Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр.Сливница 21 април 2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Сливница, шести състав, в публичното заседание, проведено на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Паулина Велкова като разгледа докладваното от съдията
н.а.х.д. № 1 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН.
Община Божурище с ЕИК …..,
със седалище гр.Божурище, бул.“Европа“ № 85, представлявана от кмета на
общината, Г. Д., чрез адв.Д.Д. – САК е подал жалба срещу наказателно
постановление № 94-00-887/10.12.2019г., издадено от зам.министър
на културата , с което му е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 15 000лв. на основание чл.200д от Закона за културното наследство /ЗКН/ за
нарушение по 14, ал.1, т.13, б.“в“ ЗКН.
В жалбата се моли наказателното
постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно . Твърди, че
актосъставителят не е събрал и разгледал всички писмени доказателства, имащи
значение за извършената проверка. Твърди, че Министерство на културата не
притежава процесуална компетентност , т.к. изграденият обект, представлявал
военен паметник по смисъла на чл.4, ал.1 от Закона за военните паметници. На
следващо място твърди че извършеното не е общественоопасно и от него не са
настъпили вредни последици за държавата, гражданите и организациите на
територията на Република България. В подкрепа на твърденията си цитира съдебна
практика. В съдебно заседание не се явява, представлява се от адв. Д. и
юрисконсулт К.. Поддържат изложеното в жалбата. Правят доказателствени искания.
Представят и писмено становището си. Претендират разноски.
Ответната по жалбата страна
– Министерство на културата, редовно призована пред настоящата съдебна
инстанция, изпраща представител – юрисконсулт С., която оспорва жалбата.
Представя доказателства, прави доказателствени искания. Представя писмено
становище. Моли процесното наказателно постановление да бъде потвърдено като
законосъобразно и обосновано.
Съдът, след като прецени доводите на
страните и събраните по делото писмени доказателства приложени и приети с
административнонаказателната преписка по съставяне на процесното НП и
показанията на свидетелите В.Д.И., П.Х.Г. и В.Ц., експертното заключение и
показанията на вещото лице- И.С., намира следното:
На 07.05.2019г. по електронната поща
на МК е получен сигнал относно изграждането на паметник на летец Христо
Топракчиев в парк „Орлите“ в гр.Божурище, с молба за проверка относно спазване
на процедурните изисквания на ЗКН. По повод на подадения сигнал, била извършена
проверка на 06.06.2019г. от свидетелите В.Д.И. – старши инспектор в ГД“ОКН“ и П.Х.Г. - главен инспектор в ГД“ОКН“.
Проверката извършили на място в парк „Орлите“, гр. Божурище и в Община Божурище.
Проверката продължили на 27.06.2019г., предвид необходимостта от представяне от
страна на общинските служители на изисканите, от страна проверяващите,
документи. При проверката по документи, било установено, че жалбодателя
реализира инвестиционен проект „ Благоустройство на Парк „Орлите“ „ в обхват
УПИ I – 000259, за актракцион-открита сцена, кв.103, с площ 3 757,00кв.м. и III – 000259, за атракцион-ботаническа
градина, с площ 3 733,00кв.м., в кв.103 по плана на гр. Божурище“. Издадено е
разрешение за строеж №353/18.09.2017г. на гл.архитект на Община Божурище за
реализиране на проекта. Констатирали, че теренът за реализация на проекта е
публична общинска собственост, за което са представени съответните Актове
№32/13.06.2013г. и №34/13.06.2013г. Установено било, че възложител на проекта е
Община Божурище, представлявана от Г. Д. – кмет на общината. Одобреният
инвестиционен проект е изменен и допълнен по искане на възложителя, като в
проекта е добавено „Реализиране на постамент за поставяне на барелеф“ , което е
направено със заповед №17/08.05.2018г. на гл.архитект на Община Божурище и в
резултат на същата заповед това е добавено към разрешението на строеж.Съгласно
обяснителната записка към инвестиционния проект, брелефа е следвало да бъде на
Никола Вапцаров, представляващ бетонен постамен с размери 40/80/150см. И
облицовка от гранитни плочи /видно от количествената сметка/. Съгласно
Удостоверение №44/19.09.2018г., строеж IV-та категория „ Благоустройство на
Парк „Орлите“ „ в обхват УПИ I – 000259, за актракцион-открита сцена, кв.103, с площ 3
757,00кв.м. и III – 000259, за атракцион-ботаническа градина, с площ 3 733,00кв.м., в
кв.103 по плана на гр. Божурище“ е въведен в експлоатация. На място, при
извършения оглед, свидетелите установили, че в парк „Орлите“ е изграден
паметник с барелеф, посветен на българският военен летец, поручик Христо
Топракчиев, изграден в близост до друг постамент, на който е монтиран самолит
МИГ-15, вместо на Никола Вапцаров, съгласно представената документация. При
извършената проверка не били представени
съгласувателно становище на министъра на
културата и решение на Общински съвет – Божурище за поставяне на паметник с
барелеф на Христо Топракчиев.
Свидетелката Г. съставила Констативен
протокол за извършената проверка на 27.06.2019г.
На 28.06.2019г. била приложена принудителна административна мярка на
Владислава С., в качеството й на заместник-кмет на Община Божурище, като й е
разпоредено в срок до 31.10.2019г. да предприеме действия за съгласуване на
проект за изграждане на паметник с барелеф на Христо Топракчиев в Парк „Орлите“
, гр.Божурище, с министъра на културата по реда на чл.14, ал.1, т.13, б.“в“ и
ал.3 от Закона за културното наследство.
Двата акта са връчени на Община
Божурище на 04.07.2019г., видно от известие за доставка /л.20/.
На 10.07.2019г., Община Божурище
внася за съгласуване проект за
Благоустройство на Парк „Орлите“ „ в обхват УПИ I – 000259, за актракцион-открита
сцена, кв.103 за съгласуване по реда на чл.14, ал.1, т.13, б.“в“ и ал.3 от
Закона за културното наследство.
На 22.07.2019г. св.В.И., съставила
АУАН №4 на жалбодателя, в присъствието на свидетеля, П.Г. и св.В.Ц. за
извършено от него нарушение на чл.14, ал.1, т.13, б.“в“ от Закона за културното наследство, като е
посочено, че нарушението е извършено на 13.09.2018г., когато е издадено
удостоверение №44 за въвеждане в експлоатация на проекта. Упълномощен представител на Община Божурище е
подписал съставеният му АУАН, като в
графа възражения по него не е отразил такива. На 25.07.2019г. са депозирани
писмени възражения по връченият АУАН от нарушителя в които са изложени
съображения относно прилагане правилата на Закона за военните паметници по
отношение изграденият барелеф на летец,
офицер поручик Христо Топракчиев. На следващо място се посочва, че деянието не
може да бъде характеризирано като общественоопасносно и от него не са настъпили
имуществени или неимуществени вреди. Предвид изложеното навежда доводи за
незаконосъобразност на издадения АУАН и претендира прекратяване на
производството.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено
атакуваното НП № 94-00-887 от 10.12.2019г. издадено от зам.министър на
културата , с на жалбодателя е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 15 000лв. на основание чл.200д от Закона за културното наследство /ЗКН/ за
нарушение по чл. 14, ал.1, т.13, б.“в“ ЗКН.
В съдебно заседание и
изготвена и приета техническа експертиза, от която се установява, че в парк
„Орлите“, гр.Божурище е изграден постамент с барелеф, с поставен надпис на
северната страна името на Поручик Христо Топракчиев и датиран 1887-1912.
С оглед на така приетата за установена фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Жалбата против НП е допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване
пред съд НП, от легитимирано лице и в законоустановения срок.
Административнонаказателното
производство се образува със съставянето на акта, с който се установява
извършването на административното нарушение. В чл.42 от ЗАНН са въведени
минималните законови изисквания към един акт за установяване на административно
нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл.42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са с императивен характер. В конкретния случай съдът,
след като се запозна с акт за установяване на административно нарушение №4 от 22.07.2019г., намира, че
същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. В акта е посочено, че жалбодателят
е нарушил чл. 14, ал.1, т.13, б.“в“ ЗКН, според който „инвестиционните проекти за
изграждане и поставяне на паметници, монументално-декоративни структури и
елементи в публични пространства в урбанизирани и извънселищни територии, както
и тяхното преместване или премахване подлежат на съгласуване от Министърът на културата
или определено от него длъжностно лице от състава на министерството“.
Производството
по налагане на административно наказание е една последваща дейност и предполага
образуване на административно-наказателно производство, наличие на
административна преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното
административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН
административнонаказващият орган се произнася по преписката в едномесечен срок
от получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява
съставения акт за установяване на административно нарушение за неговата
законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните
доказателства, след което издава наказателно постановление, с което налага
съответното по вид и размер административно наказание.
В
чл.57, ал.1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания към едно
наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то
законосъобразно. Посочените в чл.57 ал.1 от ЗАНН законови реквизити на
наказателното постановление са императивни по характер. В конкретния случай
съдът, след като се запозна внимателно с НП №
94-00-887/10.12.2019г., издадено от зам.министър на културата, намира същото
за издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.
По
същество, съдът намира жалбата за основателна, тъй като прецени, че неправилно
е била реализирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Анализирайки
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че наказващия
орган е приложил правилно закона. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства е видно, че процесното нарушение е доказано и е извършено.
Посочените обстоятелства в АУАН и НП осъществяват състава административно
нарушение по смисъла на чл. 14, ал.1, т.13, б.“в“ ЗКН. При установяване на нарушението не са допуснати съществени процесуални
нарушения, в т.ч. и такива от вида на посочените в жалбата на жалбодателя.
Съдът
установява, че наказващия орган законосъобразно е и санкционирал процесното
нарушение по чл.200д ЗКН , като надлежно е оправомощен със приложената по
делото Заповед на Министъра на културата.
От
събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, съдът намира
че е устаноевен безспорно фактът, че в парк „Орлите“, гр.Божурище
е изграден постамент с барелеф, с поставен надпис на северната страна името на
Поручик Христо Топракчиев и датиран 1887-1912, като
част от проект
за Благоустройство на Парк „Орлите“ „ в обхват УПИ I – 000259, за
актракцион-открита сцена, кв.103, без да е налице изпълнена
съгласувателна процедура с министъра на културата, съгласно изискването на ЗКН.
Съдът намира, че е неоснователно възражението на жалбодателя, че така
изграденият постамент с барелеф представлява
военен паметник и като такъв не попада в обхвата на ЗКН, а подлежи на регулация
по ЗВП. Видно от представените доказателства, реализираният проект попада в
публично пространство в урбанизираната територия, поради и което подлежи на
контрол по ЗКН.
По отношение на приетата СТЕ, съдът кредитира същата
дотолкова, доколкото се установява, че в парк „Орлите“,
гр.Божурище е изграден постамент с барелеф, с поставен надпис на северната
страна името на Поручик Христо Топракчиев и датиран 1887-1912. По отношение изложеното от страна на вещото лице относно вида на
изградения постамент с барелеф и редът за
неговото изграждане намира, че е неотносима, т.к. вещото лице изразява
становище по правни въпроси, които с компетенцията на съда.
Съдът
извършвайки цялостен съдебен контрол, в т. ч. и законосъобразността на
преценката за маловажност на случая, намира, че неправилно наказващия орган не
е приложил чл.28 от ЗАНН. Законът за административните нарушения и наказания не
съдържа легална дефиниция на “маловажен случай”. Съгласно ТР № 1/2007г. по
тълк. н.д. № 1/ 2005г. на ВКС, прилагането на чл.28 от ЗАНН по своята същност
представлява освобождаване от административнонаказателна отговорност и
следователно по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН,
съдържанието на понятието “маловажен случай” и критериите за определяне на
дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да бъдат
извлечени от чл.93, т.9 от ДР на НК. По аргумент от посочената разпоредба маловажен
случай на административно нарушение ще е налице тогава, когато нарушението с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.
Целта на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на
нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие върху
гражданските субекти възпитателно и предупредително. Налагането на санкция не
следва да се приема като самоцел на закона, тъй като е регламентирана
възможност да не се налага наказание, като се предупреди нарушителя чрез
съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Няма съмнение,
че нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбодателя е формално,
респ. от него не настъпват вреди нито за държавата, нито за гражданите. Реално
се касае за нарушение, от което не са настъпили никакви вредни последици. Няма
доказателства жалбоподателят да е
наказван за идентично нарушение на закона.
Горното води до извода, че се касае за инцидентен случай. В
случая обществената опасност на деянието е явно незначителна. Също така от
събраните писмени доказателства е видно, че непосредствено след констатиране на
нарушението при съставянето на констативния протокол и прилагане на принудителната административна мярка, жалбодателят е
предприел действията указани му в нея, а именно представил е инвестиционния си
проект за съгласуване на министъра на културата. Т.е още преди съставяне на
АУАН, жалбодателят е предприел изискуемите действия по отстранявяне на
допуснатото нарушение.
Предвид изложеното, съдът намира, че в настоящата
хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28 б. “а” от ЗАНН, като
нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване на
нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при
хипотезата на чл. 28 б. “а” от ЗАНН е осъществен състав на административно
нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по
този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на
установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН. В конкретният случай още
съставения акт е изиграл същата роля,
предвид предприетите незабавни действия
от страна жалбоподателя.
По изложените съображения съдът приема, че наказателното
постановление следва да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед
изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил
изрично искане за присъждане на разноски за адвокатски хонорар и юрисконсултско
възнаграждение, като е представен договор за правна защита и съдействие от
19.12.2019г. в който е отразено че е заплатен адвокатски хонорар в размер на
980 лв. по банков път. Съгласно субсидиарното приложение на ГПК в този случай и
предвид установената трайна съдебна практика, в конкретния случай, следва да
бъде присъдено възнаграждението за упълномощения адвокат. На следващо място
обаче, следва да бъде доказано извършването на разноски от жалбоподателя в
пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено по банков
път, но доказателства за това не са представени. Следователно претенцията е неоснователна
и не следва да бъде уважавана.
Доказани по
делото са сторените от съда разноски за възнаграждение ва вещо лице в размер на
200,00лв., които следва да бъдат възложени на въззиваемата страна.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 94-00-887/10.12.2019г., издадено
от зам.министър на културата , с което на Община Божурище с ЕИК ….., със седалище гр.Божурище,
бул.“Европа“ № 85, представлявана от кмета на общината, Г. Д.. е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 15 000лв. на основание
чл.200д от Закона за културното
наследство /ЗКН/ за нарушение по 14, ал.1, т.13, б.“в“ ЗКН.
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО НА КУЛТУРАТА да заплати по сметка на
РС-Сливница, сумата от 200,00лв., представляваща разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд – София област в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: