Присъда по дело №245/2021 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 12
Дата: 18 октомври 2021 г. (в сила от 3 ноември 2021 г.)
Съдия: Калина Тодорова Димитрова
Дело: 20213200200245
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 юли 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 12
гр. гр. Добрич, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Калина Т. Димитрова
при участието на секретаря Сибел Бедел
и прокурора Радослав Георгиев Бухчев (ОП-Добрич)
като разгледа докладваното от Калина Т. Димитрова Наказателно дело от
общ характер № 20213200200245 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
Признава подсъдимият Д. ХР. П. – роден на ***г. в гр.Г. Т., *****, с адрес
по лична карта: *****
За виновен в това, че:
На 07.05.2020г. в гр.Д.ч, при управление на МПС – товарен автомобил
„***“ с рег. № ***, при движение на заден ход нарушил правилата за
движение по пътищата:
-чл.40 ал.1 от ЗДвП - „Преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и, че няма
да създаде опасност или затруднение за останалите участници в
движението.“
-чл.40, ал.2 от ЗДвП - „По време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности.“
1
и с това е причинил по непредпазливост **** на З. Г. И. с ЕГН - **********
от гр.Д., настъпила на ****г., като след деянието деецът е направил всичко,
зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата, поради което и на
основание чл.343а ал.1 б.„б“ във вр. с чл.343 ал.1 б.„в“ във вр. с
чл.342 ал.1 и чл.54 от НК му НАЛАГА наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от дванадесет месеца.
На осн. чл.66 ал.1 от НК, отлага определеното наказание с
изпитателен срок от три години.
На основание чл. 58а ал.1 от НК, намалява така определеното
наказание с 1/3 и НАЛАГА на подсъдимия окончателно наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, което на осн.
чл.66 ал.1 от НК отлага с изпитателен срок от три години.
Възпитателната работа по отношение на подсъдимия Д. ХР. П., на
основание чл.67 ал.2 от НК се възлага на районен инспектор от 1-во РУ на
МВР гр.Д., по местоживеене на подсъдимия.

На основание чл.343г във връзка с чл.37 ал.1 т.7 от НК, лишава
подсъдимия Д. ХР. П. с гореснета самоличност от право да управлява МПС
за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
- Един брой запечатан плик, съдържащ и бр. CD, да се
унищожат след влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 от НПК подс.Д. ХР. П., с ЕГН -
**********, да заплати по сметка на ОД на МВР-гр.Д. сумата от 1 534,29
лева, представляваща сторени разноски по ДП №318/2020г. по описа на
Първо РУ на МВР-гр.Д..
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд
гр.В. в 15-дневен срок, считано от днес.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И

По присъда № 12 от 18.10.2021г. по НОХД № 245/2021г. по описа
на Окръжен съд гр.Добрич.

Настоящото производство е образувано по внесен на 08.07.2021г. обвинителен
акт, с който Окръжна прокуратура гр.Д. е повдигнала обвинение срещу подс.Д. ХР. П. с
ЕГН – ********** от гр.Д. за извършено от него престъпно деяние по чл.343а ал.1 б.
„б“ вр. чл.343 ал.1 б.„в“ вр. чл.342 ал.1 от НК.
Преди даване ход на делото е постъпила молба с рег. № 2861 от 15.10.2021г. от И. Й.
Т., Г. Й. Н., Д. Г. Й., Й. Г. Й., М. Н. К. и Т. Т. Т., чрез техния повереник адв.К.К. К. - ВАК, с
която отправят искания да бъдат конституирани в качеството им само на частни
обвинители в процеса. В проведеното на 18.10.2021г. разпоредително съдебно заседание по
делото, повереника на посочените лица поддържа исканията направени с молбата от името
на наследниците на пострадалата от деянието – З. Г. И., което се установява от приложените
по делото удостоверения за наследници, за родствени връзки и справки от НБД – Население.
Съдът счете исканията за основателни и конституира посочените лица като частни
обвинители.
В проведеното на 18.10.2021г. разпоредително съдебно заседание се направи искане
от процесуалния представител на подсъдимия да се проведе съкратено съдебно следствие
по реда на глава 27 от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият Д. Х. П.
потвърди, че е наясно с процедурата, както и, че признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират други
доказателства за тези факти и изрази съгласието си делото да протече по реда на
чл.371 т.2 от НПК. След изслушване становищата на страните по въпросите визирани в
чл.248 ал.1 от НПК, съдът не констатира допуснати на досъдебното производство
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, с оглед на което насрочи
разглеждането на делото по реда на глава 27 от НПК в открито съдебно заседание. В
следващото съдебно заседание подсъдимият Д. Х. П. се призна изцяло за виновен, потвърди
и поддържа искането си за разглеждане на делото по този ред, като за пореден път направи
признания на всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират други доказателства за тези факти.
Изрази и своето съжаление за извършеното.
Съдът прецени, че признанията изцяло на фактите и обстоятелствата от
обвинителния акт се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства,
т.е., налице са условията за разглеждане на делото по реда на чл.373 ал.2 вр. с чл.372 ал.4
вр. с чл.371 т.2 от НПК и с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва тези признания, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА и допусна провеждането на производството по реда на
глава 27 от НПК.
Представителят на Д. окръжна прокуратура поддържа изцяло предявеното
обвинение твърдейки, че същото се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните
на досъдебното производство доказателства. Отчитайки квалификацията на извършеното
престъпление и всички доказателства по делото се отправя предложение, при
определяне на наказанието съдът да се съобрази с конкретните обстоятелства и да наложи на
подс.Д.П. наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение да
бъде отложено при условията на чл.66 от НК за срок от три години, а по отношение на
1
„лишаването от право да се управлява МПС“ - подсъдимият да бъде лишен от това
право за възможно минимален срок, но не повече от шест месеца, като приема, че по този
начин ще бъдат постигнати целите на превъзпитанието.
Повереника на частните обвинители се придържа към позицията на представителя на
ДОП и заявява, че предложеното от прокуратурата наказание, ще бъде адекватно,
съответства на целите на НК и ще осъществи личната и генерална превенция залегнали в
чл.36 от НК. Иска да бъде наложено и предложеното от прокуратурата минимално
наказание „лишаване от правоуправление на МПС“, предвид обстоятелството, че
подсъдимият с това си изкарва прехраната, като навежда доводи, че неговите доверители
не са настроени отмъстително.
Процесуалният представител на подсъдимия изразява становище, че действително и
категорично се доказва авторството на деянието от страна на неговия подзащитен, както и,
че поисканото от прокурора наказание и подкрепено от повереника на частните
обвинители е справедливо и със сигурност ще изиграе своята роля за превъзпитаване на
подсъдимия.
Разпитан на предварителното производство, подсъдимият е дал обяснения за
извършеното от него деяние и е съдействал на разследващите органи. В съдебно заседание
както вече бе казано по-горе, се признава за виновен, признава изцяло всички факти и
обстоятелства посочени в обвинителния акт, като твърди, че всичко описано е вярно и няма
възражения по него. Изразява съгласие да не бъдат събирани други доказателства извън
тези, събрани по досъдебното производство, както и искреното си съжаление за стореното.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства,
доводите на страните събрани по реда на чл.14 и чл.18 от НПК намира за установено
следното:
Подс. Д. Х. П. е роден на ****г. в гр.Г. Т.; живущ в гр.Д.; **** с ЕГН –
**********. Същият е *** и притежава ***с № *** издадено на ***г. с валидност до****г.
На 07.05.**г. преди обяд подс.Д.П. и св.Р. Р. – *** на фирма „М.-х.“ ЕООД,
минавайки по околовръстния път на гр.Д., покрай ж.к. „Д.“, се отбили да купят патешки
фенери за кучетата във фирмата, като спрели служебния автомобил „Ф.“ с рег. № *** на
входа/изхода на гъшата кланица – „П.“. Попитали служителка дали има фенери, но
получили отрицателен отговор и си тръгнали. Подсъдимият П. опитал да извърши маневра
по обръщане посоката на движение на управлявания от него автомобил в пространството на
портала на фирма „Е. С.“, който се намирал срещу портала на „П.“. За целта подс.П.
погледнал в огледалата за задно виждане и след като не установил пречки, предприел
маневра движение на заден ход, при което чул леко изтупване. Подсъдимият спрял
автомобила и излязъл да провери какво се е случило. Зад автомобила на земята лежала
**** – пострадалата З. И.. Двамата служители на „М.-х.“ ЕООД оказали помощ на
пострадалата, като не й позволили да се изправи и подложили под главата й чувал с райграс,
който изкарали от багажника на колата. На помощ се притекли и други свидетели – Д.Й. и
Й.Й. – ** на пострадалата, които по това време се намирали във вътрешния двор на фирма
„Е. С.“, където разговаряли с *** си – св.И.Т.. След като непосредствено възприели
инцидента, *** заедно с ** си, побързали да окажат помощ на ***си. Пострадалата ****.
Свидетелката Д.Й. позвънила на телефон 112, от където й съобщили, че сигнал вече е
подаден и към мястото на произшествието пътува екип. При пристигането си
медицинският екип установил, че от ****. Пострадалата била транспортирана до ЦСМП
гр.Д., а по - късно била настанена в Интензивното отделение на МБАЛ Д., ****
По време на досъдебното производство са извършени няколко експертизи,
установяващи различни факти както следва:
От изготвената съдебномедицинска експертиза за *** № **г. се установява, че
2
вследствие на произшествието З. Г. И. е получила следните увреждания: ****
От заключението на вещото лице по изготвената АТЕ се установява, че по кормилния
механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система,
на товарен автомобил „Ф.“ с рег. № ***не са установени повреди, които да са съществували
преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване.
От заключението на вещите лица по изготвената комплексна съдебно медицинска,
трасологическа и автотехническа експертиза се установява следното: 1.Мястото на удара
между т.а.“Ф.“ с рег. № *** и пешеходката се намира на около 2,00 метра преди ОР1 и на
около 2,50 метра вляво от ОР2, като удара се е осъществил между задния ляв габарит
на товарния автомобил „Ф.“ и предната част на тялото на пешеходката. 2.Описан е
подробно и механизма на настъпване на произшествието станало на 07.05.***г. в гр.Д., на
околовръстен път, южно индустриална зона между товарния автомобил „Ф.“ с рег. № ***
и пешеходката З. Г. И.. 3. При огледа и **** Изброените по-горе експертизи не се
оспорват от подсъдимия и неговият процесуален представител, кредитират се изцяло от
настоящата инстанция, като изготвени напълно безпристрастно от компетентни лица имащи
специални знания и в съответствие с изискванията в своята област.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства – протокол за оглед на ПТП от 07.05.***г., ведно с
фотоалбум, Съдебно-медицинска експертиза за *** № *г., **Автотехническа експертиза от
08.05*г., Компл**ексна съдебно-медицинска, трасологична и автотехническа експертиза,
химически изследвания №** и № ** от 08.05.*г., **Видео-технически експертизи № ** от
05.06.*г. и * № ** от 15.03.*г., **както и от показанията на разпитаните свидетели.
Предвид изложеното дотук, въпроса за вината на водача на товарния автомобил
следва да бъде преценявана изключително въз основа на изискуемите от закона действия,
които той е следвало да предприеме в подобна ситуация и съответно извършените от него
фактически действия. По отношение на начина на движение на автомобила преди инцидента
съдът приема, че гласните и писмени доказателства са безпротиворечиви, че именно подс.Д.
Х. П. е управлявал т.а. “Ф. Т. К.“ с рег. № ***, който е бил технически изправен. Така също,
при движение на заден ход нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.40
ал.1 от ЗДвП като преди да започне движение назад е бил длъжен да се убеди, че пътят
зад превозното средство е свободен и, че няма да създаде опасност или затруднение за
останалите участници в движението, както и чл.40 ал.2 от ЗДвП – по време на движението
си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности. Това обаче, не е било сторено от подсъдимия, като в тази връзка, причина за
настъпване на произшествието следва да се търси изключително в неговото поведението,
тъй като е нарушил цитираните разпоредби на ЗДвП. Спазвайки тези изисквания, водачът би
могъл успешно да реагира срещу някоя невидима и внезапна опасност, която би изникнала
зад него. Очевидно е в случая, че допускайки цитираните нарушения, подс.П. е допуснал
настъпването на престъпния резултат. В заключение – в конкретната пътна ситуация, ако
подсъдимият беше изпълнил нормативно определените му задължения описани по-горе, то
той щеше да предотврати настъпването на ПТП със съставомерните последици. За
подсъдимият е съществувало задължение и същият е могъл да предвиди възможността за
настъпване на обществено-опасните последици от неспазването на правилата за движение
по пътищата - причиняване на *****и е могъл да съобрази поведението си по начин, че да
не допусне настъпването им. И доколкото не е изпълнил това си задължение, подсъдимият е
осъществил нарушение на основни правила за движение, което и съставлява основание за
ангажиране на наказателната му отговорност. Настоящата съдебна инстанция счита, че
пострадалата със своето поведение също е допринесла за настъпване на обществено
опасните последици, който принос следва да се преценява като обективно за подсъдимия
3
обстоятелство и съдът го взе предвид, при преценка тежестта на вината на подсъдимия и
определяне размера на неговото наказание. И все пак не поведението на пострадалата е
първопричината за произшествието, а именно нарушенията на ЗДвП /описани по-горе/
допуснати от подс.П.. Ето защо, в случая е налице причинно-следствена връзка между
виновно причиненото от подсъдимия ПТП и ***на пострадалата, тъй като деянието му се
явява обективната предпоставка, без която съобразно развиващия се процес не би настъпил
вредоносния резултат.
Така описания механизъм на протичане на транспортното произшествие, съдът прие
след задълбочен анализ на всички доказателства по делото, а именно: самопризнанията
на подсъдимия които се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства - показанията на разпитаните свидетели; писмени – протоколи за оглед на
местопроизшествие, както и скица и фотоалбуми към тях, съдебно - медицински и
автотехнически експертизи, които съдът прие по надлежния ред намирайки, че са изготвени
от специалисти притежаващи необходимите умения и знания в своите области и при
използване на съвременни научни методи, както и останалите писмени доказателства -
свидетелство за съдимост, характеристика, справки от КАТ, протоколи за химически
експертизи, свидетелство за управление на МПС, които съдът съобразно разпоредбата на
чл.373 ал.2 от НПК директно може да ползва. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия,
който възпроизвеждайки своето поведение внася яснота по повод станалия пътен инцидент.
Обясненията на подсъдимия се явяват като база за анализ и сравнение с извършените по
делото оперативни действия и събрани по надлежния ред доказателства, които
кореспондират изцяло с дадените от него обяснения. Може да се каже, че подсъдимият
демонстрира лоялно отношение към воденото срещу него наказателно производство
поради изброените вече по-горе причини, както и спомага за изясняване на фактическата
обстановка и за установяване на обективната действителност по повод на станалото
ПТП.
При така установената и описана фактическа обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт и напълно призната от подсъдимия по
реда на чл.371 т.2 от НПК, след преценка на всички релевантни за делото доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка съгласно чл.14 и чл.18 от НПК съдът прие, че с
действията си на 07.05.**г. в гр.Д., подс.Д. Х. П. е осъществил от обективна и субективна
страна на фактическия състава на престъпление по чл.343а ал.1 б.„б“ вр. чл.343 ал.1 б.„в“
вр. чл.342 ал.1 от НК , а именно при управление на МПС – товарен автомобил „Ф. Т. К.“ с
рег. № ***, при движение на заден ход нарушил правилата за движение по пътищата
/чл.40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП/ и с това причинил по непредпазливост ** на З. Г. И. с ЕГН
********** от гр.Д., като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване на
помощ на пострадалата. Този резултат е пряка и непосредствена причина от неговите
действия, вследствие на което предизвикал ПТП, при което пострадалата З.Г. И. е
получила увреждания **** Съдът намира за безспорно установени всички елементи на
възведения престъпен състав. Обективираните в протокола за оглед на ПТП данни
сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние, като
причините за допуснатите от подс.Д.П. нарушения биха могли да бъдат и проявена
разсеяност, както и небрежност.
От субективна страна подс.П. е извършил деянието при форма на вината –
непредпазливост, в нейното проявление “самонадеяност” по смисъла на чл.11 ал.3 пр.1-во
от НК – не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди, тъй като подсъдимият е бил длъжен да знае
правилата които регламентират движението по пътищата и е могъл да съобрази
поведението си с тях. Обвинението е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303
ал.2 от НПК, като няма никакво съмнение, че допуснатите нарушения на правилата за
движение от страна на подсъдимия, са в непосредствена причинна връзка със
4
съставомерния резултат.
Субекти на престъпленията по чл.342 ал.1 респ. чл.343 от НК, са всички наказателно
отговорни лица, притежаващи или не притежаващи свидетелство за управление, които при
управление на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно
превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина допуснат нарушение на
правилата за движение и с това виновно причинят съставомерни последици. Субекти на тези
престъпления са и лицата, които не манипулират непосредствено с механизмите и
приборите на транспортните средства или машини, но дават задължителни разпореждания
по движението им. В случая, както стана дума по-горе подс.Д. Х. П. е водач на МПС и
притежава валидно свидетелство за управление.
Съдът установи, че самопризнанията на подс.Д. Х. П. се подкрепят изцяло от
събраните в досъдебното производство доказателства, както и с оглед процесуална
икономия, то цялото съдебно производство се проведе по реда на глава 27 от НПК.
При това положение и доколкото подс.Д.П. е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират
доказателства за тях, то съдът е задължен безусловно при определяне на наказанието
да приложи нормата на чл.58а от НК, съгл. разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК.

При определяне на наказанието, съдът прецени всички правно релевантни за това
обстоятелства – от една страна високата степен на обществена опасност на деянието с
последвал тежък престъпен резултат. Като смекчаващи вината обстоятелства по отношение на
подсъдимия съдът прие направените от него самопризнания пред настоящата съдебна инстанция,
изразената самокритичност, изказаното му искрено съжаление за извършеното. Така също
подсъдимият е ****
Съдът установи, че самопризнанията на подсъдимия направени пред настоящата съдебна
инстанция се подкрепят изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства, както и с
оглед процесуална икономия, то цялото съдебно производство се проведе по реда на глава
27 от НПК. При това положение и доколкото подс.П. е признал изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях,
то съдът е задължен безусловно при определяне на наказанието да приложи нормата на чл.58а ал.1
от НК. Не на последно място съдът отчита, че на досъдебното производство подс.П. също е
направил признания за извършеното от него деяние и не е затруднил по никакъв начин
действията по разследването на органите на МВР, т.е., налице е превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Посочените по-горе съображения мотивираха Окръжен съд гр.Д. да приеме, че с
оглед обстоятелствата на конкретния случай, на подсъдимия следва да бъде наложено следното
наказание: „Лишаване от свобода“ за срок от дванадесет месеца, което на основание чл.58а
ал.1 от НК да бъде намалено с 1/3, като бъде постановено окончателно наказание за срок от
осем месеца „лишаване от свобода“.
С оглед събраните доказателства - възраст, семейна среда и данните за личността му, за
да се предизвика съответна промяна в съзнанието на дееца, за да се превъзпита към спазване
на правилата, свързани с правилното движение по пътищата съдът намери, че не е
наложително той да изтърпи ефективно наложеното наказание, както и, че са налице
материалните предпоставките за прилагане на чл.66 ал.1 от НК, предвид на което отложи
наложеното наказание с изпитателен срок от три години. Това наказание съдът счита, че е
достатъчно и справедливо да укаже резултатно репресивно, превъзпитателно, предупредително и
възпиращо въздействие върху подсъдимия, а така също и превантивно относно другите членове на
обществото влияние. Очевидно е, че допуснатата от него катастрофа е трагичен инцидент в
живота му, чиито последици той напълно осъзнава и за което искрено се разкайва и
съжалява. Посоченото мотивира съдът да приеме, че следва да отложи изпълнението на
наказанието, тъй като процесът на поправяне и превъзпитание на подсъдимия е започнал и не се
налага той да бъде изолиран от обществото в затворнически условия. Налице са предпоставките
5
за приложението на чл.66 ал.1 от НК, тъй като наложеното за извършеното престъпление
наказание „лишаване от свобода“ е със срок до три години, подсъдимият не е осъждан на
„лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер и съдът намира, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително същият да изтърпи
наказанието ефективно.
Легалното дефиниране в чл.36 ал.1 от НК на целите на наказанието позволява
тълкуването, че общественият приоритет свързан с тях, е насочен към постигането им по
възможно най-ефективния и приемлив начин, осигуряващ едновременно оптимален
резултат за всяко осъдено лице и адекватен резонанс в обществото. Така разрешението
следва да се търси в две посоки - личността на дееца и обществения интерес. В случая,
според мнението на съдебния състав не се налага изолирането на подсъдимия от
обществото в местата за лишаване от свобода. В контекста на обществените интереси и
по отношение на самия подсъдим, временната социална дезинтеграция категорично не се
явява оправдано разрешение. Както беше посочено, личността на подсъдимия не разкрива
данни за завишена степен на обществена опасност. Това обуславя извод, че и без
ефективното изтърпяване на наказанието, целите на същото са постижими. Целите на
генералната превенция не следва да бъдат несправедливо надценявани и третирани
приоритетно, пред тези на личната превенция. Ако съдът обоснове решението си само чрез
тях, без съмнение би постигнал несправедлив резултат от гледна точка на действително
установеното, че изолацията на подсъдимия в местата за лишаване от свобода не се налага.
Определянето на предвидения в закона минимален изпитателен срок от три години, в
рамките на който подсъдимия да осмисли своето поведение, както и самият факт на
осъждането, се отчитат в случая като достатъчно силна за него мотивация за преоценка и
премисляне на стореното и на дължимото от него поведение в бъдеще и начин на живот.
Затова такова разрешение се определя като достатъчно по вид и интензитет за успешното
постигане на целите на наказанието. В обобщение, съдът намери, че няма основания да
откаже приложението на института на условното осъждане, като определяйки изпитателен
срок от три години съдът счита, че така ще се реализира в пълна степен предупредителния
потенциал на условното осъждане, тъй като през целия този период над подсъдимия ще
тегне реалната заплаха, той да изтърпи отложеното наказание. Цялостната преценка на
личността на подсъдимия, изразена в най-голяма степен /но не и единствено/ чрез
осъщественото от него деяние, дава основание да се стигне до горния извод. В същото
време съдът счита, че едно по-голямо снизхождение би се явило неоправдано, като едно по-
леко наказание за извършеното деяние би било в разрез с целите на общата превенция и не
на последно място, би поставило на изпитание общественото доверие в съдебната власт.
Съгласно чл.343г от НК, във всички случаи на извършеното престъпление по
чл.343 и 343а от НК, правоспособният водач задължително се лишава от право да управлява
моторно превозно средство. С предписанието "във всички случаи" законът е изключил
алтернативата да не се определя такова наказание, както в общата част е предвидено
в чл.55 ал.3 от НК. Касае се до едно изключване на предписание от общите
разпореждания със специална норма, когато се извърши транспортно престъпление.
Предписанието, да бъде задължително лишен водач от моторно превозно средство при
извършване на транспортно престъпление е продиктувано от необходимостта да се осигури
безопасност на движението, като задължително се отстрани за определен срок или завинаги
всеки, който е извършил опасно нарушение на правилата за движение. Така, в съответствие
с императивната разпоредба на чл.343г от НК и обстоятелствата по делото, настоящият
съдебен състав постанови по отношение на подс.Д. Х. П. и лишаване от правоуправление
на МПС за срок от осем месеца. Съдът наложи това наказание приемайки, че деянието
макар и непредпазливо е с изключително тежък резултат – ***лице и е съпътствано с
нарушения на основни правила на Закона за движение по пътищата. Възпитателната
работа по отношение на подсъдимия П., на основание чл.67 ал.2 от НК се възлага на
6
районен инспектор от Първо РУ на МВР гр. Д. по местоживеене на подсъдимия.
Съдът постанови веществените доказателства – един брой запечатан плик,
съдържащ един брой CD да се унищожат след влизане на присъдата в сила.
В тежест на подсъдимия съобразно правилото на чл.189 ал.3 от НПК се възлага
да заплати сторените по делото разноски в размер на 1 534,29лв. по сметка на ОД на
МВР гр.Д. по д.п. № 318/2020г. по описа на Първо РУ МВР гр.Добрич.
На основание изложените фактически констатации и правни изводи съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
7
Съобщи за изтекли лични данни