Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

13.03.2020

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен		съд			ІІ-ри наказателен	състав
На	осемнадесети декември				Година	2019

В публичното заседание в следния състав:

Председател:							ВЯРА АТАНАСОВА
Секретар:	Десислава Стоянова
Като разгледа докладваното от				Съдия АТАНАСОВА
НАХ		дело номер	454		по описа за			2019	година

за да се произнесе, взе предвид следното:

„ЛКС“ ООД гр.Мездра, представлявано от управителя М.З., чрез пълномощник адв. В.Ч. от ВрАК е обжалвало Наказателно постановление № 26-0000308/07.11.2019 година на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Враца, с което, за извършено нарушение на чл.10 §5 б.“а“ т.ii предл.1 от Регламент /ЕО/ № 561/2006 година, е наложена, на основание чл.104 ал.7 предл.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ имуществена санкция в размер на 5 000 лева. Възраженията са в смисъл, че обжалваният административен акт е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила. Счита се също, че е налице неправилно прилагане на материалния закон досежно правната квалификация на деянието. На тези основания се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател адв. Кристина Тошева от ВрАК поддържа искането за отмяна на административния акт.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представители. Постъпило е становище от Началника на ОО „Автомобилна администрация“ гр.Враца, съдържащо доводи в смисъл, че административните актове са издадени в съответствие с процедурните изисквания на ЗАНН и изложеното в тях напълно отговаря на изискванията за тяхното съдържание. По отношение на спора по същество, се посочва, че описаното нарушение се подкрепя по категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ЗАНН и е процесуално допустима.

            Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

На 11.10.2019 година свидетелите К.Г. и К.К. - служители на ОО „АА“ гр.Враца извършили комплексна проверка в офиса на „ЛКС“ ООД в гр.Мездра, обхващаща периода 11.10.2018 година – 11.10.2019 година. Дружеството притежавало лиценз за превоз на товари в република България с № 07470, валиден до 09.08.2026 година. При прегледа на предоставената документация, контролните органи установили, че превозвачът не е осигурил съхранението на тахографските листа за периода на проверката за срок от една година на товарен автомобил марка „Мерцедес”, категория N3, с рег. № ВР 3012 ВР, оборудван с аналогов тахограф марка „Siemens“ И.Д. № 1324.17 и № 1937351. Свидетелят К. приел, че е налице нарушение на чл.10 §5 б.”а”, /ii/, предл.първо от Регламент 561/06 на ЕО, за което съставил АУАН на дружеството – превозвач. Резултатите от комплексната проверка били описани в констативен протокол с регистрационен номер 33-20-13-156/11.10.2019 година.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля К.С.Г. и К.Д.К..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и в НП, и прецени наличната доказателствена маса, намира жалбата за основателна по следните съображения:

В АУАН, съставен на дружеството-жалбоподател, е посочено, че същото, в качеството си на превозвач, не е осигурило съхранението на тахографските листа на 1 бр. товарен автомобил. Актосъставителят, а в последствие и наказващият орган са приели, че е налице нарушение на чл.10 §5 б.“а“ /ii/ предл.1 от Регламент /ЕО/ №561/2006 година.

В хода на проверката за законосъобразност на актовете, която е длъжен служебно да извърши, този състав намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи изначално санкционната процедура. Според наличната в актовете фактическа обстановка, дружеството не е съхранило тахографските листове на товарен автомобил с рег.№ ВР ВР 3012 ВР за периода от 11.10.2018 г. – 11.10.2019 г., но без да се конкретизират датите, респективно периодът, в рамките на който е извършван процесният превоз. Този въпрос е от съществено значение за преценка съставомерността на санкционираното неизпълнение, доколкото в приложената от наказващия орган разпоредба на чл.104 ал.7 предл.1 ЗАвтП е предвидена отговорност за превозвач, извършващ превози за собствена сметка, който не съхранява тахографските листа в период 365 дни. След като не са посочени датите на извършване на превоз от страна на водача не може да се прецени дали към датата на проверката наказаният субект е имал задължение за съхраняване на тахографските листове за процесното МПС, както и дали към датата на съставяне на АУАН е изтекъл едногодишният срок по чл.34 от ЗАНН, в рамките на който може да се инициира административно-наказателно производство за констатираното нарушение. Изложеното позволява да се направи извода, че за да е спазено изискването на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН касателно датата на извършване на нарушението, не е достатъчно да се посочи единствено датата, на която същото е установено. Следва също така да се конкретизира датата, респективно периода, в чиито рамки е бил извършен превозът, за който се отнасят тахографските листове. Този извод не се променя от обстоятелството, че в административните актове е отразен периода, за който се отнася извършената от органите на Областен отдел “АА“ гр.Враца проверка, доколкото посочването на същия, чието начало датира повече от една година преди оточване на административно-наказателното производство, не изключва необходимостта от прецизиране на периода, в рамките на който е бил осъществен самият превоз за който тахографските листове не са били съхранени. В тази смисъл съдът приема, че е налице неяснота в описанието на нарушението, произтичаща от липсата на данни досежно датата, на която е бил осъществен превоз на товари с процесния автомобил. В съдържанието на констативния протокол с резултатите от проверката, послужил като база на възведената в актовете фактическа обстановка, липсва разграничение за всеки един от товарните автомобили на времето, за което се отнася липсата на тахографски листове. При това положение актосъставителят и АНО е следвало да направят такова разграничение в съдържанието на административните актове. Тъй като това не е сторено, е налице неясно и неточно обвинение спрямо действително установената от наказващия орган фактическа обстановка по деятелността на превозвача, което по своя характер е нарушение от категорията на съществените. Безспорно, рамките на обвинението относно периода на извършване на деянието определят обхвата на защитата на дееца. Неясното и непълно обвинение е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление. В тази връзка следва да се има предвид, че за да е обосновано наличието на задължение за съхраняване на такива листа, следва да бъдат посочени факти за действително са осъществени пътувания, за които да съществуват такива тахографски листове. Подобни данни липсват като в АУАН, така и в НП. На следващо място, според показанията на свидетелите Г. и К., в хода на проверката са установени още две нарушения, идентични с настоящото, за които на дружеството – жалбоподател са съставени актове за установяване на административно нарушение. По жалба на юридическото лице против наказателно постановление, издадено въз основна на един от актовете е било НАХД № 461/2019 год., разпределено на настоящия съдия-докладчик. Образувайки административно - наказателни производства за всяко от двете нарушения, актосъставителят, а в последствие и АНО изкуствено са разграничили задължението на нарушителя при констатирано неизпълнение на посочения регламент, налагайки два броя санкции по чл.104 ал.7 пр.първо от Закон за автомобилните превози. Според този състав, налице е неправилно прилагане от страна на контролните органи на разпоредбата на чл.104 ал.7 пр.първо от Закон за автомобилните превози от контролните органи, която санкционира като едно административно нарушение неизпълнението от страна на превозвача на задължението да съхранява тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни, в следствие на което на дружеството – жалбоподател практически са наложени две отделни имуществени санкции за едно и също деяние, което е в разрез със закона. На база констатираното от проверката, актосъставителят е следвало да състави един АУАН за допуснато нарушение с три броя товарни автомобили, което да бъде санкционирано с една имуществена санкция. Обсъденото дотук позволява на настоящия състав да приеме, че са налице пороци в съдържанието на административните актове, които няма как да бъдат санирани в рамките на настоящото съдебно производство. Ето защо наказателното постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

            ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 26-0000308/07.11.2019 година на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Враца, с което за нарушение на чл.10 §5 б.“а“ т.ii предл.1 от Регламент /ЕО/ №561/2006 година, на „ЛКС“ ООД гр.Мездра е наложена, на основание чл.104 ал.7 предл.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, имуществена санкция в размер на 5 000 лева.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

                                                            

                                                                               

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: