Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………/……………..., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Варна, ХХV състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ВИРЖИНИЯ МИЛАНОВА и прокурора при Окръжна
прокуратура–Варна АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, разгледа докладваното от съдия Таня
Димитрова административно дело № 3210/2019 г. по описа на АдмС-Варна, като за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда
на чл. 203, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на Б.К.Б. с ЕГН **********
***, подадена чрез адв. Й.А., с която е предявен иск срещу ОД на МВР Варна за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в
размер на 360 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в
сила на отменителния акт – 29.10.2019 г., представляващи заплатеното адвокатско
възнаграждение във връзка с образуваното КАНД № 1579/2019 г. на АдмС-Варна по
предложение на прокурор за възобновяване на административнонаказателното
производство по Фиш Серия ОВ № **********, издаден от служител на ОД на МВР
Варна, Общинска полиция, което производство с Решение № 2021 от 29.10.2019 г.
по КАНД № 1579/2019 г. на АдмС-Варна е възобновено и е отменен Фиш Серия ОВ №
**********, издаден от служител на ОД на МВР Варна.
Ищецът разяснява, че е
подал молба за отмяна на наложената глоба с процесния фиш, тъй като към датата
на извършване на нарушението, автомобилът е бил продаден от наказаното лице, но
след отказ от Община Варна е подал жалба до ВРС с искане за отмяна на
наложеното наказание, при което с Определение № 1990 от 16.11.2018 г. на ВРС по
АНД № 5127/2018 г. е прекратено производството и е върната жалбата. След
подадена молба до Окръжна прокуратура Варна с искане за иницииране на
предложение за възобновяване на административнонаказателното производство, по
предложение на прокурор е образувано КАНД № 1579/2019 г. по описа на АдмС –
Варна, като с Решение № 2021 от 29.10.2019 г. е възобновено административнонаказателното
производство и е отменен Фиш Серия ОВ № **********, издаден от служител на ОД
на МВР Варна, група „Общинска полиция“.
Твърди се с исковата молба, че по образуваното
КАНД № 1579/2019 г. на АдмС-Варна, ищецът е направил разноски в размер на 360
лева, представляващи заплатеното на 01.10.2019 г. адвокатско възнаграждение по
договор за правна помощ и съдействие (приложен към исковата молба), които
представляват претърпени имуществени вреди, в причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен фиш. Излагат се подробни доводи за наличието на
материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, позовавайки се на ЗОДОВ, на Тълкувателно решение
№ 1 от 15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. ВАС и Тълкувателно решение № 2
от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Претендира се присъждане и на разноски за
настоящото производство.
В хода по същество на делото, процесуалният
представител на ищеца (адв. К. К., преупълномощена от адв. Й. А.) поддържа
доводите и исканията, направени с исковата молба.
Ответникът – ОД на МВР Варна, представляван от гл.
юрисконсулт Г.Г. поддържа становище за неоснователност и недоказаност на исковата
претенция и прави искане за оставянето без уважение на предявения иск.
Ответникът изтъква, че е използван извънреден способ за възобновяване на
производството, като това производство е по вина на ищеца, тъй като договорът
за продажба на автомобила не е регистриран по съответния ред и органът, издал
фиша е нямало как да знае чия собственост е автомобилът, поради което не следва
от неправомерното поведение на собственика да бъде черпена полза за него.
Участващият по делото
прокурор при Окръжна прокуратура – Варна пледира за оставяне без уважение на
исковата претенция, поради неоснователността й. Акцентира се, че ищецът е бил
ответник в производството по възобновяване по предложението на прокурора и е
абсолютно без значение дали страна е направила разноски или не. Сочи се, че
доколкото договорът за продажба на МПС не е регистриран по съответния ред,
допуснатата грешка не е по вина на органа, издал отменения акт.
Административният съд като взе
предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Фиш Серия ОВ № **********, издаден на 17.06.2017
г. от служител на ОД на МВР Варна, група „Общинска полиция“, на Б.К.Б. с ЕГН **********
е наложена глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП – паркирала на 17.06.2017 г. автомобила си с рег. № В5805ВХ в парк
(Приморски парк, пред ресторант „Марше“). Не са налице данни за връчване на
фиша на Б.К.Б..
Във връзка с подадена
жалба до ВРС срещу глобата, наложена с процесния фиш, с Определение № 1990 от
16.11.2018 г. по АНД № 5127/2018 г. на Районен съд – Варна (ВРС) е прекратено
съдебното производство по делото и е върната жалбата, като е прието, че
съгласно процедурата по чл. 186 от ЗДвП, ако нарушителят оспорва нарушението,
размера на глобата или откаже да подпише фиша се съставя АУАН и се прилага
общата процедура, а когато глобата не бъде платена доброволно, фишът се смята
за влязло в сила наказателно постановление, както и че ЗДвП не визира процедура
по обжалване на глоба, наложена с фиш.
По предложение на и.ф.
административен ръководител Окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Варна по
чл. 70, б. „в“ от ЗАНН за възобновяване на административнонаказателното производство
по наложената с процесния фиш глоба е образувано КАНД № 1579/2019 г. на АдмС –
Варна. В това производство Б.К.Б. е представлявана, въз основа на приложено по делото
пълномощно, от адв. Й.А. – ВАК (л. 28 от КАНД № 1579/2019 г. на АдмС-Варна),
като е представена писмена молба-становище (л. 30 от КАНД № 1579/2019 г. на
АдмС-Варна), а видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание на 03.10.2019
г. се е явил и участвал процесуален представител на Б., надлежно преупълномощен
от адв. Й А..
С Решение № 2021 от
29.10.2019 г. по КАНД № 1579/2019 г. на АдмС-Варна е възобновено и е отменен
Фиш Серия ОВ № **********, издаден от служител на ОД на МВР Варна. Решението е
съобщено на страните, като същото е окончателно.
Във връзка с процесуалното представителство по КАНД
№ 1579/2019 г. на АдмС – Варна на ищеца от адв. Й.А. по КАНД № 1579/2019 г. на
АдмС – Варна е представен Договор за правна помощ и съдействие от 01.10.2019 г.
с бланков № Серия Б № 349369 от кочан на Съвета на Варненската адвокатска
колегия. От посочения договор се установява наличието на уговорено адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв., като е отбелязано, че същото е и платено в
брой на 01.10.2019 година.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Във фактическия състав на безвиновната отговорност
на държавата и общините за дейността на администрацията, визирана в чл. 1 от ЗОДОВ, се включват следните кумулативно изискуеми елементи, посочени в чл. 4 от ЗОДОВ: а/ незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; б/ настъпила вреда в правната сфера на
ищеца, която включва реално претърпени щети и пропуснати ползи; б/ вредата
трябва да е настъпила в резултат на тези действия или бездействия и да е налице
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие
или бездействие и вредата.
Под „вреда” следва да се разбира отрицателната
последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото
имуществени и неимуществени интереси на увредения, а под "пряка и
непосредствена" - тази вреда, която следва закономерно от акта и
действието на компетентния административен орган по силата на безусловно
необходимата връзка между тях, което важи и за процесния казус.
При липсата на който и да е от елементите на
фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По аргумент от чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ исковете за
обезщетения за вреди, причинени на граждани и юридически лица при или по повод
изпълнение на административна дейност се разглеждат по реда, установен в АПК.
Искът се явява допустим, с оглед следните
съображения:
Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от
19.05.2015г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС,
делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления,
действия и бездействия по налагането на административни наказания, включително
и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни
на административните съдилища. В мотивите към посоченото тълкувателно
постановление е прието, че независимо, че наказателното постановление не
представлява индивидуален административен акт, определяща за квалифициране на
иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е не правната природа на отменения
акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Посочено е, че
доколкото актът – наказателното постановление се издава от административен
орган, представлява властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни
последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност, като
издаването му е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите
в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност.
Разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от Закона за движението по пътищата приравнява правните
последици на фиша на тези по наказателното постановление, поради което следва
да се приеме, че постановките от посоченото тълкувателно постановление са
приложими в случая, независимо, че става въпрос за фиш, а не за наказателно
постановление.
При съобразяване със задължителната сила на тълкувателното
постановление, предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде
допустим искът по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо
същият да е предявен след отмяна на акта като незаконосъобразен по съответния
ред.
В случая безспорно се установява, че с влязло в
сила Решение № 2021 от 29.10.2019 г. по КАНД № 1579/2019 г. на АдмС-Варна е
възобновено и е отменен Фиш Серия ОВ № **********, издаден от служител на ОД на
МВР Варна, група „Общинска полиция“.
Дали отмяната на акта е посредством оспорването му
в законоустановения срок или по извънреден ред е без значение. Законодателят
използва понятието „по съответния ред“, като не е изключил извънредния,
предвиден в закона, ред за отмяна на актовете.
Претендираните от ищеца вреди са именно във връзка
със съдебното производство по възобновяване и отмяна на процесния
незаконосъобразен фиш, който е отменен.
Ищецът е лице с надлежна процесуална легитимация,
а искът му е насочен против ответник, притежаващ характеристиките по чл. 205 от АПК. Съгласно чл. 94, ал. 1 от ЗМВР, за опазване на обществения ред, охраната
на обекти, безопасността на движението по пътищата и осъществяване на
контролната и административнонаказателната дейност на органите на местното
самоуправление към общините в Република България могат да се изграждат по реда
на чл. 92, ал. 1 звена "Общинска полиция". Контролът и методическото
ръководство върху дейността на звената "Общинска полиция" се
осъществяват от съответните областни дирекции и районни управления на МВР. Според
чл. 94, ал. 4 от ЗМВР, ръководството, организацията на звената "Общинска
полиция", правомощията на техните служители, както и редът за
взаимодействие със структурите на МВР се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. Структурата и правомощията на звената "Общинска
полиция" за правно регламентирани с Наредба № 8121з-422 от 16.04.2015 г.
за организацията и дейността на звената "Общинска полиция", издадена
от министъра на вътрешните работи (Наредбата). Нормата на чл. 2, ал. 1 от
Наредбата предвижда, че звената "Общинска полиция" изпълняват задачи,
свързани с опазване на обществения ред, охраната на обекти, безопасността на
движението по пътищата и осъществяването на контролната и
административнонаказателната дейност на органите на местното самоуправление към
общините в Република България.
Нормативната компетентност на служителите в
групите "Общинска полиция" при ОД на МВР Варна да налагат наказания по
ЗДвП е предвидена в чл. 15, т. 4 от Наредбата. Този текст вменява на тези звена
да изпълняват специфични дейности по недопускане на движение и неправилно
паркиране в забранени зони на територията на общината (автобусни пътни ленти,
спирки на масовия градски транспорт и др.). В конкретния случай, органът,
наложил процесната глоба с фиш, е именно служител на група "Общинска
полиция“ при ОД на МВР Варна.
Разгледан по същество, искът е и основателен.
По отношение на първата предпоставка от
фактическия състав на отговорността – наличие на незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод на
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред:
В подкрепа на посоченото по-горе във връзка с
характера на дейността по административното наказване, следва да се посочи и че
тази дейност по естеството си като дейност на администрацията е насочена към
разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при
спазване на състезателно производство в условията на независимост и
самостоятелност на решаването. Тази дейност е свързана със защитата на реда в
областта на държавното управление и представлява санкционираща управленска
дейност, като издаването на наказателното постановление/фиш за налагане на
глоба по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г.
постановено по тълк. дело № 7/2008 г., на ОСС от І и ІІ колегии на ВАС,
административните съдилища, разглеждащи тези производства като касационна
инстанция по реда на глава дванадесета от АПК, не присъждат разноски в
производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища. В ЗАНН
(до изменението ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), НПК и АПК не е предвиден ред за
присъждане на „разноски“ в производствата по обжалване на наказателни
постановления и въобще в административнонаказателните съдебни производства.
Доколкото дейността по административното наказване,
независимо от правораздавателния й характер,
представлява административна дейност и по аргумент от чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ не
е налице предвиден специален начин на обезщетение, който да прави неприложим
ЗОДОВ, както и предвид Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ОСГ
на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, следва, че именно на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за репариране на процесните разноски като вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразно издадени
наказателни постановления. След като в съдебното производство, в което е
постановена отмяната на наказателното постановление/фиша е ползвана адвокатска
защита, за възстановяването на разходите, за която не е предвиден специален
начин на обезщетяване, то основанието да се търси възстановяване на направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение като вреди е именно чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ.
Както се посочи вече, доколкото разпоредбата на
чл. 186, ал. 7 от Закона за движението по пътищата приравнява правните
последици на фиша на тези по наказателното постановление, следва да се приеме,
че следва да се приеме, че и в случая липсва предвиден ред за репариране на
разноските, направени в съдебното производство по отмяна на фиша, доколкото
същото е с административнонаказателен характер.
В случая към момента на приключване на устните
състезания по КАНД № 1579/2019 г. на АдмС - Варна – 03.10.2019 г. и към момента
на постановяване на решението по КАНД № 1579/2019 г. – 29.10.2019 г.,
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (в редакция след изменението и
допълнението на закона – ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) не се явява действаща
правна норма, поради което следва да се приеме, че единственият ред за присъждане
на имуществени вреди - „разноски“ в производствата по обжалване на наказателни
постановления/електронни фишове/фишове е именно този по ЗОДОВ.
Тъй като безспорно в случая, се установява, че с Решение
№ 2021 от 29.10.2019 г. по КАНД № 1579/2019 г. на АдмС-Варна е отменен Фиш
Серия ОВ № **********, издаден от служител на ОД на МВР Варна, група „Общинска
полиция“, то това обосновава извод, че е налице първата предпоставка за
ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По отношение на втория елемент от фактическия
състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - настъпила вреда в правната
сфера на ищеца:
Платеното адвокатско възнаграждение във връзка с
проведено съдебно производство, в което съдебно производство не е предвиден ред
за възстановяването на тези, извършени от гражданите или юридическите лица
разходи, представлява имуществена вреда – претърпяна загуба.
Безспорно по делото се установява, че във връзка с
отмяната на процесния незаконосъобразен фиш е налице осъществено процесуално
представителство пред АдмС-Варна на настоящия ищец от адв. Й.А., като е налице
и плащане от страна на ищеца на адвокатско възнаграждение по Договор за правна
помощ и съдействие от 01.10.2019 г. с бланков № Серия Б № 349369 в размер на 360
лв., в брой.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. дело № 6/2012 г., когато в
договора по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата е вписан начин на плащане
на адвокатското възнаграждение - в брой и е посочено, че сумата е внесена в
брой, то тогава това вписване за направеното плащане в договора за правна помощ
има характер на разписка и е достатъчно, за да се приеме, че реално е заплатена
сумата.
В случая съдът намира, че е доказано плащането на
сумите по посочения договор за правна помощ и съдействие.
В договора от 01.10.2019 г. е посочено, че е с
предмет правна защита и съдействие по КАНД № 1579/2019 г. на АдмС - Варна,
изразяващи се в процесуално представителство, защита и съдействие, както и че е
договорено адвокатско възнаграждение е в размер на 360 лв., която сума е
посочено, че е платената в брой на 01.10.2019 година.
Така оформен, договорът има характер на разписка за
плащане и удостоверява факта на извършеното плащане в брой. Посоченият договор от
01.10.2019 г. е представен още в рамките на производството по КАНД № 1579/2019
г. пред АдмС - Варна.
След като процесният договор за правна защита и
съдействие е съществувал към момента на осъществяване на процесуалното
представителство по КАНД № 1579/2019 г. на АдмС - Варна и от същия безспорно се
установява, че извършените разходи в брой се отнасят именно за
представителството по това производство, следва да се приеме, че по отношение
на изплатеното от настоящия ищец адвокатско възнаграждение са изпълнени
изискванията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е безспорно установена настъпила
вреда, състояща се в направените разходи за адвокатско възнаграждение за защита
на ищеца срещу процесния фиш, издаден от ОД на МВР Варна.
Предвид Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г.,
постановено тълк. дело № 2/2016г. на ВАС, с което изрично се приема наличието
на причинна връзка по чл. 4 от ЗОДОВ между отмяната на наказателното постановление
(респ. електронния фиш и фиша) и платеното адвокатско възнаграждение, поради
което платеното адвокатско възнаграждение следва да се включи в обема на
вредата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По отношение на третия елемент от фактическия
състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – причинна връзка между фиша и
настъпилия вредоносен резултат за ищеца:
В случая следва да се приеме, че е налице пряка и
непосредствена причинна връзка между издаването на незаконосъобразния фиш и
направените разходи от ищеца във връзка с неговата отмяна под формата на
заплатено адвокатско възнаграждение. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г.,
постановено тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС, въпросът за наличието на пряка и
непосредствена последица между отмяната на наказателното постановление (респ.
електронния фиш и фиш) и съдебните разноски за неговото оспорване е разрешен,
като е прието, че „При предявени пред административните съдилища искове по чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4
от този закон“. Както и във визираното тълкувателно решение се сочи безспорно
потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление (в случая фиш),
тъй като обжалването (в случая производството по възобновяване, инициирано от
прокурора) на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за
защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административнонаказващия орган. Не следва да се
приема, че лицето безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано
от издаденото срещу него наказателно постановление (съответно електронен фиш
или фиш), с цел то да бъде отменено по предвидения от закона ред, който изисква
специални познания, каквито имат адвокатите.
Неоснователно участващият по делото прокурор
настоява, че доколкото КАНД № 1579/2019 г. на АдмС-Варна е образувано по
предложение на прокурора и настоящият ищец е бил ответник, то е без значение
дали е направил или не разноски за адвокатско възнаграждение. Релевантният факт
е участието на настоящия ищец в производството по възобновяване и отмяната на
фиша. Без значение е, че отмяната на фиша е постигната по извънредния ред – по
предложение на прокурора за възобновяване на производството, доколкото и в
качеството си на ответник наказаното лице е участвало в това производство,
респ. има право на защита и право да ползва адвокатска помощ. Следва да се има
предвид, че с оглед и прекратяването на образуваното пред ВРС съдебно
производство по АНД № 5127/2018 г., образувано по жалба срещу въпросния фиш,
единствената възможност да се отмени фишът се явява именно производството по
възобновяване.
По отношение на твърденията на ответника и на
прокурора, че следва да се съобрази, че договорът за покупко-продажба на
процесното МПС не е бил регистриран по съответния ред, респ. издаването на фиша
на името на предходен собственик не е по вина на ответника:
Действително съгласно разпоредбата на чл. 16 от Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни за регистрираните пътни превозни средства (в редакция, действаща към
момента на покупко-продажбата на въпросното МПС – 28.04.2017 г.) изисква при
промяна собствеността на регистрирано превозно средство в 14-дневен срок
праводателят и приобретателят предоставят на съответното звено по регистрация
при "Пътна полиция" копие от договора за прехвърляне на
собствеността. Следва обаче да се има предвид, че съгласно чл. 16, ал. 5 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. придобиването на собственост върху регистрирано
превозно средство се отразява, като се извърши промяна в регистрацията на името
на приобретателя, която промяна изисква подаване на заявление от приобретателя.
Т.е. дори ищецът да е изпълнил задължението си да предостави на органите копие
от договора за прехвърляне на собствеността, промяната в регистрацията на името
на приобретателя не би се постигнала до подаване на заявление от приобретателя.
Последното обосновава извод, че вината за липсата на пререгистрация на МПС на
новия собственик не е на ищеца.
Предвид изложеното налице
е и последната предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника по
ЗОДОВ.
Безспорно се установява наличието на всички
кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ.
Искът се явява основателен и доказан и по размер.
Съдът намира, че претендираният размер на
обезщетението не е прекомерен.
Размерът на наложената глоба с процесния фиш е 50 лева.
По делото е проведено едно съдебно заседание, в което е участвал пълномощникът
на настоящия ищец. В случая размерът на обезщетението за имуществени вреди,
представляващ заплатено адвокатско възнаграждение – 360 лв., не е съобразен с
приложимата разпоредба (чл. 18, ал. 2) от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението,
но не по-малко от 300 лева.
Институтът на обезщетението от непозволено
увреждане не е и не следва да се превръща в средство за неоснователно
обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата- да е "обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие, респ. пропорционален на предоставената
услуга, и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от
причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
Изискването на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата (размерът на възнаграждението да е справедлив и
обоснован) следва да се прилага и когато се определят минималните размери на
адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни
критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания
интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения
са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на
адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този
смисъл е и практиката на Върховния административен съд, във връзка с обжалване
на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – Решение № 9273 от 27.07.2016 г. по адм. д. № 3002 от 2015 г.,
потвърдено с Решение № 5485 от 02.05.2017 г. на петчленен състав на ВАС по адм.
дело №1403/2017 г. Подобни мотиви в този смисъл са изложени и в решение на Съда
на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В
т. 47 от решението СЕС посочва, относно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения: "В случая разглежданата в главните
производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който
би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални
размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане
на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било
условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд
(България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят
по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана
правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване
на качеството на предоставяните услуги."
Изложеното е в потвърждение на тезата, че
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която
предвижда определяне на последните единствено в зависимост от материалния
интерес по спора, без да отчита обема и сложността на свършената работа във
връзка с предоставяне на адвокатска услуга, противоречи на чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, тъй като определените съобразно посочената наредба възнаграждения
не биха могли да са справедливи и обосновани. При противоречие на подзаконов
нормативен акт със закон, следва приложение на чл. 15, ал. 3 от Закона за
нормативните актове.
В случая съдът намира, че процесният размер на
платеното от ищеца адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред АдмС - Варна, във връзка с производството по възобновяване и отмяна на посочения
по-горе фиш не е прекомерен, а съответства, кореспондира на правната и
фактическа сложност на делото и обезпечава легитимни цели и по-специално
справедливото възмездяване на високоотговорния труд на адвоката (в тази връзка
вж. съображенията по т. 1 от Решение на Съда на ЕС (първи състав) от 23.11.2017
г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 и мотивите на решение № 9273 от
27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3002/2015 г., III о.) Касае се до обичаен
като правна и фактическа сложност случай, поради което не са налице основания
за присъждане на обезщетение под 360 лева. Величината на защитавания интерес не
следва да се отъждествява единствено с размера на наложената глоба/имуществена
санкция, а следва да се има предвид, че интересът произтича и от
обстоятелството, че наложените на водачите/собствениците на МПС глоби/имуществени
санкции биха могли да рефлектират при определяне на размера на наказанията за
последващи административни нарушения, при определяне на размера на задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ и като цяло на административнонаказателния
статус на водача/собственика, като могат да бъдат и пречка за реализиране на
други права на наказаното лице.
Гореизложеното обуславя извода, че не са налице
основания да се приеме за прекомерно претендираното обезщетение, изразяващо се
в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. за процесуално
представителство пред АдмС - Варна във връзка с производството по възобновяване
и отмяна на въпросния по делото фиш.
Съдът намира за основателно и
искането за присъждане на законна лихва върху претендираната като обезщетение
сума, считано обаче от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Законната лихва в случая има акцесорен характер и се явява
последица от уважаване на иска, като същата е дължима от датата на предявяване
на иска (в този смисъл Решения на ВАС № 13065/29.10.2018 г. по АД 8399/2017 г.,
№ 12894/24.10.2018 г. по АД № 8483/2017 г., № 12372/15.10.2018 г. по АД № 8472/2017
г. и др.) Трайно в съдебната практика се приема, че е неоснователно искането за
присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на
отмяната на фиша (в случая – 29.10.2019 г.) до датата на предявяване на
исковата молба.
По така изложените съображения исковата претенция
следва да се уважи изцяло по отношение размера на претендираното обезщетение за
вреди, а за лихви – единствено от датата на предявяване на иска.
При този изход на спора ищецът (по арг.: чл. 10,
ал. 3 от ЗОДОВ) има право на разноските, направените в настоящото производство,
както и платените държавна такса и възнаграждение за адвокат.
Претендират се общо 370 лв. разноски, от които 10
лв. платена държавна такса и 360 лв. с ДДС, представляващи платено адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство по настоящото дело. Предвид своевременно
направеното искане от ищеца следва в негова полза като разноски по делото да се
присъди сумата в размер на 370 лв., доколкото не е направено възражение за
прекомерност, а и съдът приема, че същите са реално платени, за което са
представени доказателства – л. 2 и л. 22 от делото.
Водим от изложеното и на основание чл. 203 от АПК
във вр. с чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Варна да заплати на Б.К.Б. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 360
(триста и шестдесет) лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 22.11.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, като обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатеното
адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 01.10.2019
г. с бланков № Серия Б № 349369 по КАНД № 1579/2019 г. на АдмС - Варна, във
връзка с възобновяването на административнонаказателното производство и
отмяната Фиш Серия ОВ № **********, издаден на 17.06.2017 г. от служител на ОД
на МВР Варна, група „Общинска полиция“, отменен с Решение № 2021 от 29.10.2019
г. по КАНД № 1579/2019 г. на АдмС-Варна.
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Б.К.Б. с ЕГН ********** ***, срещу ОД на МВР Варна за осъждане на ответника да
заплати на ищеца в частта, с която е поискано присъждане на законната лихва
върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 360 лв., считано от датата
на влизане в сила на отменителния акт – 29.10.2019 г. до датата на предявяване
на исковата молба – 22.11.2019 г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Варна да заплати на Б.К.Б. с ЕГН **********
***, сумата в размер на 370 (триста и седемдесет) лева, представляваща разноски
по АД № 3210/2019 г. на АдмС-Варна за адвокатско възнаграждение и за държавна
такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: