РЕШЕНИЕ
№ 11617
гр. София, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20221110135724 по описа за 2022 година
иск с пр.осн. чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във
връзка с чл. чл. 411, ал. 1 от КЗ; и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - ЗАД „....", моли да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи:
- сумата от 4 317,43 лева, обезщетение по щета № 33020030100884, ведно със законната
лихва (....); и
- сумата от 213,49 лева, мораторна лихва за периода от 04.10.2021г. до 01.04.2022г.
Претендира и разноски.
Ответникът – ЗЕАД „...“, оспорва иска по размер (възражение в заповедното производство).
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа и правна страна:
На ответника са изпратени исковата молба и приложените към нея книжа (л. 32) на e-mail
адреса, посочен в заповедното производство - т. 11г. от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС. Съответно е получено и потвърждение на същия ден – 14.07.2022г. (л. 33). Отделен е
въпросът, че заявлението отговаря по съдържание на искова молба – арг. от 410, ал. 2 от
ГПК.
Във възражението, което от своя страна има правната природа и на отговор – арг. от т. 11а
1
от ТР по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС: В производството по иска, предявен по реда на
чл. 422 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК е допустимо да се разгледат обоснованите във
възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора,
дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобно
възражение в срока за отговор, са изложени доводи само за завишаване на заплатеното
обезщетение от страна на ищеца.
Съгласно нормата на чл. 411, ал. 1 от КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно
средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата
на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на
причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за
задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното
превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
Депозирани са заключение на СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че:
- главницата по щетата възлиза на 4 246,99 лева – става въпрос за средни пазарни
цени. Увреденото МПС обаче, към момента на ПТП, е гаранционно – в експлоатация под 3
години (1година, 7 месеца и 10 дена), което означава задължителен (за да не се загубят
правата по гаранцията) ремонт в официален сервиз - „Мото-Пфое“ ЕООД. Именно и там е
извършен ремонтът (например л. 15).
- всички пера на щетата са пряка последица от инцидента.
На съда е служебно известно, че ликвидационните разноски са на стойност между 15 лева и
25 лева.
Съобразно изложеното, искът за главницата е основателен, а на основание чл. 162 от ГПК,
съдът намира, че същото се отнася и до лихвите.
Всичко изложено (и от фактическа и от правна страна) би следвало да е
професионално известно и на двете дружества.
по разноските:
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство – 175 лева.
2
2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца са в размер на 847,70 лева
(чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за УСТАНОВЕНО по иска с про.осн. чл. 124, ал. 1 (съществуване на право),
във вр. с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. чл. 411, ал. 1 от КЗ; и чл. 86 от ЗЗД, предявен от
ЗАД „....", ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ..., e-mail: ..., срещу
ЗЕАД „...“, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, ..., e-mail:..., че
ответникът дължи на ищеца следното:
- сумата от 4 317,43 (четири хиляди триста и седемнадесет лева и четиридесет и три
стотинки) лева, обезщетение по щета № 33020030100884, ведно със законната лихва (BG 79
СЕСВ 9790 1061 905 000), считано от 01.04.2022г. до окончателното ù изплащане; и
сумата от 213,49 (двеста и тринадесет лева и четиридесет и девет стотинки) лева,
мораторна лихва за периода от 04.10.2021г. до 01.04.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, ЗЕАД „...“, ЕИК .. със седалище и адрес
на управление: гр. София, ..., e-mail: ...., да заплати на ЗАД „....", ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ..., e-mail: ..., сумата от 175 (сто седемдесет и пет) лева,
разноски, сторени в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, ЗЕАД „...“, ЕИК .. със седалище и адрес
на управление: гр. София, ..., e-mail: ..., да заплати на „ЗАД „....", ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ..., e-mail: ..., сумата от 847,70 (осемстотин четиридесет и
седем лева и седем стотинки) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3