Решение по дело №200/2020 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на И.Т.В. *** против Решение № Ц 1040-05-10/30.06.2020г. на Директора на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено Разпореждане № 051-00-1544-1/08.05.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин.

Твърди се от жалбоподателя, че решението е неправилно и необосновано , постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон , ЕКПЧ и КРБ. Сочи се , че Разпореждане № 051-00-1544-1/08.05.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин е издадено от Нели Петрова - началник на отдел КПК, без представителна власт, тъй като КСО не предвижда делегиране на права чрез преупълномощаване на друго лице, различно от директора на НОИ . Сочи се , че мотивите на административния орган , че лицето няма осигуряване във фонд „Безработица“ за 12м. от последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването , са неправилни , тъй като към 23.04.2020г. И.В. е бил служител на ДАНС.  Сочи и че заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение № ЧР-з-186/23.04.2020г. е обжалвана , както и че с Решение №52/14.10.2019г. по АД № С-21/2019г. е отменено решение на ДКСИ, което също сочи на незаконосъобразност на обжалвания в настоящето производство административен акт. Иска се от съда да отмени оспореното решение. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва същата и моли да се потвърди оспореното решение като законосъобразно.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят И.Т.В. е подал заявление с вх. № 051-00-1544/24.04.2020г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО поради прекратяване на служебното му правоотношението с ДАНС на основание чл.110,ал.1,т.7.. от ЗДАНС , считано от 24.04.2020г. Към заявлението си е приложил предизвестие и Заповед рег.№ ЧР-з-186/23.04.2020г. за прекратяване на служебно правоотношение на основание чл.111 във вр. с чл.110,ал.1,т.7, б.“г“ от ЗАДНС на председателя на ДАНС, както и Заповед № ЧР-з-184/23.04.2020г. за оттегляне на Заповед № ЧР-з-122/19.03.2020г. относно предходно прекратяване на служебното му правоотношение, всички връчени на адресата на 24.04.2020г.

Видно от представените по делото доказателства-Удостоверение обр.УП-3, жалбоподателят е държавен служител по ЗМВР , съответно ЗДАНС в периода 09.09.1998г.-23.04.2020г. , като в периода 04.04.2019г. – 23.04.2020г.  същият е отстранен от длъжност на основание чл.99,ал.1,т.4 от ЗДАНС. Същото се установява и от представената справка-декларация изх.№ ФС-2095/07.05.2020г. на ДАНС. 

След извършена справка в РОЛ , извлечение от който е приложено по делото , с Разпореждане № 051-00-1544-1/08.05.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин на лицето е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО във връзка с прекратеното правоотношение на 24.04.2020г. , по подаденото от него заявление , по съображения , че няма осигуряване във фонд „Безработица“ за 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.

Разпореждането е издадено от Нели Петрова-началник на отдел “Краткосрочни плащания и контрол“, за която по делото са представени заповед за преназначаване и длъжностна характеристика на длъжността.

С обжалваното решение директорът на ТП на НОИ-Видин е потвърдил горното разпореждане. Приел е , че същото е издадено от ръководителя на осигуряването за безработица , както и че жалбоподателят е отстранен от длъжност на основание чл.99,ал.1,т.4 от ЗДАНС като за този период не му се следва възнаграждение на основание чл.99,ал.2 от ЗДАНС, поради което и в РОЛ по отношение на жалбоподателя не са подавани данни за осигуряване , не са начислявани и внасяни осигурителни вноски. При тези обстоятелства е приел , че по отношение на жалбоподателя не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки , а именно лицето няма начислени и внесени осигурителни вноски във фонд „безработица“ за 12 месеца от последните 18 месеца , предхождащи прекратяването на осигуряването. При тези обстоятелства е отхвърлил жалбата на жалбоподателя и е потвърдил разпореждането на началник отдел „КАК“.

С Решение №52/14.10.2019г. , постановено по АД № С-21/2019г. , ВАС е отменил решение № 10-II-12/21.02.2019г. на ДКСИ, с което е отхвърлена жалбата на В. срещу Отказ за достъп до класифицирана информация № Л-11 от 19.11.2018г. на председателя на ДАНС, поради което и със Заповед № ЧР-з-184/23.04.2020г. Председателят на ДАНС е оттеглил Заповед № ЧР-з-122/19.03.2020г. относно предходно прекратяване на служебното му правоотношение.

С Решение №51/03.08.2020г. , постановено по АД № С-24/2020г. , ВАС е отменил последвалото решение № 19-II-8/12.03.2020г. на ДКСИ, с което е отново е отхвърлена жалбата на В. срещу Отказ за достъп до класифицирана информация № Л-11 от 19.11.2018г. на председателя на ДАНС.

Самият отказ за достъп до класифицирана информация не е отменен и към настоящия момент не е влязъл в сила.

С Решение № 159/14.08.2020г. на АС-Видин Заповед рег.№ ЧР-з-186/23.04.2020г. за прекратяване на служебно правоотношение на В. на основание чл.111 във вр. с чл.110,ал.1,т.7, б.“г“ от ЗАДНС на председателя на ДАНС е отменена като незаконосъобразна, но същото не е влязло в сила.

Не са ангажирани доказателства от жалбоподателя за признаване за незаконно на отстраняването му от работа на основание чл.99,ал.1,т.4 от ЗДАНС.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване и от лице, за което е налице правен интерес да обжалва  подлежащия на оспорване административен акт-решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ/чл.118,ал.1 КСО/-директора на ТП на НОИ-Видин.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.  Обжалваното решение е издадено от компетентен по материя, място и степен орган и в предписаната от закона форма-Ръководителя на ТП на НОИ. Актът съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми се по чл.59,ал.1 и 2 от АПК. В него са изложени правните и фактически основания за издаването му. В разпоредителната му част са съобразени разпоредбите на чл.97,ал.1 и 2 от АПК, съответно и разпоредбата на чл.117,ал.3 от КСО. В производството по издаването на обжалвания административен акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на обжалваният акт или да накърняват правото на защита на жалбоподателя.

Потвърденото с решението разпореждане също е издадено от компетентен орган. Развитите доводи в обратната насока от жалбоподателя са неоснователни. Съобразно разпоредбата на чл.54ж,ал.1 от КСО паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.От представените по делото доказателства-заповед за преназначаване на Нели Петрова на длъжност началник на сектор „КАК“ , длъжностна характеристика за длъжността , както и от Устройствения правилник на НОИ , се установява , че ръководството на осигуряването за безработица се осъществява от началника на отдел „КАК“ , която длъжност изпълнява именно издалото разпореждането лице-Нели Петрова. Предвид горното разпореждането е издадено от лице , на което е възложено ръководството по осигуряването за базработица при ТП на НОИ-Видин. Развитите доводи, че това лице може да бъде само Директора на ТП на НОИ не могат да бъдат споделени. Същите не съответстват на горната законова разпоредба и на функциите на директора на ТП на НОИ по КСО на горестоящ административен орган , пред който се осъществява задължителния по КСО административен контрол. Предвид горните обстоятелства наведените доводи за нищожност на разпореждането са неоснователни. Същото е издадено от компетентен орган като липсват и други основания за прогласяване на неговата нищожност.

Съгласно разпоредбата на чл.54а,ал.1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168, не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

В случая се установява от представените по делото доказателства , че за жалбоподателя не са внесени и не са били дължими осигурителни вноски за фонд „Безработица“ от 04.04.2019г., когато е отстранен от длъжност на основание чл.99,ал.1,т.4 от ЗДАНС – поради отнемане или отказ на достъп до класифицирана информация, до влизането в сила или до отменянето на акта, с който е отнет или отказан достъпът до класифицирана информация.

Чл.54а,ал.2 от КСО изрично определя времето , което следва да бъде зачетено за придобиване на право на парично обезщетение за безработица без да се правят осигурителни вноски. От жалбоподателя не са ангажирани доказателства за наличие на обстоятелствата по чл.54а,ал.2 от КСО, което изрично е указано на същия от съда при указанията относно подлежащите на установяване обстоятелства.

Сред визираните в чл.54а,ал.2 КСО хипотези не е времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, или когато са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в специални закони, нито времето през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи. 

Съобразно чл.9,ал.5 от КСО този период се зачита за осигурителен стаж , но осигурителните вноски , които следва да направи осигурителя са само за фонд "Пенсии", съответно фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд. Осигурителят не дължи осигурителни вноски за фонд „Безработица“ за периода на отстраняване на осигуреното лице от работа или за времето на недопускането му поради незаконно уволнение, а в случая независимо от отмяната на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение не се установява и незаконност на отстраняването му от работа. И при незаконност на отстраняването му от работа обаче времето през този период не се зачита за придобиване на право на парично обезщетение при безработица по аргумент на чл.54а,ал.2 от КСО.

Предвид горното жалбата е неоснователна.  Независимо , че жалбоподателят е служител на ДАНС до прекратяване на служебното му правоотношение, в каквато насока са развити доводи от жалбоподателя, то за периода от отстраняването му от длъжност до прекратяването на служебното му правоотношение за същия не се дължат осигурителни вноски . Такива се внасят при установяване на незаконност на отстраняването , респ. уволнението , но са само в размер за фонд „Пенсии“. И това е така , тъй като осигуряването е свързано с реално осъществявана трудова дейност. В случай , че отстраняването, респ. уволнението бъде признато за незаконно , то за работника , съответно служителя възниква право на друг вид обезщетения , а евентуално получено обезщетение за безработица би подлежало на възстановяване като недължимо платено.

Предвид гореизложеното административният орган е направил правилна преценка на събраните доказателства, въз основа на което е достигнал и до законосъобразни правни изводи. Решението и потвърденото с него разпореждане са законосъобразни като липсват основания за тяхната отмяна съгласно чл.146 от АПК.

Неоснователни са и направените възражения за нарушение на ЕКПЧ и КРБ. Конкретни доводи  в тази насока изобщо не са наведени , но в случай , че се визира правото на труд , то такива възражения са неотносими в настоящето производство. Не е нарушено и правото му на обществено осигуряване и социално подпомагане, като същите се предоставят при разписаните в закона условия за това.

Жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.2 от  АПК Съдът

 

                                 РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Т.В. *** против Решение № Ц 1040-05-10/30.06.2020г. на Директора на ТП на НОИ-Видин, с което е потвърдено Разпореждане № 051-00-1544-1/08.05.2020г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ-Видин.

Решението не подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на основание чл.119 от КСО.

 

 

                          Административен съдия: