Решение по адм. дело №395/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по депозирана жалба от М. О. А., [ЕГН], чрез адв. Г. С. при ШАК, срещу Решение № 2153-27-158/25.07.2025 г. на директор на ТП на НОИ – Шумен, с което на осн. чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалба с вх. № 1012-27-150 от 03.07.2025 г. на М. О. А., срещу разпореждане [номер]-27-1609#9 от 30.05.2024 г., с което е постановен отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.

В жалбата се изразява несъгласие с постановения административен акт и потвърденото разпореждане, като доводите са, че е допуснато нарушение на материалния закон, доколкото стажът като неосигурена майка не е зачетен като действителен такъв. На следващо място се оспорва като неправилен незачетения стаж на оспорващата за периода от 20.05.2024г. до 02.12.2024 г., в който период същата е полагала труд в „Д енд Д-Сис“ ЕООД, като в тази връзка са изложени съображения. Претендира се прогласяване нищожност на задължителни предписания №ЗД-1-16-01887157/04.04.2025 г. за заличаване на данните по чл.5 ал.4 от КСО в регистъра на осигурените лица. Отправено е искане до съда за отмяна на процесното решение, както и потвърденото с него разпореждане и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, доколкото са налице обстоятелствата за признаване на този стаж като действителен. Претендират се и сторените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващата се представлява от адв. С., ШАК, която поддържа жалбата и моли решението на директор на ТП на НОИ-Шумен да бъде отменено като материално незаконосъобразно.

Ответникът, Директор на ТП на НОИ - Шумен, чрез процесуален представител заема становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето ѝ.

Административен съд – Шумен, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление с вх. № 2113-27-1609 постъпило в ТП на НОИ [населено място] на 03.12.2024 г., М. А. поискала да й бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3 от КСО.

Извършена е проверка от контролен орган на НОИ на действителността на положения труд на г-жа А. в осигурителя „Д енд Д - Сис“ ЕООД, [населено място], във връзка с което на 16.12.2024г., с писмо изх. № 2113-27-1609#1 е отправено искане за извършване на проверка по-отношение упражняваната трудова дейност от А. и с разпореждане [номер]-27-1609#3 от 16.12.2024 г. производството по отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст е спряно, до извършване на проверката, но за не повече от 6 месеца.

В писмо изх. № 2113-27-1609#7 от 17.04.2025 г. е отразено, че проверката с приключила с Констативен протокол № КП-5-16-01887891 от 04.04.2025 г. и е издадено Задължително предписание № ЗД-1-16-01887157 от 04.04.2025 г., с което на „Д енд Д - Сис“ ЕООД, [населено място] е предписано да заличи подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за М. О. А. за периода от 20.05.2024 г. до 23.11.2024 г.

Предписанието е връчено на осигурителя, не е обжалвано и е влязло в законна сила, видно от писмо № 1012-27-150/2 от 10.07.2025 г.

Видно от декларация /л.12/ и приложените към нея Удостоверения за раждане от 24.07.2003 г. и от 25.04.2006 г., А. има 2 деца: В. Е. О., родена на [дата]. и А. Е. О., роден на [дата].

Пенсионният орган се позовава на § 1 от ЗД на КСО, обн. ДВ, бр. 8/25.01.2023 г., в сила от 29 януари 2023 г., съгласно който като изключение от кръга иа осигурените лица попадащи в допълнената разпоредба на §1, ал 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на КСО се зачита като действителен осигурителен стаж само периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. На това основание не е зачетен като действителен стаж 01 г. 00 м. и 00 дни от 24.11.1972 г. до 24.11.1973 г. за първото дете на А., през който период същата е била „неработеща майка“. За второто дете е зачетен осигурителен стаж, с оглед наличие на трудово правоотношение с „К.“ АД – [населено място] пазар.

Постановено е разпореждане [номер]-27-1609#9 от 30.05.2024 г. на пенсионен орган при ТП на НОИ – Шумен, с което ръководител по пенсионното осигуряване приел, че действителния осигурителен стаж на оспорващата е 13г., 09 м. и 13 дни, като недостигащият изискуем действителен стаж е 01 г. 02 м. и 17 дни, поради което и на основание чл.98, ал.1 във вр. с чл. 68, ал.3 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по депозирано заявление от М. О. А..

Преценено е, че към датата на заявлението оспорващата има навършена възраст 69 г. 06 м. 29 дни и зачетен общ осигурителен стаж 14 г. 09 м. и 13 дни, от които 13 г. 09 м. и 13 дни действителен осигурителен стаж.

Срещу горецитираното разпореждане е депозирана жалба с вх. № 1012-27-150 от 03.07.2025 г. на М. О. А..

С Решение № 2153-27-158/25.07.2025 г. на директор на ТП на НОИ – Шумен, на осн. чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалба с вх. № 1012-27-150 от 03.07.2025 г. на М. О. А., срещу разпореждане [номер]-27-1609#9 от 30.05.2024 г., с което е постановен отказ за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.

Решението е съобщено на оспорващата на 30.07.2025 г., която недоволна го оспорила пред ШАС.

При така установено от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за съдебно оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Предмет на оспорване е решение на ръководителя на ТП на НОИ - Шумен, постановено по реда и при условията на чл.117 от КСО. Данните по делото сочат, че процесният акт е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Спазена е изискуемата писмена форма на индивидуалния административен акт, същият удостоверява подписа на издателя си, надлежно мотивира фактически доводи, на които се дават съотв. правни такива. В жалбата принципно не се повдигат възражения по валидността на оспорения акт, нито се навеждат и конкретни доводи за нарушаване на административно-производствени правила при неговото постановяване, но съдът е длъжен служебно да извърши преценка на валидността и законосъобразонстта на административния акт на всички основания, установени в АПК. Ето защо и следствие на извършения съдебен контрол, настоящият състав не установява допуснати съществени нарушения на общия и специалния закон. Спазен е и срокът за административно обжалване, вкл. и такова има проведено пред Директора на ТП на НОИ Шумен, доколкото то е абсолютна предпоставка за провеждане на настоящото съдебно такова.

Не са налице основанията по чл.146, т.2-3 от АПК.

Спорът в крайна сметка не е досежно факти, а относно приложимото право.

Съдът преценява като недопустимо искането за прогласяване нищожността на Задължително предписание № ЗД-1-16-01887157 от 04.04.2025 г., с което на „Д енд Д - Сис“ ЕООД, [населено място] е предписано да заличи подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за М. О. А. за периода от 20.05.2024 г. до 23.11.2024 г.

На първо място, от данните по преписката е видно, че същото не е оспорено и влязло в законна сила, поради което отразените в него констатации и извършени заличавания правилно са съобразени в пенсионното производство. Отделно от това, доколкото се претендира нищожност, същата се упражнява неограничено във времето и няма пречка в случай, че оспорващата не е съгласна с обективираните обстоятелства да упражни правата си по съдебен ред.

С оглед правилното разрешаване на спора по настоящото производство настоящият съдебен състав намира, че са събрани достатъчно писмени доказателства, в т. ч. лично предоставени от оспорващата обяснения, които са в съответствие с извършеното заличаване на данни за стажа на А..

По повод депозирано заявление с вх. № 2113-27-1609 постъпило в ТП на НОИ [населено място] на 03.12.2024 г., с което М. А. иска да й бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3 от КСО е извършена проверка от контролен орган на НОИ на действителността на положения труд на г-жа А. в осигурителя „Д енд Д - Сис“ ЕООД, [населено място], във връзка с което на 16.12.2024г., с писмо изх. № 2113-27-1609#1 е отправено искане за извършване на проверка по-отношение упражняваната трудова дейност от А. и с разпореждане [номер]-27-1609#3 от 16.12.2024 г. производството по отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст е спряно, до извършване на проверката, но за не повече от 6 месеца.

В писмо изх. № 2113-27-1609#7 от 17.04.2025 г. е отразено, че проверката с приключила с Констативен протокол № КП-5-16-01887891 от 04.04.2025 г. и е издадено Задължително предписание № ЗД-1-16-01887157 от 04.04.2025 г., с което на „Д енд Д - Сис“ ЕООД, [населено място] е предписано да заличи подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за М. О. А. за периода от 20.05.2024 г. до 23.11.2024 г.

Предписанието е връчено на осигурителя, не е обжалвано и е влязло в законна сила, видно от писмо № 1012-27-150/2 от 10.07.2025 г., поради което правилно отразените данни за заличаване са съобразени в пенсионното производство.

Не се спори между страните по делото, а и това се установява от декларация /л.12/ и приложените към нея Удостоверения за раждане от 24.07.2003 г. и от 25.04.2006 г., че А. има 2 деца: В. Е. О., родена на [дата]. и А. Е. О., роден на [дата].

Пенсионният орган се позовава на § 1 от ЗД на КСО, обн. ДВ, бр. 8/25.01.2023 г., в сила от 29 януари 2023 г., съгласно който като изключение от кръга иа осигурените лица попадащи в допълнената разпоредба на §1, ал 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на КСО се зачита като действителен осигурителен стаж само периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. На това основание не е зачетен като действителен стаж 01 г. 00 м. и 00 дни от 24.11.1972 г. до 24.11.1973 г. за първото дете на А., през който период същата е била „неработеща майка“. За второто дете е зачетен осигурителен стаж, с оглед наличие на трудово правоотношение с „К.“ АД – [населено място] пазар.

По отношение така определеният от пенсионният орган осигурителен стаж не е налице спор между страните. Спорът се свежда до преценка дали този осигурителен стаж на А. като неработеща майка следва да се признае за действителен и да й бъде отпусната пенсия за ОСВ по реда на чл.68 ал.3 от КСО.

ПО мотивира отказа си да отпусне на заявителката ЛПОСВ при условията на чл.68, ал.3 от КСО, с довода, че тя няма минимално изискуемия се стаж от 15 години действителен осигурителен стаж, а има 13 г., 09 м., 13 дни, като ПО не зачита за действителен осигурителен стаж положеният такъв до размера на приетият за общ 01 г. 02 м. и 17 дни.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО /ред. към датата на процесното заявление – 03.08.2020г./ в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и ал.2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67 – годишна възраст. Съгласно чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 38, ал.3, т.6 от НПОС, която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ – изцяло, независимо от продължителността на работното време.

В § 9, ал.1 от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Приложимата материална разпоредба към процесния период е разпоредбата на чл. 80 от ППЗП (отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на ЗП се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ. Към това време е била в сила и Инструкция №2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.).

Няма спор, че през процесния период заявителката не е работеща майка, съотв. затова тя не е ползвала платен или неплатен отпуск по майчинство, което вероятно и мотивира пенсионния орган да откаже отпускане на ЛПОСВ по реда на чл.68, ал.3 от КСО. Видно е, че същият изрично подчертава в своето решение, че г-жа А. е „неработеща майка“.

С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г., от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж /вж. р. II, т.9, абзац четвърти/. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. Следователно и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по майчинство /или майчинството/ се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или небработеща, напротив такова право е признато към процесния период и на неработещата майка, поради което липсва правно основание за приложение на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. /в този см. вж. Р-ние №6744/22.05.2018г, по ад №2009/2018г. на ВАС, шесто отд./.

Съдът приема довода, че със създаването на тази разпоредба, в сила от 01.01.2015г., законодателят не цели отпадане на правото на зачитане на отпуска по майчинство /майчинството/ за трудов и осигурителен стаж, поради което неправилно и незаконосъобразно пенсионният орган отказва на основание §1, т.12 от ДР на КСО да признае процесния период за действителен осигурителен стаж.

Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в решение № 2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. на Конституционния съд на Република България.

С оглед на това следва да се приеме, че както длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ - Шумен, така и ръководителят на ТП на НОИ – Шумен, са преценили неправилно като недействителен стажът в размер на 01 г. 00 м. и 00 дни за периода от 24.11.1972 г. до 24.11.1973 г. за първото дете на А., през който период същата е била „неработеща майка“.

Независимо от това, обаче крайният извод на ръководителя на ТП на НОИ – Шумен за липса на втората задължителна предпоставка за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно липсата на изискуем действителен стаж от 15 години, се явява правилен и се споделя от съда, доколкото размера на общия стаж, установен и приет в пенсионното производство на А. е 14 г. 09 м. и 13 дни, който съдът приема и за действителен такъв, с оглед гореизложените мотиви, касателно периода от 01 г. 00 м. и 00 дни придобит стаж като неработеща майка, респ. липсата на изискуемия стаж от 15 г. препятства възможността за отпускане пенсия за ОСВ при условията на чл. 68 ал.3 от КСО.

Дори и при зачитането на този период общият действителен стаж на А. към датата на заявлението за пенсия е под изискуемите 15 години, следователно тя е не отговаря към същия момент на кумулативно изискуемите условия по чл. 68, ал. 3 от КСО, за да се пенсионира по този ред.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че не са налице в пълнота кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за възникване на претендираното от М. О. А. лично субективно право на пенсия по чл.68 ал.1-2 и 3 от КСО, поради което и отказът за отпускането й се явява постановен при правилно приложение на материалния закон и с оглед на съдържащите се в него мотиви.

С оглед гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а оспореното Решение № 2153-27-158/25.07.2025 г. на директор на ТП на НОИ – Шумен, с което на осн. чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалба с вх. № 1012-27-150 от 03.07.2025 г. на М. О. А., срещу разпореждане [номер]-27-1609#9 от 30.05.2024 г., като краен резултат са правилни и следва да бъдат потвърдени.

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение първо от АПК, съдът,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването на М. О. А., [ЕГН], чрез адв. Г. С. при ШАК, срещу Решение № 2153-27-158/25.07.2025 г. на директор на ТП на НОИ – Шумен с което на осн. чл. 117, ал. 3 от КСО е отхвърлена жалба с вх. № 1012-27-150 от 03.07.2025 г. на М. О. А., срещу разпореждане [номер]-27-1609#9 от 30.05.2024 г. на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Шумен.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.