Р Е Ш Е Н И Е №330
Гр.Несебър, 09.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на дванадесети септември, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 569 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на жалба, подадена от А.А.Д. с ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 16-0304-001720 от 19.07.2016г., издадено от П.И.К.на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което: 1) на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1, 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП; 2) на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП; 3) на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита постановлението за незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на административно производствените правила и в противоречие с материалния закон. Като конкретно нарушена разпоредба посочва тази на чл.40, ал.1 от ЗДвП1, предвид, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление (НП), е съставен в присъствието само на един свидетел. Освен това не са били изложени от наказващия орган никакви субективни елементи във връзка с извършените административни нарушения. Отрича изложената в акта и постановлението фактическа обстановка, като липсвали и доказателства, които потвърждават нарушението, по който начин е нарушен чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Моли постановлението да бъде отменено.
Първоначално производството е образувано под АНД № 550/2017г. по описа на Несебърския районен съд, по което е постановено Решение № 562 от 17.11.2017г., с което наказателното постановление е било отменено изцяло. Това решение е било предмет на касационно обжалване, като по подадената от наказващия орган жалба, с влязло в сила Решение № 1252 от 25.06.2018г., постановено по КАНД № 1211/2018г. по описа на Административен съд – Бургас, решението на въззивната инстанция е било отменено, а делото е било върнато на Несебърския районен съд за ново разглеждане от друг състав с указания за изпълнение на дадените в указания. В мотивите на решението на касационната инстанция е прието, че при съставянето на акта са спазени разпоредбите на чл.40, ал.1-3 от ЗАНН, спазени са и всички останали процесуални правила при съставянето на акта, който съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Следва обаче да се осигури присъствието на актосъставителя, респ. свидетеля по акта, с оглед необходимостта със свидетелски показания да се установи действителната фактическа обстановка и дали тя е правилно отразена в съставения акт и обжалваното наказателно постановление.
При разглеждането на административно наказателното дело след връщането му от касационната инстанция под настоящия номер 569/2018г. по описа на Несебърския районен съд, в съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Административно наказващият орган също не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, намира за установени следните факти:
От показанията на разпитания в качеството му
на свидетел актосъставителя О.М.И. се установява, че около 22:20 часа на
10.07.2016г., през който ден той заедно с Т.Т. – двамата младши автоконтрольори
при РУ на МВР Бургас, са изпълнявали служебните си задължения като автопатрул
по КАТ, в град Несебър, на второто кръгово кръстовище, са спрели за проверка мотоциклет
„Сузуки ГСХ Р
В съставения от О.М.И. АУАН серия Г, бл. № 726974 от 10.07.2016г. е посочено, че категорията, към която спада управляваното от жалбоподателя МПС към момента на проверката е „А”. За констатираните три нарушения актосъставителят е посочил правната им квалификация, съответно чл.100, ал.1, т.1, чл.150а и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението и от жалбоподателя, на когото като нарушител е връчен препис от него.
Административно наказващият орган е приел, че нарушенията са установени от фактическа страна и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкциите. Препис от НП е бил връчен на наказаното лице срещу подпис на 18.10.2017г.
От представената пред касационната инстанция Справка за нарушител/водач е видно, че на А.А. Димитрова е издадено СУМПС, въз основа на придобити категории В и АМ, но същият не притежава СУМПС за категория А, към която спада управлявания от него мотоциклет по смисъла на чл.150а, ал.2, т.4 от ЗДвП.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законния седемдневен срок по чл.59 от ЗАНН и е допустима – НП е връчено на жалбоподателя на 03.04.2017г., а жалбата срещу него е подадена на 10.04.2017г.
Съдът констатира допуснато съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на обжалваното наказателно постановление. В нарушение на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП не се съдържа пълно описание на нарушението по чл.150А, ал.1 от ЗДвП, на обстоятелствата, при които е извършено, и на доказателствата, които го потвърждават, както и законната разпоредба, която е нарушена. Варно е, че жалбоподателят е придобил правоспособност да управлява МПС от категории В и АМ (видно от приложената справка), и макар в АУАН и НП да е индивидуализирана категорията на превозното средство, което следва да притежава водача съгласно чл.150А, ал.2 от ЗДвП, и макар, че е описано, че жалбоподателят е управлявал мотоциклет, не е посочена категорията на превозното средство и максималната мощност на двигателя, т.е. дали мотоциклетът е с мощност над 15 kW и дали е от една от категориите L3e или L4e (чл.150А, ал.2, т.4, б.”а” от ЗДвП). В случая се касае за съществен реквизит от описанието на нарушението, тъй като съгласно чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, която е санкционна разпоредба, наказанието се налага за водач, който управлява МПС без да притежава съответното свидетелства за управление, а за определяне правоспособността на водачите на моторни превозни средства се делят на категории (чл.150А, ал.2 от ЗДвП), т.е. съставомерността на деянието е в зависимост от категорията на пътното средство (вид, максимална скорост, работен обем и максимална мощност на двигателя) и следователно, категорията на превозното средство се явява съществен елемент от състава на вмененото нарушение, но за да се установи дали правилно е посочена категорията, е необходимо да бъдат посочени именно горепосочените характеристики на превозното средство. Това означава, че не са събрани и посочени доказателства, които да потвърждават нарушението, и в частност, че за мотоциклета, управляван от жалбоподателя, се изисква свидетелство за управление на МПС за категория „А”.
Съгласно чл.150А, ал.1 от ЗДвП „за да управлява моторното превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство”. Виновното неизпълнение на това задължение обуславя ангажиране на административно наказателната отговорност на водача за нарушение по чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП, като видовете категории моторни превозни средства за определяне правоспособността на водачите са посочени в чл.150А, ал.2, т.1-16 от ЗДвП. Поради това като нарушена законна разпоредба следва да се посочи чл.150А, ал.2, в хипотезите от т.1 до т.16, във връзка с ал.1 от ЗДвП.
Тази съществена непълнота прави НП незаконосъобразно в тази му част и не може да бъде санирана по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като тази норма е приложима само за допусната нередовност в АУАН. Сочената непълнота в НП води до неяснота на описание на нарушението и обстоятелствата при неговото извършване, което представлява самостоятелно нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и води до отмяната на НП като незаконосъобразно в тази му част с всички произтичащи от това последици. Липсата на точно, ясно и пълно описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване ограничават правото на защита на наказаното лице и възможността да разбере конкретно за какво нарушение е санкциониран. Нарушителят има право да научи в какво се обвинява, което изисква административно наказателното обвинение да бъде точно, пълно и ясно формулирано както от фактическа, така и от юридическа страна. Неспазването на това изискване, както е в конкретния случай, ограничава правото на защита, което е съществено нарушение на процесуалните права на основния субект, към който е насочена административно наказателната репресия.
Незаконосъобразно се явява наказателното постановление и в частта му относно вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В акта е посочено само, че той не носи СУМПС и контролен талон към него, докато в НП е посочено че не представя/не носи СУМПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория. По този начин наказващият орган е вменил задължението на жалбоподателя, като водач на МПС да носи и да представи при проверката СУМПС и контролен талон към него, каквито вече е приел, че не притежава, т.е. вменил му е задължение, което жалбоподателят не може да изпълни, защото въпросните документи не съществуват в правния мир.
Сочените нарушения са абсолютна предпоставка за отмяна на наказателното постановление в тази му част, като незаконосъобразно, без да се разглежда спора по същество, а именно има ли извършени нарушения по чл.150А, ал.1 и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, от кое лице и при какви обстоятелства, т.е. съдът не е длъжен и не следва да се произнася по правилността на НП при констатирана незаконосъобразност. Произнасяне по същество на спора е дължимо от съда само при законосъобразно протичане на административно наказателното производство, което в конкретния случай не е налице по изложените по-горе съображения.
НП е законосъобразно единствено в частта му, относно нарушението по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, за което на жалбоподателя е наложена Глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП, тъй като е доказано, че той не е носил Свидетелството за регистрация на управляваното от него МПС – мотоциклета, а твърдения за обратното жалбоподателят не въвежда. Правилно е приложен материалния закон, а по отношение на това нарушение в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Поради това в тази му част постановлението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0304-001720 от 19.07.2016г., издадено от П.И.К.на длъжност Началник Сектор към ОДМВР – Бургас, РУ Несебър, в частта, с която на А.А.Д. с ЕГН **********,***, за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-0304-001720 от 19.07.2016г., издадено от П.И.К.на длъжност Началник Сектор към ОДМВР – Бургас, РУ Несебър, в частта, с която на А.А.Д. с ЕГН **********,***: 1) за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1, 2 от ЗДвП, и 2) за нарушение по чл.150А, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: