РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Перник, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500070 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В.В., чрез пълномощника адв.В., против решение
№ 313/10.11.2021 г. по гр.д. № 20211720102184/2021 г. по описа на Районен съд– Перник.
Решението се обжалва изцяло. По подробно изложени в жалбата доводи се твърди, че:
-сумите за „вноска за дялово разпределение" не са заявени като самостоятелен иск,
съответно не са предмет и на заповедното производство. Сумата за услугата дялово
разпределение е с различно правно основание и не представлява стойност на топлинна
енергия, поради което ищецът едностранно и произволно е начислил горепосочените суми
без основание, доколкото нито в закона, нито в действащите общи условия има основание,
цената на тази услуга да се дължи от клиентите отделно и в претендирания размер. Като е
уважил иска в тази му част районния съд е постановил незаконосъобразно решение;
-ищцовото дружество не е установило в условията на пълно доказване обема на
реално доставената ТЕ за процесния период, както й че нейната стойност възлиза именно на
спорната сума;
-не само сумите за „вноска за дялово разпределение", но и сумите за топлинна
енергия дължими от изравнителните сметки не са изискуеми.
От ответното дружество не е постъпил отговор на въззивната жалба, изразено е
1
становище по същество, като се моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
Пернишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на страните намира
следното:
При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на първоинстанционния съдебен акт в
рамките, поставени от въззивните жалби, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и
правна страна следното:
Районния съд е установил правилно фактите по делото, като е придал на събраните
доказателства значението, което те действително имат. При приобщаване на
доказателствения материал първата инстанция е съблюдавала точно предвидения в ГПК ред
за това. Фактите са следните:
От приложеното ч.гр.д. № 01390 по описа за 2021 г. на РС - Перник е видно, че по
заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед № 260811/25.03.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу В. Н. В. за сумата 1989,31 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. -
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК - 24.03.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането и сумата 186,17 лв., представляваща законна лихва
за забава на месечните плащания за периода от 11.10.2019 г. до 04.03.2021 г., както и за
сторените разноски за производството.
Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника в срока по
чл.41 ГПК.
Пред районния съд са представени извлечение от сметка за абонат В. Н. В. за периода
08/2019 - 04/2020 и общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008
г., публикувани във в. „Съперник”, бр. 82/3959/ на 29.04.2008 г.
С доклада по делото първата инстанция е обявила на страните, че на съда е служебно
известно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди са
публикувани в един местен и централен ежедневник (в - к “Съперник”, бр. 82 от 29.04.2008
г. и в-к „Новинар, бр. 101 от 30.04.2008 г.). Това обявяване не е оспорено.
От нотариален акт № *, т. *, рег. № ***, дело № 1 от 2018 г. се установява, че на ***
Р.С. В. и В. Н. В. са закупили следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в
сграда /жилище-апартамент/ с идентификатор 55871.505.705.1.7, находящ се в ***.
Със заявление-декларация от 12.01.2018 г. В. Н. В. е отправил искане до ищцовото
дружество за откриване на партида за битови нужди за адрес на топлофицирания имот,
находящ се в ***.
2
От препис-извлечение от акт за сключен граждански брак изх. № ***, издадено от
Община ***, се установява, че В. Н. В. и Р.С. Д. са сключили граждански брак на ***, при
което жената е приела фамилно име В..
Пред районния съд е била назначена СТЕ. От приетото по делото заключение на
вещото лице по същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена
сграда, по отношение на която е въведена услугата за дялово разпределение на топлинната
енергия преди процесния период, тъй като фирма „Небло“ ЕАД е изготвяла изравнителни
сметки от преди 2006 г. Вещото лице посочва, че между ищцовото дружество и фирма
„Небло“ АД гр.София, е сключен Договор № *** за услугата дялово разпределение на
топлинната енергия със срок една година и клауза за безсрочно продължение с по още една
година, ако липсват възражения от подписалите го страни. От заключението на същата
експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция,
е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за
търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението се
установява още, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната
станция, което е констатирано от карнетите, водени от топлофикационното дружество.
Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от
06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби
на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение
на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда
на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията
за разпределение по имоти в СЕС.
При така установеното, въззивният съд намира, че предявения установителен иск
по чл.79, ал.1 предл. първо ЗЗД, вр. члл.153 ЗЕ е основателен. В тази връзка районния съд е
развил подробни и убедителни доводи с които настоящият състав е напълно съгласен и не се
налага тяхното детайлно преповтаряне.
Наведените с въззивната жалба възражения са били предмет на обсъждане и в
първоинстанционното производство.
По отношение на главния иск е било проведено пълно доказване относно наличието
на валидна облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на
задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.
Единствено следва да се допълни, че дори и без събраното, като писмено доказателство,
заявление- декларация за откриване на партида за битови нужди, след като няма спор, че
процесния имот е топлоснабден, ответника е ползвал доставената топлинна енергия и не се е
противопоставил изрично на това, то между него и ищцовото дружество е възникнала
валидна облигационна връзка.
Правилно, въз основа на събраните доказателства и точно тълкуване на закона РС-
Перник е приел, че цената за услугата за дялово разпределение не е предмет на заповедното
производство, тъй като е дължима на друго основание. Действително се касае за услуга, но
същата възниква като следствие от и е пряко свързана с правоотношенията по доставката на
3
ТЕ в сгради режим на етажна собственост, защото ЗЕ задължително предвижда нейното
извършване. Следователно и потребителите на ТЕ енергия дължат нейната цена. Правилно е
развито разбирането, че доколкото тази цена е включена в главницата, за която е издадена
заповедта за изпълнение, то не е налице разминаване между вземането за което е издадена
заповедта и вземането, предмет на предявения иск.
По изложените съображения, с решението си първоинстанционният съд, като е
достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд, е
постановил съдебен акт, който не страда от пороците, посочени във въззивната жалба и на
основание чл. 272 ГПК следва да бъде потвърден, вкл. и в частта на разноските.
След като правилно и законосъобразно е уважен главния иск, то уважен е и
акцесорния иск по чл.86 ЗЗД.
С оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя следва да се присъдят сторените
от ответника разноски за юк възнаграждение в размер на 200 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 313/10.11.2021 г. по гр.д. №
20211720102184/2021 г. по описа на Районен съд– Перник.
Осъжда В. Н. В., със снета самоличност и ЕГН, да заплати на „Топлофикация
Перник“ АД сумата 200 лв. разноски за юристконсулско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4