Р Е Ш Е Н И
Е №231
12.02.2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 7910/2019 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.П.Г., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 209/18.11.2019 г., издадено от *** К.А.Я. – *** на ***, с което
на основание чл. 416, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин)
лева за нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 9 от ЗВД.
В жалбата се навеждат доводи за несправедливост на
наложеното наказание, като жалбоподателката твърди то да не съответства на
тежестта на извършеното нарушение. Не оспорва фактическата обстановка, приета
за установена от административнонаказващия орган (АНО). Твърди, че след
установяването на нарушението е предприела действия за неговото отстраняване,
че отглежда повече от 150 животни, но друг път не е допускала такова
административно нарушение. Моли наказателното постановление (НП) да бъде
изменено в частта си относно размера на наложеното наказание, което да бъде
намалено до предвидения в закона минимум. В съдебно заседание жалбоподателката Г.
се явява лично и поддържа жалбата.
Въззиваемата страна се представлява от *** Ц. Б.,
която поддържа наказателното постановление и оспорва жалбата. Взема становище
извършването на нарушението, за което жалбоподателката е наказана с обжалваното
НП, да е доказано по категоричен начин по делото от събраните доказателствени
материали. Пледира предприетите от жалбоподателката действия след извършване на
проверката да са неотносими към съставомерността на деянието и да не изключват
основанието за ангажиране на административнонаказателната й отговорност. Твърди
административното наказание глоба да е наложено в минимален размер. Моли
наказателното постановление да бъде потвърдено.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от М.П.Г., спрямо която е наложено
административното наказание, т.е. от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на
02.12.2019 г., установено от известие за доставяне на пратка - препис от НП, а
жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган на 09.12.2019 г.
Последното обстоятелство се установява както от товарителницата за приета
пратка с № *** (лист 16 от делото), така и от служебно извършената справка на
интернет страницата на пощенския оператор „Еконт Експрес“ ООД, чрез който е
извършена доставката (лист 17 от делото). При тези факти съдът намира, че
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна в искането си
за намаляване на размера на наложеното административно наказание „глоба“,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено в
посочената част по следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
Жалбоподателката М.П.Г. била собственик на
животновъден обект с ветеринарен регистрационен номер ***, находящ се в с. Ч.,
в който се отглеждали селскостопански животни – едри преживни животни. Броят на
отглежданите животни бил над 100.
Жалбоподателката Г. не съхранявала паспортите на 18 от
отглежданите едри преживни животни, които били с номера на ушната марка, както
следва: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,
***, *** и ***.
На 05.09.2019 г. свид. Е.С.Н. – *** в ***, участвала в
извършването на проверка на място на идентификацията и регистрацията на
животните в животновъдния обект, стопанисван от жалбоподателката. За
извършената проверка бил съставен доклад, както и констативен протокол №
1/05.09.2019 г. В хода на проверката свид. Н. установила, че жалбоподателката
не съхранявала паспортите на осемнадесетте броя едри преживни животни с
посочени по-горе номера, които отглеждала.
На същата дата свид. Н. съставила акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) против жалбоподателката Г., в нейно
присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на Г. срещу
разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Е.С.Н.. От тях
се установяват факта на извършената проверка, времето на извършването й, кой е
бил проверяваният животновъден обект, както и че негов собственик е била
жалбоподателката М.Г.. Установява се още, че жалбоподателката не е съхранявала
паспортите на 18 броя едри преживни животни, които отглеждала. Показанията на
свид. Н. са последователни и вътрешно непротиворечиви, в тях свидетелката
възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприела като очевидец в
хода на извършената проверка. Свидетелските показания се подкрепят изцяло от
събраните по делото писмени доказателства, които служат за тяхната проверка. Не
се установяват и основания, по които свидетелката да се счита за предубедена
или за заинтересована. По тези съображения настоящият състав им даде вяра.
От протокол № 1/05.09.2019 г. се изяснява, че паспортите
на едрите преживни животни, които не са били съхранявани, са на животни с
номера на ушната марка, както следва: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***.
От доклад от проверка на място на идентификацията и
регистрацията на животните (лист 22 – лист 26 от делото) се установяват датата
и мястото на извършената проверка, а именно на 05.09.2019 г. в животновъден
обект с ветеринарен регистрационен номер ***, както и че проверката е била
извършена в присъствието на собственика на животновъдния обект -
жалбоподателката Г.. Изяснява се още броят на проверените, на отглежданите и на
наличните животни към момента на проверката.
Компетентността на административнонаказващия орган
произтича пряко от разпоредбата на чл. 472, ал. 2 ЗВД. От длъжностна
характеристика за длъжността „главен инспектор“ в отдел „Здравеопазване на
животните“ в Областна дирекция по безопасност на храните при БАБХ, на която е
била назначена свидетелката Н., се установява, че изискванията за заемането на
длъжността включват завършено висше образование - магистър, с професионална
област ветеринарна медицина. Следователно и съобразно разпоредбата на чл. 472,
ал. 1 ЗВД АУАН е съставен от лице, действащо в рамките на своята материална
компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по
чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя
и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към
съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от
материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице
припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
Жалбоподателката не твърди в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати съществени
процесуални нарушения – единствено оспорва справедливостта на наказанието.
Съдът при служебно дължимата си проверка също не констатира нарушения на
процедурата, които да имат за последица незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и да съставляват основание за неговата отмяна.
На следващо място настоящият съдебен състав намира, че
от събраните и проверени по делото доказателствени материали се установява
жалбоподателката Г. да е осъществила от обективна и субективна страна
административното нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 9 ЗВД. Г. е годен субект на
нарушението, тъй като е била собственик на проверявания животновъден обект с № ***,
находящ се в с. Ч.. В същия се установява да са се отглеждали селскостопански
животни, като по време на проверката са били проверени 128 броя едри преживни
животни (говеда, биволи), от които 103 броя са били налични по време на
проверката. Проверяваният обект се квалифицира като „животновъден обект“ по
смисъла на закона, като съгласно § 1, т. 36 от допълнителните разпоредби на ЗВД
животновъден обект е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат
или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории.
Датата и мястото на извършване на нарушението също са категорично доказани от
обективна страна. Същите са правилно определени в АУАН и в НП, като нарушението
е било извършено на 05.09.2019 г. в с. Ч., животновъден обект с ветеринарен
регистрационен № ***, където жалбоподателката не е съхранявала процесните
паспорти на част от отглежданите от нея едри преживни животни. В тази връзка
изпълнителното деяние на нарушението съставлява именно несъхраняването на
паспортите на осемнадесетте броя ЕДЖ с номера на ушната марка, както следва: ***,
***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***
и ***. Чрез това си поведение, осъществено чрез бездействие, е бил нарушен и
редът на държавно управление в областта на осъществяването на контрола на
ветеринарномедицинската дейност. Нарушението е формално и от обективна страна е
било довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние, без
необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат. Правилно е
определена и конкретната форма на изпълнителното деяние – несъхранение на
процесните паспорти на 18 броя едри преживни животни. От доказателствата по
делото се установява, че те не просто не са били представени при поискване на
контролните органи, а въобще не са били съхранявани от жалбоподателката.
От субективна страна деянието е било извършено виновно
и по непредпазливост, проявила се в най-леката форма на вината – небрежност.
Жалбоподателката е съзнавала, че е собственик на животновъден обект, в който се
отглеждат селскостопански животни. По делото не се установява обаче тя
целенасочено да не е съхранявала процесните паспорти на осемнадесетте броя едри
преживни животни. Въпреки това жалбоподателката едновременно е могла и е била
длъжна съгласно изрично вмененото й задължение с разпоредбата на чл. 132, ал.
1, т. 9 ЗВД да съхранява тези паспорти. Непредпазливите административни
нарушения също са наказуеми предвид правилото по чл. 7, ал. 1 ЗАНН, като
същевременно за този вид нарушения липсва друго изрично предвиждане по смисъла
на ал. 2 на чл. 7 ЗАНН.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в
случая не са налице основания за приложението на чл. 18 ЗАНН, тъй като броят на
несъхранените паспорти е неотносим към броя на деянията. Разпоредбата на чл.
132, ал. 1, т. 9 ЗВД вменява в тежест на задълженото лице едно общо задължение
за единно поведение по съхраняване на всички паспорти на отглежданите едри
преживни животни. Броят на паспортите би могъл да има значение при преценката
за смекчаващи и отгечаващи отговорността обстоятелства, както и интензитета на
засягане на защитаваните обществени отношения.
При доказано
извършване на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че АНО правилно е приел извършеното
деяние да не представлява маловажен случай на административно нарушение. Броят
на несъхранените паспорти на отглеждани едри преживни животни завишава степента
на обществена опасност на конкретното деяние до типичните хипотези за този вид
административни нарушения. Тъй като несъхранените паспорти са 18 броя, то не
може да се приеме, че степента на обществена опасност в случая е пренебрежително
ниска, нито по-ниска от обикновените случаи. Напротив – създадена е пречка пред
осъществяването на ветеринарномедицинския контрол, която засяга защитаваните
обществени отношения с типичния за този вид нарушения интензитет. Следва да се
вземе предвид и че нарушението не е било отстранено в цялост и към момента на
приключване на съдебното следствие пред въззивната инстанция.
За така извършеното от жалбоподателя административно
нарушение съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от ЗВД е предвидено
административно наказание „глоба“ от 200 до 500 лева. При определяне
на размера на наказанието съдът следва да вземе предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя по аргумент от
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай административнонаказващият орган е
наложил наказание „глоба“ в размер на 500 лева. Никъде обаче в наказателното
постановление наказващият орган не е посочил как е определил именно такъв размер
на следващото се на нарушителя наказание, нито кои обстоятелства е приел за
смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се съотнасят. Така дейността по
индивидуализация на наказанието остава изцяло скрита както за жалбоподателя,
така и за съда. Настоящият съдебен състав намира, че АНО не е мотивирал
решението си да наложи административно наказание – глоба, в съответния размер,
който надвишава предвидения от закона минимум. Административнонаказващият орган
няма задължение във всеки случай на първо по ред нарушение да налага най-лекото
предвидено наказание, тъй като това би противоречало на правомощията му по чл.
27 ЗАНН. Щом обаче наказващият орган счита, че следващото се наказание за
даденото нарушение трябва да бъде определено над минималния предвиден размер,
то следва да изложи мотиви за това си решение. В случая не се касае за
допуснато процесуално нарушение, което да е от категорията на съществените и
правото на жалбоподателя да разбере за извършването на какво административно
нарушение е наказан, не е било ограничено. Констатираният недостатък следва да
бъде преодолян чрез изменение на НП в частта му относно размера на наложеното административно
наказание, което да бъде намалено до предвидения от закона минимум.
Отделно от това в случая не се установяват отегчаващи
обстоятелства, които да налагат определяне на наказание в размер над минималния
за този вид нарушение. В тази връзка като смекчаващи обстоятелства съдът приема
липсата на настъпили вредни последици в резултат от деянието, обстоятелството,
че нарушението е първо по ред за жалбоподателката, както и че същото е
извършено при най-леката форма на вината, тъй като умишлените нарушения
разкриват завишена степен на обществена опасност. Посочи се, че броят на
паспортите, които не са били съхранени от жалбоподателката, не обосновава
маловажен случай, но съпоставката му – на 18 несъхранени паспорта, при доказано
отглеждане на над 100 броя едри преживни животни, ясно сочи, че в по-голямата
си част дейността на жалбоподателката е била в съответствие с нормативните
изисквания. Малкият брой несъхранени паспорти спрямо общия брой отглеждани
животни съдът също прима за смекчаващо обстоятелство. Като такова съдът приема
и предприетите незабавно след деянието действия на жалбоподателката по снабдяване
с несъхранените паспорти. Изясни се, че тя все още не се е снабдила с паспорти
на всички 18 животни, поради което се приема нарушението да не е отстранено, но
пък за 13 от тези животни вече са представени паспорти, които се съхраняват от Г..
За останалите пет животни също са предприети такива действия. По делото не се
установяват отегчаващи обстоятелства. Същевременно налагането на по-тежко
наказание се обуславя именно от отегчаващите обстоятелства, каквито по делото
не са налични. По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление
трябва да бъде изменено в частта си относно
размера на наложеното на жалбоподателката М.П.Г. административно наказание
„глоба“, което да бъде намалено до предвидения в закона минимум от 200 лева, а
в останалата си част наказателното постановление – да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1,
предл. второ от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 209/18.11.2019 г., издадено от ** К.А.Я. – *** на ***, с което
на М.П.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 416, ал. 1 от Закона
за ветеринарномедицинската дейност е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 9 от Закона
за ветеринарномедицинската дейност, като НАМАЛЯВА
размера на административното наказание „глоба“ на 200 (двеста) лева и ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление
в останала му част.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ