№ 24
гр. Велико Търново, 07.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на седми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Пламен Борисов
Йордан Воденичаров
като разгледа докладваното от Пламен Борисов Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500943 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 95, ал. 5 и чл. 220,
изр. 2 от ГПК.
Делото е образувано по постъпила жалба от М. М. КР. против
протоколно определение от 03.11.2021 г. по гражданско дело №
20214110102576 по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е
оставено без уважение искането на К. за привличане на трето лице помагач,
както и определение, с което е оставено без уважение искането на ищеца за
предоставяне на правна помощ по производството по делото.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Гражданско дело № 2576/2021 г. по описана Районен съд – Велико
Търново е образувано по искова молба на М. М. КР., с която е предявен иск
срещу ЧСИ за претърпени имуществени вреди, в резултат на процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение по образуваното срещу ищеца
изпълнително дело. В хода на производството е постъпила молба от К., с
която отправя искане до съда за предоставяне на правна помощ по реда на
ЗПП. В проведеното на 03.11.2021 г. съдебно заседание това искане, както и
искането на страната за привличане на трето лице помагач, са оставени без
уважение от първоинстанционния съд.
В законоустановения срок е постъпила жалба, в която К. твърди, че
неправилно съдът е отхвърлил искането му за предоставяне на правна помощ,
тъй като е налице казус с изключителна правна сложност и не е в
компетенциите му да води процеса сам. Изразява несъгласие и с факта, че е
отхвърлено неговото искане за привличане на трето лице-помагач на негова
страна, а е уважено искането за привличане на трето лице, направено от
ответната страна по делото. С оглед на горното моли въззивния съд за
постановяване на съдебен акт в този смисъл.
1
Съдът намира депозираната въззивна частна жалба за процесуално
допустима - подадена е от правоимащо лице в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК
против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ
/ЗПП/ правна помощ се осигурява в случаите, в които страната по
гражданскоправен спор не разполага със средства за заплащане на адвокат,
желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това, а правната
норма, уредена в чл. 23, ал. 3 от ЗПП, неизчерпателно е определила
критериите за установяване на тази обективна невъзможност. От данните по
делото може да се изведе обоснован извод, че в конкретния случай не е
налице оправдан интерес на лицето да бъде предоставена правна помощ, тъй
като видно от материалите по гр. д. № 2576/2021 г. на Районен съд – Велико
Търново, М.К. е сезирал съда с редовна искова молба, въз основа на която е
започнато производството. В хода на същото са му надлежно връчени
съобщения и книжа, по които страната е взела становище. Представил е
множество относими писмени доказателства по делото. Своевременно е
направил съответните процесуални искания към съда. Изпълнил е точно и в
срок дадените му от първоинстанционният съд указания по отстраняване
нередовности на подадената от него въззивна жалба и внасяне на съответната
държавна такса. Всички процесуални действия извършени от страната до този
момент са навременни и оправдани, предвид което се налага извода, че за
страната не са налице трудности или пречки при надлежното упражняване на
процесуалните си права. Предвид това неоправдано с оглед правния интерес
на страната би било предоставяне на правна помощ на К. на този етап от
производството. Не са налице данни той да е претърпял ограничения на
своите процесуални права, от факта, че няма процесуален представител по
делото, а напротив, от всички приложени материали следва точно обратният
извод – към този момент К. е осъществил надлежно всички възможни
процесуални действия. Освен това страната не сочи и наличие на някоя от
останалите предпоставки, предвидени в закона, с оглед наличието на които
може да и бъде предоставена правна помощ. Фактът, че лицето понастоящем
пребивава в местата за лишаване от свобода - Затвора в гр. Ловеч, не сочи
непременно и задължително нужда от предоставяне на правна помощ.
Правилно е приетото от първоинстанционния съд, че в конкретния случай
предоставянето на правна помощ на К. е неоправдано с оглед ползата, която
би донесла за лицето.
По отношение на направеното от М. М. КР. искане за конституиране на
трето лице помагач - Стефан Бонев Бонев, съдът счита, същото за
неоснователно. В жалбата страната е посочила единствено, че с лицето
Стефан Бонев Бонев има сключен договор за цесия, а пред районния съд
заявява, че желае лицето да се конституира по делото, тъй като е негов
приятел и може да се съветва с него.
В конкретния случай не се установява наличието на законово основание
2
соченото лице да има право да встъпи в процеса, съответно да бъде
привлечено като такова. Разпоредбата на чл. 218 от ГПК изисква лицето,
което встъпва в процеса да има интерес решението да бъде постановено в
полза на страната, на която помага. Това изискване се отнася и за страната,
чието привличане като трето лице-помагач в производството се иска. В
конкретния случай не се установява по отношение соченото от ищеца лице да
са налице предпоставките и да има законово основание същото да бъде
привлечено като трето лице-помагач. С оглед на това и в тази и част
въззивната жалба на К. следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изложеното, обжалваното протоколно определение на Районен
съд – Велико Търново се явява правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено, а частната жалба на страната като неоснователна –
оставена без уважение.
Предвид разпоредбата на чл. 95, ал. 6 от ГПК и приетото в т. 9, б. „а“ на
Тълкувателно Решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013
г., ОСГТК на ВКС, настоящото определение не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от горното, Великотърновският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 03.11.2021 г.,
постановено по гражданско дело № 2576 по описа за 2021 г. на Районен съд –
Велико Търново, с което е оставено без уважение искането на М. М. КР. за
привличане на трето лице-помагач по делото, както и определението, с което
е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ по
производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3