Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. София, 01.08.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ МИХАЙЛОВА
при секретар Ирина
Василева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 14106
по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата Б.Б.К. е предявила срещу
ответника „ДЗИ – О.З.” ЕАД обективно
съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 55 000.00
лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение във връзка с щета №
44012952000224, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба – 21.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 580.60 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 14.11.2020 г. до 21.12.2020 г.
Претендира разноски.
Ищцата твърди,
че е сключен с ответното дружество договор за застраховка „Каско” на МПС за
собствения й лек автомобил с марка „Ленд Ровър”, модел „DISCOVERY SPORT” с рег. № *******. Поддържа, че на 23.09.2020 г.
установила, че на застрахованият лек автомобил, който бил паркиран от нея на
20.09.2020 г. до жилището й в гр. София, ж.к. „Манастирски ливади” бл. 61, не
се намира на мястото, на което го е оставила. Навежда доводи, че лекият
абтомобил е бил противозаконно отнет от владението й, но ответникът неоснователно
отказал да заплати застрахователно обезщетение в претендирания размер.
В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът „ДЗИ – О.З.” ЕАД е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск по
основание и размер. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение
по договор за застраховка „Каско” на МПС, с твърдения, че лек автомобил с рама
№SALCA2BE7FH525493 при
сключване на застрахователния договор е бил негоден за експлоатация и движение
поради наличието на тотална щета. Оспорва правото на собственост на ищцата
върху процесното МПС. Оспорва настъпването на застрахователно събитие «кражба».
При евентуалност твърди, че са налице основания за изключване на отговорността
на застрахователя, тъй като застрахованото лице не е предоставило вярна и точна
информация, относно обстоятелствата, при което е настъпило твърдяното
застрахователно събитие. Заявява, че претендираният размер на застрахователното
обезщетение е прекомерен. Претендира разноски.
Съдът,
като прецени относимите доказателства и
доводите на страните, приема за установено следното:
От събраните по
делото доказателства се установи по безспорен начин, че между Б.Б.К. и „ДЗИ – О.З.”
ЕАД е съществувало валидно облигационно отношение, произтичащо от договор за
застраховка „Каско“, обективиран в
застрахователна полица №440120213038469, по силата на който ответникът е поел
задължението да заплати обезщетение на Б.Б.К. за настъпилите по отношение на застрахованото
МПС - лек автомобил с марка „Ленд Ровър”, модел „DISCOVERY SPORT”
с рег. № ******* вреди при осъществяване на един от покритите от застраховката
рискове.
Представени са разрешение за временно движение от 30.11.2018
г. за лек
автомобил с марка „Ленд Ровър”, модел „DISCOVERY SPORT”
с рама №SALCA2BE7FH525493, заявление
за пъвоначална регистраци №184134261250 и протокол за преглед за техническа
изправност на ППС към заявлението.
За пълнота следва да се посочи, че свидетелството
за регистрация на МПС доказва наличието на придобивно основание на посочения в
това свидетелство собственик, но не представлява пречка за установяване на
противното. Свидетелството за регистрация на автомобила е официален
свидетелстващ документ, съставляващ доказателство относно съдържащите се в него
изявления, включително и относно собственика на съответния автомобил (в този смисъл - Решение № 874 от 18.11.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 4074/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение № 792 от 12.01.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 281/2010 г., III г. о., ГК). Следователно свидетелството за регистрация
притежава обвързваща съда материална доказателствена сила – арг. чл. 179, ал. 1 ГПК. Ето защо,
при липсата на провежда на пълно и главно доказване, което да оборва
обстоятелствата обективирани в официалния свидетелстващ документ, тоест
установяването, че същият е неверен по смисъла на чл. 193 ГПК , съдът е
длъжен да приеме, че обвързващата материална доказателствена сила не е оборена,
поради което и обстоятелствата, които са обхванати от този процесуален ефект на
писменото доказателствено средство са се осъществили в обективната действителност
по начина отразен в документа. Следователно, в случая твърденията на ответната
страна, че ищецът не е собственик на автомобила не следва да бъдат обсъждани,
тъй като липсва пълно и главно доказване в тази насока, което да обори
материалната доказателствена сила на горепосочените писмени доказателства.
За твърденията на ответника за липса на
идентичност на автомобила, който е представен за оглед при сключване на
застрахователния договор и посочения в исковата молба лек автомобил, също липсва
пълно и главно доказване.
Установи се още от представеното по
делото постановление за спиране на наказателно производство от 28.10.2020 г.
постановено по пр.пр. №33462/2020 г. по описа на СРП, че по времето на действие
на горепосочения договор е настъпило за времето от 19.00 ч. на 20.09.2020 г. до 14.40 ч. на
23.09.2020 г. в гр. София, предвидено в
него застрахователно събитие, а именно – кражба на застрахованото МПС.
Съдът намира за
неоснователни възраженията на ответника относно фактическите обстоятелствата около
настъпване на процесното застрахователно събитие. Описаната в обсъдените
по-горе писмени доказателства фактическа обстановка относно времето и мястото,
на което е бил паркиран автомобилът, както и датата на която е била установена
липсата му от ищеца, напълно съответства на изложената от ищеца в
обстоятелствената част на исковата молба.
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователното обезщетение в уговорения срок. Срокът
не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1
– 3 или 5 КЗ и
започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по
чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404 от КЗ, а именно да
уведоми застрахователят за настъпването на застрахователното събитие, което е сторено
от ищеца с подаване на уведомление за процесното застрахователно събитие.
Ответното дружество по образуванато при него щета № 44012952000224 е
отказало да изплати на ищцата във връзка с горепосоченото застрахователно
събитие на застрахователно обезщетение, видно от
представено по делото писмо до ищцата с изх.№Р-92-14625/13.11.2020 г., като е
посочено, че обстоятелствата, декларирани при завеждането на претенцията, не са
подкрепени с конкретни и непротиворечиви доказателства.
В настоящото производство е изслушано и
прието по делото заключение по съдебно-автотехническа експертиза, от което се
установи, че действителната стойност лек автомобил с марка „Ленд Ровър”, модел
„DISCOVERY SPORT” с рег. № ******* към датата на настъпване на
застрахователното събитие е в размер на 51 700.00 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Относно иска по чл. 405, ал. 1 КЗ
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде
по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1
– 3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в
който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404 от
КЗ. В
тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно сключено застрахователно
правоотношение с ответника за посочения лек автомобил, настъпване на
застрахователно събитие, което е бил уговорен риск, изпълнение на задълженията
по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 404 от
КЗ.
За да се освободи от задължението за плащане на дължимото обезщетение, застрахователят
трябва да установи, че неизпълнението на насрещното задължение на застрахования
е такова, пряко отразяващо се на настъпването на застрахователното събитие или
изменящо риска от неговото настъпване. В тежест на ответника е да установи, че
е изпълнил точно задължението си по сключената имуществена застраховка „Каско”
в съответствие с изискването на чл.
405, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на
чл. 408, ал.1 КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо
се лице; при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие, както и в други случаи,
предвидени със закон.
За да бъде отказано плащане на застрахователно обезщетение на основание
чл. 408, ал.1 КЗ от страна на застрахователя, е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1) неизпълнение на задължение по застрахователния договор; 2)
неизпълнението на задължението да е значително с оглед интереса на
застрахователя; 3) да е предвидено в закон или в застрахователния договор; 4) настъпването
на застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение,
т.е. между неизпълнението на задължението по застрахователния договор, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие да съществува пряка причинно-следствена връзка.
От разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т.
3 КЗ е видно, че правно релевантно за правото да се откаже плащане
на застрахователното обезщетение е единствено неизпълнението на това задължение
на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие. Следователно заплащането на застрахователното обезщетение
може да се откаже само, ако неизпълнението на уговорените в Общите условия на
застраховката задължения на застрахования при настъпване на застрахователното
събитие е способствало за настъпване на застрахователното събитие или е оказало
друго въздействие върху него, или пък това неизпълнение е довело до
невъзможността да бъдат предотвратени вредите от събитието, т.е. невъзможността
откраднатото имущество да бъде открито. В случая доказателства за наличие на
такава причинна връзка липсват.
За установяване твърденията на ответното дружество, че застрахованото
лице не е предоставило вярна и точна информация, относно обстоятелствата, при
което е настъпило твърдяното застрахователно събитие, по делото не са събрани
никакви доказателства.
Недоказани останаха твърденията на ответното дружество за неавтентичност
на рамата на застрахования лек автомобил с марка „Ленд Ровър”, модел „DISCOVERY SPORT” с рег. № *******, собственост на Б.Б.К.. От
ответното дружество не са направени релевантни доказателствени искания, като
например изслушване на съдебно-трасологична експертиза, които биха установили
евентуалното наличие на механична или химическа интервенция върху номера на
рамата на този автомобил (SALCA2BE7FH525493). Следва да
се има предвид, че подобна интервенция в областта на номера на рамата не е
констатирана от ответното дружество и при сключаване на договор за
застраховка „Каско” на МПС за горепосочения автомобил. С оглед на
гореизложеното и при неблагоприятните последици на доказателствената тежест,
съдът намира, че следва да приеме недоказаните обстоятелства за неосъществили в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал.
1 ГПК.
Спорният по делото въпрос е и за
размера на обезщетението за имуществените вреди. В този аспект от заключението
на изслушаната и приета по делото САвТЕ, което заключение настоящият състав
намира за компетентно и обективно дадено се установява, че действителната
стойност на лек автомобил с марка „Ленд Ровър”, модел „DISCOVERY SPORT”
с рег. № ******* към датата на настъпване на застрахователното събитие е в
размер на 51 700.00 лв. По отношение на спорния между страните въпрос за обема
на причинените на ищеца имуществени вреди за размера на дължимото обезщетение
съдът намира, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на събитието. Ето защо дължимото обезщетение следва да се
определи на база средни пазарни към датата на ПТП-то цени без коефицент на
овехтяване, тъй като в противен случай, ако се отчита овехтяването,
определеното обезщетение би било под размера на вредата и застрахованият не би
получил равностойно обезщетение, а такова на по-ниска стойност и в този смисъл
обезщетението не би било равно на размера на вредата, какъвто е законно
регламентирания му размер. Имайки предвид, че от кредитираното от съда
заключение по приетата САвТЕ се установи, че действителната стойност на лек
автомобил с марка „Ленд Ровър”, модел „DISCOVERY SPORT”
с рег. № ******* към датата на настъпване на застрахователното събитие е в
размер на 51 700.00 лв., то искът е основателен и доказан до предявения размер
от 51 700.00 лв.
Като законна последица от това в полза
на ищеца следва де се присъди и законна лихва върху главницата от подаването на
исковата молба – 21.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 86 ал. 1
от ЗЗД
След като
главният иск за заплащане на заместващо обезщетение за причинените
неимуществени вреди на ищеца от процесното застрахователно събитие е
основателен, следва да бъде уважен и акцесорният иск за заплащане на законната
лихва върху главницата. Срокът за изплащане на застрахователното обезщетение не
може да бъде по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1
– 3 или 5 КЗ и започва да тече от деня, в който застрахованият е
изпълнил задълженията си по чл. 403, ал. 1 или 2 и
чл. 404 от КЗ.
Размерът на дължимата мораторна лихва върху главницата, изчислен с
помощта на компютърна програма, с която разполага съдът за изчисляване на
лихви, за
процесния период от 14.11.2020
г. до 21.12.2020 г. възлиза на сумата от 545.72 лв, поради което предявеният
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е
основателен за предявения размер от 545.72 лв.
Относно
разноските по производството
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените от него и своевременно поискани
разноски по делото в размер на 5 405.00 лв., представляващи сбора от
заплатената от ищеца държавната такса по исковата молба и заплатено адвокатско
възнаграждение.
При
този изход на спора на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да се
присъдят своевременно поисканите разноски по производството съразмерно с отхвърлената част – в размер на 120.00 лв. (депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
ОСЪЖДА
„ДЗИ-О.З.” ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Б.Б.К., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. А.В., на
основание чл. 405, ал. 1 КЗ, във вр. с чл.
86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 51
700.00 лв., ведно със
законната лихва върху сумата от 21.12.2020 г. до
окончателното й изплащане, представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение по щета №44012952000224, образувана при „ДЗИ-О.З.” ЕАД, във
връзка с настъпило за времето от 19.00 ч. на 20.09.2020
г. до 14.40 ч. на 23.09.2020 г. в гр. София застрахователното
събитие „кражба”, и сумата от 545.72 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 14.11.2020 г. до
21.12.2020 г.., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния им
предявен размер като неоснователни.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.” ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Б.Б.К., ЕГН **********, със съдебен адрес *** – адв. А.В., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 5 405.00 лв., представляваща
разноски по делото пред СГС.
ОСЪЖДА Б.Б.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***
– адв. А.В., да заплати на „ДЗИ-О.З.”
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 120.00 лв. – разноски за
производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: