№ 1320
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
Яна Борисова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20211100510437 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 19.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 6288/ 2020 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 157 състав, по предявен от Г. И. И. /ЕГН **********/ срещу К. К. С.
/ЕГН **********/ установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, т.1 ГПК е
признато за установено, че Г. И. И. не дължи на К. К. С. сумата 566.92 лв.,
представляваща такси и разноски за производството по изпълнително дело № 66/ 2020
г. по описа на ЧСИ М.П.. Със същото решение е отхвърлен предявеният от Г. И. И.
/ЕГН **********/ срещу К. К. С. /ЕГН **********/ иск с правно основание чл.45 ЗЗД
вр. чл.52 ЗЗД за присъждане на сумата 1 500 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от недобро-съвестно образуване на изпълнително дело № 66/
2020 г. по описа на ЧСИ М.П., за принудително събиране на погасени чрез плащане
вземания. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата К. С. е осъдена да заплати на
ищеца Г. И. сумата 208.09 лв.- разноски по делото /за държавна такса и адвокатско
възнаграждение/, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът Г. И. е осъден да заплати на
ответницата К. С. сумата 138.53 лв.- разноски по делото /адв. възнаграждение/.
Постъпила е въззивна жалба от Г. И. И. /ищец по делото/, в която са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в
отхвърлителната му част и в частта за разноските, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на претендираното
1
обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно с разноски по делото.
Въззиваемата страна К. К. С. /ответница по делото/ оспорва жалбата на ищеца и
моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като
претендира разноски за въззивното производство.
Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД /установителният иск по чл.124,
ал.1 ГПК не е предмет на въззивното производство/.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1
ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в
обжалваната част.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за
правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявения от Г. И. иск по чл.45
ЗЗД като неоснователен и недоказан- чл.272 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму. За да е налице непозволено увреждане, е
необходимо установяването на следните елементи от фактическия му състав: виновно
и противоправно поведение /действие или бездействие/ на ответника по делото,
причинени на ищеца вреди и причинна връзка между посоченото поведение на
извършителя и настъпилите за ищеца вреди.
Според фактическите твърдения на ищеца, обосноваващи правото му на
обезвреда, ответницата подала молба за образуване на изпълнително дело въз основа
на издаден в нейна полза изпълнителен лист по гр.д.№ 31903/ 2017 г. на СРС, ГО, 51
състав, по която било образувано изпълнително дело № 20208510400066 на ЧСИ М. П.
с рег.№ 851 на КЧСИ, след като ищецът й изплатил сумата по изпълнителния лист- в
размер на 713 лв. /присъдени по посоченото гр. дело разноски/, което обстоятелство й
било известно. С действията си, извършени при злоупотреба с право, ответницата му
причинила неимуществени вреди, изразяващи се в „стрес и битови неудобства,
свързани с невъзможността да ползва налични парични средства за извършване
планиран ремонт на жилището си“ /петитум на исковата молба/ и загуба на време за
посещения на различни институции.
Установява се въз основа на събраните по делото писмени доказателства, че на
17.01.2020 г. ответницата К. С. подала молба за образуване на изпълнително дело- въз
2
основа на издаден в нейна полза на 15.07.2019 г. изпълнителен лист по гр.д.№ 31903/
2017 г. на СРС, ГО, 51 състав /гр.д.№ 9525/ 2018 г. на СГС/, за принудително събиране
на сумата 713 лв., по която молба е образувано изпълнително дело № ********* 00066
на ЧСИ М. П.- с рег.№ 851 на КЧСИ.
На 24.01.2020 г. на длъжника Г. И. е връчена покана за доброволно изпълнение,
а на 23.01.2020 г. на „Уникредит Булбанк“ АД е връчено запорно съобщение с дата
20.01.2020 г., в изпълнение на което банката- трето задължено лице, превела по сметка
на ЧСИ сумата 1 291.92 лева, включваща вземането по изпълнителния лист и разноски
по изпълнителното дело.
С молба от 27.01.2020 г. длъжникът възразил пред ЧСИ, че сумата 713 лв. била
преведена по сметка на взискателя преди образуване на изпълнителното дело, като
приложил платежно нареждане от 12.07.2019 г. за извършеното плащане.
С молба от 4.02.2020 г. взискателят К. С. поискала прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК, каквото постановление е
издадено от ЧСИ на същата дата. Преди това- на 31.01.2020 г. е разпоредено от ЧСИ
вдигане на наложените по сметки на длъжника И. в „Уникредит Булбанк“ АД запори
/л.32 от приложеното изп. дело/, а с разпореждане от 11.02.2020 г. /л.38 от изп. дело/ е
разпоредено от ЧСИ връщане на преведената от „Уникредит Булбанк“ АД сума
обратно по сметка на длъжника по изпълнението, за което не се спори, че е изпълнено
и се установява и от приложеното по делото банково удостоверение, издадено от
„Уникредит Булбанк“ АД на 3.02.2021 г. /л.106 от делото на СРС/.
Не е спорно по делото, че между страните съществуват имуществени
отношения, свързани със сънаследяване и съвместна продажба на недвижими имоти, а
също и че са насрещни страни по граждански дела, свързани с възникнали помежду им
по повод тези имуществени отношения спорове.
Процесната сума от 713 лв., за която в полза на ответницата е издаден
изпълнителен лист на 15.07.2019 г., е преведена на 12.07.2019 г. от ищеца Г. И.
/платежно нареждане от 12.07.2019 г./ по сметка в евро в „Уникредит Булбанк“ АД,
чийто титуляр е ответницата К. С..
Събраните в процеса доказателства не дават основание на въззивния съд за
приемането на извод, че към датата на образуване на изпълнителното дело- 17.01.2020
г., ответницата С. е знаела за така извършеното в нейна полза безкасово плащане.
Видно от приложената по делото Обезпечителна заповед от 11.05.2017 г., издадена по
гр.д.№ 25829/ 2017 г. на СРС /л.83 от делото на СРС/, на ищеца И. са били известни две
банкови сметки с титуляр ответницата С.- в „Уникредит Булбанк“ АД и „ОББ“ АД,
първата от които е сметката в евро, по която е извършено доброволното плащане на
процесната сума, и по която- според събраните доказателства, е имало голяма
наличност. Няма безспорни доказателства за получено от ответницата уведомление за
извършеното от И. плащане, независимо дали от платеца И. или от банката, в която е
открита посочената сметка, нито за осъществен друг способ за узнаване на плащането,
вкл. чрез „онлайн- банкиране“ или др. Събраните в тази насока гласни доказателства-
свидетелски показания на св. К. и св. Д. /свидетели на ищеца/, не са годни да установят
3
това релевантно обстоятелство, тъй като не съдържат ясни, точни, вкл. във времево
отношение, и непротиворечиви сведения, основани на непосредствените им
впечатления относно неговото осъществяване. Същевременно според фактическите
твърдения на ищеца причинените му от ответницата неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес и битови неудобства, били свързани с „невъзможността да
ползва налични парични средства за извършване планиран ремонт на жилището си“
/петитум на исковата молба/ и загуба на време за посещения на различни институции
за преодоляване на последиците от незаконосъобразно наложения запор върху
банковата му сметка. Противно на това, и двамата разпитани по делото свидетели
сочат факти и обстоятелства, свързани с осуетяване намерението на ищеца И. „да
закупи бус за ремонтните дейности, които извършва“, поради блокиране на средства по
банковата му сметка, а не за извършване планиран ремонт на жилището му, т.е.
гласните доказателства изобщо не кореспондират на изложените в исковата молба
твърдения на ищеца, поради което и не могат да бъдат зачетени при формиране
изводите на съда по съществото на спора.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира
предявеният от Г. И.а срещу К. С. иск по чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди /стрес и битови неудобства/ за неоснователен и
недоказан.
Събраните по делото доказателства не могат да обосноват извод на въззивния
съд, че е налице злоупотреба с право от страна на ответницата С., която инициирала
посоченото изпълнително производство- изп. дело № 20208510400066 на ЧСИ М.П. с
рег.№ 851, след като в нейна полза било извършено плащане на дълга по
изпълнителния лист от страна на ищеца- длъжник по вземането, знаейки за така
извършеното плащане, с единствена цел да го увреди.
Упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно.
Носителят на това субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни
или въобще да не го упражни. Това не изключва възможността за злоупотреба с право,
каквато би била налице, когато правото се упражнява недобросъвестно- за да бъдат
увредени права и законни интереси на други /чл.57, ал.2 КРБ/, както и в противоречие
с интересите на обществото /чл.8, ал.2 ЗЗД/. Отговорността за вреди от злоупотреба с
право по правното си естество е деликтна и противо-правността се изразява в
недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказването на
недобросъвестността е в тежест на пострадалия. И при злоупотребата с право вината
на дееца се предполага до доказване на противното, но вината в гражданското право не
е субективното отношение на дееца към деянието /както в наказателното право/, а
неполагане на дължимата /от добрия стопанин или добрия търговец/ грижа /Решение №
758/ 11.02.2011 г. по гр.д.№ 1243/ 2009 г. на ВКС, IV ГО/.
За предявяването на неоснователен иск пред съд или подаването на молба за
принудително изпълнение /“неоснователна“ молба/ от лице, разполагащо с
изпълнителен титул, то не може да носи отговорност по чл.45 ЗЗД за причинените на
другата страна неудобства, притеснения или душевни страдания. Гражданите имат
право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им
известни, като ищецът се приема за добросъвестен и когато посочените от него
обстоятелства не бъдат установени по делото пред надлежните органи. Във всички
случаи искането за осъществяване на принудително изпълнение при наличието на
4
издадено в полза на взискателя годно изпълнително основание /изпълнителен лист в
оригинал/ представлява правомерна дейност, като за да се породи отговорността за
обезщетяване на вреди, в хипотезата на чл.45 ЗЗД, е необходимо да се установи
виновно противоправно поведение на причинителя на вредата. Единствено в
хипотезата на злоупотреба с право е налице неправомерно действие, като такава
злоупотреба в случая би била налице само, ако се установи непротиворечиво, че
въпреки, че знае за извършеното в негова полза плащане на дълга, кредиторът
инициира принудително изпълнение, за да навреди на длъжника по изпълнението.
Доказването на недобросъвестното упражняване на законно признато право във всеки
конкретен случай е в тежест на пострадалия- ищец в производството, по правилата на
чл.154 ГПК.
В случая по делото не са ангажирани доказателства, от които да се направи
извод, че подаването на молба за принудително събиране на посоченото по- горе
вземане от ЧСИ е било мотивирано от единствената цел ответницата С. да навреди на
ищеца И.. Независимо от правилно разпределената от първоинстанционния съд с
доклада по чл.140 ГПК доказателствена тежест, доказателства за противоправност на
извършеното от ответницата действие, произтичаща от твърдяната злоупотреба с
право, не са събрани от страна на ищеца. Напротив- събраните в процеса
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, вкл. процесуалното поведение на
ответницата след узнаване на извършеното в нейна полза плащане /подала е
своевременно молба за прекратяване на изп. дело/, не могат да обосноват извод за
поведение на С., което да бъде квалифицирано като проява на злоупотреба с право. Не
може да се приеме в случая, че изпълнителното производство е било инициирано от С.
с единствената цел да навреди на ищеца И., поради което и този елемент от
приложимия фактически състав не е налице.
Освен, че не се установява твърдяното деликтно поведение на ответницата,
липсват доказателства по делото и за останалите елементи от приложимия фактически
състав на чл.45 ЗЗД, а именно: претърпени от ищеца вреди, намиращи се в причинно-
следствена връзка с деликтното поведение на ответницата С..
Понятието „вреда“, което не е нормативно определено, се тълкува в широк
смисъл- всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество,
телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. По реда на чл.45 ЗЗД
подлежат на обезщетяване всички вреди, за които е установено, че са в причинна
връзка /резултат на/ противо-правното и виновно поведение на дееца. Присъденото за
тях парично обезщетение следва да съответства на необходимостта за преодоляването
им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им- в
съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на
конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този
достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно
претърпените неимуществени вреди.
В случая от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест за установяване
на обосноваващите спорното материално право факти и обстоятелства /чл.154, ал.1
5
ГПК/, не са ангажирани по делото доказателства във връзка с твърденията за
преживените от него вследствие невъзможността да извърши планиран ремонт на
жилището си /а не покупка на бус, за каквато твърдения в исковата молба липсват/
стрес и битови неудобства, като не се установява по делото телесният и психическият
му интегритет да е бил накърнен именно поради наложения запор върху сметката му в
размер на 1 291.92 лв. Дължимото от ищеца пълно главно доказване на причинените
вреди и причинно- следствената връзка с деликтно поведение на ответницата не е
проведено по делото, което е самостоятелно основание /основания/ за отхвърляне на
иска като недоказан и неоснователен.
При тези съображения, поради съвпадане на приетите от двете съдебни
инстанции изводи по съществото на спора и неоснователност на релевираните във
въззивната жалба доводи, постановеното от СРС решение, което е правилно в
обжалваната отхвърлителна част, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът
дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 350 лв.- разноски за платено за
въззивното производство адв. възнаграждение.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 19.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 6288/ 2020
г. на Софийски районен съд, І ГО, 157 състав, в обжалваната част, в която е
отхвърлен предявеният от Г. И. И. /ЕГН **********/ срещу К. К. С. /ЕГН **********/
иск с правно основание чл.45 ЗЗД вр. чл.52 ЗЗД за присъждане на сумата 1 500 лв.,
претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от недобро-съвестно
образуване на изпълнително дело № 20208510400066 по описа на ЧСИ М.П., за
принудително събиране на погасени чрез плащане вземания, и в частта, в която Г. И. е
осъден да заплати на К. С. сумата 138.53 лв.- разноски по чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Г. И. И. /ЕГН **********/ да заплати на К. К. С. /ЕГН **********/
сумата 350 лв. /триста и петдесет лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението по гр.д.№ 6288/ 2020 г. на СРС, І ГО, 157 състав, като необжалвано е
влязло в сила в останалата му част.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7