№ 479
гр. Бургас, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20232120201636 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Е......“ ООД, ЕИК ........., чрез управителя С..... С....., срещу
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********, издаден от АПИ, с
който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 187а, ал. 2 т. 3, вр. чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Х. М. от БАК, който
поддържа жалбата и моли за отмяна на ЕФ.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. Н.
Михалева, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на ЕФ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на
страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото електронен фиш /л. 9/, същият е съставен за това, че
на 29.01.2021 г., в 10:52 ч., в общ. Бургас, по път А-1, км. 357+949, с посока намаляващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за пътно превозно средство /ППС/
влекач Даф, с рег. № А ......., с технически допустима максимална маса 20500, с 2 оси, Евро
3, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на
състава 44000, не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата /ЗП/, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 10032, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път
А-1, км. 357+949.
Електронният фиш е бил връчен на 07.03.2023 г. /л. 10 и л. 36/ и в рамките на
законоустановения 7-дневен срок по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП жалбоподателят е подал
възражение от 14.03.2023 г. /л. 27/, че действително той е собственик на ППС, но много
преди датата на нарушението ППС е било предоставено за ползване на „К..........“ ЕООД, по
1
силата на сключен договор за наем и приемо-предавателен протокол /л. 28-35/. И в тази
връзка се посочва, че жалбоподателят е в обективна невъзможност да посочи конкретния
водач на ППС.
По повод на постъпилото възражение от „Е......“ ООД, АНО е изпратил писмо до
„К..........“ ЕООД с молба да бъдат представени писмени доказателства за лицето, което е
управлявало въпросното ППС на 29.01.2021 г. В отговор на молбата новият управител на
„К..........“ ЕООД е посочил, че не разполага с поисканите документи /л. 24/.
На 03.04.2023 г. АНО е постановил отказ да анулира процесния ЕФ /л. 23/.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали, които съдът кредитира изцяло.
От правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния 14-дневен срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и
пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и
основателна.
По делото не се спори, че собственик на процесното ППС е жалбоподателят. Наред с
това, безспорно е установено, че при преминаване на процесното ППС през контролно
устройство № 10032, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни
такси, същата е регистрирала нарушение за описания влекач, тъй като за него няма получена
тол декларация или маршрутна карта.
Съдът намира обаче, че неправилно е определен субектът на
административнонаказателната отговорност в лицето на жалбоподателя. Съгласно
разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 -
3б в отсъствие на нарушителя се счита, че ППС е управлявано от собственика му, а в
случаите, в които в свидетелството за регистрация на ППС е вписан ползвател - от
ползвателя, освен ако бъде установено, че ППС е управлявано от трето лице. Цитираната
разпоредба съдържа една оборима презумпция, която задължава да се приеме, че ППС е
управлявано от собственика му, респ. от вписания ползвател, но само ако в хода на
проверката не бъде установено различно фактическо положение - че ППС е управлявано от
другиго. В случая процедурата по оспорване на тази презумпция е била стартирана и е
доказаната именно последната хипотеза, че ППС е управлявано от трето лице. От
доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че въпросното ППС макар и
регистрирано на името на жалбоподателя, то действително, по силата на договора за
ползване /наем на МПС/, е било в държане на наемателя „К..........“ ЕООД и същият е имал
качеството на ползвател към момента на нарушението. АНО е бил наясно с това
обстоятелство и видно от съдържанието на писмото на л. 26 от делото самият АНО е
изискал от ползвателя на ППС пътния лист, тахографския лист, картата на водача и
СУМПС, с цел да установи самоличността на водача. В самото писмо дори е посочено, че
при непредставянето на тези документи, същите ще бъдат изискани от Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“. АНО е следвало да положи допълнителни усилия за
изясняване на обстоятелствата по случая и да доведе до край инициираната проверка с
отразяване на резултатите относно това кой е бил действителният водач на ППС.
В разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП е разписана процедурата за освобождаване
от административнонаказателна отговорност на вписания собственик, съответно ползвател -
в 7-дневен срок от връчването на електронния фиш трябва да представи декларация, в която
посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от СУМПС. Само в този
случай първоначално издаденият срещу собственика ЕФ се анулира и се издава нов ЕФ
срещу посоченото в декларацията лице. В конкретния случай такава декларация е подадена
в срок, макар и същата да е наименувана като „Възражение“. В закона не е предвидено нито
2
специална форма на декларацията, нито какви точно данни следва да съдържа същата, което
води до извод, че е достатъчно от съдържанието й да се установява посоченото лице. С
възражението жалбоподателят не само че е посочил друго лице, което е фактическият
държател и ползвател на ППС, но и е представил пълен набор от документи /договор за
наем, приложение 2 за падежа и срока на наема, протокол за предаване на ППС и
допълнително споразумение/, удостоверяващи, че това лице е получило фактическата власт
върху ППС и той се явява негов реален ползвател към датата на нарушението. Относно
второто изискване на закона за анулиране на ЕФ, следва да се посочи, че жалбоподателят е
бил в обективна невъзможност да го изпълни, тъй като ППС е било предоставено за
ползване на друго юридическо лице, за чиито персонал няма как да има знание, още повече
да има достъп до документите на дружеството за въпросната дата на нарушението,
удостоверяващи конкретния водач на ППС. Пълното абсолютизиране на изискването да се
представи свидетелство за управление на МПС, каквото обективно собственикът не може да
представи, води до възникване на противоречие с основни принципи, а именно да се
установи обективната истина и отговорността да се понесе от лицето, извършител на
нарушението /Решение № 424/08.03.2018 г. по д. № 102/2018 г., Решение № 715/13.04.2018 г.
по д. № 154/2018 г., Определение № 2034/23.08.2018 г. по д. № 2008/2018 г. на АдмС-
Бургас/. Поради което и съдът намира, че неправилно АНО е санкционирал жалбоподателя с
издадения ЕФ срещу него. АНО е имал възможност да изиска допълнителна информация за
изясняване самоличността на физическото лице, управлявало ППС, а при невъзможност да
го установи е следвало да издаде ЕФ срещу безспорния ползвател на въпросното ППС -
„К..........“ ЕООД.
В допълнение съдът намира да отбележи също, че е погрешна поддържаната от АНО
теза в изразеното по делото писмено становище, че само регистрирани ползватели могат да
носят АНО. Това тълкуване е изначално неправилно и не почива на цитираните в ЕФ и
становището законови разпоредби. Вложеният смисъл тук е да се посочи по един бърз и
лесен начин кой е субектът който следва да понесе обективната отговорност за тези
нарушения, но в никакъв случай не се очертава по един абсолютен начин кръга на
субектите, които могат да носят АНО. По правило разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН
предвижда, че административнонаказателната отговорност е лична и целта е да се накаже
извършителят на административното нарушение. Целта на закона е да санкционират
нарушителите на правилата за движение на пътищата, като законодателят е създал
механизъм за бързо установяване на нарушенията и своевременно наказване на
нарушителите. Въведената от закона възможност ЕФ да се издаде на собственика на ППС,
респ. на регистрирания ползвател, е с оглед бързина при санкциониране на нарушителя, но
същата не следва да противоречи на принципа за установяване на обективната истина и
установяване на действителния извършител на нарушението. Именно с оглед принципа, че
всяко лице следва да понесе отговорността за собствените си неправомерни действия,
законодателят е дал възможност на собственика, респ. ползвателя /независимо дали е
регистриран или не/, да посочи кое е онова лице, на което е предоставило ППС, респ. което е
управлявало същото и да се ангажира именно неговата отговорност. В случая, собственикът
на ППС е предоставил изчерпателна информация за ползвателя на ППС, поради което
задължение за административнонаказващия орган, съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, е да
прецени възраженията и ако е необходимо да извърши и разследване на спорните
обстоятелства, вкл. да иска съдействие от МВР и Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“. Ето защо съдът намира, че в случая административнонаказващият орган
неправилно не е анулирал издадения ЕФ, тъй като са налице обстоятелства, които сочат, че
ползвателят е друго лице, на което е поверено ППС.
По тези съображения, съдът счита, че подадената жалба е основателна, а
електронният фиш следва да се отмени.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № **********,
издаден от АПИ, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл. 187а, ал.
2 т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на жалбоподателя „Е......“ ООД е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4