдебно решение.
Въз основа на представените писмени
доказателства по делото е безспорно установено, че ищецът не е заемал друга
длъжност по служебно или трудово правоотношение през процесния 6-месечен период
от уволнението, с което е изпълнена и втората предпоставка на чл. 104, ал. 1
ЗДСл.
От анализа на чл. 104, ал. 1 ЗДСл е
видно, че основанието за получаване на обезщетение и в двата случая е
оставането без работа на служителя, като целта му е да замести липсващата
заплата. Именно затова като предпоставка за възникване на правото е предвидено
лицето да не получава възнаграждение по друго правоотношение или неговият
размер да е по-нисък. В последния случай обезщетението цели да покрие разликата
до пълния размер на получаваната по прекратеното правоотношение заплата.
Въпреки че срокът, през който се дължи обезщетение, е поставен в зависимост от
законосъобразността на уволнението, обезщетението и в двата случая е сурогат на
липсващото възнаграждение. Законодателната идея е да се достави на останалото
без работа лице издръжка за времето до намиране на нова или до възстановяване
на длъжността, заемана преди уволнението. С оглед на това недопустимо е за един
и същи период обезщетение да се получава два пъти, в който случай би се
стигнало до отклонение от правната природа на института и като резултат до
неоснователно обогатяване на получаващото го лице.
С оглед на това ДФ "Земеделие"
следва да бъде осъдена да заплати на ищецът, обезщетение по чл. 104, ал. 1 от
ЗДСл. в размер на 6 работни заплати.
Като основа за определяне на
претендираното обезщетение законодателят в чл. 104, ал. 1 ЗДСл е посочил
основната заплата на служителя към момента на признаването на уволнението му за
незаконно.
В тази връзка вещото лице сочи, че
размерът на основната месечна заплата, която би получавал ищецът към 28.07.2020
г. /л.23/ е 2090 лв., която заплата е индивидуализиран размер на основната
заплата за длъжността „началник отдел“ в „Специализирана администрация“ на
Областна дирекция Пловдив, отдел „Регионална разплащателна агенция-РА“, без да се
отчита влиянието на личните показатели на държавния служител.
По отношение на възражението на
процесуалния представител на ответника, което черпи своето основание от
разпоредбата на чл. 18 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация, следва да се отбележи, че в действителност съгласно тази
разпоредба увеличението на индивидуалните основни месечни заплати се извършва
със заповед на административния ръководител. Приложението на чл. 18 от
цитираната наредбата, в случаи като процесния би означавало, че винаги при
незаконно уволнение обезщетението на държавните служители, ще се определя в
размер на основната заплата получавана към момента на издаване на заповедта за
уволнение, тъй като до периода на отмяна на заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение, служителят не е бил на служебно правоотношение и
няма как да му е издавана заповед за увеличение на заплатата, което е в
противоречие с разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. която сочи, че
обезщетението се определя в размер на основната заплата, определена към момента
на признаването на уволнението за незаконно. Ето защо възражението на ответника
във връзка с чл. 18 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната
администрация е неоснователно.
С оглед заключението на вещото лице настоящият съдебен
състав приема, че основната заплата на служителя към момента на признаването на
уволнението му за незаконно е в размер на 2090 лв., поради което на ищеца се
следва обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, общо в размер на 12540лв.
С оглед акцесорния характер на задължението за лихва и основателността на предявения иск, претенцията на ищеца за законна лихва също е основателна. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Съгласно Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. ВКС, ОСГК началният момент на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. Следователно началният момент, от който се дължи законна лихва в случая, е датата на признаване на уволнението за незаконно, тоест от влизане в сила на Решение № 355 от 07.02.2020 г. по адм. дело № 3242/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, т.е начиная от 28.07.2020 г.
В случая размерът на лихвата за забава плащането на
обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е законната лихва. Прави се
терминологично разграничение на лихвата за забава в периодите на изчислението й както следва: Мораторната лихва се изчислява
от датата на изпадане в забава до датата на завеждане на иска, а законната - присъжданата
след завеждането на иска до изплащането на сумата. Ищецът претендира и двете.
Следователно върху обезщетението по чл.
121, ал. 1, т. 3, вр. чл. 104, ал. 1 ЗДСл в размер на 12540 лв., ще следва да
се присъди законна лихва, считано от 28.07.2020 г. до 27.10.2021 г. в размер на
1591,88лв.
С оглед основателността на иска, на
ищеца ще следва да се присъдят и направените в настоящото производство разноски,
като относно направеното възражение от страна на ответника, съдът намира, че
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не може да определено като
прекомерно. Същото е съобразено с разпоредбата на чл.36, ал.2 от Закона за
адвокатурата
Представени са доказателства за платен
адвокатски хонорар във връзка с настоящото производство в размер на 1264,74 лв.
и 200 лв. за внесен депозит за вещо лице.
Мотивиран от горното, Административен
съд – Пловдив, десети състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Държавен фонд “Земеделие“ да заплати
на Н.И.Н., с ЕГН **********, сумата от 12540 лв. /дванадесет хиляди петстотин и четиридесет лева/,
представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител,
ведно със законната лихва в размер на 1591,88лв. /хиляда петстотин деветдесет и
един лева и осемдесет и осем ст./, дължима считано от 28.07.2020 г. до
27.10.2021г., и законната лихва от
27.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Държавен фонд“Земеделие“ да заплати на Н.И.Н., с ЕГН **********,
сумата в размер на 1464,74лв./хиляда четиристотин шестдесет и четири лева и
0,74 ст./ представляваща направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: