Р Е Ш Е
Н И Е
Номер………
Година 2020
Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На десети
юни
Година две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР:ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като разгледа
докладваното от съдията
АНД
№ 1001
по описа за 2020г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Л.Е.“ЕООД против НП №
489742- F531603/14.01.20г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ –Варна в ЦУ
на НАП, с което за нарушение на чл.7 ал.1 вр. ал.2 и ал.3 вр.чл.3 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл.118 ал.1 от ЗДДС, на осн.чл.185 ал.2 от ЗДДС, на „Л.Е.“ЕООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв.
Жалбата е подадена в срок
и от процесуално легитимиран субект, поради което е допустима и приета от
съда за разглеждане по същество.
С жалбата си въззивната страна моли отмяна на НП, алтернативно –
преквалифициране на извършеното и съответно–намаляване размера на санкцията. Необосновано
АНО приел, че е осъществен състава на чл.118 ал.1 от ЗДДС, тъй като в процесния обект имало функциониращо ФУ, а
при проверка на касовата наличност от ФУ и фактическата наличност в касата не
била установена разлика и всички извършени продажби в този търговски обект били
регистрирани и отчетени. ФУ чрез което се регистрират и отчитат продажбите в
проверявания обект било с непроменен адрес на търговския обект, което по
същество не попадало като нарушение в обхвата на нормата на чл.118 ал.1 от ЗДДС
и чл.7 от цитираната Наредба. Административно наказващият орган необосновано и
при липса на каквито и да е доказателства неправилно приел, че жалбоподателят е
осъществил състава на чл.118 ал.1 от ЗДДС, в резултат на което е наложил и
имуществената санкция по чл.185 ал.2 от ЗДДС. Била допусната грешка от
лицензираната фирма по поддръжка на ЕКА, която не променила своевременно адреса
на търговския обект и неставало въпрос за използване и въвеждане в експлоатация
на устройство нерегистрирано в НАП. Незабавно след проверката допуснатата
грешка била отстранена. Всички приходи
от използваното ФУ били отразени и
жалбоподателят не бил допуснал нарушение, водещо до неотразяване на
приходи.
В
съдебно заседание, въззивната страна не изпраща представител, в писмена
моли НП да бъде отменено на основанията в жалбата.
Представителят на
въззиваемата страна изразява становище за потвърждаване на НП.
Като прецени събраните по делото
доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
На 10.12.2019г. служители на НАП
извършили проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС -
офис за куриерски услуги в гр.Варна, бул."Сливница" №181А,
стопанисван от „Л.Е." ЕООД с ЕИК *********. При проверката констатирали,
че на този обект няма офис и не се извършва търговска дейност.
На същата дата - 10.12.2019г. в 13:50ч, е
установено, че проверяваният търговски обект-офис за куриерски услуги се е
преместил на друг адрес в гр.Варна, ул."Уста Колю Фичето" №19. При
извършената там проверка констатирали, че в новия обект дружеството продължава да използва ФУ, въведено в експлоатация и регистрирано за
обекта на бул.“Сливница“181а, но не и за обекта на ул."Уста Колю
Фичето" №19. Не се установила разлика между отчетената и фактическата
касова наличност. Бил представен договор за наем №12/2019г. от който се
установило, че помещението на адрес гр.Варна, ул."Уста Колю Фичето"
№19 е наето на 29.10.2019г.
За
това , че като задължено лице по чл. 3 от Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. на
МФ, в обекта си на ул.“Уста Колю Фичето“19, Л.Е." ЕООД нямало монтирано,
въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство за
регистриране и отчитане на оборотите от извършваните продажби от датата на
започване на дейността на обекта - 29.10.2019г. срещу дружеството бил съставен
АУАН, а в последствие било издадено и обжалваното НП за нарушение на на чл.7
ал.1 от Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните и изготвени по реда на НПК доказателства
и доказателствени средства:
Съдът кредитира показанията на св.Д. като последователни,
непротиворечиви и логични. Те се подкрепят и от писмените доказателства
по делото – материалите по АНП, вкл. АУАН, протокол за проверка сер. АА
№0354607/10.12.2019год. и протокол сер.АА №0354606, договор за наем, справка на
лицата работещи по трудови правоотношения, опис на паричните средства,
разпечатки на дневни отчети от наличния в обекта касов апарат.
Фактическата обстановка не се оспорва от
страните, като аргументите за отмяна на НП са правни.
Съдът, предвид становищата на страните
и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:
При провеждане на АНП не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление и АУАН са издадени от компетентни лица и в
предвидения от закона срок. Нарушението е описано пълно и точно и от фактическа
и от правна страна. Описани са всичките му съставомерни признаци, описани са и
всички относими към тях факти. Направена е съответна правна квалификация и не е
налице противоречие между обстоятелствената и диспозитивната част на НП.
Неправилно е приложен материалният закон.
Според чл.7 ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. "Лицата по чл. 3
са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта". Не е осъществен
съставът на това нарушение,тъй като обектът на ул.“Уста Колю Фичето“ 19 е
функционирал с въведено в експлоатация и свързано с НАП фискално устройство.
Това устройство е било регистрирано за обект на бул. „Сливница“181а. След
преместване на обекта от бул „Сливница“181а на
ул.“Уста Колю Фичето“19, било преместено и ФУ. Според чл.19 ал.2 от Наредба Н-18 /
редакция ДВ, бр. 52 от 2019 г., в сила
от 2.07.2019 г./, при промяна на търговския обект, в деня на настъпване на
промяната, лицето по чл.3 отразява и в заглавната част на касовата бележка
новия адрес на търговския обект и чрез фискалното устройство изпраща съобщение
към НАП съгласно приложение № 17. Безспорно е видно от тази норма, че при
промяна на обекта не е необходимо ново ФУ, или нова регистрация, а само
отразяване в касовата бележка и
съобщение към НАП. Това налага не само фактическия, но и правния извод, че
обектът не е функционирал без въведено в експлоатация и свързано с НАП фискално
устройство и не е осъществен състава на нарушение по чл. 7 ал.1 от Наредба
Н-18/2006г. Категорично не е са осъществени и признаците на състава на
нарушението по чл.118 ал.1 от ЗДДС, тъй като е било изпълнено задължението на
търговеца да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство.
Извършено е нарушение на чл.19 ал.2 от същата наредба. Субект
на задължението за отбелязване и уведомяване на НАП е лицето по чл.3, поради
което именно „Л.Е.“ЕООД е и субект на нарушението по чл.19 ал.2 от Наредба Н-18/2006 г. Чл.185 ал.2 от ЗДДС предвижда наказание за
всяко лице, което извърши, или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или
на нормативен акт по неговото прилагане, като по отношение размера на
наказанието, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, препраща
към санкцията по чл.185 ал.1 от ЗДДС. Наредба
Н-18/2006 г. е издадена от МФ на осн. чл 118 ал.4 от ЗДДС, поради което
неизпълнението на този подзаконов нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС е наказуемо именно по чл.185 ал.2 от ЗДДС. Следва да бъде приложена
санкцията на ал.1, тъй като, видно от доказателствата по делото, нарушението не
е довело до неотчитане на приходи.
Това, че нарушението се дължи на неизпълнение на задължение на
лицето, извършващо сервизното обслужване,
не променя факта, че задълженото лице по чл.3 от Наредбата е именно „Л.Е.“ЕООД,
поради което именно то е субект на нарушението по чл.19 ал.2 от Наредба
Н-18/2006г., още повече, че чл.185 ал.2 от ЗДДС предвижда
административно-наказателна отговорност включително и за допустителство като
форма на изпълнително деяние.
Случаят не е маловажен по см.чл. 28 от ЗАНН. Не са налице такива
по брой и значимост смекчаващи отговорността обстоятелства, които да доведат до
извод, че този случай на нарушение на чл. 19 ал.2 от Наредба Н-18 е с по-ниска
степен на обществена опасност от този род.
Горното
нарушение обаче, следва да се счита извършено в деня на промяната - денят в
който е започнала дейност в новия обект, без да е направено отбелязване в
касовата бележка и без да е изпратено съобщение до НАП. Денят на промяната не е установен от АНО и
не е описан от фактическа страна нито в
АУАН, нито в наказателното постановление. Сочи се дата на договор за наем, но
наемането на едно помещение съвсем не означава, че същото започва да функционира като търговски
обект още от първия ден на договора и че още същият ден обектът е бил преместен
от бул.“Сливница“181а на ул.“Уста Колю Фичето“19. Датата на прехвърляне на
дейността в новия обект е датата на нарушението и като такава тя е не само
съставомерен признак, но и правно значимо обстоятелство, срещу което се гради
защитата на въззивната страна. Ето защо, поради неустановяването и
непосочването на това обстоятелство в АУАН и НП, датата на промяната се явява ново
обстоятелство, факт, срещу който въззивната страна не се е защитавала до
настоящия момент.
На
основание чл.84 от ЗАНН за производството пред съда по разглеждане на жалби
срещу наказателни постановления, се прилагат правилата на НПК. Съгласно чл.334 т.3 вр.чл.337 ал.1 т.2от НПК,
съдът може да измени НП, като приложи закон за същото, еднакво, или по-леко
наказуемо нарушение. Въззивният съд може да измени НП, обаче, само при същите
факти-само ако няма промяна в обстоятелствената част на обвинението. Ако има
едновременно промяна и от фактическа и от правна страна, то това би означавало
въззивният съд да наложи наказание за съвсем ново нарушение, което е
недопустимо. Поради това, неправилното приложение на материалния закон в случая
води до извод за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Предвид наличието на предпоставки за
отмяна на НП, съдът намира, че не следва да се произнася по справедливостта на
наказанието.
Въззивната
страна на е направила искане за присъждане на разноски.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 489742-
F531603/14.01.20г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ –Варна в ЦУ на НАП,
с което за нарушение на чл.7 ал.1 вр. ал.2 и ал.3 вр.чл.3 ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл.118 ал.1 от ЗДДС, на осн.чл.185 ал.2 от ЗДДС,
на „Л.Е.“ЕООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК
пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: