Решение по дело №150/2024 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл.256, ал.1 от АПК.

Производството е образувано по искова молба на А. М. С., с постоянен адрес в гр.Русе, чрез процесуалния му представител, против ТП на НОИ – Русе, с която, на основание чл.256, ал.1 от АПК, се иска ответникът да бъде осъден да изпълни произтичащо пряко от закона фактическо задължение като му изплати сумата от 463,95 лева, представляваща дължимата му наследствена пенсия за месец февруари 2024 г.

Ищецът твърди, че по силата на разпореждане № 2135-17-225/09.10.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе, считано от 18.09.2023 г., било възстановено изплащането на отпуснатата му наследствена пенсия в размер на 463,95 лева месечно. Поддържа, че през учебната 2023/2024 г. бил записан като студент в първи курс, редовно обучение, във висше учебно заведение – в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) гр.София, което обстоятелство за зимния семестър удостоверил пред пенсионните органи с уверение № 260/13.09.2023 г., издадено от УНСС гр.София.

С уведомление вх.№ 3006-17-37/05.02.2024г. уведомил ТП на НОИ Русе, че е записан и за летния семестър на учебната 2023/24г., както и че следва да му бъде направено плащане на дължимата наследствена пенсия.

Плащане за месец февруари 2024 г. обаче не получил. След направена справка установил, че липсват постановени административни актове, с които изплащането на пенсията да е било прекратено или спряно, а и не бил уведомяван за издаването на такива. Твърди, че представил пред ТП на НОИ – Русе всички необходими документи, които доказват, че има качеството на студент до 16.06.2024г. и които обосновават задължението на ответника да пристъпи към изплащане на пенсията за месец февруари 2024 г. включително без за това да е необходимо издаването на някакъв нарочен административен акт.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника – ТП на НОИ – Русе, да му заплати сумата от 463,95 лева, представляваща дължимата му наследствена пенсия за месец февруари 2024 г. Процесуалният представител на ищеца, предоставил му безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, претендира присъждане, съгласно чл.38, ал.2 от същия закон, на адвокатско възнаграждение за предоставената правна помощ. Подробни допълнителни съображения излага в писмено становище с вх.№ 1577/18.03.2024г.

Ответникът ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата претенция. В представения писмен отговор с вх.№ 1218/27.02.2024 г. изразява становище за неоснователност на иска. Сочи, че по представеното от ищеца в административното производство уверение № 3006-17-37/05.02.2024 г., издадено от УНСС гр.София, за записан летен семестър на учебната 23/24 година е постановено разпореждане от 07.02.24г., с което наследствената пенсия е определено да се изплаща от 01.01.2024г. до 16.06.2024г.

Съгласно чл.71, ал.4 от НПОС, пенсиите за месеците 01 и 02.24г. са преведени по сметката на ищеца на 20.02.2024г.

С ведомост от 09.02.24г. на ищеца са изплатени пенсиите за периода от 01.01.24г. до 29.02.24г. в общ размер на 927.90лв.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните приема за установено следното:

В съдебната практика е безспорно положението, че целта на искането по чл.256 от АПК, е не да се провери законосъобразността на административен акт или на отказ да бъде издаден такъв. Неговата цел е да се установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответника – административния орган съществува неудовлетворено притезание, както и да се осъди последният да изпълни дължимото фактическо действие. Следователно, касае се до осъдително исково производство, което е видно и от правомощията на съда по чл.256, ал.3 от АПК.

За да е налице бездействие по смисъла на чл.256 от АПК следва задълженията на административния орган за извършване на фактически действия да произтичат пряко от правната норма при настъпване на определен юридически факт. Това означава, че е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което защитимото от закона субективно право да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо допълнително волеизявление на административния орган - издаване на индивидуален административен акт. Законодателят е предвидил защитата по реда на чл.256 от АПК единствено за случаите, когато не е необходимо провеждането на производство по издаване на индивидуален или общ административен акт.

На следващо място, исковата молба по чл.256 от АПК следва да бъде насочена срещу органа, който по силата на закона дължи съответното фактическо действие.

Тези изисквания са удовлетворени. В чл.50, ал.1 от НПОС изрично е посочено, че пенсиите и добавките към тях се изплащат от териториалните поделения на НОИ, т.е. надлежен ответник е именно ТП на НОИ, тъй като, според закона, именно териториалното поделение е задължено за фактическото действие по тяхното изплащане. Поради това надлежен ответник по иска по чл.256, ал.1 от АПК е ТП на НОИ – Русе, а не органът, по чието разпореждане пенсиите се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват, в лицето на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе съгласно чл.10, ал.1 от НПОС и чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО.

На следващо място, документите за изплащане на пенсиите по чл.50, ал.2 от НПОС са платежни по своя характер и не представляват административни актове на посоченото длъжностно лице. Следователно изплащането на пенсията е фактическо действие, за което не е нужно издаването на административен акт (платежните документи и тези, адресирани до доставчиците на платежни услуги по чл.67 и сл. от НПОС не са с характер на административни актове), поради което защитата по чл.256 от АПК намира приложение.

Исковата молба е депозирана в хипотезата на чл.256, ал.1 от АПК, поради което допустимостта й не е обусловена от предварителното подаване на искане до органа за извършване на фактическото действие, дължимо по силата на закона, респ. от спазването на 14-дневния срок по чл.256, ал.2 от АПК.

По изложените съображения съдът намира предявения иск допустим. Разгледан по същество, същият е неоснователен.

С разпореждане № 2135-17-225/09.10.2023 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Русе, считано от 18.09.2023 г., било възстановено изплащането на отпуснатата на ищеца наследствена пенсия в размер на 463,95 лева месечно. В разпореждането, като забележка, е отбелязано, че качеството на учащ се доказва с документ от съответното учебно заведение като учащите във висши учебни заведения доказват това си качество в началото на всеки семестър.

С уведомление № 3006-17-37/05.02.2024 г. ищецът представил пред пенсионните органи уверение № 149/01.02.2024 г., издадено от УНСС гр.София (на л.5 от делото). В същото е удостоверено, че А. М. С. е записан през 2023/2024 г. учебна година в летен семестър на първи курс, редовно обучение, ОКС „Магистър“, специалност „Международно банкиране и финансови пазари“. Посочено е, че документът се издава в уверение на това, че ищецът е записан за учебната 2023/2024 г. редовно обучение. Посочено е, че е записан във втори семестър от 29.01.2024г. до 16.06.2024г.

Разпоредбата на чл.34, ал.1, т.2 от НПОС предвижда, че деца, които учат след навършване на 18-годишна възраст по смисъла на чл. 82, ал. 1 КСО, са: лица, независимо от формата и степента на обучението им, приети и записани във висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование, както и организациите по чл. 47 от същия закон; те установяват това обстоятелство в началото на всеки семестър с документ от съответното висше училище или от съответната научна организация. Според чл.34, ал.8, т.2 от НПОС наследствените пенсии се изплащат в следните срокове: на лицата, обучаващи се във висшите училища, създадени по реда на Закона за висшето образование (ЗВО), както и организациите по чл. 47 ЗВО се изплащат за срока, вписан като начало и/или край на последната сесия за семестъра в представения по ал. 1, т. 2 документ; когато не е посочен срок, пенсията се изплаща до края на месеца, предхождащ месеца, посочен в графика за изпитните сесии на съответното учебно заведение.

Следователно, на 05.02.2024г. на административния орган е представено уверение с изискуемото съдържание, което да удостоверява началото и края на втория семестър на учебната 2023/2024 г.

По представено уверение вх. №3006-17-37 от 05.02.2024 г. за записан летен (втори) семестър на учебната 2023/2024 година е постановено разпореждане № 3006-17-37#1 от 07.02.2024 г., с което наследствената пенсия е определена да се изплаща от 01.01.2024 г. до 16.06.2024 г.

Съгласно чл. 71, ал. 4 от НПОС, пенсиите за месеците януари и февруари 2024 г. са преведени по сметката на лицето на 20.02.2024 г.

Съгласно уверение вх. №3006-17-37 от 05.02.2024 г. за образователно- квалификационна степен „магистър", специалност "Международно банкиране и финансови пазари", срока на обучение е два семестъра. Лицата, завършващи последен курс на обучение, се счита, че учат до дипломирането си, но не по-късно от края на втората сесия за дипломиране на курса съгласно чл. 34, ал. 3 от НПОС.

За да е налице бездействие по смисъла на чл. 256 от АПК следва задълженията на административния орган за извършване на фактически действия да произтичат пряко от правната норма при настъпване на определен юридически факт. Това означава, че е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което защитимото от закона субективно право да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административния орган, без да е необходимо допълнително волеизявление на административния орган - издаване на индивидуален административен акт.

Дали е налице фактическо бездействие на ответника по смисъла на чл. 256, ал. 1 ат АПК се преценява към релевантния момент (този на изплащане на пенсията за съответния месец) и спрямо наличието на условията, предвидени в закона, за да бъде извършено претендираното фактическо действие.

С ведомост № 020012 от дата 09.02.2024 г. са изплатени пенсии за периода от 01.01.2024 г. до 29.02.2024 г. в общ размер на 927.90 лева.

Това означава, че към релевантния момент административният орган не е бездействал противоправно, тъй като в разглеждания случай пенсиите за месеците януари и февруари 2024 г. са преведени по сметката на А. С. на 20.02.2024 г.

Действително, както е обосновано и в становището, целта на закона е чрез отпускане на наследствената пенсия да се замести липсващата издръжка от починалия родител посредством финансово подпомагане на учащите деца. Тази цел би могла да бъде съобразявана при оспорване на административен акт за отказ да бъде отпусната наследствена пенсия, доколкото несъответствието с целта на закона би било основание за неговата незаконосъобразност – чл.146, т.5 от АПК. Както обаче беше посочено, в настоящото производство не се решава въпроса за законосъобразността на подобен административен акт. Дали е налице фактическо бездействие на ответника по смисъла на чл.256, ал.1 от АПК се преценява към релевантния момент (този на изплащане на пенсията за съответния месец) и спрямо наличието на условията, предвидени в закона, за да бъде извършено претендираното фактическо действие. Условията за неговото извършване не са били налице към този момент, поради което не е налице и бездействие от страна на ответника.

Последният, в писмения си отговор, изрично сочи, че след като ищецът представил пред него уверение, от което да е видно, че е записан като студент и през летния семестър на учебната 2023/2024 г., изплащането на наследствената му пенсия е било възобновено от 01.01.2024 г., като му била изплатена и претендираната в настоящото производство пенсия за месец февруари 2024 г.

Ищецът е представил пред пенсионния орган доказателство за това обстоятелство със заявление № 3006-17-37/05.02.2024 г., към което е приложил и уверение № 00149/01.02.2024 г., издадено от УНСС. В уверение № 00149/01.02.2024 г., вече в съответствие с чл.34, ал.8, т.2, изр.първо от НПОС, е изрично вписано, че ищецът е записан във втори (летен) семестър, с продължителност от 29.01.2024 г. до 16.06.2024 г., като по този начин в уверението изрично е включен и краят на годишната поправителна сесия според графика на УНСС.

След представянето на уверението за летния семестър пред административния орган същият го съобразил, доколкото то удостоверява, че ищецът е бил студент в УНСС и по време на сесиите, следващи зимния семестър, т.е. и през месец януари 2024 г., като на същия е изплатена и дължимата за месец февруари наследствена пенсия. Поради липсата на бездействие по задължение, произтичащо пряко от закона предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Така мотивиран и на основание чл.256, ал.3, пр.второ от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. М. С., с [ЕГН], от гр.Русе, [улица], вх.1, ет.8, ап.34, против Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Русе, представлявано от директора И. Д., иск с правно основание чл.256, ал.1 от АПК – за осъждане на ТП на НОИ – Русе да изпълни произтичащо пряко от закона фактическо задължение като изплати на ищеца сумата от 463,95 лева, представляваща наследствена пенсия за месец февруари 2024 г.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.