№ 18188
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В.Т.Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20241110108600 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310, т. 1 ГПК, вр. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
Образувано е по искова молба, подадена от Т. Л. Д., чрез адв. В. В., срещу „Частно
основно училище Цар Симеон Велики“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване
на уволнението за незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ за възстановяване на ищцата на предишната работа на длъжност „учител,
общообразователен предмет в прогимназиален етап“ в ответното дружество; и иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата в общ размер на 3464 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа
поради уволнението за периода от 19.12.2023 г. (след уточнение, направено в проведеното на
17.06.2024 г. открито съдебно заседание) до 15.02.2024 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума.
В исковата молба се твърди, че по силата на сключен между страните трудов договор
№ 194 от 22.02.2022 г. ищцата заемала длъжността „учител, общообразователен предмет в
прогимназиален етап“ в ответното дружество с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 1732 лева. Със Заповед № 166 от 15.12.2023 г. работодателят прекратил трудовото
правоотношение на ищцата на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – поради неявяването й на
работа в периода от 30.10.2023 г. до 25.11.2023 г. Оспорва уволнението като
незаконосъобразно. Твърди, че още в началото на 2023 г. директорът на ответното училище
бил уведомен, че от 18.03.2023 г. ищцата започва ин-витро лечение в Турция. След две
1
неуспешни процедури, през месец ноември 2023 г. се наложило стартирането на трета
такава. За посоченото обстоятелство работодателят бил уведомен с молба вх. №
150/25.10.2023 г. Процедурата приключила на 28.11.2023 г., като на 13.12.2023 г.
бременността на ищцата била потвърдена. Ответното дружество многократно било
уведомявано, че Т. Д. се намира в напреднал етап на лечение ин-витро, поради което същата
се ползвала със закрилата на чл. 333, ал. 5 КТ. Възразява, че работодателят не бил поискал
предварително разрешение от Инспекцията по труда за уволнението на ищцата, поради
което същото било незаконно. Освен това уволнителната заповед била немотивирана, тъй
като при налагане на дисциплинарното наказание ответникът не съобразил нито
обстоятелствата, при които било извършено твърдяното нарушение, нито поведението на
служителя. Причините за отсъствието на Т. Д. от работа били добре известни на
работодателя, но не били съобразени при издаване на оспорената заповед. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Частно основно
училище Цар Симеон Велики“ ЕООД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило
становище по същата чрез адв. Б. Д.. Процесуалният представител оспорва изцяло
предявените искове като неоснователни, както и изложените в исковата молба фактически и
правни твърдения. Твърди, че работодателят спазил сроковете за налагане на дисциплинарно
наказание, заповедта била издадена от лице в кръга на правомощията му да осъществява
дисциплинарна власт и същата била мотивирана, съдържаща изискуемото от закона
съдържание. Твърди, че работодателят не само не е препятствал ищцата при извършване на
ин-витро лечение, но й съдействал, като е разрешавал всеки един поискан от служителя
отпуск. Последният разрешен такъв бил за периода от 04-ти до 27-ми октомври 2023 г. На
30.10.2023 г. ищцата следвало да се яви на работа, но това не се случило нито на този ден,
нито в някой от следващите работни дни. От страна на служителя не бил осъществен
контакт с работодателя и не била изпратена информация за причините за отсъствието й от
работа. На Т. Д. били изпратени две нотариални покани за даване на обяснения и
представяне на документи, но същите останали без отговор. Твърди, че след спазване на
предвидената в Кодекса на труда процедура и поради продължаващото отсъствие от работа,
на 15.12.2023 г. работодателят издал оспорената заповед. Последната била връчена на
ищцата лично на 19.12.2023 г. Възразява, че служителят не бил уведомил работодателя си за
необходимостта да отсъства от работа през периода от 30.11.2023 г. до 19.12.2023 г. Въпреки
отправената покана, ищцата не представила никаква информация, нито необходимата
медицинска документация за състоянието си, обосноваващо наличието на претендираната
закрила. Твърди, че от приложените към исковата молба писмени доказателства се
установявало, че към датата на връчване на поканата за даване на обяснения, както и на
заповедта за уволнение ищцата е разполагала с медицински документи, които е могла, но е
решила да не представя на работодателя си. Освен това възразява, че твърдяната закрила по
чл. 333, ал. 5 КТ не била налице, тъй като към датата на връчване на заповедта за уволнение
– 19.12.2023 г. ищцата вече не е била в напреднал етап на лечение ин-витро по смисъла на §
1, т. 13 ДР КТ, тъй като ембриотрансферът бил извършен на 28.11.2023 г. Ето защо моли
2
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като потвърди
законността на извършеното уволнение. Претендира направените по делото разноски,
включително за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата Т. Л. Д., редовно призована, не се явява лично,
представлява се от адв. В.. Процесуалният представител поддържа исковата молба и оспорва
депозирания отговор. В хода на устните състезания моли съда да уважи предявените искове.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства се
установявало, че към датата на уволнението ищцата вече била бременна. Твърди, че
работодателят бил непрекъснато уведомяван както за започването на процедурата по ин-
витро, така и за нейното развитие и въпреки това предприел стъпки по прекратяване на
трудовия договор на служителя. Претендира направените по делото разноски, за които
представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение. Депозира писмена защита, в която излага
допълнителни доводи и съображения в подкрепа на направените възражения.
В съдебно заседание ответникът „Частно основно училище Цар Симеон Велики“
ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. Д. и адв. С.. Процесуалният представител
поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания изразява становище, че
оспореното уволнение било законосъобразно, като били спазени всички процедури и
срокове на налагане на дисциплинарното наказание. Безспорно било установено, че ищцата
била извършила тежки нарушения на трудовата дисциплина, като в периода от 30.10.2023 г.
до 15.12.2023 г. или 36 работни дни не се явила на работа, без да представи каквито и да
било документи или обяснения във връзка с отсъствието си. Към датата на уволнението
служителят не се ползвал със закрилата по чл. 333, ал. 5 КТ, тъй като нито фактически била
в напреднал етап на лечение ин-витро, нито била уведомила работодателя си за това. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като
потвърди законността на извършеното уволнение. Претендира направените по делото
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която
подробно мотивира направените искания.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Не се спори по делото, че през процесния период между страните съществувало
валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 194 от
22.02.2022 г., със сключването на който ищцата приела да изпълнява длъжността „учител,
общообразователен предмет в прогимназиален етап“ в ответното дружество, при непълен
работен ден – 4 часа от 08,00 ч. до 12,00 ч., с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 1732 лева и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година или 72,74 лева. Видно от отбелязване
в трудовия договор, Т. Д. постъпила на работа на 14.03.2022 г.
3
С допълнително споразумение от 31.08.2022 г. към трудовия договор страните приели,
считано от 01.09.2022 г. ищцата да премине на непълно работно време от 6 часа – от 08,00 ч.
до 14,00 ч., с основно трудово възнаграждение в размер на 1979 лева и допълнително
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 83,12
лева.
Видно от представена по делото длъжностна характеристика за длъжността „учител,
общообразователен предмет в прогимназиален етап“, основните функции и трудови
задължения на ищцата включвали: да изпълнява нормата за задължителна преподавателска
работа; да познава училищната документация, с която работи; да планира и подготвя
учебния процес; да използва подходящи образователни стратегии, методи и техники; да
съдейства за максимално развитие и изява на личностния потенциал на всеки ученик.
Длъжностната характеристика била връчена на ищцата на 15.03.2022 г., видно от
отбелязване в нея.
От имейл кореспонденция между ищцата и управителя на ответното дружество се
установява, че работодателят е бил уведомен за началото на ин-витро процедурата през м.
февруари 2023 г. в болница „Бахчеджи“, Истанбул, за фоликуларната пункция и неуспешния
фреш трансфер през м. март 2023 г., за предстоящия замразен ембриотрансфер през м. май
2023 г. и за неуспеха от тази процедура.
С уведомление вх. № 94/18.07.2023 г. ищцата уведомила работодателя си, че е в
напреднал стадий на провеждано лечение ин-витро чрез методите на асистирана
репродукция в Клиника „Бахчеджи“, Истанбул. На основание чл. 313а КТ представила
обобщаващ доклад от лечението, издаден от турската клиника като компетентен здравен
орган. Във връзка с искане на работодателя за представяне на официален документ от
компетентен здравен орган с посочване на датата на фоликуларната пункция и прогнозната
дата на ембриотрансфера, ищцата депозирала писмено становище вх. № 97/14.08.2023 г., към
което приложила 2 броя служебни бележки съответно от 25.07.2023 г. и 14.08.2023 г.,
носещи логото, подпис и печат на турската клиника и удостоверяващи, че Т. Д. се намира в
напреднал етап на лечение ин-витро чрез методите на асистирана репродукция.
С молба вх. № 131/04.10.2023 г. ищцата поискала от работодателя си да й разреши
ползването на 18 дни платен годишен отпуск през периода от 04.10.2023 г. до 23.10.2023 г.,
вкл., която молба била удовлетворена от ответника, видно от писмо изх. № 158/04.10.2023 г.
Посоченото обстоятелство се потвърждава от справка изх. № 211/18.03.2024 г., като
служителят следвало да се яви на работа на 30.10.2023 г.
На 25.10.2023 г. ищцата изпратила до ответното дружество писмено становище с вх. №
150/25.10.2023 г., в което поискала трудоустрояване на подходяща работа с оглед
продължаващото ин-витро лечение и предстоящите през м. ноември 2023 г. манипулации.
От представени 6 броя констативни протоколи се установява, че в периода от
30.10.2023 г. до 07.11.2023 г., включително Т. Д. не се явила на работа в рамките на
установеното работно време. Направената констатация била удостоверена с подписите на
4
М.Д. и М.А..
Видно от служебна бележка, издадена от болница Бахчеджи, Истанбул, на 11.11.2023 г.
започнала подготовката за замразен ембриотрансфер. Контролният преглед бил осъществен
на 21.11.2023 г. в същата клиника, а на 28.11.2023 г. била извършена самата процедура по
трансфера.
На 25.11.2023 г. на ищцата била връчена покана за даване на писмени обяснения във
връзка с неявяването й на работа от 03.11.2023 г. до настоящия момент, като служителят бил
предупреден, че отсъствието от работа без основание в продължение на два последователни
работни дни представлявало нарушение на трудовата дисциплина и работодателят можел да
наложи дисциплинарно уволнение. Т. Д. била поканена да представи писмените си
обяснения в 3-дневен срок от получаване на нотариалната покана.
От амбулаторен лист № 1499 от 13.12.2023 г. се установява, че на посочената дата Т. Д.
била прегледана от д-р А.К. и бременността й била потвърдена. Видно от удостоверение за
раждане № ********** от 12.08.2024 г., издадено от Столична община, район „Витоша“, на
08.08.2024 г. ищцата родила момиченце.
Със Заповед № 166/15.12.2023 г. на управителя на ответното дружество, на основание
чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на
работа в течение на два и повече от два последователни работни дни, на ищцата било
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В заповедта било прието, че в периода от
30.10.2023 г. до 25.11.2023 г., включително, Т. Д. не се явила на работа, не уведомила
работодателя си за предстоящото отсъствие и не представила никакви документи за
причините за неявяването си на работа. В предоставения й 3-дневен срок не депозирала
писмени обяснения, въпреки дадената й възможност. При тези данни работодателят приел,
че извършените нарушения на трудовата дисциплина били достатъчно сериозни, поради
което наложил на ищцата на най-тежкото дисциплинарно наказание – „уволнение“ и
прекратил трудовия й договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ без предизвестие, считано
от датата на връчване на заповедта за уволнение. Видно от отбелязване в нотариалната
покана, заповедта за уволнение била връчена на служителя лично на 19.12.2023 г.
От извършена констатация в съдебно заседание на трудовата книжка на ищцата в
оригинал се установява, че след уволнението й от ответното дружество, на 15.02.2024 г. Т. Д.
постъпила на работа при следващ работодател – „ЧСУ Увекинд“ ЕООД, на пълен работен
ден, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2450 лева.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на
ищцата е разпитан свидетелят П.О.Д., който е неин съпруг, а по искане на ответника –
свидетелката М.М.Д., която заема длъжността „административен директор“ в дружеството.
От показанията на свидетеля П.Д. се установява, че още в самото начало на ин-витро
процедурата ищцата уведомила управителя на ответното дружество за намеренията си да
стане майка и г-жа В. напълно я подкрепяла. През месец март 2023 г. била извършена
фоликуларната пункция в клиниката в Истанбул, а през месец май бил направен
5
ембриотрансфер, който обаче бил неуспешен. През месец юни същата година настъпил
разрив в отношенията между страните, като Т. Д. упълномощила трето за спора лице,
представило се за адвокат, да я представлява пред работодателя й, докато двамата със
съпруга й се занимават със следващия ембриотрансфер и всички съпътстващи медицински
процедури. Свидетелят е категоричен, че на 25.10.2023 г. съпругата му изпратила имейл до
управителя на ответното дружество, в което я уведомявала, че заминават за Турция за ин-
витро процедурата. Последната започнала на 11.11.2023 г., а трансферът трябвало да бъде
извършен между 22-ри и 25-ти ноември, но поради медицински причини се наложило да
изчакат 3-4 дни. Затова свидетелят и съпругата му се прибрали в България и на 25.11.2023 г.
ищцата получила нотариалната покана за даване на обяснения. След два дни съпрузите
отново заминали за Турция. В началото на декември ищцата била в тежко здравословно
състояние, а през януари следващата година дори се наложило хоспитализирането й. През
цялото време комуникацията с работодателя била оставена в ръцете на представилата се за
адвокат жена до получаване на нотариалната покана за дисциплинарното уволнение на Т. Д..
Свидетелят установява, че през декември месец не е можело да представят на работодателя
никакви документи, защото трябвало да минат поне три дни след това. По думите на П.Д.
след изтичане на разрешения й отпуск, който продължил до 23.10.2023 г., вкл., ищцата не
отишла на работа, тъй като трябвало да заминат за Турция за следващия ембриотрансфер.
Думите на свидетеля по релевантните обстоятелства не противоречат на казаното от
другия свидетел – М.Д.. Последната потвърждава, че до 30.10.2023 г. ищцата депозирала
множество молби до работодателя, в които го уведомявала, че е в ин-витро процедура, като
ползвала различни видове отпуск. След тази дата, когато трябвало да се яви на работа,
комуникацията с Т. Д. прекъснала. Служителят не се явил на работа не само на 30.10.2023 г.,
но и през всички следващи работни дни. Нямало отговор на двете изпратени от
работодателя нотариални покани. От страна на служителя не били изпратени никакви
документи, нито информация какво е състоянието й. След като изчакал да минат няколко
дни от получаване на поканата за даване на обяснения, работодателят прекратил трудовия
договор на ищцата.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели по релевантните факти като
обективни, последователни, подробни и логични. Обстоятелството, че П.Д. е съпруг на
ищцата, а М.Д. и към настоящия момент е служител на ответното дружество, не е основание
само по себе си за дискредитиране на техните показания. Съгласно чл. 172 ГПК показанията
на свидетели, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се
преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната тяхна заинтересованост. Думите на свидетелите, освен че се допълват взаимно,
напълно кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.
Обстоятелството, че същите са в лични, респ. служебни отношения с всяка от страните, им е
дало възможност да придобият преки впечатления както от начина, по който протекло
проведеното на ищцата ин-витро лечение, така и от обстоятелствата, при които било
наложено оспореното в настоящото производство дисциплинарно наказание „уволнение“,
6
като съдът няма основание да смята, че при свидетелите липсват способността и желанието
вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В производството по съдебен ред за признаване на уволнението за незаконно и за
неговата отмяна доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на
субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото
правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да
установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по
делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява предпоставките за
законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в исковата
молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и предвидените
преклузии. Съгласно трайно установената практика ищецът по иск за признаване на
уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които
опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя. Съдът не може да
обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не може да се произнася
по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца в исковата молба. Щом в
исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за
незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не може да се произнася по него
(вж. Решение № 216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ВКС, ІІІ Г.О., Решение № 258 от
01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ВКС, ІV Г.О. и цитираните в последното решения).
Първият и основен довод за незаконност на наложеното дисциплинарно наказание,
наведен в исковата молба, е за нарушена закрила по чл. 333, ал. 5 КТ, с която се ползвала
ищцата към датата на уволнението – същата се намирала в напреднал етап на лечение ин-
витро, като извършеният на 28.11.2023 г. ембриотрансфер бил успешен и на 13.12.2023 г.
бременността на Т. Д. била потвърдена. Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 5 КТ бременна
работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение
ин-витро, може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и
12 КТ, както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6 КТ. В случаите на чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ уволнението може да стане само чрез предварително разрешение на
инспекцията по труда. Следователно, нормата на чл. 333, ал. 5 КТ регламентира т. нар.
абсолютна закрила за бременни служителки и такива в напреднал етап на лечение ин-витро
за непосочените в нея уволнителни основания (чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ), а за посочените
основания за прекратяване на трудовото правоотношение – по чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12 КТ
(с предизвестие) и по чл. 330, ал. 2, т. 6 (без предизвестие, какъвто е и настоящият случай),
закрилата е относителна, т. е. може да бъде преодоляна чрез предварително разрешение от
съответния компетентен орган. Кога една работничка или служителка е в напреднал етап на
7
лечение ин-витро е определено в § 1, т. 13 ДР КТ – това са работнички и служителки, които
са в етап на лечение чрез методите на асистирана репродукция, включващ периода от
фоликуларната пункция до ембриотрансфера, но не повече от 20 дни. Липсата на
изключение от предвиденото 20-дневно ограничение означава, че по смисъла на закона
ищцата е била в напреднал етап на лечение ин-витро от 18.03.2023 г., когато била извършена
фоликуларната пункция, до 07.04.2023 г., когато е изтекъл 20-дневният срок, тъй като до тази
дата ембриотрансфер не е бил осъществен. Следователно, формално към датата на
уволнението – 19.12.2023 г. ищцата не се е намирала в напреднал етап на лечение ин-витро.
Направените в тази насока възражения в отговора на исковата молба са основателни.
От друга страна обаче, последният замразен ембриотрансфер, осъществен на 28.11.2023
г., е бил успешен и на 13.12.2023 г. бременността на ищцата е била потвърдена. Към датата
на уволнението – 19.12.2023 г. Т. Д. е била бременна и на това основание се е ползвала от
закрилата по чл. 333, ал. 5 КТ. В тази връзка следва да бъде разгледано възражението на
ответника, че поради неизпълнение на задължението по чл. 313а КТ от страна на уволнената
служителка, липсвало основание за прилагане на чл. 333, ал. 5 КТ и за работодателя не
съществувало задължение да иска предварително разрешение от Инспекцията по труда. В
отговора на исковата молба се твърди, че както към датата на получаване на поканата за
даване на обяснения – 25.11.2023 г., така и към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение между страните – 19.12.2023 г., Т. Д. е разполагала с документи,
удостоверяващи състоянието й, но сама решила да не ги представя на работодателя.
Действително в чл. 313а, ал. 1 КТ е предвидено, че бременната работничка или служителка,
както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, ползва права по чл.
140, ал. 4, т. 2, чл. 147, ал. 1, т. 2, чл. 157, ал. 2, чл. 307, чл. 309, чл. 310 и чл. 333, ал. 5 КТ
след удостоверяване на състоянието си пред работодателя с надлежен документ, издаден от
компетентните здравни органи. Константна и непротиворечива е съдебната практика, че
задължението за уведомяване по чл. 313а КТ е условно, тъй като е свързано с личния
характер на обстоятелството, подлежащо на съобразяване от работодателя. Затова се
приема, че задължението на ползващата се със закрила работничка или служителка по чл.
313а КТ възниква от момента, в който бъде известена от работодателя за такива факти, от
които за нея настъпват и съответните права. Заявлението на работодателя, че прекратяването
на трудовото правоотношение ще настъпи след изтичане на срока на предизвестието, е такъв
факт (вж. Решение № 342 от 02.01.2013 г. по гр. д. № 240/2012 г., ІІІ г. о., ВКС).
В настоящия случай обаче работодателят е прекратил трудовия договор с ищцата на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, т. е. без предизвестие, в момента на връчване на заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. И макар към този момент Т. Д. вече
да е била бременна, поради прекратяване на трудовото й правоотношение без предизвестие
тя е била лишена от възможността да изпълни задължението си за уведомяване преди да
настъпи действието на уволнението. Служителката е могла да съобщи на работодателя си за
обстоятелството, обуславящо наличието на закрила по чл. 333, ал. 5 КТ, и да представи
съответния документ едва със завеждане на исковата молба. Ето защо нейното поведение не
8
може да се прецени като изричен отказ, умишлено затаяване на информация или умишлено
въвеждане в заблуждение на работодателя – обстоятелства, които лишават работника или
служителя от закрилата по чл. 333 КТ съгласно трайната съдебна практика (вж. Решение №
246 от 12.07.2013 г. по гр. д. № 711/2012 г., IV г. о., ВКС, Решение № 492 от 17.06.2010 г.по
гр. д. № 477/2010 г., ІV г. о., ВКС). Направеното в тази насока възражение в отговора на
исковата молба не може да бъде прието. Дори да се приеме, че ищцата е имала задължение за
уведомяване преди уволнението, неизпълнението на това задължение няма правно значение
за действието на закрилата и тя се прилага независимо от това дали работодателят е бил
уведомен. Този извод следва от обективния характер на закрилата по чл. 333 КТ, която има
за цел да запази работника или служителя от неблагоприятните последици на уволнението
по социални и хуманни критерии (вж. Решение № 492 от 17.06.2010 г.по гр. д. № 477/2010 г.,
ІV г. о., ВКС, Решение № 247 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 960/2010 г., III г. о., ВКС, Решение
№ 230 от 01.11.2016 г. по гр. д. № 502/2016 г., III г. о., ВКС, Определение № 2381 от
07.08.2023 г. по к. гр. д. № 710/2023 г., ІV г.о., ВКС).
Не води до извод за недобросъвестно упражняване на правото по чл. 333, ал. 5 КТ от
страна на ищцата и обстоятелството, че не е дала обяснения по реда на чл. 193 КТ. От една
страна същата е уведомила работодателя си за продължаване на процедурата ин-витро през
м. ноември 2023 г., но към 25.11.2023 г, когато е получила искането за обяснения, нито е бил
извършен замразеният ембриотрансфер (който се е осъществил на 28.11.2023 г.), нито към
този момент Т. Д. е знаела, че този път процедурата ще бъде успешна. Освен това
уточнението в поканата по чл. 193 КТ, че неявяването на работа без уважителни причини е
нарушение на трудовата дисциплина, за което може да бъде наложено дисциплинарно
уволнение, не представлява изявление на работодателя, че непременно ще прекрати
трудовото правоотношение между страните. При констатирано дисциплинарно нарушение
законът е предоставил на работодателя преценката дали да наложи дисциплинарно
наказание и какво точно да бъде то. Към момента на искане на обяснения неговата воля все
още не е ясна, поради което няма как да се очаква от служителя да предвиди изхода от
дисциплинарното производство. Трето, за ищцата е било обективно невъзможно да спази
указания й от ответника 3-дневен срок за депозиране на писмени обяснения, защото след
получаване на нотариалната покана е трябвало да се върне със съпруга си в Турция за
извършване на насрочения ембриотрансфер.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение между страните – 19.12.2023 г. ищцата е била бременна,
поради което се е ползвала със закрилата по чл. 333, ал. 5 КТ. Не е налице изключение от
принципа, че закрилата има обективен характер, доколкото по делото не беше установено
недобросъвестно поведение от страна на уволнената служителка. За да преодолее закрилата,
с която се е ползвала Т. Д., работодателят следвало да изиска и получи предварително
разрешение от инспекцията по труда. По делото няма нито данни, нито твърдения, че такова
разрешение е налице. Доколкото специалната закрила по чл. 333, ал. 5 КТ, с която се
ползвала ищцата към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, не е била
9
преодоляна от работодателя по предвидения в закона ред, уволнението подлежи на отмяна
като незаконно, без да се разглежда трудовият спор по същество (вж. Решение № 141 от
31.10.2018 г. по гр. д. № 3339/2017 г., ІІІ г. о., ВКС). Това обуславя основателност на
предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, който следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Предпоставките за уважаване на иска за възстановяване на уволнения работник на
предишната работа са две – признаване на уволнението за незаконно и наличие на трудово
правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконно прекратено. С оглед изхода
на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и предвид липсата на твърдения
относно втората предпоставка, съдът намира, че искът на ищцата за възстановяването й на
предишната работа на длъжност „учител, общообразователен предмет в прогимназиален
етап“ в ответното дружество се явява основателен и като такъв също следва да бъде
уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
За да бъде уважен искът за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е
останал без работа поради уволнението, е необходимо установяването на следните
предпоставки: оставането без работа, неговата продължителност, причинната връзка с
уволнението и размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е
получил преди уволнението. Настоящият съдебен състав намира, че с приетите по делото
доказателства бяха установени по несъмнен начин всички предпоставки за възникване в
полза на ищцата на правото на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Размерът на брутното
трудово възнаграждение на Т. Л. Д. за последния пълен отработен месец преди уволнението
се установява от представеното с отговора на исковата молба допълнително споразумение от
31.08.2022 г. към сключения между страните трудов договор, а именно 1979 лева. За исковия
период – от 19.12.2023 г. до 15.02.2024 г., съдът на основание чл. 162 ГПК изчисли, че
дължимото на ищцата обезщетение за оставането й без работа поради уволнението възлиза
на 3581,05 лева (659,67 лева за периода от 19.12.2023 г. до 31.12.2023 г. – 6 работни дни х
109,94 лева среднодневно брутно трудово възнаграждение; 1979 лева за периода от
01.01.2024 г. до 31.01.2024 г., и 942,38 лева за периода от 01.02.2024 г. до 15.02.2024 г. или 10
работни дни х 94,24 лева среднодневно брутно трудово възнаграждение). Доколкото ищцата
претендира сумата в размер на 3464 лева, то с оглед диспозитивното начало в гражданския
процес съдът следва да се съобрази с направеното искане.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
Настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение по
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ. Посоченото обезщетение по естеството си замества
неполученото вследствие противоправното поведение на работодателя трудово
10
възнаграждение за съответния период. Ето защо съдебната практика последователно приема,
че обезщетението по чл. 225 КТ представлява „обезщетение за работа“ по смисъла на чл.
242, ал. 1 ГПК (вж. Определение № 299 от 07.06.2011 г. по ч. гр. д. № 295/2011 г., ІІІ Г.О.,
ВКС, Определение № 210 от 17.05.2010 г. по ч. гр. д. № 214/2010 г., ІІ Г.О., ВКС,
Определение № 473 от 27.06.2012 г. по ч. гр. д. № 425/2012 г., ІV Г.О., ВКС).
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищцата е направил искане за присъждане на
направените по делото разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК. В исковото
производство ищцата не е извършила разходи, но са претендирани тези за обезпечаване на
предявените искове – 5 лева за държавна такса за издаване на обезпечителната заповед и
80,60 лева за такси за налагане на допуснатата обезпечителна мярка запор. На основание т.
5 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС в
решението по съществото на спора и съобразно неговия изход следва да бъде реализирана и
отговорността за разноски по обезпечаване на исковете. С оглед изложеното, предвид изхода
на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „Частно основно училище
Цар Симеон Велики“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ищцата Т. Л. Д. сумата в
общ размер на 85,60 лева, представляваща направените разноски за държавни такси в
производството по обезпечаване на предявените искове.
Освен това процесуалният представител на ищцата е поискал присъждане в своя полза
на дължимото за настоящото производство адвокатско възнаграждение. В договора за
правна защита и съдействие е посочено, че възнаграждение не е уговорено на основание чл.
38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв. Съгласно цитираната разпоредба адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на свои роднини, близки или на друг юрист. Това
му право е установено със закон. В този случай е налице изключение от правилата за
присъждане на разноски, установени в чл. 78 ГПК и изискващи от страната да докаже, че е
направила разноски, за да й бъдат присъдени. Когато в съдебното производство насрещната
страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. адвокатът, оказал на страната безплатна
правна защита, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. Съгласно съдебната практика в закона няма
легална дефиниция на понятието „близки“ и за разлика от останалите четири групи лица, на
които адвокатът може да окаже безплатна правна помощ, принадлежността към категорията
„близки“ на страната не може да се установява с писмени доказателства и на преценката на
адвоката принадлежи правото да определи кои лица се включват в тази категория. За да
упражни адвокатът правото си да окаже безплатна адвокатска помощ и съдействие на свой
близък, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че оказва това безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3,
предл. 2 ЗАдв. (вж. Определение № 95 от 19.02.2014 г. по ч. т. д. № 1451/2014 г., ІІ Т.О.,
ВКС). Ответникът не е оспорил наличието на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.
По отношение на размера на дължимото на процесуалния представител на ищцата
възнаграждение следва да бъде посочено следното. В най-новата съдебна практика на
11
Върховния касационен съд се приема, че след постановеното Решение на Съда (втори
състав) от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу
„Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД) съдът не е обвързан императивно от
фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101,
§ 1 ДФЕС, определените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери не са
задължителни при определяне размера на хонорара за правна услуга, включително в
хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при заварени правоотношения между клиент и адвокат
поради тяхната нищожност като нарушаващи забраната на чл. 101, § 1 ДФЕС (вж.
Определение № 563 от 11.03.2024 г. по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ВКС, Определение №
1079 от 11.03.2024 г. по гр. д. № 4232/2022 г., ІІІ г. о., ВКС). Възнаграждението чл. 38, ал. 2
ЗАдв. следва да бъде определено при съобразяване на вида на спора, материалния интерес,
вида и количеството на действително извършена работа и най-вече – фактическата и правна
сложност на делото (вж. Определение № 50025 от 18.03.2024 г. по т. д. № 1559/2022 г., ІІ т.
о., ВКС,Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г., ІV г. о., ВКС).
В конкретния случай съдът взе предвид, че по настоящото производство бяха
проведени две открити съдебни заседания със събиране на допълнителни писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, както и обстоятелството, че делото не е с голяма
правна и фактическа сложност, доколкото се касае за трудов спор, по който има постановена
константна съдебна практика. При тези съображения съдът намира, че за настоящото
производство следва да бъде определено адвокатско възнаграждение за процесуалния
представител на ищцата в размер на 1120 лева с ДДС. С оглед изложеното, предвид изхода
на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, предл. 2
ЗАдв., ответникът „Частно основно училище Цар Симеон Велики“ ЕООД следва да бъде
осъден да заплати на адв. В. А. В. дължимото за настоящото производство адвокатско
възнаграждение в размер на 1120 лева с ДДС.
Освен това, с оглед изхода на настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът „Частно основно училище Цар Симеон Велики“ ЕООД следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски районен съд дължимата държавна такса за образуване на
настоящото производство в размер на 238,56 лева.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
уволнението на Т. Л. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Лозен, Столична община,
АДРЕС, извършено със Заповед № 166/15.12.2023 г. на управителя на „Частно основно
училище Цар Симеон Велики“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Иваняне, Столична община, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 66, с която на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ –
12
неявяване на работа в течение на два и повече от два последователни работни дни, е
прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 19.12.2023 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, Т. Л. Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес с. Лозен, Столична община, АДРЕС, на заеманата преди уволнението
длъжност „учител, общообразователен предмет в прогимназиален етап“ в „Частно основно
училище Цар Симеон Велики“ ЕООД.
ОСЪЖДА „Частно основно училище Цар Симеон Велики“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Росица Венкова В., със седалище и адрес на управление с.
Иваняне, Столична община, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 66, да заплати на Т. Л. Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес с. Лозен, Столична община, АДРЕС, по иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата 3464 (три хиляди четиристотин
шестдесет и четири) лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради
уволнението за периода от 19.12.2023 г. до 15.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 15.02.2024 г. до окончателното изплащане на
дължимата сума.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Частно основно училище Цар Симеон
Велики“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Росица Венкова В., със
седалище и адрес на управление с. Иваняне, Столична община, ул. „Св. Св. Кирил и
Методий“ № 66, да заплати на Т. Л. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Лозен,
Столична община, АДРЕС, сумата 85,60 (осемдесет и пет лева и 60 ст.) лева,
представляваща направените разноски за държавни такси в производството по обезпечаване
на предявените искове.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, предл. 2
ЗАдв., „Частно основно училище Цар Симеон Велики“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Росица Венкова В., със седалище и адрес на управление с.
Иваняне, Столична община, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 66, да заплати на адв. В. А.
В., вписан в Софийска адвокатска колегия с личен номер **********, със служебен адрес гр.
София, кв. „Манастирски ливади“, ж. к. „Бокар“, бл. 48, ет. 5, ап. 19А, дължимото за
настоящото производство адвокатско възнаграждение в размер на 1120 (хиляда сто и
двадесет) лева с ДДС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Частно основно училище Цар Симеон
Велики“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Росица Венкова В., със
седалище и адрес на управление с. Иваняне, Столична община, ул. „Св. Св. Кирил и
Методий“ № 66, да заплати по сметка на Софийски районен съд дължимата държавна
такса за образуване на настоящото производство в размер на 238,56 (двеста тридесет и осем
лева и 56 ст.) лева.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението
в частта относно присъденото обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
13
от днес – 09.10.2024 г., а в частта, с която е допуснато предварително изпълнение – с частна
жалба в едноседмичен срок от днес – 09.10.2024 г.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14